Решение по дело №7722/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   1849/ 17.07.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми  граждански състав

на двадесет и трети април                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                               Районен съдия: Асен Радев

 

при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7722 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                          

                                      Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД против М.Г.И., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовата банка сумата от 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на 13.08.2008 год. от „Тир” ЕООД и авалиран от И., както и законната лихва върху посочената главница, начиная от 29.01.2018 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 740/2018 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

                                       Исковете черпят правното си основание от чл. 535 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени са по реда на чл.422 от ГПК, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.

                            В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Юробанк България” АД, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.

                            Пълномощника на ответницата оспорва така предявените искове, също ангажира доказателства.

                            Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен  съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното разрешаване на спора:  

                           На 12.08.2008 год. между „Юробанк България” АД  - кредитодател, „Тир“ ЕООД - кредитополучател и „Богородица“ ООД - съдлъжник, е сключен договор за банков кредит, продукт „Револвираща линия“ с № BL21484, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. под формата на кредитна линия.

                           С чл.7 от договора изрично е уговорено, че за обезпечаване на вземанията по договора, кредитополучателят издава запис на заповед, който да бъде авалиран от две физически лица - ответницата И. и Т. И. И.

                           На 13.08.2008 год. страните по договора са подписали приложение към същия, според текста на което, заемната сметка е открита.

                           Договорът за кредит е изменен с анекс № 1/30.04.2009 год., добавящ допълнително обезпечение за вземанията на банката, посредством поръчителството на Т. И. И, за което на същата дата е сключен и договор за поръчителство.

                           „Тир“ ЕООД, представлявано от Т. И. И. е издало запис на заповед за сумата от 10 000 лв., с падеж на предявяване, който е авалиран от Т. и М. И.

                           В екземпляра на записа на заповед, представен от банката с исковата молба (а и в допълнително представения оригинален екземпляр), са вписани дата на издаване - 13.08.2008 год. и срок, до който менителничният ефект може да бъде предявен - до 13.09.2018 год.

                           В представения от ответната страна екземпляр на записа на заповед липсват посочените реквизити - мястото им е непопълнено. Този екземпляр също е предоставен от банката, на И., по нейна молба от 08.03.2016 год. и носи печата на „Юробанк България” АД от 08.03.2016 год. със заверка „Вярно с оригинала“.

                           Според заключението на вещото лице по назначената почеркова експертиза, в представения от ищцовата страна запис на заповед е налице дописване (добавяне) на: датата на издаване, мястото на издаване, срока за предявяване и мястото на плащане, които добавки са с почерки, различен от този на авалиста и издателя на ефекта, но няма методика за определяне на времето, по което са нанесени добавките.

                           Записът на заповед, с нанесените добавки, е връчен на И. на 07.03.2016 год., с нотариална покана от „Юробанк България“ АД. От него е снет нотариално заверен препис на 27.01.2016 год. от нотариус с рег.№ 53 на НК.

                           Според свидетеля С. И. - счетоводител в „Богородица“ ООД, чийто управител е М.И., през пролетта на 2016 год. - на 08.03., тя и ответницата са посетили клона на банката, намиращ се на ул.“Александровска“ в гр.Бургас, за да получат документи, свързани с претенции към горепосоченото дружество. В момента на получаване на документите, в т.ч. и запис на заповед, съответната служителка им е положила печати. След това са посетили клона на банката, намиращ се до Старата поща, от който отново са им издали същите документи и са им положили печат на място. И в двата записа на заповед, предоставени от двата клона в същия ден, е имало неполълнени полета (празни места). Същите са предявени на свидетелката в съдебно заседание и тя е категорична в изложеното, разграничавайки допълнения екземпляр.

                           По депозирано на 29.01.2018 год. от „Юробанк България“ АД заявление по чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 740/2018 год., приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката против ответницата.          

                           Така установената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на исковете.

                            Записът на заповед се подчинява на строго формални изисквания за форма и реквизити, които следва да съдържа, за да се квалифицира като такъв - чл.535 вр. с чл.536, ал.1 от ТЗ. От тях следва по несъмнен начин да се установява не само безусловно поетото задължение да се плати определена сума, падежа, платеца и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение, но и датата на издаването. Липсата на задължителен реквизит на записа на заповед е порок, водещ до неговата недействителност.

                           Тъкмо от такъв порок във формата се установи да страда и процесния запис на заповед, авалиран от М.И.. Към момента на издаването, същият не е съдържал дата на издаване. Датата е дописана и очевидно това е станало в последващ момент, не по - рано от 27.01.2016 год. (чл.181, ал.1 от ГПК), още повече, че и към м.март 2016 год. не е фигурирала в екземпляра на банката, съхраняван в кредитното досие. Но този порок не може да бъде саниран с последващото му дописване, очевидно обективиращо не волята на издателя, а на дописалия го. Затова неистинността на процесния запис на заповед, досежно датата на издаване, е доказана.

                           По аргумент от чл.485, ал.2 от ТЗ се извежда, че и авалът на И. не поражда целеното с него действие и тя не дължи сумата по записа на заповед.

                           Отделен е въпросът, че дори хипотетично да се приеме за действителен, записът на заповед би бил прескрибиран - доколкото при издаването не е посочен падеж, съгл. чл.536, ал.2 от ТЗ се счита, че е платим на предявяване. Предявяването от своя страна е следвало да бъде извършено в срок от една година от издаването - чл.487, ал.1, изр.2 от ТЗ, а именно - до 13.08.2009 год., откогато тече давностния срок по чл.531, ал.1 от ТЗ, изтекъл към 13.08.2012 год. Предявяването след този срок, извършено с нотариална покана едва на 07.03.2016 год., не поражда действие, а заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано на 29.01.2018 год. и макар авалът да е самостоятелен, отговорността на авалиста е същата като отговорността на издателя (арг. чл.485, ал.1 от ТЗ), поради което и от него не би могло да се търси плащане на сумата по записа на заповед след прескрибирането му.

                           Горното обуславя недължимост на исковата сума, а оттам - и на законната лихва за забава. Исковете следва да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата се присъдят деловодни разноски в размер на 1802 лв., в т.ч. 1500 лв. - адвокатски хонорар и 302 лв. - депозит за вещо лице.

                          Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският районен съд,

Р Е Ш И :

                                    ОТХВЪРЛЯ искoвете на „Юробанк България”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С, район В, ул.”” № , представлявана от П.Д.и М.В, предявени против М.Г.И. ***, пл.““ № , ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовата банка сумата от 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на 13.08.2008 год. от „Тир” ЕООД и авалиран от И., както и законната лихва върху посочената главница, начиная от 29.01.2018 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 740/2018 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

                           ПРИЗНАВА за доказана, по искане на М.Г.И. ***, пл.““ № , ЕГН - **********, на основание чл.193, ал.2 и чл.194, ал.3 от ГПК, неистинността на запис на заповед, издаден на 13.08.2008 год. от „Тир” ЕООД и авалиран от М.Г.И., по отношение на датата на издаване и на падежа.

                           ОСЪЖДА „Юробанк България”АД да заплати на М.Г.И. деловодни разноски в размер на 1802 лв.

                           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                      На основание чл.194, ал.3 от ГПК, препис от решението, ведно с преписи от записа на заповед, находящи се на л.55, л.56 и л.124 от делото, да се изпратят на Бургаска районна прокуратура.            

 

                                  Съдия: /п/Асен Радев

                                  Вярно с оригинала: З.М.