№ 365
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20202120203488 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на АНДР.
ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, бул. „...” № 63 против
Наказателно постановление №18-0346-000331/07.11.2018 г., издадено от
началника на група ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 81213-
515/14.05.2018г, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание
чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен представител. Моли НП, да бъде отменено. Не ангажира
доказателства. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - ОДМВР Бургас, РУ Созопол, редовно
1
призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд.
Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.07.2018 г. в 19:50 часа в с. Равадиново на ул. „Рила”, до
кметството, в посока стопански двор, жалбоподателят управлявал лек
автомобил – „МЕРЦЕДЕС А 160”, с per № СВ....АТ, собственост на ..., ЕГН:
..., като при извършената проверка, отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол, с техническо средство – „Дрегер” 7410, с фабр. № 0454, като на
водача бил издаден и връчен талон за изследване № 0000466/25.07.2018 г.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той
подписал, без възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3,
предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на
нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН
процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От датата на
нарушението до датата на уведомяване на жалбоподателя за съставеното
против него НП, е изминал период по –малко от три години, като за
допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е
три години. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
2
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство.
В съдебно заседания, актосъставителят потвърждава изложеното в
АУАН и в НП. Последният е полицейски служител, показанията му са
последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото
доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да
бъдат кредитирани. Актосъставителят категорично заявява, че нарушението
действително е извършено от жалбоподателя, като той е отказал да бъде
тестван с дрегер за употреба на алкохол.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя, който
твърди, че не е извършил описаното в НП, но при така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол – с техническо средство
дрегер. Това нарушение, според настоящата инстанция е подведено правилно
към уреждащата го правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в
наказателното постановление от административно – наказващия орган.
За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ, от страна на
жалбоподателя, се ползваха обективните и кредитирани показания на
актосъставителя и свидетелите, от писмените доказателства по делото –
АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни
доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД
МВР Бургас. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице, не се
ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в
обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са
се случили в обективната действителност. Обстоятелството дали лицето е
било употребило алкохол или не е без значение за съставомерността на
административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП, така както е без
значение и това, че на отказалия пробата с техническо средство за наркотични
3
вещества водач е бил издаден талон за медицинско изследване. При всички
случаи на отказ от извършване на проверка с техническо средство,
съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е
служителят на Сектор „Пътна полиция” гр. Бургас/ е длъжно да издаде талон
за медицинско изследване, с оглед извършване на лабораторни изследвания за
установяване употребата на алкохол у водача на моторното превозно средство
/ чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за
медицинско изследване, не се елиминира възможността за осъществяване на
състав на административно нарушение, по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП,
изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества.
Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя,
така и от административно – наказващия орган. Нарушителят е бил наясно
още от самото начало на административното производство за вмененото му за
извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното
наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДВП, не
поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на вмененото
му за осъществено административно нарушение – доколкото и в описателната
част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от
значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна
страна на процесното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав е приложена и санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма
допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДВП и като нарушена и като предвиждаща съответната за
уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход, в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
4
състава на нарушението и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДВП.
Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно
за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което, следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е потвърдено, но АНО не са направили искане за
разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0346-
000331/07.11.2018 г., издадено от началника на група ОДМВР Бургас, РУ
Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018г против АНДР. ИВ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, бул. „...” № 63, с което за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6