№
гр. Кърджали, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и при участието
на прокурор Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки административно дело № 345 по описа на КАС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от Р.Н.И. от ***, чрез адв.Д., срещу Регионална здравна инспекция – Кърджали. Ищцата твърди,
че със Заповеди №№РД-15-00-10/25.06.2019 г. и
№РД-15-04-5/25.06.2019 г., издадени от директора на РЗИ – Кърджали, й било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, съответно било прекратено
служебното й правоотношение, считано от 25.06.2019 г. С Решение №283/27.11.2019г.,
постановено по адм.д. №238/2019 г. по описа на
АС-Кърджали, горните заповеди били отменени, като незаконосъобразни. Последното
решение било оставено в сила с окончателно Решение № 12365/07.10.2020 г.,
постановено по адм.д. №1471/2020 г. по описа на ВАС. В
исковата молба се сочи, че вследствие на незаконното уволнение за ищцата са
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и психически травми,
стрес, паника, тревожност, тежки морални страдания и уронване на честта и
достойнството й. Ищцата твърди, че през
целия период на незаконното уволнение, продължил 1 г. и 4 м., не могла да
започне работа и се чувствала неработоспособна и социално изолирана. Дори след
възстановяването й на работа се проявявала дистанцираност
от страна на колегите й, както и липса на уважение и авторитет. Освен това, за да погасява
кредите си, възлизащи на *** лв., към момента на уволнението, се налагало да
заема пари от роднини и приятели, които с времето все по-трудно й се
доверявали. Поради неизплащане на дължимото обезщетение от страна на
работодателя, след възстановяването й на работа, била подложена на постоянни
телефонни разговори със заемодателите, тъй като не могла да върне заемите,
както била обещала. От уравновесен, спокоен и усмихнат, до уволнението човек,
след уволнението ищцата се затворила в себе си, чувствала се напрегната,
тревожна и подтисната, а това рефлектирало на отношенията й с околните, както и
на здравето й. По изложените съображения, иска от съда да постанови решение,
с което да
осъди РЗИ - Кърджали, да й заплати сумата от
20 000 лв., като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконосъобразното уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата. В о.с.з. и в представено писмено становище, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявения иск. Претендира и направените по настоящото дело
разноски.
Ответникът
– Регионална
здравна инспекция – Кърджали, чрез процесуалните си представители и в
подаден писмен отговор, оспорва предявения иск,
като намира същия за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по
размер.
Счита, че в случая не било доказано настъпването
на неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
уволнението. Сочи, че душевните страдания на ищцата били свързани с
това, че несправедливо била набедена в извършването на нарушения. В случая,
безспорно били установени, извършени от ищцата нарушения, а отмяната на
административните актове се дължала единствено на опорочаване на процедурата.
Излагат се доводи за недоказаност на твърденията на ищцата за негативно
отношение на колегите й, влошено финансово състояние, взети назаем парични
суми, както и влошено здравословно състояние, вследствие на уволнението.
Претендират се и деловодни разноски по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира предявения иск за основателен
и доказан. Счита, че от събраните доказателства
се установява наличието
на предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - уволнението на ищцата било признато
за незаконно; доказани били и претърпени от нея неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и
вредите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че със Заповеди
№№РД-15-00-10/25.06.2019 г. и № РД-15-04-5/25.06.2019г., издадени от директора на РЗИ-Кърджали,
на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършени дисциплинарни
нарушения по Закона за държавния
служител и е прекратено служебното й правоотношение за
изпълняваната от нея длъжност - *** при РЗИ – Кърджали, считано от 26.06.2019 г.
С Решение №283/27.11.2019
г., постановено по адм.д. №238/2019 г. по описа на
АС-Кърджали, Заповеди №№РД-15-00-10/25.06.2019 г. и № РД-15-04-5/25.06.2019г., били
отменени като незаконосъобразни. С окончателно Решение № 12365/07.10.2020 г.,
постановено по адм.д. №1471/2020 г. по описа на ВАС, Решение №283/27.11.2019
г., постановено по адм.д. №238/2019 г. по описа на
АС-Кърджали, е оставено в сила.
Видно от представения по
делото Амбулаторен лист /АЛ/ №***, на *** г., ищцата е прегледана от специалист
- ***, който й поставил диагноза „***“. Според снетата от лекаря анамнеза, ***
***
***
***. Във връзка с
представения АЛ, по искане на ответника, е открито и производство по чл.193 от ГПК, за оспорване истинността на документа, като на оспорващия е указана и
тежестта да докаже твърдяната неистинност.
По делото е
приложена и Заповед №РД-01-498/08.12.2020г. на директора на РЗИ-Кърджали,
издадена на чл.104, ал.1, вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, с която е наредено, на Р.И.
да се изплати обезщетение в размер на 5 160 лв., представляваща частично
плащане на дължимо обезщетение в размер на 8 730 лв.
Според показанията
на разпитените по делото свидетели: М. Д. М., Е. Х.
К. и Л. А. К. - *** в РЗИ - Кърджали и колеги на ищцата, няма промяна в
отношението на служителите в РЗИ към Р.И., след уволнението и възстановяването
й на работа. Не са забелязали и някаква дистанцираност
по отношение на ищцата. Свидетелстват също, че след възстановяването й на
работа, ищцата се помещавала в сграда, различна от основната, в която работела
преди уволнението, като обясняват това със съществуващата епидемиологична
обстановка и обстоятелството, че вече работят по един служител в
помещение.
Разпитаните по
делото свидeтели: С. Т. А., М. П. А. и О. К. И. - ***
на ищцата, установяват, че уволнението се е отразило негативно на цялостното
психическо състояние на ищцата. Тя била депресирана и обидена, спряла да общува
с приятели и познати, не излизала навън, не отговаряла на телефонните
позвънявания ***. Определят ищцата като позитивна и общителна личност, която
след уволнението се отчуждила от приятелите си, ***. Не могла да приеме
уволнението си, както и свързаното с това подигравателно отношение на познати.
Допълнителни притеснения й създавали и наличните банкови кредити, както и
заемите от физически лица, поради липсата на трудово възнаграждение и
затрудненията при обслужването им.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав, прави следните изводи по допустимостта на иска:
Искът е подаден
от лице с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за редовност
и насочен против надлежен ответник.
Съгласно
чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират неимуществени вреди от отменени по надлежния ред административни актове- заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и
за прекратяване на служебно правоотношение, издадени от административен орган, по административен
ред и чрез упражняване на властнически метод. По изложените съображения, и тъй като
в случая се установи, че горните заповеди са отменени от компетентния съд и съдебното решение, постановено по адм.д. №№238/2019 г. по описа на АС Кърджали е влязло в
сила, предявеният иск се явява допустим за разглеждане. по реда на чл.203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните съображения:
Предявения
иск за обезщетение
е с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ, въвежда отговорност
за държавата и общините за вредите,
причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете
да се разглеждат
по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи
и длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение
в това производство, е необходимо да са налице едновременно
няколко предпоставки:
1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на администрацията, отменен по съответния ред;
2. вреда от този акт,
действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие
и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три
предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение
за претърпените вреди.
Налице е първата предпоставка – незаконосъобразни
административни актове – заповеди
за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за прекратяване на
служебно правоотношение по ЗДСл., отменени
с влязло в сила
съдебно решение.
Съдът
намира,
че е налице и причинена на ищеца неимуществена
вреда от отменените актове,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразните
административни актове.
Установи се от
показания на свидетелите С. А., М. А. и О. И., които съдът цени, като
еднопосочни, непосредствени - основаващи се на лични възприятия и на трайни
наблюдения върху състоянието и поведението на ищцата /всички свидетели познават
ищцата от повече от 15 г. и контактуват редовно с нея/, че в резултат на
уволнението, ищцата е изживяла силен стрес, безпокойство, тревожност,
почувствала се е унижена, причинен й е психически дискомфорт
и негативни емоции. Свидетелите са категорични, че преди това И. е била
позитивна, лъчезарна и общителна личност, която след уволнението се отчуждила
от приятелите си, не била сигурна в координацията и движенията си, като не е
имало други причини за това й състояние. По повод доводите на ответната страна
за заинтересоваността на горните свидетели, следва да се отбележи, че
настъпването на неимуществени вреди се
доказва основно чрез свидетелски показания, които следва да познават ищеца
отблизо, т.е., да са лица от близкото му обкръжение, в т.ч., и за да може да се
направи съпоставка на психологическото и здравословното състояние, преди и след
незаконното уволнение. От показанията на горните свидетели се установи също
така, че уволнението се отразило неблагоприятно и върху здравословното
състояние на ищцата. Последните показания напълно кореспондират с отразеното в
АЛ №**/*** г., за проведен от *** медицински преглед и назначена терапия ***, както
по отношение на периода на твърдяното негативно въздействие, така и по
отношение на неговия характер и интезитет. Въпреки
направеното оспорване истинността на горния амбулаторен лист и разпределената
от съда, съобразно чл.193, ал.3, пр.1 ГПК, тежест на доказване в откритото
производство по чл.193 ГПК, по делото не са представени доказателства,
опровергаващи отразеното в този документ, поради което, съдът намира
оспорването за недоказано.
Съдът намира, че именно
незаконосъобразното уволнение е довело до влошаване на емоционалното и здравословното състояние на ищцата, тъй като
преди това И. е била в едно стабилно душевно и здравословно състояние, което
след уволнението, считано от 26.06.2019 г., се променило в негативен аспект и
продължило с висок интензитет за период от 1 г. и 3 м. - до 07.10.2020г.,
откогато е в сила съдебното решение за отмяна на незаконосъобразните актове. В
тази връзка съдът приема, че преживените от ищцата отрицателни емоции, както и
влошаването на здравословното й състояние, се явяват пряка и непосредствена
последица от отменените заповеди на директора на РЗИ, следващи ги по време, и
представляват неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт на
администрацията.
Събраните по
делото доказателства – показанията на св. М., К. и К., не дават основание да се
възприемат твърденията на ищцата, свързани
с прояви на дистанцираност, липса на уважение и
авторитет, от страна на колегите й. Според горните показания ищцата е
продължила да се ползва с уважение и авторитет и след налагането на
наказанието, като не се установиха и прояви на дистанцираност
от страна на нейните колеги. Не се установяват също така и конкретни и значими неимуществени вреди, вследствие на затруднения
при изплащането на банкови кредити и заеми, поради липсата на доход от трудово
възнаграждение. За горните неблагоприятни въздействия не следва да се присъжда
обезщетение, поради тяхната недоказаност.
Изложеното води до
извода, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице са отменени, с влязло в сила съдебно решение административни
актове – заповед за уволнение, както и за прекратяване на служебно
правоотношение; негативно отражение на незаконното уволнение върху психическото
и здравословното състояние на ищцата, респ. причинени й неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразните актове, както и пряка причинно-следствена връзка между причинените
вреди и незаконосъобразното уволнение. В този смисъл, предявената искова претенция
съдът намира за доказана по основание.
Конкретният размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. В случая, като се отчетат естеството на незаконосъобразната административна дейност; характера, интензитета и времетраенето на негативните преживявания – 1 г. и 3 м. от датата на незаконното уволнение на 26.06.2019 г., до 07.10.2020 г., без установено засягане на авторитета, съдът приема за справедливо, обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, която сума е адекватна на интензитета на причинения дискомфорт. Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 2 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, каквото е и направеното от ищцата искане, до окончателното й изплащане. В останалата му част, до претендирания размер от 20 000 лв., искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото дело разноски, които, съразмерно с уважената част от иска възлизат на
190 лева, от които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса и 180
лв. за договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ответникът по иска има право на
разноски, но само в случай, че искът бъде отхвърлен изцяло, поради което и с
оглед изхода на делото, съдът намира, че на ответника не се следват деловодни
разноски.
Така мотивиран, Административен съд
- Кърджали
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО
оспорването на истинността на Амбулаторен лист №***/***г., издаден от д-р Н. А.
ОСЪЖДА Регионална здравна
инспекция, гр.
Кърджали, ***, ЕИК ***, да заплати на Р.Н.И. от ***,
ЕГН **********, сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
от незаконосъобразни Заповеди №№РД-15-00-10/25.06.2019 г. и № РД-15-04-5/25.06.2019г., издадени от директора на РЗИ-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Регионална
здравна инспекция, гр.
Кърджали, ***, ЕИК ***, да заплати на Р.Н.И. от ***,
ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 190 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен
съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: