ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Теленор България" ЕАД, седалище и адрес
гр.София, чрез пълномощника им адв.В.Г. от САК против разпореждането
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
202/11.01.2022г. по ч.гр.д. № 19686/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
"Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София
против М. ИВ. Д., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за 488,72 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по
делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по
договора и съпоставката й с непредставено по делото писмено доказателства Спогодба
с КЗП. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата
възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно договорна клауза в
1
договор за доставка на мобилни услуги, с която се предвижда задължение за
потребителя по двустранен договор да заплати необосновано висока неустойка и да
налага потребителя да изпълнява своите задължения, дори и търговеца да не изпълнява
своите по чл.143 ал.2 т.5 и т.15 от ЗЗП.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно
такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед.
Правното основание на съда препраща към нормите на чл.143 ал.2 т.5 и т.15 от ЗЗП. В
казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или
възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е
доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази
вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на
част от съдебната практика, свързана с необосновано високите неустойки и начина на
преценката на тяхната прекомерност.
Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако
заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в
този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се
изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с № 202/11.01.2022г. по ч.гр.д. № 19686/2021г.
по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от "Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София против М. ИВ. Д., в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 488,72 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3