Решение по дело №1692/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  1158

 

                                   Гр.Пловдив, 15.10.2019г.

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 26.09.2019 г. в състав:

 

                                       Председател: АННА ИВАНОВА

                                                Членове: ИВАН АНАСТАСОВ

                                                             ХРИСТО ИВАНОВ

при участието на секретаря В.Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1692 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по  въззивната жалба на Л.Т.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.К. против Решение № 13/03.01.2019 г.,  постановено по гр.д.№ 15583/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд – 17 гр.с-в, с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от него иск за осъждане на „Училищно настоятелство Добрин Петков“ с ЕИК **** с представляващ И.М. да й заплати на сумата от общо 125 лева по 5 броя квитанции към приходни касови ордери № 16/22.05.2012г., № 19/30.05.2013г., № 25/29.05.2014г., № 23/30.06.2015г. и № 24/30.06.2015г. като дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане .

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че дарението на процесните суми е нищожно, тъй като не е изготвено във  писмено форма, която е условие за действителност, поради което липсвало договор за дарение, съответно липсвало и основание за получаване на сумите. Счита, че ответното сдружение не е доказало основанието за получаване на исковите суми. Неправилно съдът е приел, че извършените от ищеца плащания са с дарствено намерение, доколкото всички родители са били информирани за дейността на училищното настоятелство.Моли решението  да бъде отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което искът да се уважи. Претендира заплащането на разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „Училищно настоятелство Добрин Петков“ с ЕИК **** с представляващ И.М. със седалище и адрес на управление: гр. **** - оспорва въззивната жалба.Счита, че е доказано по делото, че процесните суми са дадени от ищцата доброволно с дарствено намерение, не съставляват такса за записване в училището; договорът за дарение е казуален и предполага намерение за дарение и тъй като е безспорно предаването на вещта, не е необходима писмена форма за действителност на дарението  по смисъла на чл.225, ал.2 ЗЗД.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

         Предявен е иск с правната квалификация  чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

         В искова молба се твърди, че сумите за които били съставяни приходните касови ордери от Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство Добрин Петков“ били платени от ищцата без основание, тъй като не били сключвани договори за дарение, тя нямала членствено правоотношение със сдружението; не е имала намерение да надарява сдружението. Ето защо се иска осъждането  на училищното настоятелство да й заплати сумата от общо 125 лева по 5 броя приходни касови ордери  като получена без основание, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – 17.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

          Въззиваемият оспорва иска като твърди, сумите от по 25 лв. са дадени от ищцата като дарения за подпомагане на дейността му.

По делото са ангажирани доказателства: протокол от 08.03.2016 г. на НАП-**** за извършена данъчна проверка на ответното училищно настоятелство, прокурорска преписка №403/2016 г. на РП-гр.****, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу УН  при НУМТИ“Добрин Петков“, разпитани са свидетелите Ю. М.- **** на УН, Д. М.-**** на УН и А. В.- **** в НУМТИ“Добрин Петков.  От показанията на разпитаните свидетели се установява, че родителите давали пари на УН като дарения, за което се издавал ордер; парите били доброволно давани и се използвали за подпомагане на дейността на училището, за направа на спортна площадка и др.подобрения; постъпилите суми не били обвързани с условия за записване на децата; парите били използвани целево за извънкласни дейности, награди  на отличниците при завършване на абитурентите. От данъчната проверка се установява, че няма данни за злоупотреби с дарените средства на УН, няма дейности, извършвани в частен интерес на сдружението. От   Постановлението на РП за отказ да се образува досъдебно производство срещу УН е видно, че при проверката не са събрани данни, че родителите на учениците в училището са били задължвани да даряват суми на настоятелството против волята си, за да не им бъде отказано записване на децата в следващ клас.

При така събраните данни не се доказа по делото процесните суми да са били дадени от ищцата без основание, тъй като ищцата нямала дарствено намерение. Наведения във въззивната жалба довод, че дарението на процесните суми е нищожно, тъй като било изготвено във  писмена форма, която е условие за действителност, поради което липсвало договор за дарение, съответно липсвало и основание за получаване на сумите е направено за първи път пред въззивната инстанция, поради което е преклудирано, а от друга страна е и неоснователно, тъй като съгласно чл.225,ал.2, пр.последно от ЗЗД– не се изисква писмена форма  с нотариално заверени подписи като условие за действителност на дарение на парични средства, когато са дарени чрез предаването им, за което не се спори по делото – в тази насока е и р.№9084/20.06.2013 г. на ВАС по а.х.д.№11396/2012 г. на 1 О., където е казано, че парите са мерило за стойност и характера им на родово определени движими вещи не е определяща, поради което за действителността на дарението  е необходимо и достатъчно да се удостовери предаването им.

Ето защо искът се явява неоснователен и недоказан, поради което въздивната жалба следва да се остави без уважение. До същия извод е достигнал РС, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. С оглед неуважаване на ВЖ въззиваемият има право да му се присъдят направените разноски по делото пред ПОС, но такива не се присъждат, тъй като не са поискани.

 Тъй като предявеният иск е под 5000 лв., съгласно чл.280, ал.2 ГПК, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Съдът

                                                Р    Е   Ш   И  :   

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 13/03.01.2019 г.,  постановено по гр.д.№ 15583/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд – 17 гр.с-в.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: