Решение по дело №3032/2017 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.С., 01.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІІ-ми състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

         

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ПЕТКОВА

 

при участието на секретаря В.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3032 по описа за 2017 г. на СлРС за да се произнесе,

взе предвид следното:

            Предявени са в условията на обективно кумулативно съединение искове по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3228,19 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до 03.10.2016 г., иск по чл. чл.224, ал.1 КТ в размер на 375,33 лева за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, иск по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 528,04 лева обезщетение за неспазено предизвестие и иск по чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО.

            Ищцата твърди в ИМ, че  е била в трудово правоотношение с ответното дружество от 29 април 2011 г. до прекратяването му на 3 октомври 2016 г., което било прекратено със Заповед № ********** от 3 октомври 2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта било записано, че на й се дължат обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

            Заявява, че на 7 октомври 2016 г.  подала Молба до НОИ за отпускане на пенсия поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.  С Разпореждане  № ********** с № 5 от протокол № 01333 от 27 октомври 2016 г.  й била определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161.38 лева, а по-късно с Разпореждане  № ********** с № 16 от протокол № 01008 от 10.01.2017 г.  й била определена окончателна пенсия в размер на 212.49 лева.  Заедно с разпореждането от 10 януари 2017 г.  й била издадена  Справка от НОИ към 32 януари 2017 г. от която било видно, че работодателя й е внасял осигурителни вноски за  2017 г. помесечно за следния осигурителен доход: 

- от м. януари 2016 г. до м. юни 2016 г.   -  525.46 лева;

- за м. юли 2016 г.  – 150.87 лева, като е декларирано, че е положила труд 8 дни по 8 часа, но в Декларацията било записано 48 часа;

- за м. август 2016 г. – 183.67 лева като  декларирано, че е положила труд 8 дни по 8 часа, но в Декларацията било записано 64 часа;

- за м. септември  е осигурявана на 528.04 лева;

- за м. октомври е осигурявана  за три дни  - 75.45 лева.

            От справката разбрала, че за месеците юли и август 2016 г.  през които е работила всеки ден по неясна за нея причина не е била осигурена за отработеното от нея време като в същото време не е ползвала платен годишен отпуск и не е била в болнични.

            Освен това работодателя не е изплащал дължимото й се трудово възнаграждение за периода от 01 март до 31 август 2016 г., а само е декларирала и платила осигуровки на дължимата й се сума от 525.46 лева. Също така  не й било изплатено дължимото й се трудово възнаграждение за м. октомври 2016 г. в размер на 75.43 лева.

            Неизплатената дължима сума от трудови възнаграждения определя в размер на 3 228.19 лева, а неизплатения полагаем годишен отпуск от 15 дни  в размер на 375.33 лева.

            На следващо място работодателят не е прекратил и до настоящият момент  трудовият й договор, тъй като прекратяването  му на основание чл. 328 от КТ става с връчване на едномесечно предизвестие, каквото  не й е връчено и следователно трудовият договор все още не е прекратен. Връчената й заповед има само конститутивно действие, но тя самата не прекратява трудовото правоотношение. 

            Ищцата е работила за работодателя  след връчване на цитираната по-горе Заповед. На 6 октомври 2016 г. тя е занесла в ЗДИ – С. документите на своята работодателка, свързани с нейната работа. Това е така, тъй като Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е връчена от работодателя й едва след изрично искане от страна на ищцата и е връчена едва на 25 януари 2017 г.

            Дори да  се приеме, че има прекратяване на трудовото правоотношение работодателят съобразно разпоредбата на чл. 222, ал. 4  във вр. с ал. 3 от КТ  й дължи  при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение в размер на две брутни работни заплати, тъй като към 3 октомври 2016 г. тя е отговаряла на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО.

Следователно работодателят й дължи  най-малко освен описаните до този момент суми и още обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец неспазено предизвестие в размер на още две брутни работни заплати за прекратяване на трудовото правоотношение, когато  ищцата е отговаряла на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, което  претендира в размер на 1 584.12 лева.    

            Поради изложеното  моли съда ответникът да бъде осъден да й заплати  сумата от 5 187.64 лева, представляваща  незаплатена дължима сума от трудови възнаграждения, считано от 1 март до 3 октомври 2016 г.  в размер на 3 228.19 лева;  обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 375.33 лева;  обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 528.04 лева и  обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 от КТ в размер на 1 056.08 лева.

