РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300503107 по описа за 2021 година
-ти
Обжалвано е решение № 262366 от 17.11.2018г. на Пловдивския районен съд, ІІІ гр.
състав, постановено по гр. дело №16112 по описа за 2020г. в частта, с която се
признава за установено по отношение на М. Р. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, че В.
М. А., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на основание договор за
прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 67, том III, дело № 804/ 17.02.1988 г., придобит в
режим на съпружеска имуществена общност с А.Й.А., ЕГН: **********, починал на
*** г., на следния недвижим имот, а именно: ¼ идеална част от сграда с
идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м. по кадастрална карта, а
по нотариален акт № 67, том III, дело № 804/ 17.02.1988 г. – 52,25 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.520.921 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ от 320 кв.м., номер
от предходен план: УПИ V-1670, 1671, кв. 496a, по плана на гр. Пловдив, Първа
градска част, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № 56784.520.923, ПИ с
идентификатор № 56784.520.924, ПИ с идентификатор № 56784.520.925, ПИ с
идентификатор № 56784.520.920, ПИ с идентификатор № 56784.520.922, ПИ с
идентификатор № 56784.520.926 и ПИ с идентификатор № 56784.520.929;
1
признава за установено по отношение на М. Р. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, че С.
А. А., ЕГН: **********, адрес: ***, М. А. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Я. А. А.,
ЕГН: **********, адрес: *** са собственици на следния недвижим имот на основание
наследствено правоприемство от А.Й.А., ЕГН: **********, починал на *** г.,
придобит от наследодателя съгласно договор за прехвърляне на недвижими имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 67, том III,
дело № 804/ 17.02.1988 г., всеки от ищците на по 1/16 идеална част (общо 3/16
идеални части) от сграда с идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от
44 кв.м. по кадастрална карта, а по нотариален акт № 67, том III, дело № 804/
17.02.1988 г. – 52,25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.520.921 по КК и
КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
находящ се в ***, с площ от 320 кв.м., номер от предходен план: УПИ V-1670, 1671,
квартал 496a, по плана на гр. Пловдив, Първа градска част, при граници и съседи: ПИ с
идентификатор № 56784.520.923, ПИ с идентификатор № 56784.520.924, ПИ с
идентификатор № 56784.520.925, ПИ с идентификатор № 56784.520.920, ПИ с
идентификатор № 56784.520.922, ПИ с идентификатор № 56784.520.926 и ПИ с
идентификатор № 56784.520.929, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за собственост за разликата
от 3/16 идеални части за тримата ищци до пълния предявен размер от 4/16 идеални за
тримата ищци (или ¼ идеална част) от правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот и се отменя на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт
за констатиране на правото на собственост по силата на наследство и давностно
владение № 107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г., вписан в СВ
Пловдив под акт № 65, том 97, вх.рег. № 32370/ 30.12.2011 г. до размера на 7/16
идеални части от сграда с идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от
44 кв.м. по кадастрална карта, а по нотариален акт № 67, том III, дело № 804/
17.02.1988 г. – 52,25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.520.921 по КК и
КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
находящ се в ***, с площ от 320 кв.м., номер от предходен план: УПИ V-1670, 1671,
квартал 496a, по плана на гр. Пловдив, Първа градска част, при граници и съседи: ПИ с
идентификатор № 56784.520.923, ПИ с идентификатор № 56784.520.924, ПИ с
идентификатор № 56784.520.925, ПИ с идентификатор № 56784.520.920, ПИ с
идентификатор № 56784.520.922, ПИ с идентификатор № 56784.520.926 и ПИ с
идентификатор № 56784.520.929.
Жалбоподателят М. Р. Ч., ЕГН: ********** моли съда да отмени изцяло
решението на районния съд по съображения изложени в жалбата, по време на устните
2
състезания и писмена защита. Претендира разноски.
Въззиваемите страни В. М. А., ЕГН: **********, С. А. А., ЕГН: **********,
адрес: ***, М. А. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Я. А. А., ЕГН: ********** считат
жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди решението на районния съд.
Претендират разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи за нотариални актове, скици на имоти,
сгради и планове, удостоверения за наследници и от заключението на техническата
експертиза с вещо лице инж. Г. се установява, че с Нотариален акт за констатиране на
правото на собственост по силата на наследство и давностно владение № 107, том IV,
рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011г., вписан в СВ Пловдив под акт № 65, том 97,
вх.рег. № 32370/ 30.12.2011г. на 30.12.2011г. жалбоподателят заедно с още три лица,
които са наследници на М. Ч.а починала на ***г. е признат за собственик на процесния
имот, като на същата дата с последващ номер на нотариален акт, в който е
инкорпориран договор за продажба на нотариален акт М. Р. Ч. е закупил от другите
съсобственици техните дялове от съсобствеността и така е получил пълния обем от
правото на собственост върху спорната вещ.
