Решение по дело №239/2022 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ по НАХД № 239 по описа на Карловски районен съд за 2022
година

1.АЛ. Т. Б., ЕГН: ********** от с. К., обл. П., ул.“Г.“ ***, е привлечен
като обвиняем за това, че:
На 05.09.2019г. на път PDV 1360 между село К. и село К., в землището
на с. К., обл. П. в съучастие с П.Ю.П., ЕГН ********** от с. К., обл. П., АЛ.
ХР. К. ЕГН ********** от с. К., обл. П. и И.М.С. ЕГН ********** от с. К.,
обл. П., като съизвършител, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- престъпление по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
2. АЛ. ХР. К., ЕГН: ********** от с. К., обл. П., ул.“Г.Д.“ *** е
привлечен като обвиняем за това, че:
На 05.09.2019г. на път PDV 1360 между село К. и село К., в землището
на с. К., обл. П. в съучастие с П.Ю.П., ЕГН ********** от с. К., обл. П., АЛ.
Т. Б. ЕГН ********** от с. К., обл. П. и И.М.С. ЕГН ********** от с. К., обл.
П., като съизвършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
престъпление по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура Пловдив, ТО - Карлово е внесла предложение за
освобождаване на Б. и К. от наказателна отговорност за извършеното от тях
деяние и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на Районна прокуратура Пловдив,ТО - Карлово поддържа
предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемите са
реализирали престъпния състав на чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК. Пледира и двамата да бъдат освободени от наказателна
отговорност, като им бъде наложено административно наказание глоба в
минимален размер от 1000 лв.
Обвиняемият Б. признава вината си. Моли да му бъде наложена глоба в
минимален размер.
Обвиняемият К. признава вината си. Моли да му бъде наложена глоба в
минимален размер.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото –
обясненията на обвиняемите от досъдебното и съдебното производство,
показанията на свидетелите Н.Д.Т., И.Б.Л., Т.П.Г., Г.И.П., М.Н.Н., П.Ю.П. и
И.М.С., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства
- медицинско удостоверение /л.27-29/, служебна бележка /л.30/, протокол за
оглед на МП, албум /л.51-55/, протокол за разпознаване на лица и предмети
/л.56-57/, съдебно-медицинска експертиза /л.59-65, 69-76/, служебна бележка
/л.98/, справки за съдимост /л.115, 119/, характеристични справка /л.123-124/,
1

