СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публичното си съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
при секретаря Ангелина
Добрева и в присъствието на прокурора......................., като разгледа
докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 195 по описа на
съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 2173/2016 г. издадено на 21.02.2017 г. от КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ -
заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на
Директора на Агенция “Митници”, в качеството си на административно-наказващ
орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. във връзка със Заповед №ЗМФ-
1257/14.12.2015г. на Министъра на финансите, въз основа на акт за установяване
на административно нарушение №1782/03.09.2016 г., по описа на Митница Бургас,
съставен от Я.Г.Д. - митнически инспектор в Агенция „Митници“, срещу А.Е.Т.,
ЕГН **********, адрес:с***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1,
във връзка с чл. 11а, ал. 1 от Валутния закона (ВЗ), като на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1,
чл.21 от ВЗ, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон, му е наложено наказание отнемане в полза
на Държавата предмета на нарушението: -101 (сто и един) броя банкноти в купюри
по 100 (сто) евро, 2 (два) броя банкноти в купюри по 200 (двеста) евро, 29
(двадесет и девет) броя банкноти в купюри по 500, (петстотин) евро, общо 25 000
(двадесет и пет хиляди) евро и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА размер на:
-1000.00 (хиляда) лева.
Жалбоподателят А.Е.Т., редовно призован, чрез адв.В., не се явява.
За него се явява адв.В.В., с пълномощно по делото.
Административнонаказващият орган:
Митница – Бургас, уведомени от предходно съдебно заседание, изпращат
представител: юрисконсулт Жени Савова,
представя пълномощно.
Страна Районна
прокуратура-Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбоподателят релевира доводи
депозирани в жалбата си, и по време на съдебните прения за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на процесното НП.Моли за
отмяна на същото, като незаконосъобразно и необосновано.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, легитимно лице, имащо правен интерес да обжалва и обосновало своя
правен интерес в обстоятелствената част на жалбата. Жалбата е подадена пред
съответния компетентен орган РС - Свиленград, в изискуемия се 7 дневен
преклузивен срок, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима.
Жалбата е предизвикала своя суспензивен и девулативен ефект.
Съдът прие,като доказателства по делото
всички писмени материали и документи, съдържащи се в Административно –
наказателна преписка № 2173 от 08.09.2016г.. на Митница Бургас, а именно: Акт за установяване на административно
нарушение с № 1782 от 03.09.2016г., Протокол за извършена митническа проверка №
4158 /код на МУ 1015/ от 03.09.2016г., Разписка с № 0059028 от 03.09.2016г.,
Лично обяснение на А.Е.Т. от 03.09.2016г., Вноска на каса към Бюджетна сметка
от 09.07.2017г.; Преводно нареждане/вносна бележка от 07.09.2016г., Заповед за
изменение на служебно правоотношение № 4133 от 03.06.2016г., Заповед № ЗМФ – 495 от 21.04.2010г. на Министерство
на финансите Заповед № ЗМФ – 1257 от 14.12.2015г. на Министерство на Финансите;
Писмо № 32-247676 от 05.09.2016г. на Митница Бургас; НП № 2173/2016г. от
21.02.2017г. на Заместник-началник на Митница Бургас и Писмо с изх. № 32-52074
от 24.02.2017г. на Митница Бургас, ведно с известие за доставяне от
01.03.2017г..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост,
установи следното:
На 03.09.2016 г., около 16:00 часа
на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи леки автомобили и
автобуси", е пристигнал автобус на транспортна фирма : „БУРСА ТУРИЗЪМ“ с
регистрационен №16EF756 - на път от Р Турция за Р България, управляван от
българският гражданин А.Е.Т.. В автобуса са / пътували още 34 пътници.
Преди започване на митническата
проверка, митническите служители св. Я.Г.Д.
и св. А.Т.Б. са поканили устно персонала на автобуса и пътниците да декларират
носените от тях лични вещи, стоки и парични средства и валутни ценности. Същите
не са декларирали нищо, освен жалбоподателя А.Е.Т., който е декларирал 90
(деветдесет) кутии цигари "KARELIA SLIMS" (КАРЕЛИЯ СЛИМС), задържани
за поставяне под митнически режим с разписка за задържане I
№0059027/03.09.2016г.
На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническите служители св.Я.Г.Д. и св.А.Т.Б.
са извършили митническа проверка на автобуса, багажното отделение и багажа на
пътниците. При извършената проверка митническите служители са открили в ръчна
чанта, намираща се отляво на седалката на шофьора на автобуса, укрити и
недекларирани банкноти в евро, както следва - 101 (сто и един) броя I банкноти
в купюри по 100 (сто) евро, 2 (два) броя банкноти в купюри по 200 (двеста)
евро, В 29 (двадесет и девет) броя банкноти в купюри по 500 (петстотин) евро,
общо 25 000 Щ (двадесет и пет хиляди) евро.
При отваряне на чантата, митническият служител св.Я.Г.Д. е поискал
обяснение от А.Е.Т. относно съдържанието й. Жалбоподателя А.Е. Т.
е казал, че в нея е имало 5000 (пет хиляди) евро. След като са били преброени
са се оказали 25000 (двадесет и пет
хиляди) евро. Паричните средства са били задържани с разписка
№0059028/03.09.2016г.Предвид горното е бил уведомен разследващ митнически
инспектор.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ е било поискано писмено обяснение от шофьора
на автобуса А.Е.Т.. От личното му обяснение е видно, че същият е носил в
ръчната си чанта 25000 (двадесет и пет хиляди) евро, за Германия, за да купи автомобил.
За извършената проверка е бил съставен протокол за извършена проверка №415
8/03.09.2016г.
Тъй като на линията на митническата проверка автобусът е бил представен от
шофьора А.Е.Т. и пораади недекларирането на носената валута на основание чл.18,
ал.10 от Валутния закон и чл. 40, ал.1 от ЗАНН, на същия е бил съставен акт за
нарушение на чл.18, ал.1 във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закон.
В законоустановения срок не е направено писмено възражение по акта.
Горното се потвърждава от съставения акт №1782/03.09.2016г., протокол за
извършена митническа проверка №4158/03.09.2016 година, лично обяснение,
разписка №0059028/03.09.2016 година, вноска на каса към бюджетна сметка от
07.09.2016 година, преводно нареждане от 07.09.2016 година,
приемателно-предавателен протокол, молба с вх.№32-255418/13.09.2016 година,
пълномощно.
С деянието си на 03.09.2016 г., на МП „Капитан Андреево” А.Е.Т., като не е
декларирал пред митническите органи пренасяните парични средства (банкноти) в
размер на 25000 (двадесет и пет хиляди) евро, е нарушил разпоредбите на чл.11а,
ал.1 от ВЗ във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл.10а от Валутния закон, с което е осъществил състава на нарушение
чл.18, ал.1 от Валутния закон. Въз основа на акта е било издадено и процесното
на делото Наказателно постановление .
Предвид горното и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и
ал.10, чл.11 а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, във връзка с чл.2,
ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата
на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон.
От разпитите на допуснатите
митнически служители в процесуалното им качество на свидетели , като гласни
доказателствени средства възпроизвели доказателства , а именно техните
показания се установява следното –Жалбоподателя е бил с двойно гражданство и е
представил само български паспорт.Същия
е говорил български език и при
отправената покана от св.Д. и св. Б. е
разбрал същността на поканата , за което говори и факта , че е декларирал 90
кутии цигари.По време на проверката открили в ръчната чанта на жалбоподателя
поставена от ляво на седалката на водача , така , че да не се вижда 25 000 Евро от различни банкноти описани
в протокола за извършена митническа
проверка.Същия е заявил , че щял да си купува автомобил от Германия.Не е дал
устно отговор и обяснения защо не ги е декларирал.Жалбоподателят многократно е
преминавал границата на страната ни и безспорно
е знаел изискванията и
особеностите при преминаване на митническия и граничен контрол. Освен това има указателни табели поставени така , че да бъдат забелязани , на
които е указано на различни езици какво трябва да се декларира на линията на митническата проверка.Актът е бил съставен съгласно изискванията и поради обстоятелството , че жалбоподателя
демонстрирал непознаване добре на българския език е била извикана св. С. владееща говоримо и писмено турски език да
преведе акта на турски.Въпреки това посъветван от член на екипажа на автобуса той
е отказал да подпише акта. При това положение
е бил уведомен св. Н. , който изпълнявал длъжността началник смяна
.Последния се запознал със случая и
приподписал отказа на жалбоподателя. Съдът допусна до разпит в
процесуалното качество на свидетел при режим на довеждане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя Халид Ерджан Емин .Тезата
която се опита да поднесе се свежда до обстоятелствата , че автобуса е бил
проверяван от един служител , комуникацията се е извършвала на български от
страна на служителя и на турски от страна на жалбоподателя.Последният
заявил , че имал пари в чантата си и в джоба , но щял да ги декларира и тогава
да се разбере колко са.Съдът намира
показанията на този свидетел въпреки
предупреден з отговорността по чл. 290 ал. 1 от НК за необективни и насочени единствено към оневиняване
на жалбоподателя. Те не кореспондират
със събраната достатъчна по обем доказателствена съвкупност. Най вече
липсва убедителността , като важен и ключов критерий за откровеност и
обективност. Данните по делото сочат , че жалбоподателя разбира български език
–той е декларирал цигари ;пътувал е редовно през границата на България и по
твърденията на доведения свидетел той е
заявил , че пренася пари. Ето защо
позицията на защитата е
неоснователна и в тази посока. Съдът
намира показанията на разпитаните свидетели
митнически служители за последователни , безпротиворечиви , кореспондиращи с
данните по делото и отличаващи се с
подчертана убедителност.Ето защо ги кредитира с доверие. Митническите служители
са изпълнили перфектно задълженията си при спазване стриктно на вменените им задължения.
Съдът, намира за уместно да отбележи, че при така приетата за установена
фактическа обстановка, митническите служители и свидетели по делото не са били
длъжни да предоставят на жалбоподателя валутно митническа декларация, след като
изрично са били поканени и запитани дали пренасят забранени от закона стоки,
включително и валута-Въпреки, че напълно е разбрал поканата, нищо не е
декларирал.Ако беше споделил за пренасяната валута тогава биха били задължени
да предоставят, въпросната декларация, където да попълнят съобразно
изискванията. Отдавна колебанията в съдебната практика по този въпрос са
отпаднали и ВМД се предлага за попълване само, ако лицето декларира съответните
валутни ценности и валута т. с.
първоначално заяви, че пренася такива. В противен случай би следвало на всеки
пътник, независимо, как реагира на поканата да му се връчва ВМД, което означава
неоправдан технически процес и с оглед на многохилядния ежедневен поток от
преминаващи границата .В този порядък не случайно са поставени и указателните
табели, като ориентир и за предварителна информация, макар и извършителите на
административни нарушения да са лица многократно преминавали и познават в
детайли особеностите на граничния и установен митнически режим. С императивните
предписания на чл. 11а, ал.1 от
ВЗ и чл. 2, ал.1 от
Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн. Дв
бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата на деянието-03.09.16г,
като подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание чл. 14г от ВЗ
във връзка с приложението чл. 10а,
чл. 11, ал.3,
чл. 11а и др. ВЗ/,
установено е изрично задължение за деклариране пред митническите органи на
пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро,или тяхната
равностойност в левове или др. валута, за или от трета страна, която не е
държава -член на Европейския съюз. Правилото е дефинирано идентично в
диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във
формата на писмена декларация - валутна митническа декларация. По-специално,
нормата чл. 2 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране
към чл. 9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба -
"Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите,
в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7."
Неизпълнението на задължението
за деклариране на носена валута в наличност, в и над размера 10 000евро -
освободен от митнически контрол, съставлява административно наказателен състав
по чл. 18, ал.1 ВЗ,
каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност,
достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения
образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на
такава. В конкретния случай доказа се, жалбоподетелят е внесъл валута- 25 000
евро надвишаващ освободения от митнически контрол, която фактически е пренесъл
от трета страна, каквато безспорно е Р. Турция, поради което е бил длъжен да
попълни и представи митническа-валутна декларация, съгласно чл. 11а, ал.1 ВЗ,
във вр. чл. 2, ал.1
и чл. 9 от Наредба №
Н-1/12г на МФ. Същото, , е изпълнимо по реда и начина установен в
чл. 9 и за него, идвайки от трета за ЕС страна, то е възникнало с обективния
акт на влизането му на територията на Р България, която е част от територията
на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той не е изпълнил при влизането
си в страната и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на
задължението. С бездействието си е нарушил посочените разпоредби и изводите на
АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието
се установява от еднопосочните показания на свидетелите - на св. кредитирани от
съда, които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават факта на
недекларирането от негова страна при митническата проверка и липсата на каквото
й да е изявление за обявяване на носената от него валута ,така също и
последващото откриване на паричната сума, едва след извършен оглед и
претърсване на автобуса, при който са намерени 25 000 евро. Освен
посочените гласни доказателства, за доказването на последното фактическо
обстоятелство, съдът цени съдържанието на горепосочените писмени източници,
всички които анализирани в съвкупност са с еднозначна насоченост. Безспорен
факт по делото, установим - категорично, въз основа на формираната
доказателствена съвкупност, е че жалбоподателят не е попълнил и не е представил
пред митническите органи изискуемата писмена валутна митническа декларация, по
установения образец утвърден от МФ /чл. 9, ал.1 от Наредбата/, нито е обявил
устно наличната у него парична сума във валута. Нещо повече, тази информация
той изцяло и напълно съзнателно е укрил от митническите органи, давайки
отрицателен отговор с изявление че няма какво да декларира освен 90 кутии
цигари, след отправено му изрично запитване, пренася ли стоки -акцизни и валута
или др., който въпрос несъмнено е разбрал тъй като е отговорил отрицателно, както
несъмнено и безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания, възприети и
оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно -
укриването на носената валута и дадената невярна информация с отрицателния
отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки, наред и с българското й гражданство,
абсолютно несъстоятелно се явява възражението на защита за неосигуряване от
страна на митническите органи на възможността лицето да декларира по надлежния
ред. И това е така, доколкото това задължение за деклариране по смисъла на чл. 11а, ал.1 ВЗ
е изпълнимо по инициатива на пътника, без дори да е обвързано с покана от страна на
митническите органи или др. тяхно действие, за разлика от чл. 11б ВЗ,
където това е изрично предвидено,. Дори , неговото изпълнение не е в зависимост
от отправянето на покана и при митнически контрол пътника не се освобождава от
задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под особен режим,
предвид въведеното разграничение с чл. 11б ВЗ
регламентиращ пренасяне на парични средства от една европейска държава в др.,
когато валидно е "поискване"-то от митническите органи, за да се
декларира. С оглед приложимото правило на чл. 11а, ал.1
и чл. 2, ал.1,
вр. чл. 9 от Наредба №
Н-1/12г на МФ, които норми имат императивен характер и не допускат
отклонения от предписанието което установяват, нито търпят изключения, в
хипотезата на пренасяне - внасяне на парични средства от трета страна - Р
Турция, каквато конкретно е и настоящата доказана по делото, винаги и във всеки
случай е задължително декларирането, в предвидената надлежна форма, без да е
необходимо отправянето на нарочна покана към пътника за да бъде изпълнено
същото.
След като по делото безспорно се доказа, че жалбоподателя е имал и
носил в себе си парична сума в установения размер, и надхвърлящ минималния праг
10 000евро, която сума е пренесъл през границата, при влизането си в Р
България, идвайки от трета за ЕО страна - Р Турция, той е бил обвързан от
задължението да декларира същите писмено, съгласно императивното предписание на
чл. 11а, ал.1 ВЗ
и чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл. 9 от Наредбата -
със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което е бил
безспорен субект, той обаче не е изпълнил, предвид категорично установения
отрицателен факт за липсата на представена писмена валутна декларация и тъй
като не е сторил това, то няма спор, че е нарушил посочените разпоредби на
закона. От тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е налице фактическо
неизпълнение на задължението от негова страна. В случая не само отсъствието на
подадена писмена декларация по образец, но и изричното отрицателно изявление в
отговор на въпроса на митническите служители носят ли се стоки и валута, е
достатъчно и обективно субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на чл. 11, ал.5 ВЗ,
вр. чл. 8, ал.3 от
Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената информация е била
невярна, предвид реалното наличие у него на носена сума в турски лири,
впоследствие вече открита, едва при огледа на автобуса.
С това си бездействие, жалбоподателят е консумирал
административнонаказателния състав на чл. 18, ал.1 от ВЗ,
в хипотезата на предложение 3-то и извършеното от нея деяние се явява
съставомерно по обективните си признаци, както и от субективна страна.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото
производство и релевираните от защитата възражения, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му.
Спазени са всички изисквания и
правила от съставянето на акта до приключването на административно
наказателната процедура. Преценката на доказателствения материал, налага
обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод, че жалбоподателя е нямал
въобще намерение да декларира пренасяните златни изделия, а митническите
служители са изпълнили перфектно вменените им задължения .
Нарушителят не е
изпълнил задължението си по закон, поради което следва да понесе предвидената
за това, административно наказателна отговорност.
Описаната в акта
фактическа обстановка, изцяло пренесена и в наказателното постановление се
доказа по един несъмнен и безспорен начин.
Въз основа на обстоен
анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до извода за
законосъобразност на издаденото НП .То е издадено в пълно съответствие с
материалния закон.Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните
писмени доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени
средства, че жалбоподателя е осъществила състава на вмененото и административно
нарушение .
Субект на нарушението е
физическо лице -жалбоподателя.
Приетите за установени
обективни обстоятелства по време на съдебното дирене, несъмнено сочат и за
субективния елемент от състава на нарушението
От субективна страна очевидни
са елементите на прекия умисъл, обективиран в действията и поведението на
жалбоподателя.
От субективна страна, същият е
действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,приложима разпоредба по препращане съгласно чл. 11 от ЗАНН,
тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и ги е искал.
Съдът е категоричен, че
събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност налага несъмнен и
еднозначен извод относно съставомерността, авторството на нарушението и вината
на извършителя -жалбоподателя по делото. Каквито и процесуално следствени
действия да бъдат проведени допълнително, няма с нищо да допринесат за
изясняване на релевантните за разкриване на обективната истина факти и
обстоятелства.Административно наказателната процедура е проведена съгласно
всички изисквания на ЗАНН и правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.Правилно е определен видът на административното
наказание от АНО, тъй като наложеното е предвидено в закона .Размерът му, е
определен в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН - в предвидените нормативно уредени граници .При така
доказаното нарушение и отчитайки обстоятелствата, че за същото нарушение няма
влязло в сила НП,съдът намира, че не се касае за проявена упоритост при
извършване на този вид нарушения.Няма данни да се е противопоставял на
извършваните от проверяващите спрямо него изискуеми се действия.По
благоприятното от страна на АНО, административно наказателно правно третиране,
е напълно оправдано.Ето защо съдът, счита, че е правилно индивидуализирано
наказанието и представлява една напълно
адекватна санкция, която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели. Ето защо, следва да се приеме предвидения, минимален размер на наложена глоба от 1000 / хиляда /,
като съответстващ, преди всичко на тежестта на нарушението и се потвърди
процесното на делото.Правилно и законосъобразно е приложен чл. 20 от ВЗ и е
отнет в полза на Държавата предмета на нарушението –валута от 25 000 евро
По време на производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - такива, водещи до ограничаване и накърняване на
процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.
При издаване на Наказателното
постановление са спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази
насока.АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 42 и
следващите от ЗАНН.Постановлението е издадено от компетентен орган,
в законоустановения срок, с необходимите и задължителни реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 57(1) от ЗАНН,
връчено надлежно на жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира,
изложените съображения в жалбата за несъстоятелни и неоснователни, а издаденото
наказателно постановление за законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2173/2016 г. издадено на 21.02.2017
г. от КРАСИМИР НИКОЛОВ ФУЧЕДЖИЕВ -
заместник-началник на митница Бургас, съгласно Заповед №4133/03.06.2016г. на
Директора на Агенция “Митници”, в качеството си на административно-наказващ
орган, съгласно Заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. във връзка със Заповед №ЗМФ-
1257/14.12.2015г. на Министъра на финансите, въз основа на акт за установяване
на административно нарушение №1782/03.09.2016 г., по описа на Митница Бургас,
съставен от Я.Г.Д. - митнически инспектор в Агенция „Митници“, срещу А.Е.Т.,
ЕГН **********, адрес:с***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл.18, ал.1,
във връзка с чл. 11а, ал. 1 от Валутния закона (ВЗ), като на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11 а, ал.1 във връзка с чл.20, ал.1,
чл.21 от ВЗ, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон, му е наложено наказание отнемане в полза
на Държавата предмета на нарушението: -101 (сто и един) броя банкноти в купюри
по 100 (сто) евро, 2 (два) броя банкноти в купюри по 200 (двеста) евро, 29
(двадесет и девет) броя банкноти в купюри по 500, (петстотин) евро, общо 25 000
(двадесет и пет хиляди) евро и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА размер на:
-1000.00 (хиляда) лева, като правилно и
законосъобразно .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. Хасково в четиринадесетдневен срок, от
съобщаване на страните, че е изготвено .