Въззиваемите се легитимират като собственици на претендираните от тях
идеални части с договор за продажба на недвижим имот от 17.02.1988г., с който В.С.
продава на наследодателя им А.А. починал на ***., ½ ид. ч. от процесния имот.
Въззивникът прави възражение за липса на идентичност между имотите,
описани представените нотариални актове.
Варно е, че има разлика в площите и конфигурацията на процесната сграда, но в
т. 1 от неоспореното заключение на техническата експертиза на инж. Г. се установява,
че проследявайки статута на сградата с идентификатор 56784.520.921.2 по КК на
Пловдив експертът стига до извода, че в отделните планове е заснета една и съща
сграда, като в т.3 от същото заключение е посочено, че разликата в квадратурите по
плана от 1935г. и кадастралната карта идва от грешка в кадастъра по отношение на
границите ú.
С исковата молба ищците са оспорили легитимиращото и обвързващо действие
на удостовереното в Нотариален акт за констатиране на правото на собственост по
силата на наследство и давностно владение № 107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от
30.12.2011г., вписан в СВ Пловдив под акт № 65, том 97, вх.рег. № 32370/ 30.12.2011г.,
с който М.Р. Ч., заедно с още три лица е признат за собственик на процесния имот.
В ТР № 11/21.03.13г. по тълк. д. № 11/12г на ОСГК на ВКС е посочено, че
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право носи страната,
която не разполага с документ за собственост. В случая това са ищците, тук
3
ввъззиваеми, тъй като те нямат документ за собственост за останалата ½ ид. ч. от
правото на собственост, какъвто притежава въззивникът.
За установяване на придобивното основание са разпитани четирима свидетели.
Свидетелят С. установява, че родителите на М., като конкретизира точно помещението
чрез обозначената на Приложение № 5 скица от заключението на инж. Г. площ – по т.
3, 7, 8, 9, 4, 3, като допълва, че през последните 15 години М. също живее в посоченото
помещение и не е напускал този имот, а в източния край на процесната сграда № 2,
обозначена с цифри: 7, 8, 9, 10, 11, 12, 7 живее друга жена – Ф., на която бабата на
свидетеля ú е разрешила да живее там.
Свидетелят Я. също сочи, че М. е имал само една стая заедно с майка си.
Свидетелката РА. установява, че процесната сграда има три стаи, от които М.
ползва само една стая заедно с родителите му, а след тяхната смърт той е останал в
същата стая. До него Ф. има стая, а другата стая не се ползва от никой.
От показанията на свидетелката И. също става ясно, че М.и родителите му са
живели заедно, като същите са ползвали малки стая и кухня, без да конкретизира дали
в стаята им има обособена кухня, или кухнята е отделно помещение и къде се намира
то, но сочи, че крайното помещение се ползва от друго лице – Ф.. Тази свидетелка
обаче не споменава, че жалбоподателят или неговите родители са ползвали всички
помещения в дъното на имота.
Чрез показанията на свидетелите не се доказва установяването на фактическа
власт върху цялата сграда с идентификатор 56784.520.921.2 по КК на Пловдив. От
заключението на вещото лице се установява, че първоначално сграда № 2 е според
контурите по т. 3, 7, 12, 11, 10, 9, 4, 3, т. е. без сграда 3, която се появява в по – късните
планове, а между страда 2 и сграда 3 има стена и няма връзка между тези помещения.
Следователно дори и да се приеме, че в сграда 2 се включва и площта по т. 3, 4, 5, 6, 3,
то за тази площ се установи, че изобщо не ползвана от М.Ч. и неговите родители.
Изложеното дотук налага извода, че в настоящия процес не се доказа
придобиването по давност на процесния имот от М., Р., К. и С.Ч.и и затова Р., К. и
С.Ч.и не могат с договор за продажба, за който е съставен нотариален акт №
67/30.12.11г. да прехвърлят повече права от колкото имат на М.Ч. така, че той да стане
едноличен собственик на целия имот.
Ето защо и като се вземат предвид обема от права на собственост на
въззиваемите като наследници на А.А. съобразно разпоредбите на чл. 5, ал.1 и чл. 9,
ал.1 от ЗНасл. същите следва се признаят за собственици в претендираните квоти, а
именно ¼ ид. ч. за В.А. и по 1/16 ид. ч. за С.А., М.Х. – С. и Я.А..
С оглед указанията дадени в ТР № 178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС и ТР №
3/29.11.12г. по тълк. д. № 3/12г. на ОСГК на ВКС щом предявения установителен иск е
4
уважен нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който са признати права на
собственост се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в квотите на
съсобственост указани по – горе, като е отменил нотариален акт Нотариален акт за
констатиране на правото на собственост по силата на наследство и давностно владение
№ 107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г., вписан в СВ Пловдив под акт
№ 65, том 97, вх.рег. № 32370/ 30.12.2011 г. до размера на 7/16 идеални части
районният съд съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите
разноските направени от тях пред настоящата съдебна инстанция за възнаграждение на
адвокат от по 325лв. за всети един от тях.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262366 от 17.11.2018г. на Пловдивския районен съд, ІІІ
ти
гр. състав, постановено по гр. дело №16112 по описа за 2020г. в частта, с която се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. Ч., ЕГН: **********, адрес:
***, че В. М. А., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на основание договор за
прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 67, том III, дело № 804/ 17.02.1988 г., придобит в
режим на съпружеска имуществена общност с А.Й.А., ЕГН: **********, починал на
02.12.2013 г., на следния недвижим имот, а именно: ¼ идеална част от сграда с
идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м. по кадастрална карта, а
по нотариален акт № 67, том III, дело № 804/ 17.02.1988 г. – 52,25 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.520.921 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ от 320 кв.м., номер
от предходен план: УПИ V-1670, 1671, кв. 496a, по плана на гр. Пловдив, Първа
градска част, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № 56784.520.923, ПИ с
идентификатор № 56784.520.924, ПИ с идентификатор № 56784.520.925, ПИ с
идентификатор № 56784.520.920, ПИ с идентификатор № 56784.520.922, ПИ с
идентификатор № 56784.520.926 и ПИ с идентификатор № 56784.520.929.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. Ч., ЕГН: **********,
адрес: ***, че С. А. А., ЕГН: **********, адрес: ***, М. А. Х., ЕГН: **********, адрес:
*** и Я. А. А., ЕГН: **********, адрес: ***са собственици на следния недвижим имот
на основание наследствено правоприемство от А.Й.А., ЕГН: **********, починал на
5
***г., придобит от наследодателя съгласно договор за прехвърляне на недвижими имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 67, том III,
дело № 804/ 17.02.1988 г., всеки от ищците на по 1/16 идеална част (общо 3/16 идеални
части) от сграда с идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м. по
кадастрална карта, а по нотариален акт № 67, том III, дело № 804/ 17.02.1988 г. – 52,25
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор № 56784.520.921 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ от 320
кв.м., номер от предходен план: УПИ V-1670, 1671, квартал 496a, по плана на гр.
Пловдив, Първа градска част, при граници и съседи: ПИ с идентификатор №
56784.520.923, ПИ с идентификатор № 56784.520.924, ПИ с идентификатор №
56784.520.925, ПИ с идентификатор № 56784.520.920, ПИ с идентификатор №
56784.520.922, ПИ с идентификатор № 56784.520.926 и ПИ с идентификатор №
56784.520.929, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за собственост за разликата от 3/16 идеални
части за тримата ищци до пълния предявен размер от 4/16 идеални за тримата ищци
(или ¼ идеална част) от правото на собственост по отношение на процесния недвижим
имоп и се отменя на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за констатиране на
правото на собственост по силата на наследство и давностно владение № 107, том IV,
рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 65, том 97,
вх.рег. № 32370/ 30.12.2011 г. до размера на 7/16 идеални части от сграда с
идентификатор № 56784.520.921.2 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м. по кадастрална карта, а по
нотариален акт № 67, том III, дело № 804/ 17.02.1988 г. – 52,25 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор № 56784.520.921 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ от 320 кв.м., номер
от предходен план: УПИ V-1670, 1671, квартал 496a, по плана на гр. Пловдив, Първа
градска част, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № 56784.520.923, ПИ с
идентификатор № 56784.520.924, ПИ с идентификатор № 56784.520.925, ПИ с
идентификатор № 56784.520.920, ПИ с идентификатор № 56784.520.922, ПИ с
идентификатор № 56784.520.926 и ПИ с идентификатор № 56784.520.929.
ОСЪЖДА М. Р. Ч., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по 325 (триста
двадесет и пет) лева на всеки въззиваем, а именно: В. М. А., ЕГН: **********, адрес:
***, С. А. А., ЕГН: **********, адрес: ***, М. А. Х., ЕГН: **********, адрес: ***и Я.
А. А., ЕГН: **********, адрес: ***
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7