ОПРЕДЕЛЕНИЕ №238
гр.Пловдив,04.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в
закрито заседание на четвърти февруари,през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа докладваното от
председателя в.гр.д.№ 2902/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, юрк. Д.А. против разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 10258/25.11.19г.на осн.чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение,постановено от ПдРС,22-ри гр.с.по ч.гр.д.№
18696/19г.в частта за искането за издаване на заповед за изпълнение за
сумата 178,60лв.–неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.Иска
се отмяна на разпореждането и връщане на делото на ПдРС за издаване на заповед за изпълнение на сумата
за неустойка,претендирана със заявлението.
Пловдивският
окръжен съд,като взе предвид оплакванията в
частната жалба,намира за установено следното:
За
да остави без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираната неустойка в размер на 178,60лв.,районният съд е приел,че клаузата,с която е уговорено плащането на тази неустойка противоречи на добрите нрави,като е необосновано висока и основната ѝ цел
е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя.
С
частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД се възразява, че районният съд е превишил правомощията
си,дадени с уредбата за заповедното производство, чиито цели се свеждат до това
да се установи дали твърдяното вземане е спорно и в случай,че е
безспорно,кредиторът да се снабди със съдебно изпълнително основание,даващо му
възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
ПдОС,
в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за основателна.
В
производство по чл.410 от ГПК е счетено и са изтъкнати аргументи за нищожност
на клаузи за неустойка по Договор за паричен заем № 3130540/19.01.18г.Такъв
договор не е приложен към заявлението,(а и заявителят няма задължението да го
прилага), затова няма и как да се прогласява нищожността на която и да било
клауза на каквото и да било основание.Съдът действително разполага с правомощие
да обявява нищожност на клаузи,предмет на разглеждане,но инкорпорирани в
договор,а не на клаузи,цитирани в
заявление по твърдения на кредитора затова, че бил съществувал такъв договор,сключен
с лицето Д.И.Д., и за твърдения какво съдържание имал.
Освен
това настоящата инстанция намира, че следва да се предостави процесуална
възможност от една страна на длъжника да депозира възражение по чл.414 от ГПК,тъй като може да
се окаже,че няма никакъв спор,ако той не подаде възражение по делото, и от
друга страна да се предостави процесуална възможност на заявителя да обоснове и
докаже твърденията си в производство по чл.422 от ГПК в случай,че длъжника упражни в срок правото
си на възражение по чл.414 от ГПК.
На
практика приемайки,че заявлението е редовно и произнасяйки се за нищожност на
клаузи,преди длъжникът все още да се е запознал с твърденията,районният съд
дерогира целите на заповедното производство по чл.410 от ГПК.Заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката,от която заявителят черпи права.Подобно произнасяне би
означавало да се извърши преценка по същество относно съществуването на
материалното право само въз основа на твърдения в заявлението,без запознаване с
конкретното съдържание на клаузите и без възможност за тълкуването им във
връзка с останалото договорно съдържание.Предвид целта на заповедното
производство да провери единствено ликвидността на вземането,то наличието на
евентуален спор относно валидността на правопораждащия факт следва да бъде
разрешен по исков ред,тъй като изисква провеждане на двустранно състезателно
производство,а заповедното производство не е такова.
Така формираният от настоящия състав извод
не противоречи на европейското законодателство (Директива 2008/48 и Директива
2009/22) и съдебната практика.В решение C-618/10
СЕС действително приема, че в заповедното производство съдът следва да приложи
правилата на директивата и без наличие на възражение,но само при определени
условия-при наличие на необходимите
фактически и правни данни.Посоченото уточнение следва да се тълкува в
смисъл,че в процедури,в които не се използват доказателства,съдът не е длъжен
да прави подобна проверка.В мотивите на същото решение изрично е посочено,че
при липса на хармонизация на националните механизми за събиране на безспорни
вземания,правилата за провеждането на националните заповедни производства се
уреждат във вътрешното право на държавите членки въз основа на принципа на
процесуалната им автономия,но при условие тези правила да не са
по-неблагоприятни от правилата,които уреждат подобни вътрешни положения,нито да
правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
правата,предоставени на потребителите от правото на Съюза. Разяснено е също
така, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална
разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на
Съюза, трябва да се анализира,като се държи сметка за мястото на тази
разпоредба в цялото производство и за неговото развитие и особености пред
различните национални инстанции.
От друга страна следва да се има предвид,
че практиката на СЕС поначало съобразява принципа за състезателност в процеса,като например в Решения C-472/11 и СЕС С-243/08 СЕС приема, че ако съдът
служебно установи основания за нищожност,следва да даде възможност на страните
да вземат становище по нея, като след като бъде уведомен, потребителят може да
се откаже от защитата, в случай че националното право го допуска.В заповедното
производство,с оглед целената с него бързина и опростеност на процеса,липсва
процесуална възможност за провеждането на този процес относно процеса.До
издаване на заповедта за изпълнение производството има едностранен характер.
Едва с връчването на заповедта за изпълнение производството се трансформира в
двустранно,като в полза на длъжника-потребител е предвидено улеснено средство
за защита чрез подаване на бланкетно възражение по образец,което е пречка за
стабилизиране на заповедта. Посочената
правна уредба създава достатъчни гаранции за правото на защита на
длъжника,които са достъпни за всички субекти, включително и тези без юридическо
образование,още повече,че формулярът се връчва на длъжника едновременно със
заповедта и ведно с указания за попълването му.С оглед на изложеното не би
могло да се приеме, че националната уредба прави практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на потребителските права на длъжника.
Напротив,предвидена е облекчена процедура по оспорване на вземанията с
подаването на възражение,което може и да не бъде мотивирано.
По
горните съображения обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се
отмени,като делото следва да се върне на ПдРС за продължаване на процесуалните
действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази му част.
Водим
от горните мотиви,съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане,инкорпорирано
в Заповед № 10258/25.11.19г.на
осн.чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение,постановено от ПдРС-22-ри
гр.с.по ч.гр.д.№ 18696/19г.в частта за искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 178,60лв.– неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
ВРЪЩА делото на Районен съд–Пловдив,22-ри гр.с.,за продължаване на процесуалните действия в тази
част по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: