Решение по дело №195/2017 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 197
Дата: 20 септември 2017 г. (в сила от 13 декември 2017 г.)
Съдия: Христо Георчев Георчев
Дело: 20175620200195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2017 г.

Съдържание на акта

ВАЛУТЕН ЗАКОН

 

 

 

 

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 96 от 2011 г.) Митническите органи водят регистри за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица, както и за пренесените през границата на страната парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, декларирани съгласно чл. 11, 11а, 11б, 14, 14а и 14б.

(2) В случай на търговски кредити по износа и вноса или на финансов лизинг между местни и чуждестранни лица пред митническите органи се подава декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 96 от 2011 г.) При пренасяне на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със или от тях през границата на страната, подлежащи на деклариране по чл. 11, 11а, 11б, 14, 14а и 14б, лицата представят на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

(4) (Отм., нова - ДВ, бр. 96 от 2011 г.) Декларациите се съхраняват за срок от 5 години независимо от използвания носител. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, в която е приета съответната декларация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2011 г.) Информацията по този член се събира и обработва в съответствие с чл. 17а от Закона за митниците и Закона за защита на личните данни.

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

 

гр.Свиленград,20.09.2017 г.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

  

                                     Председател: Христо Георчев

 

  

при секретаря Ангелина Добрева и в присъствието на прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 195 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид:

 

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 2173/2016 г. издадено на 21.02.2017 г. от  КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ - заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на Директора на Агенция “Митници”, в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. във връзка със Заповед №ЗМФ- 1257/14.12.2015г. на Министъра на финансите, въз основа на акт за установяване на административно нарушение №1782/03.09.2016 г., по описа на Митница Бургас, съставен от Я.Г.Д. - митнически инспектор в Агенция „Митници“, срещу А.Е.Т., ЕГН **********, адрес:с***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл. 11а, ал. 1 от Валутния закона (ВЗ), като на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, му е наложено наказание отнемане в полза на Държавата предмета на нарушението: -101 (сто и един) броя банкноти в купюри по 100 (сто) евро, 2 (два) броя банкноти в купюри по 200 (двеста) евро, 29 (двадесет и девет) броя банкноти в купюри по 500, (петстотин) евро, общо 25 000 (двадесет и пет хиляди) евро и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА размер на: -1000.00 (хиляда) лева.

 Жалбоподателят А.Е.Т.,  редовно призован, чрез адв.В., не се явява. За него се явява  адв.В.В., с  пълномощно по делото.

            Административнонаказващият орган: Митница – Бургас, уведомени от предходно съдебно заседание, изпращат представител:  юрисконсулт Жени Савова, представя пълномощно.

 Страна Районна прокуратура-Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.

 

 Жалбоподателят релевира доводи депозирани в жалбата си, и по време на съдебните прения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на процесното НП.Моли за отмяна на същото, като незаконосъобразно и необосновано.

 Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимно лице, имащо правен интерес да обжалва и обосновало своя правен интерес в обстоятелствената част на жалбата. Жалбата е подадена пред съответния компетентен орган РС - Свиленград, в изискуемия се 7 дневен преклузивен срок, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима. Жалбата е предизвикала своя суспензивен и девулативен ефект.

 Съдът прие,като доказателства по делото всички писмени материали и документи, съдържащи се в Административно – наказателна преписка № 2173 от 08.09.2016г.. на Митница Бургас, а именно:  Акт за установяване на административно нарушение с № 1782 от 03.09.2016г., Протокол за извършена митническа проверка № 4158 /код на МУ 1015/ от 03.09.2016г., Разписка с № 0059028 от 03.09.2016г., Лично обяснение на А.Е.Т. от 03.09.2016г., Вноска на каса към Бюджетна сметка от 09.07.2017г.; Преводно нареждане/вносна бележка от 07.09.2016г., Заповед за изменение на служебно правоотношение № 4133 от 03.06.2016г., Заповед  № ЗМФ – 495 от 21.04.2010г. на Министерство на финансите Заповед № ЗМФ – 1257 от 14.12.2015г. на Министерство на Финансите; Писмо № 32-247676 от 05.09.2016г. на Митница Бургас; НП № 2173/2016г. от 21.02.2017г. на Заместник-началник на Митница Бургас и Писмо с изх. № 32-52074 от 24.02.2017г. на Митница Бургас, ведно с известие за доставяне от 01.03.2017г..

