№ 500
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20231800500512 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК във вр. с чл. 17 от ЗЗДН.
Обжалва се решение № 82 /74/ от 10.05.2023 г. по гр. д. № 254/2023 г. на РС – С., с
което по молба на Д. Г. Ч. по отношение на И. В. Б. са наложени мерки за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН /същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката и му е забранено за срок от 18 месеца, считано от влизане в
сила на решението, да се доближава до молителката и до нейните жилище, месторабота и
места за социални контакти/, издадена е заповед за защита от домашно насилие, наложена е
на ответника глоба в размер на 200 лв. и същият е осъден да плати по сметка на РС – С.
държавна такса за производството по делото в размер на 25 лв.
Решението е обжалвано от ответника И. В. Б. с доводи за недопустимост и
неправилност, като се иска обезсилването му, евентуално – отмяната му.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ответницата по нея,
молителка в първоинстанционното производство, по делото е депозирана писмена защита от
нея с доводи за допустимост и правилност на решението, като се искане същото да бъде
оставено в сила.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакцията, приложима в настоящия случай - ДВ, бр.
101 от 27.12.2019 г., доколкото материалните норми по принцип действат занапред, а
законодателят не е придал изрично обратно действие на приетите след подаване на молбата
за издаване на заповед за защита изменения на чл. 2 от закона, напротив – съгласно § 30 ПЗР
към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие - ДВ, бр.
66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., който е в съответствие с горния принцип,
производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се
разглеждат по досегашния ред/ домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Видно от молбата за издаване на заповед за защита, молителка твърди, че след
започване на продължилата една година връзка с ответника всеки от тях живеел на
собствения си адрес, като ответникът пътувал и до Испания по работа, но когато бил в
България, всеки ден се виждали. Т. е. от твърденията на самата молителка е видно, че
двамата с ответника не са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
При тези твърдения молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е
недопустима, тъй като търсената от молителката защита е извън обхвата на защитата, давана
от ЗЗДН в редакцията му, актуална към момента на твърдяното като извършено домашно
насилие. Съответно като постановено по недопустима молба, първоинстанционното
решение също е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото
следва да бъде прекратено.
С оглед гореизложеното съдът не следва да обсъжда останалите доводи, изложени
във въззивната жалба, касаещи правилността на решението.
Фактът, че с оглед приложимата към настоящата хипотеза редакция на ЗЗДН
молителката не може да получи защита по избрания от нея ред обаче не означава, че по
делото не са налице данни за укоримо поведение от страна на ответника. Напротив – по
делото се съдържат данни /не само в молбата за издаване на заповед за защита, но и в
сведенията, дадени от лицата А. Ч.Е.Б., А. А., Д. К. и Ц. Р. пред органите на МВР във връзка
с молбата, подадена чрез началника на РУ – С., а най-вече в показанията на свидетелката А.
Ч.Е.Б., разпитана пред първоинстанционния съд в о. с. з. на 12.04.2023 г./, че ответникът е
имал агресивно поведение към молителката и е отправял закани, че ще я отвлече, ще й
разбие главата, ще й изтече мозъкът. Поради изложеното независимо от изхода на
настоящото дело част от материалите по същото следва да се изпратят на РП – С. за
преценка налице ли са основания за образуване на наказателно производство за
престъпление по чл. 144 НК или друго престъпление от общ характер.
2
С оглед изхода на делото искането на въззивника за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции е основателно. Претендират се с представения списък по чл. 80 ГПК
разноски за първоинстанционното производство в размер на 1000 лв. за възнаграждение на
адвокат, както и разноски за въззивното производство в размер на 100 лв. за възнаграждение
на адвокат. От представените по делото доказателства е видно, че тези разноски са реално
сторени, съответно следва да се присъдят на въззивника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 82 /74/ от 10.05.2023 г. по гр. д. № 254/2023 г. на РС – С. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 36 да плати на И. В.
Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., бул. „И.“ № 89 сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща направени по делото пред въззивната инстанция разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв. и направени по делото пред първата
инстанция разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв.
ПРЕПИСИ от настоящото решение, както и от част от съдържащите се по делото
материали, а именно молбата за издаване на заповед за защита, декларацията за извършено
домашно насилие, сведенията, дадени от лицата А. Ч.Е.Б., А. А., Д. К. и Ц. Р. пред органите
на МВР и приложени към молбата за издаване на заповед за защита, и протокола от о. с. з.,
проведено пред РС – С. на 12.04.2023 г. по гр. д. № 254/2023 г. по описа на същия съд да се
изпратят на РП – С. за преценка налице ли са основания за образуване на наказателно
производство за престъпление по чл. 144 НК или друго престъпление от общ характер.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3