Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. д. № 8610 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 538041 от 19.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 11399/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 56-ти
състав, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД, предявен от „М.П.и П.“ АД срещу „М.Б.“ ЕООД е
признато за установено в отношенията между ищцовото дружесто, „МС Ф.“ ЕООД и „М.П
и П“ АД, последните встъпили в производството по реда на чл. 224 ГПК като трети
лица със самостоятелни права на мястото на първоначалния ответник, че „М.П.и П.“
АД е титуляр на вземане срещу „М.Б.“ ЕООД за сумата от 23 088,41 лева,
представляващо непогасен остатък от цена по договори за продажба на храни и
подправки, сключени между „М.П и П“ АД и първоначалния ответник в края на 2015
г. и началото на 2016 г., придобито от ищеца по договор за цесия от 08.04.2016
г., сключен с „М.П и П“ АД. Със същото решение по предявения от „М.П.и П.“ АД
срещу „М.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответното дружество
е осъдено да заплати на ищеца сумата от 855,13 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата от 23 088,41 лв., начислена за периода от
06.10.2016 г. до 20.02.2017 г., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 886,81 лева искът е отхвърлен. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата
от 102 лева – разноски за производството пред Софийски районен съд съразмерно
на уважената част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок срещу решението, в частта, с която е признато за
установено, че „М.П.и П.“ АД е титуляр на вземане срещу „М.Б.“ ЕООД за сумата
от 23 088,41 лева, са постъпили въззивни жалби от „МС Ф.“ ЕООД и „М.П и П“ АД,
в които
двамата ответници излагат аналогични оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение, като считат, че титуляр на процесното вземане е
„МС Ф.“ ЕООД. Оспорват съображенията на първоинстанционния съд да приеме, че
вземането е било придобито от „М.П.и П.“ АД по силата на сключен с първоначалния
кредитор договор за цесия от 08.04.2016 г., като възразяват, че от събраните по
делото доказателства не се установява така извършеното прехвърляне да е било
съобщено на длъжника преди последния да е бил уведомен за прехвърлянето,
извършено в полза на „МС Ф.“ ЕООД. Молят решението да бъде отменено в
обжалваната част, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признато
за установено, че титуляр на процесното вземане е „МС Ф.“ ЕООД.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от „М.П.и П.“ АД, в
който се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение.
Въззиваемото дружество поддържа, че правилно и в съответствие със събраните по
делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че прехвърлянето на
процесното вземане, извършено с договора за цесия от 08.04.2016 г. е било
съобщено на длъжника още на 11.04.2016 г., която дата предхожда достигането до
длъжника на съобщението, с което последният е уведомен за прехвърлянето, извършено
в полза на „МС Ф.“ ЕООД. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
Пред въззивния съд първоначалния ответник „М.Б.“ЕООД,чрез своя пълномощник
по делото е представил доказателства за плащане след постановяване на
първоинстанционното решение на сумите по същото решение за мораторна лихва за
периода от 06.10.2016год. до 20.02.2017год., начислена върху главницата от
23 088,41лв. от 885,13лв. и за разноските по делото от 102лв., заплатени
на ищеца и което обстоятелство не е оспорено по делото.
Софийски градски съд, след като прецени доказаталствата
по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен
състав счита, че същото е правилно в обжалваната част като споделя мотивите му,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях, като в допълнение намира
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „М.П.и П.“ АД
срещу „М.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 23 088,41 лева, представляващо непогасен остатък от цена по
договори за продажба на храни и подправки, сключени между „М.П и П“ АД и „М.Б.“
ЕООД в края на 2015 г. и началото на 2016 г., придобито от ищеца по договор за
цесия от 08.04.2016 г., сключен с „М.П и П“ АД.
С определение от 14.12.2017 г. съдът е допуснал на основание чл. 224, ал. 1 ГПК по искане на „М.Б.“ ЕООД, заявено в отговора на исковата молба,
привличането на „МС Ф.“ ЕООД и „М.П и П“ АД като лица със самостоятелни права,
встъпили по делото като ответници на мястото на първоначалния такъв с молби,
съответно от 08.03.2018 г. и от 12.03.2018 г.
