Решение по дело №6186/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 262280               27.09.2021 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,  I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6186 по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.И.П., ЕГН ********** срещу „Вартекс” ЕООД, ЕИК *******.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *******., с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение от 5406 лева за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 12.05.2020г. до 12.11.2020г. Претендира разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника на длъжност „*******” с ОМВ 910 лева при 40-часово работно време на месец на основание сключен трудов договор от 17.11.2017г.

На 12.05.2020 г. била издадена заповед от работодателя на ищцата, с която й било наложено дисц. уволнение за следните провинения: неявяване на работа от 01.04.2020г. без надлежно предизвестие и неотчитане на парични средства, получени в брой от работничката в касата на дружеството.

Ищцата твърди, че не е извършила посочените в заповедта нарушения, тъй като още на 10.01.2020г.  на ел. поща ******* изпратила до работодателя предизвестие относно желаението  да прекрати ТПО, считано от 01.04.2020 г., понеже работодателят й й давал указания да работи с парични наличности без да се оформят съответните счетоводни документи. Освен това се твърди, че е отчитала всички поверени й парични средства в касата на дружеството. Отделно от това твърди, че на 31.03.2020г. е била отвлечена от родственик на управителя на ищцовото дружество, като така ищцата съзряла конкретна опасносто за живота и здравето си и поради която причина престаала да се явява на работа след 01.04.2020г.  Твърди, че след уволнението си е останала без работа.

Ето защо твърди уволнението й да е незаконосъобразно извършено, поради което моли да бъде отменено и да се уважат предявените искове изцяло. Претендира разноски.

 

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от когото в законоустановения срок е депозиран писмен отговор и изразено становище за неоснователност на исковете.

По иска  за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна се твърди да е допустим, но неоснователен.

Признава се, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която се твърди да е уволнен дисциплинарно.

Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, да са били налице всички предпоставки за налагане на наказанието, тъй като ищецът не отчитал предадените му от клиентите суми по фактури към касата на ответниковото дружество, а от 01.04.2020г. е престанал да се явява на работа. Оспорва се твърдяното отвличане, както и твърдението й за изпратено на ел. поща на дружеството предизвестие за прекратяване на ТПО. Твърди се, че клиентите на дружеството са заплащали задълженията си по издадените фактури и касов бон в брой лично на ищцата, т.к. им е било обяснявано, че управителят желае този начин на разплащане, поради извънредното положение в страната. Твърди, се че от ищцата са били  поискани писмени обяснения, дадени такива, а заповедта за уволнение й  е била връчена на 15.05.2020г. лично. Ето защо счита, че уволнението е законосъобразно, като предявените искове следва да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено,  и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е започнал е работа по ТПО с ответника, съгласно който ищецът е заел длъжността „търговски представител” с 8 –часов раб. време, като със заповед № ******. на ищцата е наложено дисц. наказание „уволнение”.

                 По делото са разпитани свидетелите Р., технически сътрудник и касиер при ответника, и И. С. – Р., отговорен служител на търговски партньор на ответника - фирма ВАН ЕООД. От показанията им, които са съдът намира за логични и последователни се установява, че разплащанията между Вартекс ЕООД и търговските му партньори са се извършвали по банков път и в брой, като наложената практика при плащане в брой била предварително издаване на фактура с касов бон, които след представяне на клиента от търговския представител, плащат в брой на търговския представител с полагане на подпис върху единия екземпляр от фактурата. След което търговските представители отчитали получените в брой плащания в касата на офиса на дружеството в Пловдив заедно с подписаната фактура за осчетоводяване. При внасяне на сумите в касата на дружеството не се издавал ПКО, но търговският представител проследявал в реално време извършената от касиера отметка или осчетоводяването на фактурата като разплатена в счетоводната система. От показанията на св. Р. се установява също така, че от началото на 2020г. А. имала неотчетени фактури.

        По делото е приета ССЕ с вещото лице М., от което се установява, че на лицето А.П. за периода януари - март 2020 г. са издадени 28 фактури на обща стойност 92 818,44 лева, за които няма постъпили плащания и част от които са и описаните 8 броя Фактури в уволнителната заповед. Вещото лице е уточнило, че в счетоводната програма за П. има отделна статия, като за издадените на нейно име фактури клиентите са плащали в брой лично на нея. Тези констатации не са били оспорени от ищцовата страна, като са останали недоказани твърденията на ищеца, че получените от клиентите суми по процесните фактури са били отчитани в касата на друужеството. Разпитаният свидетел на ищеца М. казва, че А. пренасяла инкасо големи суми, които й се предавали от касиера, за да бъдат занесени на определено място, а освен това синът на шефа вземал от касата пари. 

         Ищцата не е оспорила искането за даване на обяснения с писмо-искане от  4. 05. 2020 г. от управителя на Вартекс ЕООД, като същата е дала отговор на писмото –искане, в което се съдържа нейно изявление за отсъствието й от работа в периода след 01.04.2020г.,  което съдът цени като извънсъдебно признание на факта, че не се е явила на работа след 1. 04. 2020 г. Ищцата сочи, че не се е  явявала на работа, защото на 31. 03. 2020 г. е станала жертва на отвличане, малтретиране и изнудване от близък родственик на управителя В.Щ., за което е висящо наказателно производство ДП ****** г. в сектор ИП при ОДМВР – П***“ и в подкрепа на тези твърдения е представила писмо от ОП П. за образувана преписка № *****. за престъпление отвличане и противозаконно лишаване от свобода с пострадало лице А.П., като до момента няма привлечено като обвиняем лице. Следва да се подчертае, че по въпросите има ли извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца компетентен да се произнесе е наказателният съд с влязла в сила присъда, ето защо съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за извършено спрямо същия престъпление поради непредставяне на убедителни и категорични доказателства.

От изслушаната и приета по делото СТЕ с вещото лице М. К., се установява, че след извършен оглед на служебна електронна пощенска кутия на ищцата, не се откриват данни за изпратено от нея писмо на дата 10. 01. 2020 г., съдържащо изявление за напускане на работа.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че описаните в заповедта провинения, безспорно съставляват дисциплинарни нарушения, предвид законовите задължения на всеки работник и служител по чл.126, т.1, 8 и 9 КТ - да се явява на работа, да не уврежда имуществото на работодателя, да не злоупотребява с доверието му, и съставляват тежки дисциплинарни нарушения, предвид техния многократен характер и причинени имуществени вреди на работодателя в големи размери.

Ето защо исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат  отхвърлени.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, които са претендирани. Същите са в р-р на 1000 лева- платено адв. възнаграждение. Ето защо с оглед изхода на спора цялата сума от 1000 лева  следва да се възложи в тежест на ищеца.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.П., ЕГН ********** срещу „Вартекс” ЕООД, ЕИК ***** искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед ******., с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение от 5406 лева за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 12.05.2020г. до 12.11.2020г., като неоснователни.

ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** да заплати на  „Вартекс” ЕООД, ЕИК ****** сумата от 1000 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 30.09.2021г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Анета Трайкова

 

 

 

Вярно с оригинала.

           Секретар: Н. Н.