Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 02.06.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание на втори юни, през две хиляди
и двадесет и първаа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като изслуша докладваното от
съдията Кюркчиев ч. гр. д. № 7389 по
описа на СГС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Столична
община, срещу Постановление от 19.06.2020г., с което съдебният изпълнител се е
произнесъл по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20199230400382 съгласно
описа на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят, в
качеството на длъжник по изпълнението, поддържа твърдение, че размерът на възнаграждение
на процесуално представителство в изпълнителното производство, които били
възложени в негова тежест не се дължат. Преди всичко не били налице
доказателства, че разноските са фактически направени. На второ място,
жалбоподателят поддържа становище, че разноските са прекомерни. Според
жалбоподателя, точно такъв извод се налагал, като се отчитат установените
минимални размери на адвокатските възнаграждения и очевидната липса на правна и
фактическа сложност на процесуалните действия, които били извършени в рамките
на изпълнителното производство от страна на взискателя. При това, съдебният
изпълнител преценил неправилно пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли
за отмяна на Постановлението на съдебния изпълнител от 19.06.2020г., само в
частта, в която е оставено без уважение
възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Насрещната страна
по жалбата – „Б.В.И.Г.“ АД, легитимиран в качеството на взискател в
изпълнителния процес – не изразява становище за нейната основателност. Моли за
отхвърляне на жалбата.
В дпредоставеното
пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 при КЧСИ
и район на действие Софийски градски съд поддържа становище за допустимост, но
за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било
съобразено не само с нормативно установените изисквания за минималните размери
на разноските, които се дължат в изпълнителното производство и с доказателства
за фактически изплатена сума на адвокатски хонорар, но също и с фактически
извършените от адвоката действия. Според съдебния изпълнител, таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ била изчислена правилно и законосъобразно.
Като взе предвид
съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20199230400382
съгласно описа на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 при КЧСИ съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнителното дело
е образувано по молба на „Б.В.И.Г.“ АД срещу Столична община /длъжник по
изпълнението/, въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2019г. издаден по гр.д.
№ 60626/18г. съгласно описа на 35 с-в на СРС и изпълнителен лист от
11.09.2019г. издаден по гр.д. № 74008/18г. съгласно описа на 35 с-в на СРС.
Към молбата за
образуване е приложено адвокатско пълномощно и Фактура №400/05.12.2019г.
издадена от Адвокатско дружество „Р.И С.“ за сумата от 936, 03 лева с ДДС с
описано основание за плащането – образуване и процесуално представителство по изпълнително
производство срещу столична община по щета № 47041718812211, щета №
47041718816001, щета № 470417188101223.
На 10.06.2020г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, а на 15.06.2020г.
длъжникът е депозирал възражение, чрез което уведомява съдебния изпълнител, че е
изпълнил доброволно задължението. Със същото възражение, длъжникът е релевирал
възражение за прекомерност на разноските, които са му възложени – в частта по
отношение на възнаграждението на процесуалния представител на взискателя и по т.26
от ТТРЗЧСИ.
С
обжалваното Постановление от 19.06.2020г., съдебният изпълнител се е произнесъл
по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя. С това постановление възражението е оставено без уважение.
Споменатото
постановление от 19.06.2020г. е връчено на длъжника и обжалвано от него в
предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените
доказателства, достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
В тази част,
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от
ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.
Разгледана по
същество, подадената жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Размерът на
разноските, които взискателя има право да получи в рамките на изпълнителното
производство е нормативно регламентиран, като минимум.
Това означава, че е
налице минимална стойностна граница, която не може да бъде преминавана, дори
при изпълнителни дела, които се отличават със съвсем минимална правна и
фактическа сложност.
При възражение за
прекомерност, в контекста на приложното поле на чл. 78, ал.5 от ГПК, настоящият
съдебен състав е длъжен да прецени, дали размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените процесуални действия по конкретното
изпълнително дело.
В конкретния случай
обаче, съдът е длъжен да провери преди всичко, дали са налице доказателства за
извършване на разноските, които се претендират, особено с оглед изричното
възражение от жалбоподателя в споменатата насока.
Според настоящия
състав на съда, представената като доказателство Фактура №400/05.12.2019г.
издадена от Адвокатско дружество „Р.И С.“ за сумата от 936, 03 лева с ДДС не доказва извършването на разходи по
конкретното изпълнително дело, понеже записаното в нея конкретно основание за
плащане на сумата от 936, 03 лева с ДДС, никак не може да бъде свързано от формална страна - нито с изпълнително
дело № 20199230400382 съгласно описа на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 при КЧСИ, нито дори с индивидуализиращите белези на
изпълнителните листове, които са дали повод за образуване на делото.
По изложените
съображение и ръководейки се от указанията, които са дадени от ВКС на РБ в т.1
от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС – настоящият съд
приема, че съдебният изпълнител не е следвало да възлага в тежест на длъжника
по изпълнението съдебните разноски за процесуално представителство, чието
извършване е недоказано, тъй като тези разноски не се дължат.
Дължима обаче е
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, чиито размер в конкретния случай
възлиза на 100 лева.
По изложените
съображения, съдът следва да измени Постановление от 19.06.2020г., с което
съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението за разноските в изпълнителното производство.
С оглед изхода на
делото, макар и при липса на списък по чл. 80 от ГПК но с оглед съдържащото се
в жалбата изрично искане в такава насока-
взискателят следва да бъде осъден да заплати на длъжника /жалбоподателя/
сумата от 173 лева за съдебни разноски.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
обжалваното Постановление
от 19.06.2020г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението
на Столична община, със седалище и адрес - гр. София, ул. „********, по
възражение на Столична община срещу разноските по изпълнително дело № 20199230400382
съгласно описа на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 при КЧСИ и район на действие Софийски градски
съд, като отменя
постановлението на частния съдебен изпълнител за определяне размера на
дължимите от длъжника по изпълнително дело № 20199230400382 съгласно описа
на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 при КЧСИ разноски
за процесуално представителство на взискателя - „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК********,
в размер на сумата от 670 /шестстотин и седемдесет/ лева и редуцира дължимите от длъжника разноски по изпълнението в частта по пропорционалната такса на
основание т.26 от ТТРЗЧСИ - до размер на сумата от 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК******** и адрес- гр. София, пл. „Позитано“
№ 2, да заплати на Столична община със седалище и адрес - гр. София, ул. „********
- на основание чл. 78, ал.1 от ГПК –
сумата от 173 /сто седемдесет и три/ лева за съдебни разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.