            Претендира разноски по делото.  

            В срока по чл. 131 ГПК отговор на ИМ от ответника  е постъпил. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани и моли съда да бъдат отхвърлени. 

            Не се спори,  че ищцата е постъпила на работа на 1 май 2011 г. и трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № 3 от 3 октомври 2016 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 1 от КТ поради съкращаване на щата. Заявява, че на ищцата е предявено писмено предизвестие от 2 септември 2016 г.,  подписано и получено лично на същата дата,  т.е.  е спазен едномесечният срок.

В заповедта за прекратяване на трудовия договор  е записано, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.  От ищцата била  подписана  Декларация от 10 ноември 2016 г., удостоверяваща времето през което е останала без работа и на същата с РКО е изплатена сумата от 158.41 лева, включваща и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Твърдението на ищцата за некоректно отразен положен от нея труд през м. юли, равняващ се на 48 часа идвало от неправилното разчитане на Справката от НОИ.

             През м. август действително ищцата работила реално 8 дни по 8 часа,  поради което в Справката били отразени 64 часа общо.

Неоснователно било твърдението на ищцата, че не е осигурявана през м. юли и август 2016 г. Заявява, че на основание подадена Молба от ищцата за излизане в неплатен отпуск 30 дни, считано от 11 юли 2016 г. до 19 август 2016 г., което й се зачита за трудов стаж   не  се дължи трудово възнаграждение.

            Относно  платения годишен отпуск заявява, че лицето е ползвало същия, считано от 1 до 28 юни 2016 г. по подадена лично Молба от 30 май 2016 г.  за 20 работни дни.

            Относно твърдението на ищцата, че не й е връчено едномесечно предизвестие  и че трудовият й договор  не е прекратен  заявява, че същата се е явявала на работа  до 25 януари 2017 г. и не е уведомила, че придобива  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 6 октомври 2016 г.  Заявява, че противно на твърденията й ищцата не е работила по трудово правоотношение след връчената й Заповед на 3 октомври 2016 г. като на следващия ден си прибрала личните вещи  от лекарския кабинет.

            Ответникът счита, че  на ищцата не се дължи обезщетение от две брутни работни заплати, съгласно чл. 68а от  КСО, тъй като не отговаря на  едно от условията – това да е поискано.

            Относно твърденията на ищцата, че не са й изплатени заплати  от 1 март  до 31 август 2016 г. заявяват,  че добросъвестно  и без забавяне  е изплащано възнаграждението  на ищцата, като с големи усилия и по-късно същата е подписвала ведомостите.

Излагат се подробни  съображения за капацитета  и разбирането на собствената работа на ищцата като заявява, че исканията на ищцата  са неоснователни и  не отговарят на истината,  за което представят  документи.  

            В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

            Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от представителя си по закон и от процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК, които оспорват исковата молба. 

            Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и  събраните по делото писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,  приема за установено следното :

            По делото не се спори, а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1/29.04.20111 г., с който ищцата М.И.Д. е била назначена на длъжност „Медицински секретар" в "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД.  Със Заповед № 3/03.10.2016 г. на управителя на "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ - поради съкращаване на щата "медицински секретар", считано от 03.10.2016 г. трудовият договор на ищцата е бил прекратен.

            Спорните моменти по делото са: изплатени ли са всички дължими на ищцата трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до 03.10.2016 г.; спазено ли е предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и ако не е, в какъв размер се дължи обезщетение за това; дължи ли се обезщетение за неползван платен годишен отпуск и в какъв размер, и дължи ли се обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, и в какъв размер.

            От приложените писмени доказателства по делото се установява следното от фактическа страна: С Разпореждане № **********/28.10.2016 г. на ТП на НОИ, гр. С., на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО на М.И.Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161,38 лева, изменена с Разпореждане № **********/11.01.2017 г. на 212,49 лева.  

            От уведомление от 12.01.2016 г., издадено от "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД, до ищцата М.И.Д., се установява, че е била уведомена, че за 2016 г. й е полагат по чл. 155 КТ 20 дни платен годишен отпуск, които към 04.01.2016 г. не са били използвани.

