РЕШЕНИЕ
№ 6756
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110171177 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против Д.
Т. Д., Г. И. К. и Б. И. О. с искане да бъдат осъден да заплатят на
топлофикационното дружество в условията на разделна отговорност, при
равни квоти от 1/3 за всеки, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, 1330, о сумата от 367,66 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 44,39 лв. за периода 15.09.2018г. до 11.03.2021г,, както и сумата 8,88 лв.,
представляваща главница за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.04.2019г. до 31.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 0,99 лв. за периода 15.09.2019г. до 11.03.2021г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват
исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните.
1
Не оспорват доставката на услугите и размера на исковете. Правят
възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Част от
тях изпращат представители, друга част поддържат исканията си с писмени
молби.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт от договор за
продажба на недвижим имот от 10.04.2001 г.(л. 19 и л. 20 от делото) по силата
на които процесният имот е бил придобит от Енчо Димитров Христов и
Антоанела Трайчова Митева. От представеният препис на удостоверение за
наследници (л. 21 и л. 22 от делото) се установява, че лице на име Антоанела
Трайчова Христова със същия ЕГН като Антоанела Трайчова Митева е
починало на 31.12.2021 г. като ответниците са единствени нейни наследници.
С оглед така представените доказателства, съдът намира, че лицето
Антоанела Трайчова Митева или Антоанела Трайчова Христова е имала
качеството потребител по смисъла на ЗЕ за процесния период. Тъй като през
това време тя е била жива и процесните задължения са възникнали в нейния
патримониум, с приемането на наследството, те са преминали към
ответниците. Същите са материално-легитимирани да отговарят за тези
задължения, като не се споделят съображенията, изразени в отговорите на
исковата молба за липса на такава легитимация.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
3
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответниците не оспорват доставката и размера на
топлинната енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направените в отговорите на исковата молба възражения за изтекла в
полза на ответниците погасителна давност, съдът намира за частично
основателни. Искът е предявен на 30.12.2022 г., а процесният период за
доставка на топлинна енергия е от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. Безспорно
между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на
Топлофикация София ЕАД са периодични по своя характер и се погасяват с
кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно приетите по делото общи условия, вземанията стават изискуеми с
изтичането на четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от
волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се
отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни)
възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена
топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е.
погасени по давност се явяват всички задължения на ответниците за периода
от 01.05.2017 г. до 30.11.2019 г. включително за топлинна енергия. Видно от
представеното по делото съобщение към фактура № ********** (л. 17 от
делото) и ********** (л. 18 от делото) за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. е доставена и потребена топлинна енергия за сумата от общо
786,59 лева, която сума надхвърля сумата от 367,66 лева – сбор от цените на
исковете за доставка на топлинна енергия, предявени към тримата ответници.
Представената фактура № ********** от 31.07.2020 г. (л. 26 от делото) съдът
не кредитира като годно доказателствено средство, тъй като е издадена на
Енчо Димитров Христов следователно не обвързва страните по настоящото
производство. За периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г. по делото не са
налице доказателства да е била доставяна или ползвана топлинна енергия,
4
поради което съдът намира, че сумата от 367,66 лева се претендира за част
или за целия период от 01.05.2017 г. до 30.11.2019 г. включително и
следователно исковете за доставка на топлинна енергия към тримата
ответници са напълно погасени по давност и следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Искът за такса за услуга дялово разпределение също не беше оспорен по
размер от ответниците в исковата молба. Доколкото се претендира такса за
периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г., погасени по давност са всички
задължения на ответниците за периода от 01.04.2019 г. до 30.11.2019 г.
включително за дялово разпределение. За периода от 01.12.2019 г. до
31.03.2019 г. сумата от 5,96 лева не е погасена по давност, като съобразно
квотите си, всеки от ответниците дължи 1,99 лева.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва не беше оспорен от
страните и съдът го намира за установен. На основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. с
погасяване по давност на вземанията за главница, се погасяват и вземанията
за лихви. Тъй като в процесния случай съдът прие, че исковете за доставка на
топлинна енергия са изцяло погасени по давност, изцяло погасени по давност
се явяват и тези за мораторни лихви върху тях.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 50 лева –
държавна такса както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на общо 100 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на
421,93 лева, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от 5,97
лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената
част от иска е 0,09 лева, които следва да бъдат заплатени по равно от тримата
ответници по 0,03 лева от всеки от тях. Всеки от ответниците беше
представляван от адвокат при условията на предоставена безплатна правна
помощ, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя за всеки от тях
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно с отхвърлената
част от исковете, на всеки от тях следва да се заплатят 394,34 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТО С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: срещу Д. Т. Д., ЕГН: ********** със служебен адрес иск с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
5
ЗС за заплащане на сумата от 122,55 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., за имот с адрес г ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, като погасен по
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: , срещу Д. Т. Д., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 14,80 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018
г. до 11.03.2021 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК по
иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС сумата от 1,99 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.03.2020 г., за имот с
адрес гр. София, 1330, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата от 0,97 лева и за периода от 01.04.2019 г. до
30.11.2019 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Д. Т. Д., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 0,33 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга Дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 11.03.2021 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: срещу Г. И. К., ЕГН: ********** със служебен адрес иск с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС за заплащане на сумата от 122,55 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., за имот с адрес ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, като погасен по
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: срещу Г. И. К., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 14,80 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018
г. до 11.03.2021 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: по
иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС сумата от 1,99 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.03.2020 г., за имот с
адрес гр. София, 1330, общ. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 0,97 лева и за периода от 01.04.2019 г. до
30.11.2019 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: против Г. И. К., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 0,33 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга Дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 11.03.2021 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ С ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: г срещу Б. И. О., ЕГН: ********** със служебен адрес иск с
6
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС за заплащане на сумата от 122,55 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., за имот с адрес ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, като погасен по
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: срещу Б. И. О., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 14,80 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018
г. до 11.03.2021 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Б. И. О., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
по иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС сумата от 1,99 лева – главница, представляваща стойност на
такса дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.03.2020 г., за
имот с адрес гр. София, 1330, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 0,97 лева и за периода от 01.04.2019 г. до
30.11.2019 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: против Б. И. О., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 0,33 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга Дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 11.03.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН: ********** да заплати на „Т С “ ЕАД, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 0,03 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН: ********** да заплати на „Т С “ ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 0,03 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. И. О., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 0,03 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. Д. Ч. от
Софийска адвокатска колегия с адрес г на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 394,34 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. С. К. от Софийска
адвокатска колегия с адрес г на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата от 394,34 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. И. А. Н. от Софийска
адвокатска колегия с адрес на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 394,34 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
7
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8