№ 71
гр. Айтос, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200170 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на С. Р. А., ЕГН: **********,адрес: ***, с която се
оспорва законосъобразността на издаденото против него НП № 22-0237-000267/17.01.2023г
на Началник група към ОДМВР-Бургас, на РУ- Айтос. Със същото е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба”,
в размер 1000 лв. на основание чл.177, ал.5, пр.1, вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът сочи, че в НП не са правилно възприети и описани фактите.
В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Д., който
поддържа жалбата на релевираните основания.
Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 01.11.2022г.около 14,14ч жалбоподателят А. управлявал л.а. марка „***“, модел
„***“, рег.№ *** по ул.“***“ с посока на движение към ул.“***“ в района на кръстовището
1
с ул.“***“, когато бил спрян за проверка от свид.К.. Като водач на автомобила бил
установен жалбоподателят А., който не представил СУМПС. След справка с таблет, свид. К.
установил, че А. управлява със свидетелство, което е обявено за изгубено.
На нарушителят бил съставен АУАН серия GA №732231/01.11.2022г.Деянието било
квалифицирано като такова по чл.150А, ал.1 ЗДвП. Свид. К. връчил АУАН лично на
нарушителя. В графата за възражения от въззивника не били вписани такива. Въз основа на
АУАН било издадено атакуваното НП № 22-0237-000267/17.01.2023г на Началник група към
ОДМВР-Бургас, на РУ- Айтос, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел описаната от контролните органи фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.150А, ал.1 ЗДвП и на
основание санкционната норма на чл.175, ал.5, пр.1 ЗДвП, на въззивника било определено
административно наказание „глоба”, в размер 1000 лв.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на св. Кърмаджие /актосъставител/ и Ж.. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения,
почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между
тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
2
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на
нарушителя.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на
чл.34 ЗАНН.
Но съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно
приложение на материалния закон, в частност АНО неправилно е определил материалната
норма, по състава на която да подведе нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП " За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
3
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено ". Посочената
разпоредба визира множество хипотези на изпълнителното деяние и от текста на АУАН и
НП става ясно, че АНО визира хипотезата „СУМПС, което е изгубено/откраднато“.
Деянията по двете хипотези –„ изгубено/откраднато“ се характеризират с различни признаци
на фактическия си състав, като в АУАН и НП не е посочено коя от двете хипотези отговаря
на фактите, т.к. при описанието на нарушението от фактическа страна също е посочено, че
СУМПС е изгубено/откраднато. След запознаване с постъпило по делото становище на АНО
(л.5) и заключителните думи на жалбоподателя става ясно, че фактите далеч не са такива
каквито са описани в обстоятелствената част на АУАН и НП. От посоченото становище на
АНО става ясно, че жалбоподателят А. е имал валидно издадено СУМПС, което изгубил. В
съответствие със закона на 15.02.2022г А. изпълнил задължението си като водач и обявил
свидетелството си за откраднато и подал документи да му бъде издадено ново СУМПС.
Ново свидетелство било издадено, но когато отишъл да го получи в РУ-Айтос,
служителката отказала да му го даде, т.к.има голям брой неплатени глоби . Посочените
глоби жалбоподателят заплатил на 21.12.2022г и получил новото СУМСП.
При тази фактическа обстановка по мнение на решаващата съдебна инстанция на
01.11.2022г жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението визирано в чл.150а
ЗДвП, т.к. формално погледнато той не е управлявал МПС със СУМПС, което е
изгубено/откраднато. Напротив А. е имал валидно издадено към тази дата СУМПС, което не
е можел да получи от АНО по други причини и последния е управлявал с бележката която
му е била дадена с вх.номер, която бележка му дава право да управлява за срок от 1 месец.
По мнение на решаващата съдебна инстанция събраните по делото доказателства
обосновават друг състав на нарушение по ЗДвП, т.к. жалбоподателят не е управлявал със
свидетелство, което е обявено за изгубено/откраднато .
Ето защо по мнение на решаващата съдебна инстанция от АНО неправилно е
определена материалната разпоредба ,по която жалбоподателят да бъде подведен под
отговорност и на това основание НП подлежи на отмяна.
Изложеното по-горе обуславя липса на осъществено от обективна и субективна страна
нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, поради което наказателното постановление подлежи на
отмяна.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0237-000267/17.01.2023г на Началник група към ОДМВР-
Бургас, на РУ- Айтос, с което на С. Р. А., ЕГН: **********,адрес: *** за нарушение на
4
чл.150А, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер 1000 лв. на
основание чл.177, ал.5, пр.1, вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5