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост, установи следното:

 На 03.09.2016 г., около 16:00 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси", е пристигнал автобус на транспортна фирма : „БУРСА ТУРИЗЪМ“ с регистрационен №16EF756 - на път от Р Турция за Р България, управляван от българският гражданин А.Е.Т.. В автобуса са / пътували още 34 пътници.

 Преди започване на митническата проверка, митническите служители  св. Я.Г.Д. и св. А.Т.Б. са поканили устно персонала на автобуса и пътниците да декларират носените от тях лични вещи, стоки и парични средства и валутни ценности. Същите не са декларирали нищо, освен жалбоподателя А.Е.Т., който е декларирал 90 (деветдесет) кутии цигари "KARELIA SLIMS" (КАРЕЛИЯ СЛИМС), задържани за поставяне под митнически режим с разписка за задържане I №0059027/03.09.2016г.

На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническите служители св.Я.Г.Д. и св.А.Т.Б. са извършили митническа проверка на автобуса, багажното отделение и багажа на пътниците. При извършената проверка митническите служители са открили в ръчна чанта, намираща се отляво на седалката на шофьора на автобуса, укрити и недекларирани банкноти в евро, както следва - 101 (сто и един) броя I банкноти в купюри по 100 (сто) евро, 2 (два) броя банкноти в купюри по 200 (двеста) евро, В 29 (двадесет и девет) броя банкноти в купюри по 500 (петстотин) евро, общо 25 000 Щ (двадесет и пет хиляди) евро.

При отваряне на чантата, митническият служител св.Я.Г.Д. е поискал обяснение от А.Е.Т. относно съдържанието й. Жалбоподателя  А.Е.  Т. е казал, че в нея е имало 5000 (пет хиляди) евро. След като са били преброени са  се оказали 25000 (двадесет и пет хиляди) евро. Паричните средства са били задържани с разписка №0059028/03.09.2016г.Предвид горното е бил уведомен разследващ митнически инспектор.

На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ е било поискано писмено обяснение от шофьора на автобуса А.Е.Т.. От личното му обяснение е видно, че същият е носил в ръчната си чанта 25000 (двадесет и пет хиляди) евро, за Германия, за да  купи автомобил.

За извършената проверка е бил съставен протокол за извършена проверка №415 8/03.09.2016г.

Тъй като на линията на митническата проверка автобусът е бил представен от шофьора А.Е.Т. и пораади недекларирането на носената валута на основание чл.18, ал.10 от Валутния закон и чл. 40, ал.1 от ЗАНН, на същия е бил съставен акт за нарушение на чл.18, ал.1 във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закон.

В законоустановения срок не е направено писмено възражение по акта.

Горното се потвърждава от съставения акт №1782/03.09.2016г., протокол за извършена митническа проверка №4158/03.09.2016 година, лично обяснение, разписка №0059028/03.09.2016 година, вноска на каса към бюджетна сметка от 07.09.2016 година, преводно нареждане от 07.09.2016 година, приемателно-предавателен протокол, молба с вх.№32-255418/13.09.2016 година, пълномощно.

С деянието си на 03.09.2016 г., на МП „Капитан Андреево” А.Е.Т., като не е декларирал пред митническите органи пренасяните парични средства (банкноти) в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди) евро, е нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ВЗ във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, с което е осъществил състава на нарушение чл.18, ал.1 от Валутния закон. Въз основа на акта е било издадено и процесното на делото Наказателно постановление .

Предвид горното и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон.

 От разпитите на допуснатите митнически служители в процесуалното им качество на свидетели , като гласни доказателствени средства възпроизвели доказателства , а именно техните показания се установява  следното –Жалбоподателя  е бил с двойно гражданство и е представил  само български паспорт.Същия е говорил български език  и при отправената покана от св.Д. и св. Б.  е разбрал същността на поканата , за което говори и факта , че е декларирал 90 кутии  цигари.По време на проверката  открили в ръчната чанта на жалбоподателя поставена от ляво на седалката на водача , така , че да не се вижда  25 000 Евро от различни банкноти описани в протокола  за извършена митническа проверка.Същия е заявил , че щял да си купува автомобил от Германия.Не е дал устно отговор и обяснения защо не ги е декларирал.Жалбоподателят многократно е преминавал границата на страната ни и безспорно  е знаел изискванията  и особеностите при преминаване на митническия и граничен контрол. Освен това  има указателни табели  поставени така , че да бъдат забелязани , на които е указано на различни езици какво трябва да се декларира  на линията на митническата проверка.Актът  е бил съставен съгласно изискванията  и поради обстоятелството , че жалбоподателя демонстрирал непознаване добре на българския език  е била извикана св. С.  владееща говоримо и писмено турски език да преведе акта на турски.Въпреки това  посъветван от член на екипажа на автобуса той е отказал да подпише акта. При това положение  е бил уведомен св. Н. , който изпълнявал длъжността началник смяна .Последния се запознал със случая и  приподписал отказа на жалбоподателя. Съдът допусна до разпит в процесуалното качество на свидетел при режим на довеждане  от страна на процесуалния представител на жалбоподателя Халид Ерджан  Емин .Тезата която се опита да поднесе се свежда до обстоятелствата , че автобуса е бил проверяван от един служител , комуникацията се е извършвала на български от страна на служителя  и на  турски от страна на жалбоподателя.Последният заявил , че имал пари в чантата си и в джоба , но щял да ги декларира и тогава да се разбере колко  са.Съдът намира показанията на този свидетел  въпреки предупреден з отговорността по чл. 290 ал. 1 от НК за необективни  и насочени единствено към  оневиняване  на жалбоподателя. Те не кореспондират  със събраната достатъчна по обем доказателствена съвкупност. Най вече липсва убедителността , като важен и ключов критерий за откровеност и обективност. Данните по делото сочат , че жалбоподателя разбира български език –той е декларирал цигари ;пътувал е редовно през границата на България  и  по твърденията на доведения свидетел  той е заявил , че пренася пари. Ето защо  позицията на защитата  е неоснователна  и в тази посока. Съдът намира  показанията на разпитаните свидетели митнически служители за последователни , безпротиворечиви , кореспондиращи с данните по делото  и отличаващи се с подчертана убедителност.Ето защо ги кредитира с доверие. Митническите служители са изпълнили перфектно задълженията си при спазване  стриктно на вменените им задължения.

Съдът, намира за уместно да отбележи, че при така приетата за установена фактическа обстановка, митническите служители и свидетели по делото не са били длъжни да предоставят на жалбоподателя валутно митническа декларация, след като изрично са били поканени и запитани дали пренасят забранени от закона стоки, включително и валута-Въпреки, че напълно е разбрал поканата, нищо не е декларирал.Ако беше споделил за пренасяната валута тогава биха били задължени да предоставят, въпросната декларация, където да попълнят съобразно изискванията. Отдавна колебанията в съдебната практика по този въпрос са отпаднали и ВМД се предлага за попълване само, ако лицето декларира съответните  валутни ценности и валута т. с. първоначално заяви, че пренася такива. В противен случай би следвало на всеки пътник, независимо, как реагира на поканата да му се връчва ВМД, което означава неоправдан технически процес и с оглед на многохилядния ежедневен поток от преминаващи границата .В този порядък не случайно са поставени и указателните табели, като ориентир и за предварителна информация, макар и извършителите на административни нарушения да са лица многократно преминавали и познават в детайли особеностите на граничния и установен митнически режим. С императивните предписания на чл. 11а, ал.1 от ВЗ и чл. 2, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата на деянието-03.09.16г, като подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание чл. 14г от ВЗ във връзка с приложението чл. 10а, чл. 11, ал.3, чл. 11а и др. ВЗ/, установено е изрично задължение за деклариране пред митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро,или тяхната равностойност в левове или др. валута, за или от трета страна, която не е държава -член на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация - валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл. 2 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба - "Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7."

 Неизпълнението на задължението за деклариране на носена валута в наличност, в и над размера 10 000евро - освободен от митнически контрол, съставлява административно наказателен състав по  чл. 18, ал.1 ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава. В конкретния случай доказа се, жалбоподетелят е внесъл валута- 25 000 евро надвишаващ освободения от митнически контрол, която фактически е пренесъл от трета страна, каквато безспорно е Р. Турция, поради което е бил длъжен да попълни и представи митническа-валутна декларация, съгласно чл. 11а, ал.1 ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ. Същото, , е изпълнимо по реда и начина установен в чл. 9 и за него, идвайки от трета за ЕС страна, то е възникнало с обективния акт на влизането му на територията на Р България, която е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той не е изпълнил при влизането си в страната и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С бездействието си е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от еднопосочните показания на свидетелите - на св. кредитирани от съда, които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават факта на недекларирането от негова страна при митническата проверка и липсата на каквото й да е изявление за обявяване на носената от него валута ,така също и последващото откриване на паричната сума, едва след извършен оглед и претърсване на автобуса, при който са намерени 25 000 евро. Освен посочените гласни доказателства, за доказването на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на горепосочените писмени източници, всички които анализирани в съвкупност са с еднозначна насоченост. Безспорен факт по делото, установим - категорично, въз основа на формираната доказателствена съвкупност, е че жалбоподателят не е попълнил и не е представил пред митническите органи изискуемата писмена валутна митническа декларация, по установения образец утвърден от МФ /чл. 9, ал.1 от Наредбата/, нито е обявил устно наличната у него парична сума във валута. Нещо повече, тази информация той изцяло и напълно съзнателно е укрил от митническите органи, давайки отрицателен отговор с изявление че няма какво да декларира освен 90 кутии цигари, след отправено му изрично запитване, пренася ли стоки -акцизни и валута или др., който въпрос несъмнено е разбрал тъй като е отговорил отрицателно, както несъмнено и безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания, възприети и оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно - укриването на носената валута и дадената невярна информация с отрицателния отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки, наред и с българското й гражданство, абсолютно несъстоятелно се явява възражението на защита за неосигуряване от страна на митническите органи на възможността лицето да декларира по надлежния ред. И това е така, доколкото това задължение за деклариране по смисъла на чл. 11а, ал.1 ВЗ е изпълнимо по инициатива на пътника, без дори  да е обвързано с покана от страна на митническите органи или др. тяхно действие, за разлика от чл. 11б ВЗ, където това е изрично предвидено,. Дори , неговото изпълнение не е в зависимост от отправянето на покана и при митнически контрол пътника не се освобождава от задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под особен режим, предвид въведеното разграничение с чл. 11б ВЗ регламентиращ пренасяне на парични средства от една европейска държава в др., когато валидно е "поискване"-то от митническите органи, за да се декларира. С оглед приложимото правило на чл. 11а, ал.1 и чл. 2, ал.1, вр. чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ, които норми имат императивен характер и не допускат отклонения от предписанието което установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на пренасяне - внасяне на парични средства от трета страна - Р Турция, каквато конкретно е и настоящата доказана по делото, винаги и във всеки случай е задължително декларирането, в предвидената надлежна форма, без да е необходимо отправянето на нарочна покана към пътника за да бъде изпълнено същото.

 

 След като по делото безспорно се доказа, че жалбоподателя е имал и носил в себе си парична сума в установения размер, и надхвърлящ минималния праг 10 000евро, която сума е пренесъл през границата, при влизането си в Р България, идвайки от трета за ЕО страна - Р Турция, той е бил обвързан от задължението да декларира същите писмено, съгласно императивното предписание на чл. 11а, ал.1 ВЗ и чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл. 9 от Наредбата - със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което е бил безспорен субект, той обаче не е изпълнил, предвид категорично установения отрицателен факт за липсата на представена писмена валутна декларация и тъй като не е сторил това, то няма спор, че е нарушил посочените разпоредби на закона. От тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е налице фактическо неизпълнение на задължението от негова страна. В случая не само отсъствието на подадена писмена декларация по образец, но и изричното отрицателно изявление в отговор на въпроса на митническите служители носят ли се стоки и валута, е достатъчно и обективно субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на чл. 11, ал.5 ВЗ, вр. чл. 8, ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената информация е била невярна, предвид реалното наличие у него на носена сума в турски лири, впоследствие вече открита, едва при огледа на автобуса. 

С това си бездействие, жалбоподателят е консумирал административнонаказателния състав на  чл. 18, ал.1 от ВЗ, в хипотезата на предложение 3-то и извършеното от нея деяние се явява съставомерно по обективните си признаци, както и от субективна страна. 

Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му. 

 Спазени са всички изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на административно наказателната процедура. Преценката на доказателствения материал, налага обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод, че жалбоподателя е нямал въобще намерение да декларира пренасяните златни изделия, а митническите служители са изпълнили перфектно вменените им задължения . 

Нарушителят не е изпълнил задължението си по закон, поради което следва да понесе предвидената за това, административно наказателна отговорност. 

Описаната в акта фактическа обстановка, изцяло пренесена и в наказателното постановление се доказа по един несъмнен и безспорен начин. 

Въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до извода за законосъобразност на издаденото НП .То е издадено в пълно съответствие с материалния закон.Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени средства, че жалбоподателя е осъществила състава на вмененото и административно нарушение .

 Субект на нарушението е физическо лице -жалбоподателя.

 Приетите за установени обективни обстоятелства по време на съдебното дирене, несъмнено сочат и за субективния елемент от състава на нарушението

 От субективна страна очевидни са елементите на прекия умисъл, обективиран в действията и поведението на жалбоподателя.

 От субективна страна, същият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,приложима разпоредба по препращане съгласно чл. 11 от ЗАНН, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и ги е искал.

 Съдът е категоричен, че събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност налага несъмнен и еднозначен извод относно съставомерността, авторството на нарушението и вината на извършителя -жалбоподателя по делото. Каквито и процесуално следствени действия да бъдат проведени допълнително, няма с нищо да допринесат за изясняване на релевантните за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства.Административно наказателната процедура е проведена съгласно всички изисквания на ЗАНН и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.Правилно е определен видът на административното наказание от АНО, тъй като наложеното е предвидено в закона .Размерът му, е определен в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН - в предвидените нормативно уредени граници .При така доказаното нарушение и отчитайки обстоятелствата, че за същото нарушение няма влязло в сила НП,съдът намира, че не се касае за проявена упоритост при извършване на този вид нарушения.Няма данни да се е противопоставял на извършваните от проверяващите спрямо него изискуеми се действия.По благоприятното от страна на АНО, административно наказателно правно третиране, е напълно оправдано.Ето защо съдът, счита, че е правилно индивидуализирано наказанието и  представлява една напълно адекватна санкция, която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели. Ето защо, следва да се приеме предвидения, минимален  размер на наложена глоба от 1000 / хиляда /, като съответстващ, преди всичко на тежестта на нарушението и се потвърди процесното на делото.Правилно и законосъобразно е приложен чл. 20 от ВЗ и е отнет в полза на Държавата предмета на нарушението –валута от 25 000 евро  

 По време на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - такива, водещи до ограничаване и накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.

 При издаване на Наказателното постановление са спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока.АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 42 и следващите от ЗАНН.Постановлението е издадено от компетентен орган, в законоустановения срок, с необходимите и задължителни реквизити съобразно разпоредбата на чл. 57(1) от ЗАНН, връчено надлежно на жалбоподателя.

 Предвид горното, съдът намира, изложените съображения в жалбата за несъстоятелни и неоснователни, а издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно.

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2173/2016 г. издадено на 21.02.2017 г. от  КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ - заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на Директора на Агенция “Митници”, в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. във връзка със Заповед №ЗМФ- 1257/14.12.2015г. на Министъра на финансите, въз основа на акт за установяване на административно нарушение №1782/03.09.2016 г., по описа на Митница Бургас, съставен от Я.Г.Д. - митнически инспектор в Агенция „Митници“, срещу А.Е.Т., ЕГН **********, адрес:с***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл. 11а, ал. 1 от Валутния закона (ВЗ), като на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, му е наложено наказание отнемане в полза на Държавата предмета на нарушението: -101 (сто и един) броя банкноти в купюри по 100 (сто) евро, 2 (два) броя банкноти в купюри по 200 (двеста) евро, 29 (двадесет и девет) броя банкноти в купюри по 500, (петстотин) евро, общо 25 000 (двадесет и пет хиляди) евро и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА размер на: -1000.00 (хиляда) лева, като правилно и законосъобразно .

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Хасково в четиринадесетдневен срок, от съобщаване на страните, че е изготвено .

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: