Присъда по дело №636/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 27
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 26 юни 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200636
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Пазарджик , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело частен
характер № 20215220200636 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Д. Н. отгр.Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 22.04.2021г. в с.Карабунар, обл.Пазарджик е причинил на ИВ. СТ.
Г. от с.Карабунар лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал. 1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага адм.наказание ГЛОБА в размер на 1200
лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. Д. Н. да заплати на ИВ. СТ. Г. от с.Карабунар,
обл.Пазарджик сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер
на 418.00 лева.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. Д. Н. да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 270.00 лв.
1
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в 15
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НЧХД 636/21

Производството е образувано по тъжба на И. С. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село Карабунар за извършено спрямо него от Т. Д. Н.,
ЕГН**********, от гр.Пазарджик, престъпление от частен характер –
причиняване на лека телесна повреда чрез нанесен побой в дома му в с.
Карабунар по чл. 130, ал.1 от НК чрез
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Защитникът оспорва доказаността на престъплението, пледира за
оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъдат оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 22.04.2021 год. тъжителят И.Г. се разбрал с приятеля си св. М. да се
видят вечерта. Когато наближил часа за срещата им, М. го потърсил и му
обяснил, че са поканени на гости у подсъдимия, който тъжителят не познавал.
Около 20,00часа М. и Г. отишли в дома на подсъдимия в село
Карабунар, ***. Вечеряли, употребявали алкохол , разтоваряли – на двора,
под навес.
Към 22.30 часа станал и посегнал да удари М., който отбил удара и
директно си тръгнал и се прибрал в дома, си , находъщ се наблизо.
След като излязъл, подсъдимият взел стол и ударил с него по главата
тъжителя, който паднал на земята, след което станал и излязъл на улицата,
където бил повален отново от тъжителя на земята и ритан многократно.
Когато успял да се освободи, тъжителят избягал и отишъл в дома на М.,
който му оказал първа помощ и се обадил на ЕЕНСП112.. След около час
пристигнал дежурен автопатрул , в състава на който били свидетелите Ю. и
П. . Те взели обяснения по случая и предупредили тримата мъже с протоколи
по ЗМВР.
След това тъжителят бил отведен в спешното отделение на МБАЛ-
Пазарджик АД, където дежурният лекар го насочи към хирург, който
обработил раната.
1
На следващия ден сутринта посетил кабинет по Съдебна медицина,
където бил освидетелстван от д-р Пеев , издал медицинското удостоверение
№94/2021 год., в които били обективирани следните увреждания:
По челната област срединно -синпкаво кръвонасядане, с размери 5x3 см.
по долния и горния клепач на двете очи - морави кръвонасядания по цялото
и.и протежение. Носната пирамида - оточна и синкаво кръвонаседната по
цялото си протежение. По лявия горен ъгъл между носната пирамида и лявото
око - хирургично обработена рана (лепена), с размери 1x0,2 см.. По цялата
лява буза: синкаво- зеленикаво кръвонасядане, простиращо по цялото и
протежение. По горната и долната устни - оток, а по вътрешната лигавична
повърхност на горната устна на устата срединно - мораво кръвонасядания и
цепковидна рана с размери 1x1 см. По горна лява ребрена част - синкаво
кръвонасядаие, с размери 6x3 см. В лявата странична поясна област -
зеленикаво кръвонасядаие, сразмери 16х8см. по дясната колянна става- оток и
синкаво кръвонасядаие, с размери 3x3 см. а сред него -разкъсно-контузна
рана с размери 1x1 см.. (Хирургично обработена рана на лявия горен ъгъл
между носната пирамида и ляво око и дясната коляна става; Цепковидна рана
на горната устна на устата, Кръвонасядания и травматични отоци по лицето,
главата, тялото и крайниците). Така описаните травматични увреждания били
получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или
върху такъв, така като съобщава пострадалият. Хирургично обработена рана
на лявото око, разкъсно-контузната горната устна на устата и разкъсно-
контузната рана на дясната колянна става причинили заедно, така и по
отделно на пострадалия временно разтройиство на здравето, неопасно за
живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Останалите травматични
увреждания причинили на пострадалия - болка и страдание, по смисъла на
чл.130. ал.2 от НК.
На 27.04.21. била подадена настоящата тъжба.
С нея е инкриминиран инцидент, чиято фактология почти идентична с
отразената горе. Всъщност, единственото разминаване е досежно твърденията
за нанесените удари с ритници, които с тъжбата са посочени като време
непосредствено след повалянето на тъжителя с нанесения със стол от
подсъдимия удар в двора , а съдебното следствие не установи такива,
нанесени на улицата. Този недостатък на обвинението се е съществен, тъй
като се касае до един и същи механизъм на причиняване на част от
инкриминираните увреждания, като при това причиняването е на същото
място и секунди до минута след развилия се инцидент в двора на подсъдния .
Присъствието там на тъжителя и на общия приятел св. М. процесната
вечер не е спорно, както не е спорно и присъствието на съжителката на
подсъдимия св. В.. Не е спорно дори , че възникнало известно противоречие
между гостите и домакините, но о не е било последвано от съобщените от
2
подсъдимия и В. взаимни действия на трима мъже, а от описаните от М. и
тъжителя.
Според обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на В.,
похвали и желания към последната от тъжителя станали причина
подсъдимият да избута М. от масата, който след това си тръгнал сам, докато
подсъдимият сам паднал от масата и се ударил, вследствие на употребения
алкохол, от който бил видимо повлиян още с идването си.
Обясненията на подсъдмия досежно тези факти са израз само на защитна
позиция, която св. В., предвид дългогодишното си съжителство с него, се
стреми за обслужи с лъжепоказанията си досежно същите факти.
Реално настъпилите такива по време на гостуването на тъжителя и М. са
установени от твърденията на последния, съответни на експертната оценка
досежно възможния механизъм на причиняване на процесните увреждания,
както и описанието им по съответните характеристики в СМУ и това в болния
лист от прегледа, непосредствено след инцидента.
Следва да се признае, че няма пряко доказателствено средство досежно
нанасянето на ударите със стол. Още с тъжбата коректно се твърди, че М. си е
тръгнал преди тези удари , а той самият потвърждава това в показанията си.
Причината М. да си тръгне е , че първоначално агресията на подсъдимия се
насочила към него, тъй като той замахнал да го удари, но свидетелят вдигнал
в защитна реакция ръката си и тя поела удара, след което М. директно си
тръгнал, напускайки двора на подсъдимия. Едва тогава последният нанесъл
удар със стол на тъжителя. Описаното в СМУ увреждане по челната област с
размери 5/3 см по своите размери и местоположение отговаря да е получено
именно при удар със стол, както е съобщил освидетелствания на съдебния
лекар и както последния е приел в издаденото от него СМУ. За удряне по
главата пострадалия е съобщил първо на св. М., при когото отишъл след като
успял да избяга от подсъдимия, като на него уточнил, че е ударен със стол. На
пристигналите впоследствие и повикани със сигнал от М. до тел. 112 полицаи
( виж показанията на Ю. л.70) и пред прегледалия го в СО на МБАЛ
Пазарджик лекар ( виж лист от преглед на пациент на л.8) съобщил за удари
в главата.
Такива са били нанесени и по тялото на тъжителя, както изясни М., който
след като се отдалечил на около 15 метра от пътната врата на подсъдимия се
обърнал и видял, че отвън на улицата тъжителят е на земята, а подсъдимият го
ритал ( л 46). Описаните от съдебния лекар и възприети от него увреждания
по горна лява ребрена част - синкаво кръвонасядаие, с размери 6x3 см и в
лявата странична поясна област - зеленикаво кръвонасядаие, с размери
16х8см отговарят напълно , предвид своите размери, да са причинени от
удари с ритници.
3
Информация за удари с ритници от подсъдимия на поваления на земята
тъжител е предоставил и М. на пристигналите на място полицаи , които дори
донесли от дома на подсъдимия оставените там цигари и телефони от
подсъдимия и М., което е също индиция, че за бягството им от дома на
подсъдимия.
Що се отнася до твърденията на св.Б. – брат на подсъдимия те не
опровергават лансираните доказателствени средства, доколкото признава, че
пред него брат му заявил за възникнал конфликт с гостите , но нищо “ не
казал за размяна на удари“ .
Горното обсъждане обоснова възприетата горе фактическа обстановка,
който сочи подсъдимия като непровокиран нападател първо на М., а след
тона на тъжителя, комуто причинил описаните в СМУ и инкриминирани
увреждания. А те са следните и са причинили и квалифицираните от съдебния
лекар телесни повреди: по челната област срединно -синкаво кръвонасядане, с
размери 5x3 см. по долния и горния клепач на двете очи - морави
кръвонасядания по цялото йпротежение; носната пирамида - оточна и синкаво
кръвонаседната по цялото си протежение; по лявия горен ъгъл между носната
пирамида и лявото око - хирургично обработена рана (лепена), с размери
1x0,2 см, по цялата лява буза: синкаво- зеленикаво кръвонасядане,
простиращо по цялото и протежение, по горната и долната устни - оток, а по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна на устата срединно -
мораво кръвонасядания и цепковидна рана с размери 1x1 см, по горна лява
ребрена част - синкаво кръвонасядаие, с размери 6x3 см, в лявата странична
поясна област - зеленикаво кръвонасядаие, с размери 16х8см. по дясната
колянна става- оток и синкаво кръвонасядаие, с размери 3x3 см. а сред него -
разкъсно-контузна рана с размери 1x1 см.. (хирургично обработена рана на
лявия горен ъгъл между носната пирамида и ляво око и дясната коляна става;
цепковидна рана на горната устна на устата, Кръвонасядания и травматични
отоци по лицето, главата, тялото и крайниците). Така описаните травматични
увреждания били получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет,
чрез удар или върху такъв, така като съобщава пострадалият. Хирургично
обработена рана на лявото око, разкъсно-контузната горната устна на устата и
разкъсно-контузната рана на дясната колянна става причинили заедно, така и
по отделно на пострадалия временно разтройиство на здравето, неопасно за
живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Останалите травматични
увреждания причинили на пострадалия - болка и страдание, по смисъла на
чл.130. ал.2 от НК.
Горното обсъждане стои в основата на решението на Съда да приеме
обвинението за доказано, по предложената правна квалификация на
инкриминираните действия на подсъдимия. При неговата противоправна
дейност на тъжителя е била причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал.1 от НК . Множеството увреждания съставляват едно засягане на
4
организма под формата на разстройство на здравето, извън случаите по чл.
128 и чл. 129 от НК ( виж и т. 18, ППВС 3/79г).
В субективно отношение подсъдимия са съзнавал противоправния
характер на действията си. Предвиждал е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици, като се има предвид, че ударите в главата са
нанесени със стол, а тези в другите части на тялото – с ритници на повеления
на земята тъжител.
Предвид изложеното, бе постановена присъда, с която Съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на приписаното им с тъжбата
престъпление по чл. 130, ал.1 и причиняване на инкриминираните
увреждания.
Безспорно е, че липсата на предходни негови осъждания и вида и размера
на предвиденото наказание, за извършеното от него престъпление принципно
предпоставя приложение на института по чл. 78а, ал.1 от НК – освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
При отмерването й се съобразиха степента на проявената агресия ,
обективирана не само чрез броя на ударите, свидетелства за което са
причинените множество увреждания, но и средствата, послужили за
причиняването им – стол за ударите в глобата и ритници в тялото на
поваления пострадал. При това се прие, че глобата следва да бъде определена
в размер на 1200 лева, тъй като само така тя ще се яви справедливо възмездие
за посегателството и ще обезпечи постигане не целите по чл. 12 от ЗАНН.
Подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя и сторените от него
разноски, които са в размер общо на 418 лева, както и да заплати по сметка на
РС Пазарджик платените от Съда разноски за изготвяне и изслушване на
СМЕ – в размер на 270 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъда си.

5
Съобщи за изтекли лични данни