            С молба от 30.05.2016 г. ищцата е поискала да ползва платен годишен отпуск в размер на 20 дни, считано от 01.06.2016 г.

            Със Заповед № 3/01.06.2016 г. на ищцата е било разрешено от работодателя й да ползва платен годишен отпуск от 20 дни, считано от 01.06.2016 г.

            С молба от 04.07.2016 г. ищцата е поискала да ползва неплатен отпуск в размер на 30 дни, считано от 11.07.2016 г., като със заповед № 4/11.07.2016 г. на работодателя отпускът е бил разрешен. Посочено е в заповедта, че съгласно чл. 160,ал. 3 КТ отпускът се зачита за трудов стаж.

            Със Заповед от 01.09.2016 г. на "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД е наредено, считано от 01.10.2016 г. да се извърши съкращение на щата за длъжността "медицински секретар" и считано от 01.11.2016 г. да се изготви ново щатно разписание. Със същата заповед е наредено да се изготви писмено предизвестие до М.И.Д., заемаща длъжността "медицински секретар" и да бъде освободена от работа, считано от 03.10.2016 г.

            С Предизвестие от 02.09.2016 г., "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД, М.И.Д. е била уведомена, че считано от 03.10.2016 г. трудовото й правоотношение ще бъде прекратено и времето от 02.09.2016 г. до 02.10.2016 г. да се счита за предизвестие.

            От РКО от 04.11.2016 г., издаден от "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД, се установява, че на М.И.Д. са изплатени обезщетения по КТ в размер на 158,41 лева.

            С декларация от 10.11.2016 г. ищцата е декларирала, че считано от 06.10.2016 г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

            Със Заповед от 10.11.2016 г. на  "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД е наредено да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ на М.И.Д. за периода 03.10.2016 г.- 05.10.2016 г. за времето през което е останала без работа в размер на 75,43 лева.

            По делото е допусната и изслушана в с.з. Съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата става ясно, че на ищцата не се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г., тъй като от писмените документи /молба и заповед, описани по-горе/ става ясно, че отпускът е бил поискан и е бил ползван. Отпускът е бил начислен по ведомост за м.юни 2016 г. - брутна сума в размер на 477,69 лева, а чиста за получаване - в размер на 374,46 лева. Вещото лице е заключила, че тази сума не е била получена, тъй като нямало подпис на ведомостта.

            Вещото лице е дала заключение, че на ищцата не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като такова й е било връчено на 02.09.2016 г., тя го е подписала, отработила е срока на предизвестието от 02.09.2016 г. до 02.10.2016 г., във ведомостта за заплати е било начислено брутно възнаграждение в размер на 528,04 лева, като чисто за получаване е било 413,93 лева, и на ведомостта има подпис.

            Вещото лице е дала заключение, че на ищцата са били начислени, но неизплатени суми:  за трудови възнаграждения в общ размер на 1379,03 лева, за платен годишен отпуск в размер на 374,46 лева, за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - в размер на 62,52 лева.

            За изискуемия период трудовите възнаграждения са били осчетоводени от ответното дружество по сметка "503-Разплащателна сметка в левове", което според вещото лице не било правилно, тъй като ведомостите не били подписани от получателя.

            Във връзка с оспорване от страна на ищцата, че не е положила подписите в предизвестието, с което е уведомена, че считано от 03.10.2016 г. трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, в молбите за ползване на неплатен и платен отпуск и в РКО от 04.11.2016 г., е допусната и изслушана в с.з. Технико-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че М.И.Д. е положила подписите в предизвестие с попълнена дата 02.09.2016 г., в молба за ползване на неплатен отпуск от 04.07.2016 г., в молба за ползване на платен отпуск от 30.05.2016 г. и в РКО от 04.11.2016 г. Датата 02.09.2016 г., изписана ръкописно в предизвестието е положена преди полагането на подписа. Датата е попълнена от Т.Д.И..

            Разпитан в с.з. вещото лице е заявил, че при изследването не е открил признаци на техническа подправка или имитация на подпис и е категоричен, че подписите в изследваните документи са положени от ищцата.

            От показанията на свидетеля Ф., с която са били колеги в поликлиниката и се установява, че ищцата й е споделяла, че взема малко пари и не й се заплаща редовно.

