РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Благоевград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200963 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба, подадена от П. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
Б**********, ж.к. Е*********** и съдебен адрес гр.Б**********, ул. Б*******
М************ чрез адв М. Г. против Наказателно постановление № 24-7852-
000817/20.06.2024., издадено от Началника на Второ районно управление на МВР –
Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, постановено при грубо нарушаване на административно-
съдопроизводственитеправила и издадено в нарушение с материалния закон. Претендират
се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощен адвокат. Защитникът му поддържа жалбата, излага съображения за липса на
нарушение, пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващия орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 15.05.2024 г. около 19:57 ч. полицейските служители Е. М. и Д. Т. изпълнявали
служебните си задължения, когато в гр.Благоевград на бул.“Пейо Яворов“ в посока от
ул„Броди“ към магазин „Стил дом“ забелязали да се движи лек автомобил „А********” с
рег. № ************. Полицейските служители спрели автомобила и извършили проверка,
при която установили, че водач е жалбоподателят, същият представил СУМПС, издадено от
Великобритания, поради което свидетелите направили справка с Граничен контрол чрез
дежурен ОДЧ при Второ районно управление на МВР – Благоевград, при която било
установено, че последното влизане на П. в Р България е на 10.02.2024 г. и не е напускал
страната. Констатираното било прието от проверяващите, като нарушение на чл.162, ал.1 от
ЗДвП, поради което св. М. съставил на жалбоподателя АУАН № 1250063/15.05.2024 г., за
това, че на посочената дата управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е
подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Р България Актът
1
бил подписан без възражения.
Въз основа АУАН при идентичност на описаното нарушение и неговата правна
квалификация, Началника на Второ районно управление на МВР – Благоевград, издал
обжалваното Наказателно постановление № 24-7852-000817/20.06.2024 г., с което на
жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. за
нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на 28.06.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели М. и Т., които сочат, че жалбоподателят е управлявал посоченото ППС и при
извършена проверка е установено, че е с чуждо СУМПС, което не е подменил в три месечен
срок, пресъздават своите действия, как са установили срока, както и обстоятелства по
съставяне на АУАН на жалбоподателя. В подкрепа на приетото от съда като факти са и
приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: АУАН , справка АИС,
справка от ГД ГП, Заповед на л. 15
В хода на съдебното следствие по искане на защитата са изискани писмени доказателства, а
именно: информационна карта за дейността на наряда № 926128 в състав Е. М. и Д. Т., план
относно провеждане на инструктаж на служителите във Второ районно управление на МВР
– Благоевград на 15.05.2024 г., проведен на инструктаж на служителите от Второ районно
управление на МВР – Благоевград за 15.05.2024 г., ежедневна форма на отчет. В допълнение
от страна на наказващия орган е предоставено заверено копие на месечен график УРИ №
7852р-18848/2024 г. за изменение и допълнение на график УРИ № 7852р-17307/2024 г. по
описа на Второ районно управление на МВР – Благоевград.
По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е представено
заверено копие на СУМПС на жалбоподателя, издадено от Кралство Великобритания на
02.03.2024г.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели М. и Т., тъй като те са
логични, последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото
и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством
показанията на посочените свидетели, събраните писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства.
Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към
началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
Въпреки горното съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която: "Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не
е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. "
В разпоредбата на чл. 161 ЗДвП са изведени предпоставките, при наличието на които едно
свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава, ще бъде признато валидно
на територията на Република България, а именно ако държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря
на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор
относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария.
В конкретния случай, жалбоподателят е представил свидетелство за правоуправление на
МПС № PASKO 811108P99UU, преиздадено на 02.03.2024 г. от Обединеното Кралство, със
срок на валидност до 26.02.2029 г. Съгласно официалното известие, публикувано от
Европейската комисия, Генерална дирекция "Мобилност и транспорт", Брюксел, 13 юли
2020 г., касаещо Оттеглянето на Обединеното Кралство и правила на ЕС в областта на
автомобилния транспорт, е възприето, че на основание "член 2 от Директива
2006/126/ЕО свидетелствата за управление на превозни средства, издавани от държавите
членки на ЕС, се признават взаимно. След изтичането на преходния период свидетелство за
управление на превозно средство, издадено от Обединеното кралство, повече няма да бъде
признавано от държавите членки на ЕС въз основа на това законодателство. Признаването
на свидетелства за управление на превозни средства, издадени от трети страни, не е
регламентирано в правото на Съюза, а на равнище държави членки. В държавите членки,
които са договарящи се страни по Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г. или
по Женевската конвенция за движението по пътищата от 1949 г., се прилагат тези конвенции.
"
Видно от представеното копие от СУМПС, същото е издадено от Обединеното Кралство
(Великобритания) на 02.03.2024 г. (след изтичане на преходния период - 31.12.2020 г. на
Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство от ЕС).
Доколкото документът е издаден след преходния период, то не намира
приложение Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г.
относно свидетелствата за управление на превозни средства, а Конвенция за пътното
движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., страни по която са Република България и
Великобритания. В тази насока съдът намира, че пропускът на наказващия орган да посочи
изрично в наказателното постановление датата, на която е издадено притежаваното от
жалбоподателят СУМПС е съществен, доколкото от тази дата, следва да се прецени кой акт
следва да намери приложение в разглежданата хипотеза.
На следващо място съгласно чл. 41, ал. 2 от Конвенция, Република България и
Великобритания признават за валидно всяко свидетелство за управление, ако е преведено на
3
техния език или на един от техните езици, или ако не е преведено на един от тези езици,
придружено със съответен превод; всяко национално свидетелство за управление,
отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция. С оглед горното и
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗДвП следва, че за валидно ще се признае СУМПС, издадено
от Обединеното Кралство като страна по Конвенцията, което отговаря на приложение № 6 и
е придружено с превод на български език. Описаните в приложение № 6 от Конвенцията, 11
задължителни елемента са идентични с посочените в чл. 23, ал. 2 от Правилника за
прилагане на Закон за движението по пътищата елементи, които следва да съдържат
СУМПС, както и с тези посочени в Директивата, от което следва, че притежаваното от
жалбоподателя свидетелство отговаря на посочените изисквания. Предвид горното съдът
намира, че жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС за категорията МПС, което е
управлявал.
Дори и да се достигне до обратен извод, то следва да се акцентира, че съгласно посочената
за нарушена от жалбоподателя разпоредба, същият е имал възможност да управлява МПС на
територията на страната с притежаваното от него свидетелство за управление, издадено от
Обединено кралство Великобритания за срок от 3 месеца, но считано от датата на влизането
му в страната. Приложената по делото справка не съдържа пълна информация за
преминаването на жалбоподателя през ГКПП на територията на страната, от което и не
може с категоричност да се обоснове, че същият е пребивавал повече от 3 месеца, към датата
на извършената спрямо него проверка. Изнесеното като констатация от страна на
наказващия орган, че след справка граничен контрол е констатирано последно влизане
именно на 10.02.2024 г. не е категорично доказателство за това, доколкото жалбоподателят е
български гражданин, ползващ се от правото на свободно движение в Съюза, и не подлежи
на задължителна проверка, поради което и данните от граничен контрол не могат да бъдат
приети като изчерпателни. В този смисъл следва да се вземе предвид Директива
2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, относно
правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да
пребивават свободно на територията на държавите – членки. Съобразно посочения
регламент, българските граждани се проверяват по метода "Преценка на риска", в резултат
на което сведенията за техни пътувания, предприети през границите на държавата до други
държави – членки на Европейския съюз след 2007 г. не са пълни. В този смисъл и предвид
отсъствието на ангажирани от наказващия орган допълнителни доказателства, за съда
остават необорени твърденията на жалбоподателя, че е преминавал неколкократно през
границите на държавата в период по- кратък от тримесечен срок от датата на извършената
спрямо него полицейска проверка, в подкрепа тези изводи на съда е и обстоятелството, че
представеното СУМПС е след датата, посочена като последно влизане в страната -
10.02.2024г., което на собствено основание поставя под съмнение съставомерно поведение
от страна на П..
На следващо място отговорността на жалбоподателя е индивидуализирана на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 ЗДвП: "Наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
4
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. " Липсва
изрично позоваване от страна на наказващия оран, коя от въведените в разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 2 ЗДвП хипотези е приложима в конкретния случай, а в описателната част на
наказателното постановление е прието, че жалбоподателят не е подменил СУМПС с
българско, а не че притежаваното от него е невалидно.
Жалбоподателят не е неправоспособен водач, тъй като притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, не е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, свидетелството
му за управление на моторно превозно средство не е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или да е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, поради което и според съда
доколкото по делото не се установи с категоричност неправоспособността на водача, то се
явява изключено и приложението на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С
тези съображения съдът приема, че не се разкрива и изискуемият конекситет между
посочената като накърнена материалноправна норма и приложената спрямо нея санкционна
разпоредба.
По изложените съображения съдът намира, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя остава недоказано, събраният доказателствен материал не
води до единствения възможен извод за виновността на наказаното лице, поради което и
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено в неговата цялост.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 800, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в
наредбата минимален размер. Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в
приложимата редакция/ за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес до 1000 са 400 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление глоба в размер на 100 лева, определеният по реда на Наредбата минимален
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв, като над уважения размер
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР
5
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-7852-000817/20.06.2024., издадено от
Началника на Второ районно управление на МВР – Благоевград, с което на П. В. П., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б*********, ж.к. Е********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на П. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр.
Б**********, ж.к. Е********* сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на
400 лв., като в останалата част над уважения размер отхвърля искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6