справки за лице АИС БДС /л.127-129/, справка за пътуване на лице, докладна
записка, прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за
установено следното:
Обвиняемият АЛ. Т. Б. е роден на ******г. в гр.К., обл.Пловдив, с адрес
за призоваване в страната: с. К., обл. П., ул.“Г.“ ***, ****, ******,
образование – ****, *****, работи в И., *****, ЕГН: **********.
Обвиняемият АЛ. ХР. К. е роден на *****г. в гр.К., обл.Пловдив, с
адрес за призоваване в страната: с. К., обл. П., ул. „Г.Д.“ ***, ****, ******,
образование – ****, *****, *****, *****, ЕГН: **********.
Св.Н.Т. и св.Г.П. имали близка връзка. И.С., от своя страна, също
харесвал П. и искал да задълбочи познанството си с нея, като й го показал
недвусмислено на няколко пъти. П. решила да сподели за това с приятеля си –
Т., на когото не му станало приятно от това. Решил да разговаря със С. по
този повод, като двамата с П. се разбрали да се срещнат в с.К. в района на
читалището, като П. да извика там С. под предлог да разговаря с него. На
04.09.2019г. около 22:00ч. св.Н.Т. и св.И.Л. отишли в с.К., с лекия автомобил
на св.Т.Г., която ги оставила в двора на читалището на с.К.. Г.П. вече ги
очаквала там. Не след дълго пристигнал и С., който останал неприятно
изненадан от присъствието на Т. и Л., защото останал с впечатление, че П.
иска да се срещне с него насаме. Между св.Т. и св.С. първоначално започнала
размяна на реплики, като впоследствие двамата си разменили взаимно удари.
И.С. преценил, че няма смисъл да продължава конфликта в подобна ситуация
и напуснал мястото ядосан.
Свидетелите Г.П., Н.Т. и И.Л. постояли известно време в парка пред
читалището, като обсъждали станалото. Предвид напредналия час на
денонощието, Н.Т. позвънил на Т.Г. да ги откара обратно с автомобила си в
К.. Т.Г. се съгласила и след малко пристигнала пред читалището. Г.П., Н.Т. и
И.Л. се качили в автомобила, заедно откарали П. до дома й в с.К., а след това
тримата - Н.Т., И.Л. и Г., която управлявала автомобила, потеглили към гр.К.,
по пътя преминаващ през с.К.. Т.Г. управлявала автомобила, И.Л. пътувал на
предната дясна седалка, а Н.Т. пътувал сам на задната седалка. От своя страна
С., веднага след като напуснал района на читалището, се обадил на обв.Б. и
му разказа, че приятели на П. го причакали и го набили. Обв.Б. веднага
тръгнал към мястото, където се намирал С., като по пътя срещнал брата на С.
– П.П.. Решил, че трябва да му съобщи за станалото с брат му, спрял, качил го
в колата и му разказал набързо за случилото се. Пристигнали при С., който
междувременно разказал за конфликта и на обв.К., който също пристигнал
при така сформираната група. Четиримата започнали да търсят П. и
приятелите й в района на читалището, но не ги открили, тъй като те
междувременно си били тръгнали. Двамата обвиняеми, С. и П.П. обаче били
твърдо решени да потърсят сметка на Т. за възникналия по-рано конфликт и
затова тръгнали с управлявания от обв.Б. автомобил да ги търсят из селото.
Приятел на Б. забелязал, че обикаля по улиците и го попитал по телефона
2

какво става. Обвиняемият му обяснил, че търсят автомобил с лица от К. и
лицето му съобщило, че преди малко забелязал автомобил, в който била Г.П.
която познавал, заедно с други лица, да минава покрай него в посока село К..
Двамата обвиняеми, П. и С. веднага се насочили в указаната посока и не след
дълго, на път PDV 1360 между село К. и село К., в землището на с. К., обл. П.,
настигнали управлявания от Г. автомобил. Било тъмно и минавало полунощ,
вече 05.09.2019г., когато по пътя от с.К. към с.К., извън населените места - на
път PDV 1360 между село К. и село К., в землището на с. К., обл. П.,
управлявания от Г. автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ***** - зелен
„миниван“ - бил изпреварен от лек автомобил - марка „Опел“ модел „Омега“,
**** с рег. № *****, управляван от обв.Б.. След като ги изпреварил,
автомобила веднага спрял напряко на пътя, като по този начин ги лишил от
възможността да продължат към гр.К. и принудил да спрат.Т.Г. спряла
управлявания от нея автомобил на средата на платното в лентата, в която се
движила. Всички свидетели в този автомобил много се уплашили – както от
предприетите маневри, пречещи им да се приберат в К., така и от пустото
място и късния час на денонощието. Затова стояли в автомобила и не смеели
да излязат, като не разбирали какво става. От „Опел“-а излезли св.И.М.С.,
брат му П.Ю.П., обв.АЛ. Т. Б. и обв.АЛ. ХР. К.. Лицата били видимо
превъзбудени, крещяли и се заканвали със саморазправа, викали „къде е
тоя…, кой е тоя….“ Обвиняемият А.К. още при слизането си взел дълъг
предмет, приличащ на бухалка от автомобила на обв.Б. и непосредствено след
спирането и излизането от автомобила, счупил предното стъкло на
автомобила, управляван от Т.Г.. След това групата от К. отворили вратите на
автомобила на Г. и издърпали навън уплашените И.Л. и Н.Т.. Всички
продължавали да крещят нецензурни изрази, да блъскат по автомобила на Г.,
да се заканват и да ги обиждат. И. С. без никакви предисловия ударил Т. в
главата – в областта на носа, в резултат на което на същия била причинена
средна телесна повреда – черепно-мозъчна травма със счупване на черепни
кости и навлизане на въздух в черепната кухина – нараняване, проникващи в
черепната кухина. За извършеното от него деяние на И.М.С. било повдигнато
обвинение по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК и впоследствие внесено в Районен съд гр.Карлово споразумение
за решаване на делото в досъдебно производство на осн. чл.381 от НПК.
Същото е било одобрено по НОХД №165/2022г. с Протокол №27 от
23.03.2022г., влязъл в законна сила на 23.03.2022г.
Обв.К. и обв.Б. държали Н.Т.. Т.Г. стояла отстрани и се опитвала да
помогне, като призовавала С., П., обв.Б. и обв.К. да престанат със
саморазправата, но без успех. И. С. се качил на покрива на автомобила на Г. и
започнал да скача върху него, да крещи, да удря напосоки с бухалката, която
носел, като нанесъл незначителни щети на МПС. Действията му обаче
изключително много нагнетили обстановката, като допълнително всявали
страх у групата, пътуваща за К.. През това време обв.Б. и обв.К.
3

продължавали да крещят и да се заканват със саморазправа, ритали, дърпали
и блъскали Г., Т. и Л., както и автомобила – по капака, вратите, тавана – С. с
бухалка и ръце, а останалите с ръце и юмруци. Г., Т. и Л. не успявали да се
защитят – нито словесно, нито физически – парализирани от изпитвания
страх, изненадата, численото надмощие, цялостната обстановка на
случващото се – на пусто място, извън населени места, в ранните часове на
деня, внезапността и арогантността на действията на двамата обвиняеми, С. и
П.. Последният казал на Г. да си мълчи, за да не „изяде и тя боя“. В този
момент по пътя се задал друг автомобил и като го видели, четиримата -
двамата обвиняеми, С. и П. бързо се качили в автомобила си и потеглили.
След като двамата обвиняеми, С. и П. си тръгнали, св.И.Л. и св.Т.Г.
помогнали на Н.Т. да се качи в автомобила и веднага отишли в болницата в
гр.К., откъдето с линейка Т. бил откаран в Спешното отделение на УМБАЛ
„Св. Георги“ гр.Пловдив, където бил приет и останал за лечение.
С открито агресивните си действия, обвиняемите предизвикали
възмущение, страх и смут у приятелския кръг на посочените лица, както и у
неограничен кръг лица сред жителите на района, на които деянието станало
достояние чрез социални медии и предизвикания широк обществен отзвук.
Възникналият конфликт излязъл от рамките на междуличностните отношения
и прераснал в опит за масова саморазправа, породена от формираното у
обвиняемите чувство на безнаказаност и грубо пренебрежение към
социалните норми и правила на поведение. Допълнителен фактор за
интензитета на действията на всеки от двамата обвиняеми било присъствието
на другия обвиняем, на С. и П.. Действията им били идентични, взаимно
обусловени и насърчени, съгласувани, целенасочени, упорито не се
прекратявали, ескалирали и грубо засягали обществения ред и реда за
уреждане на междуличностни отношения.
В качеството си на обвиняеми АЛ. ХР. К. и АЛ. Т. Б. признават вината
си и изразяват съжаление за стореното.
От изготвена справка за съдимост се установява, че двамата не са
осъждани.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени и
доказателства, посочени по-горе, прочетени и приобщени като доказателства
по делото.
Между тях не съществуват противоречия. Точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво
приетата от съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемите
АЛ. ХР. К. и АЛ. Т. Б. са осъществили от обективна и субективна страна
4