            От показанията на свидетеля Т., с който ищцата се познавала покрай съпруга си, се установява, че като е посещавал кабинета на д-р Т. като пациент, ищцата е била там и е попълвала рецептурната му книжка. Свидетелят посочва, че с ищцата и съпруга й не били в такива близки приятелски отношения, и тя никога не е споделяла дали й се заплаща редовно трудовото възнаграждение и не се е оплаквала от работодателя си.

            От показанията на свидетеля Р., който работел в поликлиниката като огняр и живеел на семейни начала със счетоводителя на д-р Т., се установява, че е станал свидетел на случай при който в офиса на счетоводителя ищцата е отказала да подпише ведомостта, въпреки че си е получила заплатата.

            От показанията на свидетеля Т.И., се установява, че от 2007 година води счетоводството на "АИППИМП- Д-Р К.Т." ЕООД. Ищцата М.Д. била назначена на длъжност "медицински секретар". Лекарите получавали парите от здравната каса в края на месеца и  тогава се плащали заплатите. И. изготвяла ведомостта за заплати след като вече заплатата била изплатена и служителят се подписвал на следващия месец. Доктор Т. плащала заплатата на ищцата на ръка, но често ищцата отказвала да се подпише в изготвената ведомост за заплати. На въпрос на И., дали си е получила заплатата, ищцата отговаряла положително, но отказвала да се подпише във ведомостта.

            Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените и изпълнени съдебно-счетоводна и Технико-почеркова експертизи, като обективни, безпристрастни и компетентно изпълнени.

            Съдът кредитира свидетелските показания като последователни, логични и безпротиворечиви.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които  съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

            С оглед на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира следното:

            По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

            За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.  По делото безспорно се установи, че ищцата и ответното дружество са били в трудово-правни отношения от 29.04.2011 г. до 02.10.2016 г.

            Макар и в заключението си вещото лице по допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза да посочва, че има неизплатени трудови възнаграждения, който извод вещото лице е направила въз основа на липсата на положени от страна на ищцата подписи във ведомостите за заплати, съдът не може да приеме този извод.

            Съгласно чл. 8 ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно според изискванията на законите. Това е и смисълът на чл. 125 КТ, когато предвижда добросъвестно изпълнение на задълженията на работника и служителя по трудовото правоотношение. Това означава изпълнение с добра воля, добронамерено, почтено, точно и съвестно изпълнение на задълженията и с грижата на добър стопанин. Добросъвестното осъществяване на трудовите права и задължения се отнася за всяка от страните, която има права и задължения - като се започне от възникването, мине се през осъществяването и се завърши с прекратяването на трудовото правоотношение и последиците от него. КТ предполага добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения до установяване на противното - чл. 8, ал. 2 КТ и по този начин въвежда една оборима презумпция за добросъвестност.

            По делото се събраха и гласни доказателствени средства, от които се установява, че ищцата има практика да не подписва всеки път ведомостта за заплати, въпреки че трудовото й възнаграждение е било изплатено преди това. Освен това ищцата претендира и обезщетения за неползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, навеждайки пред съда твърдения, че не е положила подписа си върху документи, касаещи определянето и дължимостта изобщо на тези обезщетения. Тъй като посредством заключението на допуснатата почеркова експертиза тези твърдения бяха категорично отхвърлени и се установи, че ищцата е подписала процесните документи, у съда се формира извод за недобросъвестно отношение от страна на ищцата, която иска да черпи права от своето недобросъвестно поведение. Поради изложеното съдът счита, че искът следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.

            По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:

            При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск. Този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като от писмените документи /молба за отпуск и заповед за неговото разрешаване/ се установи, че ищцата е ползвала полагаемия й се за 2016 година платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Този извод се подкрепя и от заключенията на вещите лица.

            По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:

            Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Този иск следва да бъде отхвърлен като неснователен, тъй като от писмените документи и заключението на вещото лице категорично се установи, че е бил спазен срока на предизвестието, ищцата е отработила срока на предизвестието, било й е начислено и изплатено трудово възнаграждение.

            По иска с правно основание чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ: 

            Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК постановява - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж. Следователно фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на обезщетение по  чл. 222, ал. 3 КТ включва следните елементи - прекратяване на трудовото правоотношение, придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и отработени определен брой години при същия работодател. Тези правила се прилагат и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, какъвто е и настоящия случай.

Съгласно чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) КСО :

Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Съгласно ал.(2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.

            В случая няма спор по въпросите относно наличието на валидно сключено и по-късно прекратено на 02.10.2016 г. трудово правоотношение. Така също е безспорно, че ищцата не е работила при ответния работодател повече от 10 години. Същевременно от приложеното по делото разпореждане № ********** и разпореждане № **********, се установява по категоричен начин, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 03.10.2016 г. ищцата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, т.е. в пълен размер. Такова право ищцата е придобила, считано от 06.10.2016 г.,  тъй като е родена на *** година, а заявление за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по смисъла на чл. 68а КСО ищцата не е подавала. Разпоредбата на чл. 68а КСО изисква това да е поискано - "могат по тяхно желание", но това изискване е ирелеванто за правото на обезщетение по чл. 222, ал. 4 КТ.  Разпоредбата изисква ищцата да е отговаряла на условията за отпускане на пенсия в намален размер, но не е необходимо да е упражнила правото си по чл. 68а КСО. Тъй като ищцата към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение е отговаряла на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, т.е. имала е изискумият осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, съдът приема исковата претенция за основателна и доказана в пълен размер.

            По отношение възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника в настоящото производство, съдът намира същото за неоснователно. Материалният интерес в исковото производство е 5187,64 лв., като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 313,00 лв. Съдът взе предвид факта, че по делото са проведени повече от две открити съдебни заседания, като в две от тях са събирани писмени и гласни доказателствени средства. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от наредбата, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. Видно от доказателствата по делото, договорът за правна защита и съдействие е сключен от ответника с адв. П.В., като договореният размер на адв.възнаграждение е 700 лева. По делото обаче няма доказателства, че този договорен хонорар е заплатен от ответника, както изисква разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото с минималния размер на възнаграждение, предвиден по Наредбата и реално договорения такъв, съдът намира, че искането на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Предвид изложеното обаче, че договореният хонорар не е бил заплатен, в тежест на ищеца не следва да се възлага поисканото от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева.

            С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на съдебната власт в размер на 4 % върху цената на уважения иск по чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ - 4 % от 1056,08 лева - 50,00 лева и 101,78 лева за експертизи.

            Съразмерно на уважената част от исковете и представения списък на разноски от пълномощника на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 93,65 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

            С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на съдебната власт в размер на 4 % върху цената на всеки от отхвърлените искове / 4% от 3228,19 лева - 129,13; 4 % от 375,33 лева - 50,00 лева; 4 % от 528,04 лева - 50,00 лева/, в общ размер на 229,13 лева и 398,21 лева за експертизи. Тъй като ищецът е внесъл депозит от 300,00 лева за съдебно-почерковата експертиза и сумата е била изплатена на вещото лице, следва да бъде осъден да внесе в бюджета на съдебната власт само сумата от 98,21 лева.     

            Мотивиран от гореизложеното, С.ският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявеният от М.И.Д., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П., против "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "М." бл. 4, вх. А, ап. 11, представлявано от К.Г.Б., иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3228,19 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.03.2016 г. до 03.10.2016 г.  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.Д., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П., против "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "М." бл. 4, вх. А, ап. 11, представлявано от К.Г.Б., иск с правно основание  чл. 224, ал.1 КТ в размер на 375,33 лева за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.Д., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П., против "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "М." бл. 4, вх. А, ап. 11, представлявано от К.Г.Б., иск с правно основание  чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 528,04 лева обезщетение за неспазено предизвестие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ  "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "М." бл. 4, вх. А, ап. 11, представлявано от К.Г.Б. ДА ЗАПЛАТИ  на М.И.Д., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П., сума  в размер на 1056,08 лева, представляваща обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО.

         ОСЪЖДА М.И.Д., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд държавна такса в  общ размер на 229,13 лева, както и разноски за експертиза в размер на 98,21 лева. 

            ОСЪЖДА "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "М." бл. 4, вх. А, ап. 11, представлявано от К.Г.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд държавна такса в  размер на 50,00 лева и 101,78 лева за експертизи.

            ОСЪЖДА "АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., жк "М." бл. 4, вх. А, ап. 11, представлявано от К.Г.Б. ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П., сумата от 93,65 лева, деловодни разноски за адвокатски хонорар.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: