Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260023 01.03.2021 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: РОСИЦА РАДЕВА
ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ
като разгледа докладваното от
съдията КАМЕНОВА ВАНД № 1023 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Решение № 260130/16.12.2020
г., постановено по АНД № 486/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
подсъдимият Н.Г.А., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
22.03.2020 г., в с.***, общ.Мъглиж, по ул.„***“ (до кръстовището с ул. „9-ти
септември“), в посока север – юг, управлявал моторно превозно средство –
мотоциклет, марка „Пиаджо 125“ с № на рама ***, което не е регистрирано по надлежния
ред, предвиден в чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните
работи - престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С решението подсъдимият Н.Г.А.
е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените по делото
разноски в размер на 12.24 лв.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен
съд – Стара Загора от подсъдимия Н.Г.А. чрез защитника му – адв.А.Б..
В жалбата е повдигнат довод
за неправилност на обжалвания съдебен акт.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилно приложение на материалния
закон спрямо установените по делото фактически обстоятелства. Повдигнат е и
довод за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 1000 лв.
ИСКАНЕТО в жалбата е
решението да бъде отменено и постановено ново, с което подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан в извършване на престъплението, за което срещу му
е внесено постановление по чл.375 от НПК. Алтернативно се иска намаляване
размера на наложената глоба чрез приложение на чл.55 от НК.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора застъпва становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или
изменение на обжалвания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваното решение – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във
въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Във внесеното на основание
чл.375 от НПК постановление на Районна прокуратура – Казанлък, въз основа на
което е образувано АНД № 486/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
съдебният акт по което е предмет на
въззивна проверка, е направено
предложение за освобождаване на Н.Г.А. от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание глоба за това, че на 22.03.2020 г., в село ***, община
Мъглиж, по ул.„***“ (до кръстовището с ул.„9-ти септември“), в посока север –
юг, е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, марка „Пиаджо 125“ с №
на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1
и ал.2 от ЗДП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи - престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел следните фактически обстоятелства:
На 22.03.2020 г. свидетелите
- ст.полицай Г.С.Д.и мл.полицай М.В.В., служители в Полицейски участък - ***,
били на смяна от 06.00 часа до 18.00 часа. Около 11.20 часа, при обход в с.***,
община Мъглиж, по ул. „***“, на кръстовището с ул. „9-ти септември“, свидетелите
Г.С.Д.и М.В.В. забелязали мотоциклет, марка „Пиаджо 125“, без регистрационна
табела, който се движел в посока север – юг. Свидетелите Г.С.Д.и М.В.В. спрели
водача на мотоциклета за проверка и установили самоличността му. Това бил подсъдимият Н.Г.А.. При извършена справка в ОДЧ
на МВР – Казанлък се установило, че същият не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство. След установяване номера на рамата на
мотоциклета - *** и след извършена справка в информационната система на МВР, полицейските
служители разбрали и, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред.
Ст.полицай Г.С.Д.и мл.полицай М.В.В. докладвали на ОДЧ при РУ – Казанлък за
случая, поискали съдействие от дежурен по КАТ и останали до идването на
дежурната група за оглед. Съставен бил протокол за оглед на местопроизшествие,
а след пристигането на полицейските служители от „Пътен контрол“, на подсъдимия
Н.Г.А. бил съставен и АУАН, серия GA № 172909/22.03.2020 г. от свидетеля С.Г.К..
По делото не се спори, че
процесният мотоциклет не е бил регистриран по надлежния ред, което
обстоятелство се установява от съдържащата се на л.22 от ДП справка от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора.
Оплакването във въззивната
жалба за доказателствена необоснованост на приетите от първоинстанционния съд
фактически обстоятелства, основаващо се на твърдение, че подсъдимият не
управлявал, а бутал мотоциклета, който бил със загасен двигател, е
неоснователно. От показанията на свидетелите Г.С.Д.и М.В.В., които
първоинстанционният съд е обсъдил, се установява с категоричност, че
подсъдимият Н.Г.А. е управлявал мотоциклета. За да преустанови движение, се
наложило да използват звуков и светлинен сигнал. Чрез показанията на свидетеля Г.Н.А.
– баща на подсъдимия, не се опровергава
това обстоятелство, тъй като свидетелят, повикан по телефона от сина си, е
пристигнал на мястото на извършване на деянието, след като последният е бил
спрян за проверка и вече е бил преустановил управление на моторното превозно
средство.
Най-после, във връзка със
заетата от подсъдимия защитна теза, макар и да е доказателствено опровергана, следва
да се има предвид, че според ППВС-1-83,
т.2, понятието „управление”, употребено в чл.342, ал.1 от НК, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или
специалната машина се намира в покой или в движение.
В съответствие с установените
факти по делото, правилно районният съд е приел, че след като на 22.03.2020 г.,
в село ***, община Мъглиж, е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет,
марка „Пиаджо 125“ с № на рама ***, нерегистрирано по надлежния ред, предвиден
в чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи,
подсъдимият Н.Г.А. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, състава на чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Становището във въззивната
жалба за липса на умисъл от страна на подсъдимия, който не знаел, че
регистрацията на мотоциклета е задължителна, е
несподелимо.
Юридическата грешка в
противоправността (незнанието на закона) не изключва умисъла на престъплението по никакъв
начин. Прекият
умисъл на подсъдимия е обективиран в действията му. Подсъдимият много добре е
знаел, че е неправоспособен водач и че въобще не следва да управлява МПС. Много
добре е знаел и че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния
ред. В противен случай едва ли би се наложило използването на звуков и
светлинен сигнал, за да преустанови движението на мотоциклета.
Отчитайки
наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, след като е признал
подсъдимия за виновен в извършване на горепосоченото престъпление, правилно
първоинстанционният съд е освободил същия от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба, чийто размер - 1000 лв., съответства
на минималния, предвиден в закона.
Оплакването
за прекомерност на наложеното административно наказание глоба, основано на
съображения, че предвиденото в закона – чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
като алтернатива на наказанието лишаване от свобода, наказание глоба е с размер
от петстотин до хиляда лева, още и на съображения за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, е несъстоятелно.
Поначало
прилагането на административна санкция вместо наказателна е винаги
по-балгоприятния вариант за подсъдимия. При наличие на предпоставките на чл.78а
от НК приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност е
задължително. В този смисъл Р. № 69/29.03.3010 г. на ВКС по НД № 684/2009 г.,
II н.о. Наложеното на подсъдимия на основание чл.78а от НК административно
наказание глоба е с размер, съответстващ
на минималния, а съгласно т.6 на ППВС № 7/1985 г., дори и при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в производството по
приложение на чл.78а от НК не може да се прилагат разпоредбите на чл.55 от НК.
Поради всичко гореизложено и
тъй като не се установиха - при
извършената цялостна служебна проверка на решението и по оплакванията във
въззивната жалба - основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен
акт, същият на основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Окръжен съд
– Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260130/16.12.2020 г., постановено по АНД № 486/2020 г. по описа на Районен съд
– Казанлък.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.