№ 2507
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100500930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 18302/07.11.2023 г. по гр.д. № 43003/2023 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав. С
посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Н.**“ ООД
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 1282,29 лв., представляваща
главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на
цената на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 357981, за периода м.05.2020
г. – м.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 05.04.2023 г., до изплащане на вземането, 344,20 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. – 28.03.2023 г., 6,46 лв., представляваща
главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на
цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. –
м.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
05.04.2023 г. до изплащане на вземането, 1,75 лв. – мораторна лихва за периода
31.07.2020 г. – 28.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18233/2023 г.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства не се установява процесните задължения да са
погасени чрез плащане. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „Н.**“ ООД, оспорва жалбата, като счита, че
обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Третото лице помагач - „Б.“ ООД, не взема становище във връзка с подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът „Н.**“ ООД дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 1282,29 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е
обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. ****, аб.
№ 357981, за периода м.05.2020 г. – м.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г., до изплащане на вземането,
344,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. – 28.03.2023 г.,
6,46 лв., представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без
основание в размер на цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.06.2020 г. – м.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.04.2023 г., до изплащане на вземането, 1,75 лв. – мораторна лихва за периода
31.07.2020 г. – 28.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18233/2023 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени, като съдът е стигнал до
фактически и правни изводи за погасяване чрез плащане на задължението за главница
за топлинна енергия, недължимост на задължението за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, предвид липсата на главен дълг, недължимост на
главницата за дялово разпределение, поради факта на недоказване на обедняване на
ищеца.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
2
Обжалваното решение съдържа подробни мотиви, въз основа на които е
формиран извод за неоснователност на претенцията за главница за топлинна енергия,
предвид извършеното плащане от страна на ответника, които настоящият съдебен
състав споделя, поради което препраща изцяло към тях на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение следва да бъде посочено и следното.
Спорен е единствено въпросът, дали ответникът е погасил чрез плащане,
извършено преди завеждане на делото, претендираната спрямо него главница за
топлинна енергия.
Не се спори между страните, че ответникът „Н.**“ ООД е собственик на
процесния имот и като такъв е спестил разходи за предоставена топлинна енергия в
имота за периода от м.05.2020 г. – м.03.2022 г., възлизаща на сумата в размер на
1915,66 лв. Във възражението си срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18233/2023 г. по описа на СРС, 62 състав, ответникът
(длъжник в заповедното производство) „Н.**“ ООД е признал задължението за
главница до сумата в размер на 633,37 лв., а в останалата част е оспорил дълга, т.е. за
процесната сума в размер на 1282,29 лв., предвид извършено плащане на дълга преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Видно от представените
по делото три броя платежни нареждания, ответникът „Н.**“ ООД на 26.07.2022 г. е
заплатил в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 282,29 лв., на
13.09.2022 г. – сумата в размер на 500 лв., на 14.11.2022 г. – сумата в размер на 500 лв.,
т.е. общо сумата в размер на 1282,29 лв. И в трите платежни нареждания е посочено, че
същите касаят задължения за топлинна енергия в процесния период – м.05.2021 г. до
м.03.2022 г. На основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Следователно, с извършените плащания
на основание чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД задължението за процесния период от м.05.2020
г. до м.03.2022 г. се явява погасено до сумата в размер на 1282,29 лв., дължимостта на
която се оспорва от длъжника и е предмет на разглеждане по иска с право основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
Във въззивната жалба не са изложени други аргументи за неправилност на
решението на първоинстанционния съд, относими към мотивите на решението, в които
е посочено, че исковете за мораторна лихва и главница за дялово разпределение са
неоснователни, доколкото по делото не е доказано наличието на главен дълг и
доколкото не е доказано „Топлофикация София“ ЕАД да е извършило разходи за
дялово разпределение в имота на ответника (обедняване). Следователно, въззивната
инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази
насока (арг. чл. 269 ГПК).
При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при
3
постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща
решаващите изводи на съда.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно, поради
което същото подлежи на потвърждаване.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18302/07.11.2023 г. по гр.д. № 43003/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Н.**“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б.“ ООД, на
страната на жалбоподателя – „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4