Р Е Ш Е Н И Е № 1102
гр.Пловдив, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІI-ми гр. състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и пети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа въззивно гражданско дело №1356/2019 г. по описа на ПОС, VII-ми гр. състав, докладвано от съдията Илиев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника
в първоинстанционното производство Община Карлово, с адрес гр. Карлово, ул.
„Петко Събев“ № 1, представлявано от д-р Е. К., в качеството му на кмет, чрез
пълномощник старши юрисконсулт И.Д., против Решение № 152/ 25.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1816/ 2018 г. по описа на Районен съд- Карлово, с
което ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК ********* е осъдена на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД да заплати на Адвокатско
дружество „П. И К.“, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „***“ № 68, ет.5, офис 5,
представлявано от И.П., сумата от 4995 лева, представляваща дължима сума за
неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от
19.10.2012г., съставляваща неустойка върху сумата, дължима по фактура № **********/01.04.2016г.
за периода от 12.04.2016г. до 18.10.2017г.,
включително, както и е осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 1049,80 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение,
както и че същото е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Възразява се срещу решаващият извод на
първостепенния съд, че неустоечната клауза, на която ищецът основава исковата
си претенция, не е нищожна, поради накърняването на добрите нрави. Поддържа се,
че нищожността на клаузата за договорна неустойка, като противоречаща на
добрите нрави, следва да се преценява в съответствие с Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК.
Излага се подробни съображения относно свободата на страните при договаряне и се
възразява, че клаузата за неустойка е нищожна, поради договарянето й в
противоречие на добрите нрави. Излагат се доводи и съображения, сочещи
несъгласие с решаващите мотиви на първоинстанционния съд по отношение
възражението, което жалбоподателят е направил в първоинстанционното
производство за прекомерност на неустойката, което възражение съдът е приел за
неоснователно и недоказано.Поддържа се, че при липса на ангажирани
доказателства за настъпили по-големи вреди, следва да се приеме, че
презумираната от законодателя вреда от забавено изпълнение на парично
задължение се съизмерява със законната лихва, която според приетата в производството
ССчЕ е в размер на 277, 59 лв. Въз основа на изложеното в жалбата се иска
решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. При условията
на евентуалност моли въззивния съд да се
произнесе по възражението за прекомерност на неустойката по чл.92, ал.2 от ЗЗД
и да намали същата. С молба във въззивното производство претендира присъждането
на направените разноски за инстанциите, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна Адвокатско дружество „П. ***, офис
2, представлявано от адв.И.П., в
качеството му на управител, чрез процесуалния представител адв.В.К.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по подробно изложени в отговора
на въззивната жалба доводи и съображения. Възразява, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно, постановено при пълно и обстойно разглеждане на
събраните по делото доказателства и не страда от инвокираните във въззивната
жалба пороци. Поддържа се, че жалбата е бланкетна, тъй като в същата не са изложени конкретни оплаквания за нарушение на
материалния и процесуалния закон, а се извеждат общи и принципни твърдения за предмета
на исковата претенция с позоваването на съдебна практика, която жалбоподателят
е намерил, че намира приложение. Позовава се на влезли в сила решения между
страните, според които неустоечната клауза е действителна и не е нищожна поради
накърняването на добрите нрави, и с които е установено неизпълнението от
ответника на задължението му да заплати дължимото възнаграждение. Излагат се
доводи срещу възражението на жалбоподателя за прекомерност на неустоечното
задължение като се сочи, че същият не е доказал това си твърдение, както и че
само в неговото поведение може да се търси причината за размера на неустойката.
Въз основа на изложеното се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата
инстанция като се представя договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно за въззивната инстанция. С молба във въззивната инстанция представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд
е сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от „Адвокатско
дружество „П. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4995 лева,
представляваща дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за
юридически обслужване № 198 от 19.10.2012г., съставляваща неустойка върху
сумата, дължима по фактура № **********/01.04.2016г. за периода от 12.04.2016г. до 18.10.2017г., включително.
Исковата претенция се основа на
твърденията, че между страните е сключен договор за юридическо обслужване №
198/ 19.10.2012 г., с предмет ежемесечно абонаментно правно обслужване, при
договорено месечно възнаграждение в размер на 1800 лв. без включен ДДС. Твърди
се, че уговореното месечно възнаграждение е дължимо в срок до 10-то число на
съответния месец, за който се дължи, като в случай на забавяне на плащанията от
страна на Община Карлово е предвидена неустойка в нейна тежест в размер на 0,5%
на ден - чл.6, ал.1 от договора. Твърди се, че за извършената услуга ищцовото
дружество е издало фактура № ********** от 01.04.2016г. за сумата от 2 160
лв. с включен ДДС, която не е платена в срок, а след провеждането на исков
процес и с влязло в сила решение № 45 от 15.02.2018 г., постановено
по гр.д.№1852/2017г. по
описа на Районен съд- Карлово,
ответната община е била осъдена
да заплати дължимото възнаграждение по горепосочената фактура. Твърди се, че
поради забавено плащане на възнаграждението по фактурата в тежест на Община
Карлово е възниквало и задължението да заплати уговорената в договора неустойка
в размер на 4995 лева, дължима за периода 12.04.2016г. - 18.10.2017г., включително,
като е налице забава от 555 дни.
В срока по чл.131 ГПК, с отговора на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Признава
обстоятелството, че между страните е сключен договор за юридическо обслужване №
198/ 19.10.2012 г., размера на дължимото месечно възнаграждение, падежа на
плащане, както и наличието на уговорка за неустойка при забавено плащане и
нейния размер. На основание чл.26, ал.1, предложение трето прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняването на добрите нрави.
Посочва, че договорът е сключен за 4 години, считано от 19.10.2012 г. и
неустойката по чл. 6, ал.1 от същия, за целия период на договора, може да
достигне до размер на 730 %, поради което се възразява, че клаузата за
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В условията на евентуалност, на
основание чл.92, ал.2 от ЗЗД прави възражение за прекомерност на претендираната
неустойка с оглед стойността на фактурата и действително претърпените вреди от
забавеното й плащане. Намира, че при липса на ангажирани доказателства за
настъпили по- големи вреди, следва да се приеме, че презумираната от
законодателя вреда от забавено изпълнение на парично задължение се съизмерява
със законната лихва. Посочва, че размерът на законната лихва върху дължимата
сума за исковия период е 277.54 лева, като уговорената неустойка превишава
законната лихва повече от 17 пъти, при което по-високият размер на неустойката
би довела до неоснователно обогатяване на кредитора.
От фактическа страна от представените по
делото писмени доказателства се установяват, че на 05.10.2012г. страните са сключили договор за
юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г., по силата на който ищецът се е
задължил да извършва ежемесечно абонаментно правно обслужване на ответника, а
последният – да заплаща под формата на месечно възнаграждение сумата от 1800
лева, без начислен ДДС. Плащането на възнаграждението е обвързано с падеж –
10-то число на съответния месец, платимо по банков път – чл. 3, ал.2 от
договора. Установява се, че ищецът е издал фактура
№ ********** от 01.04.2016г. за сумата от 2160 лева, с включен ДДС по договора
за юридическо обслужване за месец април 2016 г. С влязло в сила решение № 45/15.02.2018г.
по гр.д. № 1852/2017г. по описа на КРС, Община Карлово е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 19 440.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договора
за юридическо обслужване и фактури, една от които е процесната фактура №
********** от 01.04.2016г. за сумата от 2160 лева, с включен ДДС.
Съгласно приетото и неоспорено по делото
заключението на ССчЕ, фактура № ********** от 01.04.2016г. е с данъчна основа 1800.00 лева и с начислен
ДДС в размер на 360.00 лева, същата е на обща стойност 2160.00 лева, осчетоводена е от страните и за периода 12.04.2016 г.
- 18.10.2017 г. по нея няма плащане. Вещото лице е посочило, че размерът на
неустойката е 4995 лв., изчислен върху данъчната основа от 1 800 лв., при
съобразяване с падежа на главното задължение - след 10-то число на всеки текущ месец и на база 0,5 % на
ден за 555 дни забава.
Вещото лице е изчислило, че размерът
на законната лихва за периода 12.04.2016г.
– 18.10.2017г. върху сумата от 1 800 лв. без ДДС по процесната фактура е в
размер на 277.54 лева. Законната лихва, изчислена за същия период върху сумата от
2 160 лв. с ДДС по процесната фактура е в размер на 333.05 лева.
За да постанови обжалваното решение, първостепенният
съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за юридическо обслужване № 198 от
19.10.2012 г., по силата на който ищцовото адвокатско дружество се е задължило
да извършва ежемесечно абонаментно правно обслужване на ответника, при
договорено месечно възнаграждение от 1800 лева без ДДС, с падеж на плащане
10-то число на съответния месец. Приел е за безспорно установено задължението
на ответника по фактура № **********/01.04.2016г., както и задължението му да
заплати на ищеца неустойка по процесния договор в размера, определен в
заключението на ССчЕ. Първостепенният съд не е приел възражението на ответника
за нищожност на клаузата за неустойка като договорена в противоречие на добрите
нрави, както и наведеното от него възражение при условията на евентуалност за
прекомерност на неустойката.
