№ 905
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Н.И.В.
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Е. Д. от гр.АДРЕС против Наказателно
постановление № 22-4332-017457/01.09.2022 г., издадено от началник сектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок
от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
На първо място, в жалбата се излагат аргументи, че описаната в АУАН
и НП за установена фактическа обстановка не отговаряла на действителната
такава. Твърди се, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя на
инкриминираната дата не е участвал в ПТП, респ. водачът му не е напуснал
мястото на произшествието.
На следващо място, в жалбата се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничавали
правото на защита на нарушителя.
По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на
обжалваното НП в неговата цялост.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
пълномощника си –адв.К. – АК - Перник. Последният в дадения ход по
същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
предвид аргументите, изложени в жалбата. Претендира присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство за
1
адвокатско възнаграждение.
Адмиинстративно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2022 г. св. А.-на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-
СДВР съставил срещу жалбоподателя Д. Е. Д. АУАН бл. № 143896, в който
приел, че на 01.07.2022 г., около 11:00 часа в гр. АДРЕС, като водач на лек
автомобил „Пежо“ с рег. № ХХХХ с посока на движение от бул.“Цариградско
шосе“ към „Околовръстен път“, поради недостатъчен контрол реализира ПТП
в автобус „Ютонг“ с рег. № ХХХХ, след което не уведомява органите на МВР
по територия и не оства на местопроизшествието.
Актът бил съставен на основане чл.40, ал.4 от ЗАНН въз основа на
материалите по преписка № 1865328. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Нарушителят Д. се запознал със съдържанието АУАН, след което го
подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е било
депозирано писмено възражение срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното в
настоящото съдебно производство НП № 22-4332-017457/01.09.2022 г., с
което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им
квалификация, на жалбоподателя са наложени административни наказания:
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от един месец, на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 07.10.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН с № 143896/12.08.2022 г., сведение от
НН.М., декларации от Д„Д и НН.М., Протокол за ПТП № 1865328/01.07.2022
г., скица на ПТП, докладна записка, справка за нарушител/водач, Заповед №
8121-З-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121 К-13318/23.10.2019 г., издадени
от Министър на вътрешните работи; както и от гласните доказателствени
средства – показанията на свидетеля –актосъставител С. и свидетелите НН.М.
– участник в ПТП и Д. Ц. – допуснат до разпит по искане на жалбоподателя.
Съдът се довери на заявеното от св. С., тъй като твърденията на същия
намират подкрепа в приложените по делото писмени доказателства -
Протокол за ПТП № 1865328/01.07.2022 г., скица и докладна записка.
Съдът кредитира с доверие и показанията, дадени от свидетеля М. –
управлявал автобус на масовия градски транспорт, който бил спрял на
2
автобусната спирка за слизане и качване на пътници. Св.М. погледнал в
огледалото и видял момента на удара с лекия автомобил „Пежо“, който се
опитал да заобиколи спрелия автобус, като настъпил удар между лявата
страна на автобуса и дясната страна на лекия автомобил. Последният изобщо
не спрял, а продължил движението си. Св.М. записал номера на лекия
автомобил и се обадил в КАТ, за да съобщи за настъпилото ПТП. На място
пристигнал полицейски екип, който направил оглед на автобуса, по чиято
лява страна имало следи от удара и боя от лекия автомобил „Пежо“. Били
изготвени фотоснимки и бил съставен протокол за ПТП и скица на ПТП.
Съдът не възприема като достоверни показанията на св. Ц., който
твърди че на инкриминираната дата е пътувал заедно с жалбоподателя в лекия
му автомобил „Пежо“ от центъра на гр. София до ресторант „Лебеда“ в
кв.Панчарево, като по време на движението им не е настъпило ПТП. В
подкрепа на този извод на съда следва да се вземе предвид, че такова
твърдение/възражение не е изложено от жалбоподателя нито при
предявяването и подписването на АУАН, нито в жалбата до съда. Едва в
проведеното по делото съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя посочи, че същият е пътувал в процесния лек автомобил със
свой приятел –св.Д. Ц.. Освен това следва да се отчете и изложеното в
показанията на св. Ц., че около 12:30 часа са тръгнали за Панчарево, а според
описаната фактология в АУАН и НП процесните нарушения са извършени в
11:00 часа на 01.07.2022 г. Ето защо, съдът възприема показанията на св. Ц.
като опит за изграждане на защитна теза на жалбоподателя и не ги кредитира
с доверие.
В подкрепа на извода за настъпило ПТП между лекия автомобил
„Пежо“, управляван от жалбоподателя и спрелия на спирката автобус,
управляван от св. М. са и изготвените фотоснимки, както и протокола за ПТП
и скица.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал. 12 ЗДвП във
връзка с приложените към материалите на делото , Заповед № 8121-З-
1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121 К-13318/23.10.2019 г., издадени от
Министър на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена
форма, както и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна
3
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Според настоящия съдебен състав в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения на разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, като съображенията за това са следните:
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени
точно и ясно обстоятелствата по извършване на твърдяните нарушения, а
именно: по какъв начин е станало съприкосновението между лекия автомобил
и автобуса, както и в кои техни части е настъпило същото, налице ли са
някакви щети по автомобила и автобуса, участвали в ПТП, като по този начин
несъмнено се ограничава правото на защита на нарушителя. Без да се посочи
най-малкото къде са се намирали двете МПС едно спрямо друго, по каква
причина е настъпил удара помежду им и евентуално какви щети са им
причинени, не би могло да се прецени действителната причина за ПТП, а
оттам и кои правила за движение са били нарушени.
На следващо място, не е описано с необходимата конкретика и мястото
на настъпване на ПТП –автобусна спирка; както и обстоятелството, че
автобусът е бил спрял, а в движение е бил само лекия автомобил, водачът на
който се опитал да заобиколи автобуса, каквито факти не са установени от
страна на АНО и респ. не са изложени в обстоятелствената част на НП.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът е препятстван да се произнесе
по същество относно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
изключително непрецизното, непълно и неточно описание на това нарушение
е ограничило правото на защита на жалбоподателя в значителна степен.
Цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е обща и има
следното съдържание: "водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“. Под контрол се разбира
внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно
на нейното изменение. Не се касае до нарушение, свързано с режима на
скоростта или невъзприемане на внезапно появили се препятствия по пътя и
предприемане на мерки за безопасност.
Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да
се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и
непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Необходимо е да се
уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни
липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи.
Освен това, нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДП ще е налице само ако
водачът умишлено или по непредпазливост не контролира непрекъснато
управляваното от него МПС. Когато водачът на пътно превозно средство,
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, без да се е убедил преди да започне маневрата, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
4
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, се касае за
нарушение по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП съдът
намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В текста на съставения АУАН е посочено, че “водачът не уведомява
органите на МВР по територия и не остава на местопроизшествието “, а в
наказателното постановление е посочено, че „при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за
контрол, както и не изпълнява указанията й“.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинен, за да организира адекватно защитата си. В тази връзка следва да се
вземе предвид, че в обстоятелствената част на АУАН и атакуваното
наказателно постановление изобщо не е описано дали при настъпване на ПТП
на автомобилите са причинени само имуществени вреди, както и липсва
фактическо описание на спор между водачите на МПС, относно
обстоятелствата, свързани с него, което е от съществено значение за наличие
на съставомерност на деянието, като административно нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Обективно невъзможно е когато водачът участник в
ПТП напусне местопроизшествието, между него и другия участник в ПТП да
възникнат разногласия свързани с обстоятелствата по настъпилото ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършване на нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.“в“ ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
основателно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Ето защо в
полза на жалбоподателя следва да присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно приложения по
делото договор за правна защита и съдействие (л.29).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-017457/01.09.2022 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на Д.
Е. Д. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, Отдел „Пътна полиция“ да заплати на Д. Е. Д., ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6