състава на престъплението по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК. Двамата на 05.09.2019г. на път PDV 1360 между село К. и село К., в
землището на с. К., обл. П., в съучастие помежду си и с П.Ю.П. и И.М.С., като
съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна съставът на чл.325 ал.1 от НК изисква да са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. С тълкувателна съдебна
практика – Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума
на ВС са дадени задължителни указания относно престъплението
хулиганство. Пояснено е, че обект на престъплението са установеният в
страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия", с които грубо се нарушава общественият ред и се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението по чл.325, ал.1 от НК е налице,
когато и двата признака са осъществени.
По делото е установено по безспорен начин инкриминираното
поведение на обвиняемите. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от обвиняемите чрез препречване на пътя на автомобила на Г.,
счупване на предното стъкло на автомобила, управляван от Т.Г. от обв . А.К.,
крещнето, заканването със саморазправа, ритането, дърпането и блъскането
на Г., Т. и Л., както и на автомобила – по капака, вратите, тавана – с бухалка, с
ръце и юмруци, които действия са извършени напълно непредизвикано и на
обществено място – на път PDV 1360 между село К. и село К., в землището на
с. К., обл. П..
Същите съдът преценява като непристойни, тъй като от доказателствата
се установи, че Г., Т. и Л. или което и да е друго лице по никакъв начин не са
предизвикали обвиняемите.
Оттук съдът преценява действията освен като непристойни, и за
извършени в пълен разрез с установения ред и спокойствие и явно
пренебрежение към личността на Г., Т. и Л., като членове на обществото.
Налице е основният признак от обективната страна на деянието, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство - извършването на
непристойни действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се
изразява явно неуважение към обществото. Изречените на висок тон обидни
изрази, заканите със саморазправа, ритането, дърпането и блъскането на Г., Т.
и Л., както и на автомобила – по капака, вратите, тавана – с бухалка, с ръце и
юмруци от страна на обвиняемите, счупването на стъклото на автомобила,
безспорно са действия, които грубо нарушават обществения ред.
Същевременно, тези действия, според съда, са израз и на явното неуважение
към обществото, изразено от страна на А.К. и А.Б.. Налице е обективно
несъответствие на извършеното от обвиняемите с установения обществен ред.
Освен това, обвиняемите А.К. и А.Б. чрез поведението си са демонстрирали
5

явно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване. Налице е грубо нарушаване на обществения
ред, доколкото обвиняемите със своето поведение са изразили своята явна
демонстрация на незачитане и неуважение спрямо чуждата собственост и
личната неприкосновеност.
Извършените от обвиняемите действия са били в остро противоречие с
общоприетите норми за поведение. Несъобразяването на обвиняемите с
правно-установените норми в случая е приело формата на опит за
саморазправа, която съществено засяга личността на Г., Т. и Л.. Това
поведение категорично е израз на груба невъзпитаност, незачитане на
човешката личност и обществените правила.
Законодателят в чл.325, ал.1 от НК не е посочил конкретно проявните
форми на хулиганско поведение, тъй като същите могат да бъдат
обективирани в различни противообществени действия. Независимо от това,
съгласно установената съдебна практика и задължителните указания, дадени
с Постановление на № 2/1974 г. на Пленума на ВС по н.д. № 4/74 г.,
хулиганските действия могат да приемат следните форми – да са извършени
на публични места /с уточнението, че публичността не е съставомерен
признак на деянието/; да са свързани с посегателства върху личността;
нанасяне на обиди или клевети; да са насочени срещу морала; да са свързани
с повреждане и и/или унищожаване на имущество. В настоящия случай
обвиняемите са осъществили хулигански действия на публично място,
съчетани с посегателство срещу личността на Г., Т. и Л. и собствеността на Г..
Описаната фактология дава основание на настоящия състав да заключи,
че обвиняемите са извършили от обективна страна престъплението по чл.325,
ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Настоящият състав счита, че е налице и субективна съставомерност на
деянието. Очевидно е от дадените от обвиняемите обяснения, както и от
останалите гласни и писмените доказателства, че обвиняемите са имали
целенасочено, логично и последователно поведение. Възможен е
единственият извод, а именно, че А.К. и А.Б. са съзнавали обществено-
опасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено-опасни
последици и са целели и искали настъпването им. Деянието е извършено от
субективна страна при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Всички действия на обвиняемите, извършени в логическа
последователност показват, че те са съзнавали, че по този начин
демонстрират явното си неуважение към обществото и чувство на
необвързаност и неангажираност спрямо общоприетите норми на поведение.
Налице е и хулиганския мотив като задължителен елемент от субективната
страна на престъплението хулиганство, който се изразява в стремежът на
дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото - чрез
отношението си към другите граждани и в частност да противопостави себе
си на общоприетите правила на поведение. В тази връзка следва да се отчете,
6

