№ 144
гр. Варна , 26.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500233 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. С., чрез адв. М. К. против протоколно
определение от 25.03.2021г., постановено по в.гр.д. № 24/2021г. на ОС – Шумен на
основание чл.77 ГПК и с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на съда
сумата от 257 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице д-р Р.Б.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът неправилно е определил по-висок размер на
следващото се възнаграждение на вещото лице, независимо от което жалбоподателят е
заплатил допълнително посочения с определение от 22.03.2021г. от съда депозит в размер
на 257 лева. Счита, че с повторното му осъждане, без да бъде отчетено извършеното
плащане на сумата и без съдът да се е произнесъл по направеното от него искане за
редуциране на поисканото от вещото лице възнаграждение са нарушени конституционно
признатите му права и имуществени интереси. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното определение.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор само от Върховния касационен съд
/насрещна страна по спора/, в който се изразява становище за неоснователност на искането
за редуциране на определеното възнаграждение на вещото лице.
Окръжен съд – Варна и Районен съд – Варна, имащи също процесуалното качество на
насрещна страна по в.гр.д. № 24/2021г. не са подали отговор на жалбата.
1
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Шумен също не е изразила
становище.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е постановено в хипотезата на чл.77 ГПК, след като съдът
е констатирал, че в указания от него срок жалбоподателят П.С. не е изпълнил вмененото му
задължение за внасяне на допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата по делото СПЕ.
Видно от представената преписка–извлечение от относимите материали по в.гр.д. №
24/2021г. е, че с определение от разпоредително заседание от 28.01.2021г. ОС – Шумен е
уважил направеното от жалбоподателя искане за провеждане на СПЕ и в съответствие с
правилата за разпределение тежестта за разноските и доказателствената тежест го е
задължил да внесе депозит за възнаграждение в размер на 250 лева. Това указание на съда е
било изпълнено.
С последващо определение от 22.03.2021г., след запознаване с представеното от в.л.
д-р Бояджиева заключение и справка-декларация по чл.29, ал.2 и чл.31, ал.2 от Наредба №
3/2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, въззивният съд
е счел, че депозитът за възнаграждение следва да бъде увеличен до посочения в справката
размер /507 лв./, с оглед на което и е указал на П.С., в срок до датата на с.з. – 25.03.2021г. да
внесе за възнаграждение на вещото лице допълнително сумата от 257 лева.
В проведеното на 25.03.2021г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
приел е заключението на СПЕ и е определил окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 507 лева. Констатирал е също така, че жалбоподателят не е внесъл допълнително
указаната му сума от 257 лева, поради което е постановено тази част от възнаграждението да
бъде изплатена от бюджета на съда и на основание чл.77 ГПК е осъдил задължената страна
да я възстанови /обжалваното пред настоящата инстанция определение/.
Жалбоподателят не оспорва, че сумата от 257 лева е внесена от него едва на
02.04.2021г., т.е. след постановяване на определението по чл.77 ГПК. Поради това и доводът
му, че два пъти следва да заплати една и съща сума е неоснователен. Плащането следва да се
приеме като изпълнение именно на постановеното с определението от 25.03.2021г.
осъждане, но не и като обстоятелство, което да обуславя законосъобразността на
обжалваното определение.
Неоснователни са и изложените в частната жалба доводи за изпълнение в срок на
дадените с определението от 22.03.2021г. указания. От молба с вх. № 261441/24.03.2021г.,
депозирана от процесуалния представител адв.К. се установява, че жалбоподателят е бил
уведомен за постановеното определение от 22.03.2021г. по телефона чрез процесуалния си
2
представител още на 22.03.2021г., поради което срокът за внасяне на допълнителния депозит
е започнал да тече от датата на уведомяването му, а не от получаване на преписа от
определението и към дата 25.03.2021г., когато същият е изтекъл задължението не е било
изпълнено. В същото време, с определянето на окончателното възнаграждение, след
изслушване и приемане на заключението на вещото лице в с.з. на 25.03.2021г. съдът
имплицитно се е произнесъл и по обективираното в молбата му от 24.03.2021г. и докладвано
в с.з. възражение срещу този размер.
Настоящият състав не споделя и доводите на частния жалбоподател за прекомерност
на определеното възнаграждение. Същото е съобразено с действителната работа, извършена
от вещото лице, посочена в цитираната по-горе справка-декларация, последната ценена при
отчитане фактическия обем на материалите по делото, задачата на експертизата и
разпоредбите на Наредба № 3/2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица.
Ето защо, като е приел, че са налице предпоставките на чл.77 ГПК и е осъдил
жалбоподателя да заплати сумата от 257 лева, представляващи изплатена от бюджета на
съда част от определеното окончателно възнаграждение на вещо лице, ОС – Шумен е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.03.2021г., постановено по в.гр.д. №
24/2021г. на ОС – Шумен на основание чл.77 ГПК, с което П.К. С. е осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 257 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице д-р Р.Б.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3