РЕШЕНИЕ
№ 3666
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20241110207913 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от С. И. П., ЕГН **********, с адрес:
гр...., ж.к.“...“, бл..., вх...., ет....., ап..., чрез адв.И. Д. от САК, против
наказателно постановление №23-4332-010069/06.06.2023 г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, в частта, в която на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспова описаната в процесните АУАН и НП фактическа
обстановка. Същият отрича да е извършил вмененото му нарушение,
изразяващо се в преминаване на червен сигнал на светофарната уредба.
Навежда доводи, че светофарната уредба на процесното кръстовище е
автоматична - автоматично загасва зелената светлина за десен завой от
бул.“Прага“ към бул.“Скобелев“, и едва след това загасва зелената светлина за
преминаване направо от бул.“Прага“ към бул.“Христо Ботев“. Сочи, че тази
времева разлика няма как да бъде забелязана от трамвайната линия на
бул.“Христо Ботев“, където са се намирали полицеските служители, като това
може да стане откъм бул.“Прага“, което е довело и до спор с последните,
1
относно горните обстоятелства.
Навежда доводи, че подаденото възражение против направените в АУАН
констатации, е отчетено от АНО като неоснователно, но без излагане на
каквито и да е мотиви. АНО не е извършил проверка на спорните
обстоятелства – не е проверена светофарната уредба на процесното
кръстовище, отразеният му адрес в АУАН не съвпада с вписания в НП, не е
посочил и смекчаващите обстоятелства при определяне на санкцията. Счита,
че така посочените нарушения представляват формално нарушение на
императавните правила при издаване на процесното НП.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП в
частта, относно извършено нарушение на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.И. Д. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП в атакуваната част на посочените
основания в жалбата. Допълнително навежда доводи, че нарушението е
недоказано, доколкото от показанията на разпитания свидетел става ясно, че
полицейските служители въобще не са виждали светлинната уредба на
светофара, поради което наказанието на жалбоподателя се явява наложено,
само въз основа на предположения. Претендира присъждане в полза на
жалбоподателя на направените разноски пред настоящата инстанция, за което
представя списък, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Ответната страна по жалбатав лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по същество на правния спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 21.06.2023 г., а жалбата против него е подадена на
04.07.2023 г. /при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция/,
т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано от връчване на
НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2
По подадената жалба е образувано АНД №9853/2023 г. по описа на СРС.
Съдебно производство приключило с решение №178/11.01.2024 г., с което
процесното НП в обжалваемата част е потвърдено. По подадена касационнна
жалба против постановеното решение по АНД №9853/2023 г. по описа на
СРС, с решение №6930/2024 г. по КАНД №1511/2024 г. по описа на АССГ,
решението на въззивната инстанция е отменено и делото е върнато за
разглеждане нов състав, със задължителни указания за всестранно и пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване,
чрез събиране на всички относими гласни доказателства, необходими за
изясняване на спора от фактическа и правна страна, след което да се
произнасяне по същество на делото.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 03.04.2023 г., около 13:51 часа, полицейските служители при ОПП-
СДВР - К. Б. Т. и А. А. Ч., се движили със служебен автомобил в гр.София, с
посока на движение от бул.“Христо Ботев“ към НДК. На т.нар. кръстовище
„Петте кьошета“, същите изчаквали на червен сигнал на светофарната уредба
за завиване на ляво по посоката им на движение – към НДК. В момента, в
който светофарната уредба подала зелен сигнал и предприели маневрата за
завиване на ляво, полицейските служители забелязали, че непосредствено
срещу тях се движи товарен бус, който преминал през процесното
кръстовище, движейки се направо по бул.“Прага“, но в противоположна на
тяхната посока на движение - към бул.“Христо Ботев“. Оставайки с
убеждението, че водачът на товарния бус е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба, полицейските служители спрели рязко патрулния
автомобил в средата на кръстовището, подали на водача сигнал с ръка да
отбие, след което обърнали посоката на движение на служебния автомобил и
го спрели за проверка.
Въз основа на направените констатации, и след като в хода на
извършената проверка установили самоличността на водача на процесното
МПС в лицето на жалбоподателя П., свидетелят Т., в присъствието на
свидетеля Ч., съставил против жалбоподателя АУАН, затова, че на 03.04.2023
г., около 13:51 часа, в гр.София, по бул.“Прага“, с посока на движение от
3
ул.“П.Славейков“ към ул.“Хан Аспарух“, управлява товарен автомобил „...“, с
рег.№..., собственост на Б. В. П., ЕГН **********, като на кръстовището с
бул.“Ген.Скобелев“, навлиза и преминава на забранителен /червен/ сигнал на
светофарната уредба, работеща в автоматичен режим, както и че водачът не
представя контролен талон към СУМПС и е сам в автомобила, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1, пр.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата
на неговото съставяне – 03.04.2023 г., срещу негов подпис, с отбелязване, че
има възражения по направените констатации.
Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
представил в законоустановения срок пред АНО писмени възражения, в които
навел доводи, че извършеното от него нарушение е предотвратило ПТП, което
обстоятелство не е отразено в акта, тъй като полицаите не са имали видимост
към светофара от неговата страна, а са изчаквали от другата страна за завой на
ляво в несъществуваща лента върху трамвайните линии; че движещото се пред
него такси, при светещ зелен сигнал на светофара за преминаване направо,
внезапно спряло в пределите на кръстовището, в което и той навлязъл, което
наложило да го заобиколи от лявата страна, тъй като нямал възможност да
спре в непредвидената ситуация, а междувременно светнал жълт сигнал на
светофарната уредба. Навел доводи, че светофарът, позволяващ десния завой,
поставен до този за направо, по-рано е светнал в жълта светлина, което най-
вероятно е заблудило водачът на движещото се пред него такси. Изразил
становище, че с така предприетата маневра не е създал предпоставки за ПТП,
а напротив – предотвратил е такова, което обстоятелство помолил да се отчете
като смекчаващо вината му такова и евентуално да не бъде наказан, или
наказанието му да бъде съобразено с конкретните обстоятелства при
извършване на нарушението. Алтернативно, поискал сключване на
споразумение.
Въз основа на направените в АУАН констатации, след като преценил
направените възражения за неоснователни, АНО издал процесното НП, с
което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10 лева на
4
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля К. Б. Т. /актосъставител/, които съдът кредитира с доверие, като
изхождащи от лице, даващо показания за личните си възприятия при
изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена
тяхна заинтересованост от изхода на делото; от показанията на свидетеля И. Р.
И., които съдът кредитира с доверие, доколкото не се оборват от останалите
събрани доказателства по делото; от приобщените писмени доказателства:
процесните АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН;
докладна записка; справка картон на водач; заповед №8121к-13312/28.10.2019
г., издадена от министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в
длъжност на АНО, както и заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП,
са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях
длъжност, съгласно приложените акт за заемана длъжност от АНО и два броя
заповеди на министъра на вътрешните работи. И двата акта са съставени в
предписания от закона ред, в писмена форма и при спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да съставляват основание за отмяна
на санкционния акт в обжалваната част на формално основание. Не съставлят
такива изброените в жалбата: че АНО безмотивно е приел подаденото
възражение за неоснователно, че не е извършил проверка на спорните
обстоятелства – не е проверена светофарната уредба на процесното
кръстовище, че е посочен различен адрес на жалбоподателя в АУАН и НП, че
не е посочил и смекчаващите обстоятелства при определяне на санкцията, тъй
като те не са довели до нарушаване правото му на защита до степен,
последният да не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.
Доколкото и жалбата му е подадена в срок, разликата в адреса на
жалбоподателя, не го е лишило от възможността да обжалва надлежно
връчения му санкционен акт. Противно на изложеното в жалбата, съдът
5
констатира, че АНО е провел разследване на спорните обстоятелства. Видно
от приложената докладна записка в преписката от актосъставителя –
свидетелят Т., на основание релевираните писмени възражения в жалбата за
предотвратено ПТП със движещ се пред жалбоподателя таксиметров
автомобил, последният дал сведения, че такъв таксиметров автомобил не е
имало нито пред, нито около буса на жалбоподателя, поради което не е имало
и предпоставка за настъпване на ПТП, освен създадената ситуация от
жалбоподателя с преминаване му на червен сигнал на светофарната уредба.
Горното обстоятелство – за липса на движещо се пред товарния автомобил на
жалбоподателя такси, което да е създало предпоставка за настъпване на ПТП,
се потвърждава от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели -
Т. и И., които категорично твърдят, че пред буса не се е движил друг
автомобил.
Съдът намира, обаче, че вмененото нарушение на жалбоподателя на
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, не се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства. Свидетелят Т. заявява
единствено субективната си увереност, че светофарната уредба, към момента
на преминаване на процесното кръстовище от жалбоподателя и за посоката му
на движение – за направо, е светела в червена светлина. Горното обосновава
със знанието си за автоматичния режим и работата на светофара, тъй като е
регулирал многократно движението на това кръстовище, а не въз основа на
лични възприятия, доколкото сам твърди в съдебно заседание, че въобще не е
имал видимост към светлинния сигнал на свефарната уредба за посоката на
движение на жалбоподателя – за направо, а само към светофарната уредба за
тяхната посока на движение – за ляв завой, която в този момент е светела в
зелен, разрешителен режим за приминаване. В показанията си свидетелят И.
също изразява предположение, че светофарната уредба за посоката на
движениие на буса, възприета от позицията му като пешеходец за пресичане
на процесното кръстовище, не е светела в червен сигнал, но при липса на
други доказателства, които да ги оборват, съдът ги кредитира с доверие. С
оглед на горното, релевираното в жалбата възражение, че процесният АУАН,
относно вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП, е
съставен единствено и само въз основа на предположение, се явява
основателно. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не
обосновават категоричен и несъмнен извод, че на процесните дата, час и
6
място, жалбоподателят е преминал през процесното кръстовище на червен
сигнал на светофарната уредба, поради което вмененото му нарушение се
явява недоказано от обективна и субективна страна, а наложеното му
наказание за него - неправилно и незаконосъобразно. Закономерна правна
последица от недоказаността на обвинението от ответната страна по жалбата в
лицето на АНО, носеща доказателствената тежест в процеса, е отмяната на
издадения санкционен акт в атакуваната част, с която за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лева, като неправилен и
незаконосъобразен.
В останалата част, с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 10 лева, процесното НП не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателя. Правоимащата страна прави изрично искане в
тази насока, като ангажира и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция
в размер на 250 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съдът констатира, че така заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя не надвишава минималния
такъв за съответния вид дело, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ, и
при липса на релевирано от ответната страна възражение за неговата
прекомерност, претенцията на жалбоподателя се явява основателна и следва
да бъде уважена в пълен размер.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-010069/06.06.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, в частта, в която на С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
7
ж.к.“........“, бл...., вх...., ет...., ап...., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на С. И. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ж.к.“........“, бл...., вх...., ет...., ап...., сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8