При
извършената служебна
проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269, изр. първо от
ГПК съдът намери,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението съобразно
посоченото в жалбата, както
и при служебна
проверка от въззивната
инстанция за допуснати
при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд се
произнесе по съществото
на правния спор между
страните.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Спорът
е изяснен от фактическа страна като е безспорно
установено, че Община Карлово е
неизправна страна по договора за юридическо
обслужване № 198/ 19.10.2012 г., осъдена е с влязло в сила
решение да заплати дължимото по договора възнаграждение за месец април 2016 г.,
за което е издадена фактура № **********/01.04.2016г.
за сумата от 2 160 лева.
Поставеният пред съда спор е за
нищожността на клаузата за неустойка в чл. 6, ал. 1 от договора, според която при неизпълнение на задълженията на
възложителя, свързани със заплащане на възнаграждение по начина и условията
регулирани в чл. 3 от договора, последният дължи на изпълнителя неустойка в
размер на 0.5% на ден, като уговорена в противоречие на добрите нрави. При
условията на евентуалност ответникът е направил и възражение за прекомерност на
претендираната от ищеца неустойка от 4995 лв.
По възражението за нищожност на клаузата
за неустойка на осн.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, настоящият съдебен състав на ПОС
намира следното:
Според
нормата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по т.д. № 1 / 2009 г. на ОСТК на ВКС, не е нищожна клауза за
неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; При конкретната преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
В
настоящия случай с оглед конкретните факти и обстоятелства, преценена към
датата на сключване на процесния договор, клаузата за неустойка не следва да
бъде счетена за нищожна поради противоречие с добрите нрави. С процесното
неустоечно съглашение е договорена неустойка в размер на 0.5% на ден. Според трайната
практика на ВКС, формирана след постановяването на тълкувателното решение, в
т.ч. решение № 46/22.06.2010 г. по т.д. № 563/2009 г. на първо т.о; решение №
208/29.12.2010 г. по т.д. № 585/2009 г. на второ т.о. и други, не е приета за нищожна и противоречаща на
добрите нрави дневна неустойка в размер на 1 %. На още по-силно основание
дневна неустойка в размер на 0,5 % не би могла да
се приеме за противоречаща на добрите нрави и като такава – за нищожна. Относно размерът й от 4995 лв., следва да се има
предвид, че доколкото същият е в пряка зависимост от периода на забавата, т.е.
от поведението на самия длъжник, то този размер не налага извод за нарушение на
добрите нрави.
Поради това, настоящият съдебен състав на ПОС намира клаузата на чл. 6, ал. 1
от договора за непротиворечаща на добрите нрави
и за валидно обвързваща страните по
него.
При тези изводи въззивният съд ще се произнесе по
възражението за прекомерност на неустойката, по което намира следното: Принципът на
свободата на договаряне не е абсолютен и търпи ограничаване, ако води до
накърняване на установените в обществото общи правни принципи за справедливост
и добросъвестност, израз на което е и създадената с чл. 92, ал. 2 ЗЗД правна
възможност. В действащото законодателство липсва легална законова дефиниция на
понятието "прекомерно голяма" неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Липсва и общоприето правило за определяне на прекомерността. Съдът счита,
че при изграждане на вътрешното си убеждение за прекомерността на неустойката
следва да изхожда от функциите на същата и конкретно от причинените от
забавата на длъжника вреди на кредитора. В случая, претендираната неустойка за неизпълнение на
задължението по фактура № ********** от 01.04.2016г. за заплащане на възнаграждението от 1 800.00
лева е в размер на 4995 лв. Обезщетението за
забава, което кредиторът би получил, на основание чл. 86 ЗЗД, за същия период
върху същата главница възлиза на 277,54 лв. При тази съпоставка, съдът констатира, че
неустойката превишава повече от 17 пъти законната лихва
за забава, с която при липсата
на други доказателства следва
да се съизмерят причинените вреди, която несъразмерност обосновава
основателност на искането за намаляването
й с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
За да прецени в
каква степен да бъде извършено намалението, съдът взема предвид превишението на
неустойката над размера на претърпените вреди, съотношението й с цената на
договора, абсолютният й размер, както и фактът, че кредиторът е могъл да
избегне вредите като положи грижата на добър стопанин /чл. 83, ал. II ЗЗД/.
Съдът счита, че неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнява и наказателна
функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато
вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер, така че
неустойката до известна степен е санкция за неизпълнението на длъжника.
Съобразно изложеното, настоящата инстанция приема, че следва да намали
неустойка до тройния размер на законната
лихва- а
именно до 832,62
лв. В този размер съдът счита, че неустойката ще обезщети кредитора в
пълен размер за претърпените от него вреди и ще изпълни и наказателната си
функция спрямо длъжника, а по-висок размер на
същата би довел до неоснователно
обогатяване на кредитора, което противоречи на основен принцип в правото и
поради което е въведено правилото на чл. 92, ал. II ЗЗД. В същия смисъл относно
извършеното намаление са: Решение № 659 от 28.10.2008 г. на ВКС по т. д. №
264/2008 г., ТК, Решение № 65 от 14.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, Определение № 301 от 29.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1949/2009 г., III г. о., ГК, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 1044 от 20.07.2009 г. на САС по гр. д. № 2757/2008 г., ГО, 4-ти
с-в.
При горните изводи, съдът
приема предявеният иск по чл.92 от ЗЗД за основателен до размера на 832,62 лв. и неоснователен за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 4995 лв.
Предвид горното
в частта му, с
която ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата
от 832,62 лв., представляваща
неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от
19.10.2012г. върху сумата по фактура № **********/01.04.2016г. за периода от
12.04.2016г. до 18.10.2017г., включително,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а в частта му, с
която искът е
бил уважен за
разликата над тази
сума до 4995
лв., обжалваното решение следва
да бъде отменено, като вместо
него се постанови
ново решение за отхвърляне
на исковата претенция в
посочената й част.
С
оглед изхода на делото
следва да бъдат преизчислени
и присъдените с
обжалваното решение разноски.
В първоинстанционното
производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 199,80 лв., за
експертиза в размер на 200 лв. и за
адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лв. или
общо разноски в размер на 1049.80 лева, от които съразмерно на уважената
част от претенцията му се дължат 174,99 лв., поради което обжалваното решение ще
се отмени в
частта му, с която
в полза на
ищеца са присъдени
разноски за разликата
над 174,99 лв. до 1049,80 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски
пред първоинстанционният съд, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Претендираните от него
разноски са за експертиза в размер
на 30 лв.,
от които съразмерно на
отхвърлената част от иска
следва да му се
присъдят 25 лв.
По
разноските във въззивното производство:
ищецът е направил
разноски в размер на 650
лв., от които по
съразмерност следва да
му се присъдят 108, 34 лв.
Ответникът е направил разноски за държавна такса в размер на 99,90 лв., като
същият претендира и
юрисконсултско възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК, което
следва да му се
определи в размер на 200 лв.,
като от посочените
разноски по съразмерност следва
да му се присъдят 249,91 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/
25.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1816/ 2018 г. по описа на Районен съд-
Карлово, в частта му, с която ОБЩИНА
КАРЛОВО, ЕИК ********* е осъдена на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД да заплати на
Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул. „***“ № 68, ет.5, офис 5, представлявано от И.П., сумата от
832,62 лв., представляваща дължима сума
за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от
19.10.2012г., съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.04.2016г.
за периода от 12.04.2016г. до 18.10.2017г., включително, както и в частта
му, с която ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Адвокатско
дружество „П. И К.“, ЕИК ***, сумата от 174, 99
лв.- разноски по делото.
ОТМЕНЯ Решение № 152/ 25.04.2019 г., постановено по
гр. д. № 1816/ 2018 г. по описа на Районен съд- Карлово, в частта му, с която
ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК ********* е осъдена на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД
да заплати на Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. „***“ № 68, ет.5, офис 5, представлявано от И.П.,
разликата над 832,62 лв. до 4995 лева, представляваща дължима сума за неустойка
по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от 19.10.2012г.,
съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.04.2016г. за
периода от 12.04.2016г. до 18.10.2017г.,включително, както и в частта, с която ОБЩИНА
КАРЛОВО, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „П. И К.“,
ЕИК ***, разноски по делото за
разликата над 174,99 лв. до 1049,80 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Адвокатско
дружество „П. И К.“, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление град Пловдив, ул. „***“ № 68, ет.5, офис 5, представлявано от И.П.
***, ЕИК ***, за заплащане на разликата над 832,62 лв. до 4995 лева,
представляваща дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за
юридически обслужване № 198 от 19.10.2012г., съставляваща неустойка върху
сумата по фактура № **********/01.04.2016г. за периода от 12.04.2016г. до 18.10.2017г.,
включително.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КАРЛОВО, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „***“ № 68, ет.5, офис 5,
представлявано от И.П., сумата от 108, 34 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Адвокатско
дружество „П. И КОЛЕВ“, ЕИК ***, да заплати на ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК *********, сумата
от 25
лв.- разноски за първоинстанционното производство
и сумата от 249,91
лв.- разноски за въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.