№ 39034
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. С.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. С.А Гражданско дело №
20231110144160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*********“ ЕАД /предишно
наименование „********“ ЕАД/ срещу Г. С.а Г., с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1043,50 лв. – неплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец януари 2022г. до месец април 2022г.; сумата от 4,81
лв, представляваща неустойка, дължима за периода от 10.12.2021г. до 01.03.2022г. /за 80 дни
забава/ за забава за плащане на лизингова вноска в размер на 260,87 лв. с падеж 10.12.2021
г.; сумата от 696,00 лв., представляваща заплатена от „*********“ ЕАД на „***********“
ЕООД сума за временно преустановяване на владението на МПС, дължима съгласно т. 9.8 от
Общите условия на „********” ЕАД по договори за финансов лизинг; сумата от 2280,44 лв.,
представляваща дължимо ДДС върху платените от лизингополучателя до датата на
прекратяване на Договора за финансов лизинг суми, поради развалянето му, което е станало
считано от 26.04.2022 г., която сума се дължи на основание т. 12 от Договора за финансов
лизинг, като данъчната основа за изчисляване на ДДС е 11402,21 лв.; сумата от 1425,00 лв.,
представляваща дължима неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % от
доставната цена на лизинговото МПС по Договора за финансов лизинг, която доставна цена
е в размер на 9500 лева, и която неустойка се дължи на основание т. 16.2.1 от Общите
условия на „*********” ЕАД по договори за финансов лизинг; сумата от 120,00 лв.,
представляваща разноски за транспортиране на лизинговата вещ до мястото на съхранение
след нейното изземване, която сума е заплатена от „*********” ЕАД на „***********”
ЕООД, и които разноски се дължат на основание т. 15.4 от Общите условия на „*********”
ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.07.2022 г. до окончателното
плащане, и за които суми на 04.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60035/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
1
Ищецът твърди, че на 16.10.2018г. между „*********“ ЕАД“ /с предишно
наименование „********“ ЕАД/, като лизингодател, С. Г. Г., като лизингополучател и Г. С.
Г., като солидарен длъжник, е сключен договор за финансов лизинг с № ********** от
16.10.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на лизингополучателя за ползване
МПС марка „*******“, с шаси: ***********, срещу задължение на лизингополучателя и
солидарния длъжник да заплатят солидарно на лизингополучателя 60 бр. лизингови вноски
и други дължими суми, посочени в договора за финансов лизинг, погасителен план към него
и тарифа за таксите. Посочва, че всяка лизингова вноска се състои от главница и лихва и в
погасителния план е посочен падеж на всяка лизингова вноска. При неплащане на
лизинговата вноска в уговорения срок и забава с повече от 5 дни, лизингополучателя и
солидарния длъжник дължат на лизингодателя неустойка в размер на законната лихва за
забава, считано от датата на която сумата е станала изискуема, а също така лизингодателят
има право временно да преустанови ползването на лизинговото имущество от
лизингополучателя, като всички разходи, свързани с транспортирането на лизинговата вещ
са за сметка на лизингополучателя. При разваляне или прекратяване на договора за лизинг,
заплатените лизингови вноски имат значение на платена наемна цена, а също така при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя последният дължи и неустойка в
размер на 15% от доставната цена по договора (посочена в т. 1.1.4 от договора за лизинг), а
също така лизингодателят има право да пристъпи към принудително връщане на
лизинговата вещ, като разходите за връщане на вещта са за сметка на лизингополучателя.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на месечните
погасителни вноски, поради което ищецът чрез упълномощен представител „***********“
ООД на 18.04.2022г. е връчил на лизингополучателя уведомление, че ако не заплати
просрочени лизингови вноски в 7-дневен срок, ще счита договора за развален. Ответникът
не е заплатил дължимите лизингови вноски, поради което договорът за лизинг е прекратен
по вина на лизингополучателя. На 18.04.2022 г. лизингодателят отнема ползването на
лизинговият лек автомобил, за което заплаща възнаграждение в размер на 696 лв. на
„***********“ ООД, а доколкото се установява, че автомобилът не е можел да се движи на
собствен ход и се намира в гр. ******* лизингодателят е заплатил допълнително 120 лв. за
превозване на автомобила с пътна помощ до гр. София, където се намирал най-близкият
офис на лизингодателя. Поддържа, че въз основа на клаузите на договора, солидарния
длъжник и лизингополучателя дължат солидарно да възстановят заплатените от
лизингодателя разходи за превозване на автомобила и за пътна помощ. Също така посочва,
че върху дължимите до прекратяването на договора лизингови вноски, първоначалната
лизингова вноска, таксата за оценка на кредитоспособността при сключване на договора в
общ размер на 11 402,21 лв., се начислява ДДС в размер на 2 280,44 лв., дължими от
ответника като лизингополучател по договора и неговия солидарен длъжник. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. С. Г..
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД
2
и чл. 345, ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи: 1. възникването на облигационно
правоотношение по договор за финансов лизинг от 16.10.2018 г. с твърдяното съдържание;
2. изпълнение на задълженията си по договора, в т. ч. предаване на лизинговата вещ на
лизингополучателя; 3. поставяне на ответника в забава, както и размера на вземанията; 4.
наличието на договорни клаузи за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски
и предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, както и техният
размер; 5. разноските във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния размер.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да заяви желае ли
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
3
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4