че обвиняемите са знаели, че се намират на шосе по което преминават МПС,
но това не ги е спряло да нападнат Г., Т. и Л. вербално и физически, без да се
съобразяват с правнозащитените права и интереси на тези лица, т.е. изцяло е
неглижиран и грубо нарушен обществения ред, като проявеното явно
неуважение към обществото е безспорно демонстрирано. Допълнително
съдебната практика приема, че дори и при наличие на личен мотив, не е
изключен състава на чл.325, ал.1 от НК, доколкото извършените действия са
съпроводени с посочените по-горе обективни признаци. В конкретния случай
не могат да бъдат оправдани или омаловажени действията на обвиняемите,
защото опита за саморазправа очевидно е в грубо нарушение на установения
в страната правов ред.
Престъплението е извършено в условията на съучастие под формата на
съизвършителство от страна на обвиняемите. Според теорията и практиката
деятелността на съучастника е такава, доколкото е елемент от комплексната
дейност по осъществяване на дадено престъпление от няколко лица, която
при съизвършителството се изразява в задружно участие в изпълнителното
деяние. В конкретния случай безспорно обвиняемите са съизвършители.
Същите са участвали в самото изпълнително деяние. От субективна страна
при наличието на тази квалификация се изисква освен пряк, но и общ умисъл.
Всеки един от извършителите цели извършването на непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото и съзнава, че останалите лица също участват, като и те имат за
цел същия резултат. Налице е съзнателната у обвиняемите представа относно
всички обективни признаци на състава - че със своите действия извършват
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Налице е общност на умисъла, която се
изразява в координирани единни действия по постигане на преследваната цел.
По изложените съображения обвиняемите следва да бъдат признати за
виновни за извършеното от тях престъпление по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до 2 години или пробация. Обвиняемите не са осъждани
и не са освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от тях
деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Поради това,
съдът приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК и освободи обвиняемите от
наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление по чл.325, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. На А.К. и А.Б. следва се наложи
административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това
административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът определи размера
на административното наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният за всеки от
обвиняемите. Наказание с такъв размер е справедлив и достатъчен за
осъществяване целите за персонална и генерална превенция. Изводът на съда
7

в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца.
Обвиняемите, извършил престъплението са на млада възраст, трудово
ангажирани, съдействали са за разкриване на обективната истина по делото и
съжаляват за извършеното. Посоченото разкрива ниска степен на лична
опасност на обвиняемите. Горните обстоятелства съдът прецени като
смекчаващи отговорността. Липсват обстоятелства, които да отегчават
отговорността на А.К. и А.Б.. Поради изложеното, съдът намери, че за
извършеното от А.К. и А.Б. престъпление следва да им бъде определено
административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи
обстоятелства, в най-ниския предвиден от закона размер – 1000 лв. С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
превъзпитателно върху обвиняемите, за да спазват установения в страната
правов ред.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	68
Дата:	25 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20225320200239
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 април 2022 г.

Решение по дело №239/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите