№ 416
гр. Варна , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500151 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу домашно
насилие.
Образувано по въззивна жалба на Д. Ж. Й., чрез пълномощника адв. Ж.Б., срещу
постановеното решение №3956/30.10.2020г. по г.д.№10711/2020г. на ВРС, с което Д. Ж. Й. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Т. В. и детето Е.И. Й. на
основание Чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и е осъден да заплати глоба размер на 200 лв. на основание чл.5,
ал.4 ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като: от
събраните по делото доказателства не се доказва факта на упражнено физическо насилие над
молителите, а съдът е основал изводите си само въз основа на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Съдът не е обсъдил в цялост и връзка всички събрани доказателства, поради което е достигнал до
неправилни изводи. Счита, че от събраните по делото писмени и гладни доказателства се
опровергава изложеното от молителката в декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Претендира се отмяна на
решението и отхвърляне на молбата на К. Т. В..
Въззиваемата страна К.В., лично и като законен представител на Е.И. Й., е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Като подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и срещу подлежащ на възивно обжалване съдебен
акт, жалбата е допустима и следва де се разгледа по същество.
За да се произнесе ВОС съобрази следното: Производството по гр.д.№ 10711/2020г. по описа
на ВРС е образувано по молба на К. Т. В. лично и като майка и законна представителка на Е.И. Й.
за постановяване на мерки за защита срещу Д. Ж. Й. по реда на ЗЗДН. В молбата са изложени
твърдения, че на 29.08.2020г. около 10,20ч. молителката с детето излезли от дома си е видели, че
пред входа бил спрян автомобила на Д.Й., който е нейн бивш свекър. Ответникът се приближил и
1
хванал детето за ръката, задърпал го към автомобила си и му обяснявал, че ще го води на плаж.
Молителката обяснила, че с детето имат други планове и уговорка и няма възможност ответника
да вземе детето, както и че режима за контакти с детето е определен за бащата. Ответникът станал
агресивен, нарекъл молителката „боклук“, „развален човек“, отправил и други обиди, приближил
лицето си да нейното, съскал злобно и я плюел, ударил я с вратата по лявата ръка и обяснявал на
детето, че молителката е лоша майка и ще побърка децата си. Твърди се, че детето се разстроило,
като видяло как дядо му обижда майка му и се разплакало. Молителката позвънила на тел.112.
Пристигнали полицаи, които разговаряли с ответника, а К.Т. успокоила детето.
Ответникът е оспорил наведените в молбата твърдения за упражнено домашно насилие.
Твърди, че на 29.08.2020г. заедно със сина си – баща на детето Е. отишли до дома на молителката
за да се уточнят как и кога ще започне да се изпълнява режима на лични контакти на детето с
неговия баща, който бил определен със съдебно решение. Молителката не отворила при
позвъняванията и затова те я изчакали пред жилищния блок. Около 10,30 часа К. и детето излезли,
като К. носела малка торбичка. Ответникът предположил, че води детето при тях, затова се
приближил за да посрещне детето. Молителката обаче тръгнала към колата си и не желаела да
говори с ответника, сложила детето в колата, след това се обадила на адвоката си, като от
разговора с него станало ясно, че не знае, че решението, с което е определен режим на лични
контакти е влязло в сила. След това се обадила на полицията. Пристигналите полицаи поискали
личните документи на ответника, а той обяснил по каква причина иска да се срещне и говори с К..
Отрича да е отправял обиди към К. или да я е дърпал и бутал. Оспорва твърденията в молбата, че
детето е било разстроено и е плакало.
ДСП Варна е депозирала писмено становище, в което се посочва, че по време на
бракоразводното производство отношенията между К.В. и родителите на съпруга й са били
конфликтни. Социалният работник счита, че детето Е. Й. е ставало свидетел на конфликтни
ситуации в разширения семеен кръг, както и на описаната в молбата, по която е образувано
настоящото производство по ЗЗДН. При евентуалната основателност на молбата, изразява
становище, че подходящата мярка за защита е тази чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
По същество на спора съдът намира следното:
На основание чл.9, ал.3 ЗЗДН като доказателства по делото са приложена декларации от
молителката К. Т. В., лично за нея и като майка и законен представител на детето Е.И. Й. за
осъществено спрямо тях домашно насилие, с твърдения идентични на описаните в исковата молба.
Между страните не е спорно, че молителката К.В. е бивша съпруга на сина на ответника.
По делото е представено заверено за вярност копие от съдебно решение от 28.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 878/2020г. по описа на ВРС, от което е вино, че бракът на К. Т. В. и Й.Д.В.
е прекратен с развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по
отношение на двете им родени по време на брака деца е предоставено на майката, при която е
определено и местоживеенето им.
От представеното медицинско удостоверение № 831, издадено от отдел „съдебна медицина“
при МБАЛ“Св.Ана“ АД се установява, че на 29.08.2020г. на К.В. е извършен преглед, при който е
констатирано петнисто мораво-червениково кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър 5 см.
по задната повърхност на лявата мишница, в горната трета. Извършилия прегледа счита, че
описаното травматично увреждане е резултат от удар с или върху твърд предмет и би могло да се
получи по указания от освидетелствания начин. Същото е обусловило чувство на болка и
страдание.
Като доказателство по делото е приета докладна записка рег.№ 433р23909/31.08.2020г.
относно постъпил сигнал пред Първо РУ на МВР Варана от К.В. от 29.08.2020г. около 10,05 часа.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира за
доказано, че на 29.08.2020г. по отношение на молителите е осъществено психическо, а по
2
отношение на молителката и физическо насилие от страна на ответника. Съгласно чл.13, ал.2, т.3 и
ал.3 ЗЗДН, декларацията от молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство относно
изложените в нея обстоятелства. Представените декларации, съдържат твърдения за упражнено
спрямо молителите насилие от страна на ответника на посочената дата. Описаното в декларациите
кореспондира, с посоченото в представените медицински документи и установеното по
преписката, образувана от І РУ на МВР Варна, както и с показанията на разпитаните по делото
свидетели.
От ангажираните от ответника доказателства не се опровергават твърденията на молителите
в представените декларации и от представените от тях доказателства.
Въз основа на анализа на всички доказателства по делото, настоящият състав на съда намира,
че по безспорен начин е установено осъществяването на акт на домашно насилие под формата на
емоционално, психическо и физическо насилие. От доказателствата се установява, че на
29.08.2020г. ответникът, в присъствието на детето Е., който е негов внук е имал агресивно
поведение спрямо молителката, отправил е обиди и е нанесъл физическо увреждане. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свид. Стоичкова, която споделя преки и непосредствени
впечатления от състоянието на молителката и детето Е., тъй като се е срещнала с тях много кратко
време след конфликта между страните по делото. В показанията си свидетелката посочва, че К.
била разстроена, а Е. унил и притеснен от случилото се.
С оглед на горното съдът приема, за доказано, че на 29.08.2020г. въззивникът е извършил
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН спрямо молителите. Независимо от влошените
отношения на В. и Д.Й., както и това каква е причината за влошаването им и какъв е конкретния
повод за конфликта, съдът приема, че поведението на ответника и отношението му към
молителката Василева в присъствието на детето Е., така както е изложено в декларациите по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, надхвърля рамките на допустимото поведение. Конфликтите, не следва да се
разрешават с употреба на физическо насилие и с използване на обидни думи, особено в
присъствието на деца или по отношение на деца.
Въззивният съд счита, че ВРС правилно е приел молбите за налагане на мерки по ЗЗДН за
основателни.
С оглед установените форми на домашно насилие, районния съд правилно е наложил
мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителите. Същата е подходящ за постигане на
възпитателния ефект и достатъчна ответникът да преосмисли поведението си и за нормализиране
на отношенията.
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемата К. Т. В., следва да
се присъдят направените в настоящото производство разноски, доказани в размер на 600лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3956/30.10.2020г. на ВРС, постановено по гр.д. № 10711/2020г.
ОСЪЖДА Д. Ж. Й., ЕГН ********** да заплати на К. Т. В., ЕГН **********, сумата от
600лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4