За да постанови обжалваното решение, с което в отношенията между страните
по делото е признато за установено, че „М.П.и П.“ АД е титуляр на процесното
вземане срещу „М.Б.“ ЕООД за сумата от 23 088,41 лева, представляващо непогасен
остатък от цена по договори за продажба на храни и подправки, сключени между „М.П
и П“ АД и „М.Б.“ ЕООД в края на 2015 г. и началото на 2016 г.,
първоинстанционният съд е приел, договорът за цесия от 08.04.2016 г., по силата
на който процесното вземане е било прехвърлено на ищеца, е бил надлежно съобщено
на длъжника от първоначалния кредитор още на 11.04.2016г., което предхожда
последващото му прехвърляне от последния в полза на „МС Ф.“ ЕООД с договор за
цесия от 15.04.2016 г., както и уведомяването на длъжника за това прехвърляне,
станало на 22.04.2016 г.
По делото не е спорно, че в края на 2015 г. и началото на 2016 г. между „М.П
и П“ АД, от една страна, в качеството на продавач, и „М.Б.“ ЕООД, от друга, в
качеството на купувач, са били сключени договори за продажба на храни и
подправки на обща стойност 33 212,95 лв., както и че към 06.10.2016 г. непогасеният
остатък от задълженията на купувача възлиза в размер на сумата от
23 088,41 лв., като последното се потвърждава и от приетото като писмено
доказателство по делото писмо изх. № В-S012-759/06.10.2016
г.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на 08.04.2016 г. между „М.П и П“ АД, от една страна, в
качеството на цедент, представлявано от изпълнителния директор С.П., и „М.П.и П.“
АД, от друга, в качеството на цесионер е сключен договор за цесия, съгласно
който се прехвърля на цесионера
процесното парично вземане към „М.Б.“ ЕООД по фактури съгласно чл. 1, ал. 1 от
договора за цесия на обща стойност 33 212,95 лв. Не е спорно също така и че на 15.04.2016
г. между „М.П и П“ АД, от една страна, в качеството на цедент, представлявано
от другия изпълнителен директор Б. П., и „МС Ф.“ ЕООД, от друга, в качеството
на цесионер, е сключен втори договор за прехвърляне на процесното вземане към „М.Б.“
ЕООД за сумата от 22 928,75лв., съобщен на длъжника на 22.04.2016 г.
съгласно представено по делото уведомление вх. № В-163/22.04.2016 г.
Спорен по делото е въпросът за това дали цесията от 08.04.2016 г. е била
съобщена на длъжника надлежно и както се твърди на 11.04.2016год., преди до
последния да е достигнало уведомлението за втората цесия от 15.04.2016 г.,
доколкото съгласно 99, ал. 4 ЗЗД за консолидиране на извършеното прехвърляне то
следва да бъде съобщено на длъжника, като същото има действие спрямо него и
третите лица от деня, когато то е било съобщено от предишния кредитор.
В предвид оспорването от
ответника „МСФ.“АД, че поставената върху покана- уведомление за цесията
от 08.04.2016год. дата с вх.№В-144/11.04.2016год. с отбелязването от
длъжника/стр.5 по делото на СРС/, е датата
на която в действителност
длъжникът е уведомен, като е получена именно на тази дата уведомяването за
цесията и след като ответникът смята, че е
антидатирана, независимо, че същата като частен документ
не се ползва с обвръзваща
доказателствена сила, относно датата, която е отразена върху нея, но в предвид проведеното
доказване и при преценка на приложеното извлечение от входящия регистър на приемане на документи
от длъжника „М.Б.“ЕООД за месец април 2016год., което като документ не е
оспорено от ответника, се установява, че е налице поредност на вписванията в регистъра,
като под №В-144/11.04.2016год. е отразена покана от „М.П и П“АД и каквото е
отразяването и върху самия приложен екземпляр от поканата със същия вх.№ и дата
11.04.2016год., с която е уведомен длъжникът, поради което не може да се
приеме, че има антидатиране на получаване на покана- уведомление за цесия от
08.04.2016год. от длъжника, а на тази дата е получена поканата уведомление от длъжника и върху нея в деловодството и
регистъра на длъжника е отразен вх. № и
дата на постъпване на документа. Едва с поредност №163/22.04.2016год. и също
вписана в извлечението от входящия регистър е постъпването и на уведомление за цесия от 15.04.2016год. до длъжника. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че на 11.04.2016 г. с писмо покана с вх. №
В-144/11.04.2016 г. „М.П и П“ АД е уведомило „М.Б.“ ЕООД, че по силата на
договор за цесия от 08.04.2016 г., сключен с „М.П.и П.“ АД е прехвърло в полза
на последното своето вземане към „М.Б.“ ЕООД за сумата от 33 212,95 лв.,
представляващо цена по договори за продажба на храни и подправки, сключени
между „М.П и П“ АД и „М.Б.“ ЕООД в края на 2015г. и началото на 2016г. Датата,
на която уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е достигнало до длъжника се
потвърждава от представеното по делото извлечение от входящия регистър на „М.Б.“
ЕООД за месец април 2016 г., което
извлечение, като документ не е оспорено, от същото се установява, че е налице поредност
на отбелязванията в дневника на
входящите документи за съответния месец при длъжника „М.Б.“ЕООД, като освен
писмо покана с вх.№В-144/11.04.2016г., фигуриращо в дневника под № В-144
от 11.04.2016 г., както и в извлечението има и отбелязване за получаване и
завеждане под №163/ 22.04.2016год. и на уведомление от „М.П и П“АД на втората
цесия от 15.04.2016год. С оглед на което неоснователно е в тази връзка
оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на въззивниците
и оспорването относно датата на която длъжникът е уведомен за цесията от
08.04.2016год. и отразена върху покана, с отбелязан вх.№В-144/ 11.04.2016год.
на длъжника, както и че след като са обсъдени всички събрани доказателства в
съвкупност е прието, че уведомяването на длъжника за цесията от 08.04.2016год.
е станало на 11.04.2016год.
С постигане на съгласие по договора за цесия между цедента и цесионера,
правата по договора за продажба на вземане преминават върху цесионера. Съгласно
чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето обаче има
действие спрямо длъжника по вземането от деня, когато му е съобщено за
прехвърлянето от предишния кредитор. Също така с оглед на чл.99, ал.4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие
за всички трети лица от момента в който съобщението за цесията бъде
получено от длъжника и до този момент титуляр на вземането за третите лица и за
длъжника остава цедента. При няколко
договора за цесия, какъвто е и настоящия случай титуляр на вземането е първия
по време цесионер и този за който цедентът е съобщил на длъжника най-напред.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че договорът
за цесия от 08.04.2016 г., с който процесното вземане към „М.Б.“ ЕООД е
прехвърлено на „М.П.и П.“ АД, е съобщен на длъжника още на 11.04.2016 г., то
следва да се приеме, че договорът за цесия от 15.04.2016 г., сключен с „МС Ф.“
ЕООД, като съобщен на длъжника на 22.04.2016год. след като последният вече е
бил уведомен за по-рано извършеното прехвърляне, не е довело до пораждане на
права за цесионера по втората цесия, след като към този момент цедентът
продавач не е титуляр на вземането, което вече е прехвърлил с първата цесия.
Предвид изложеното съдът приема, че носител на процесното вземане към „М.Б.“
ЕООД за сумата от 23 088,41 лева, представляващо непогасен остатък от цена по
договори за продажба на храни и подправки, сключени между „М.П и П“ АД и „М.Б.“
ЕООД в края на 2015 г. и началото на 2016 г., е „М.П.и П.“ АД по силата на
договор за цесия от 08.04.2016 г., сключен с „М.П и П“ АД, съобщен на длъжника
на 11.04.2016 г.
При изложенените
съображения и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При
неоснователно на въззивните жалба не се дължат разноски на въззивниците, а на
въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на разноски, но само
за въззивна инстанция в предвид защитата по въззивните жалби и доказателство, че такива са направени с оглед
на приложения договор за правна защита и разходен касов ордер за заплатено
възнаграждение на адвокат от 2000лв. следва да се присъди същото на
въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 538041 от 19.11.2018 г. на Софийскиа районен съд, II ГО, 56-ти
състав, постановено по гр. д. № 11399/2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „МС Ф.“ ЕООД, ЕИК *******и „М.П и П“ АД, ЕИК*******да заплатят на „М.П.и П.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 000 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.