Р Е Ш
Е Н И Е
№............./25.11.2015г., гр. С.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б състав, в публичното заседание на осмии юни през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. АНДРЕЕВА
ПОЛИНА ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря Н.М., като разгледа докладваното
от съдия Е. Андреева в.гр. дело № 18202 по описа
на съда за 2014 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Т.М.А., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник,
срещу решение № І-25-150/04.09.2014г., постановено по гр.дело № 53123/2013г. по
описа на СРС, І ГО, 25 състав, в частта, в която е признато за установено, на
основание чл.422 от ГПК, че Т.М.А. дължи на «Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, както следва: на основание чл.79 ал.1 пр.1
от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ, сумата от 3412,12лв., представляваща стойността на
потребената и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №
100, находящ се в гр. С., СО – район «*************, за периода от м.06.2011г.
до м.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2013г. до
окончателното изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – сумата от 339,43лв.,
представляваща законна лихва за забава върху всяка месечна вноска, за периода
от 31.07.2011г. до 21.08.2013г., и ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 893,62лв. – разноски в исковото производство и сумата от 325,79лв. –
разноски в заповедното производство, на основание чл.78 ал.1 вр.ал.8 от ГПК.
В жалбата
се твърди, че решението, в обжалваните части, е неправилно, тъй като
необоснованно съдът е приел за ирелевантно за спора обстоятелството, че
ответникът не е подавал молба-декларация за откриване на партида и че
радиаторите в жилището му са били демонтирани. Поддържа се, че между страните
липсва облигационно правоотношение, както и че представените по делото
съобщения и фактури са на името на трето за спора лице, а документите от
фирмата за дялово разпределение/ФДР/ са за СД»Е.К.», докато третото лице
помагач е «Т.» ООД. Оспорват се заключенията на експертите, като по отношение
на съдебно-техническата експертиза/СТЕ/ се твърди, че вещото лице не е
съобразило липсата на посочване на ап.100 в списъка на Етажната собственост/ЕС/
и на документи за метрологични проверки за всички процесни години. Поддържа се,
че неоснователно не са изключени от размера на задължението сумите от
изравнителните сметки за предходен период и че неправилно е прието, че
ответникът не е възразявал срещу получените сметки. Не са представени
доказателства да са отчитани показанията на уредите и не е доказана годността
на общия топломер в абонатната станция/АС/ на СЕС. Прави се искане за отмяна на
решението, в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата страна - „Т.С." ЕАД, която не изразява становище по
жалбата и в съдебно заседание.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия „Т.” ООД *** не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид твърденията в жалбата и
след запознаване с доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – ответника
в производството пред СРС, за когото решението, в обжалваните части, е
неблагоприятно, като е спазен и срока по чл.258 ал.1 от ГПК, поради което и се
явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съобразно чл.269 изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
е обвързан от посоченото от страната във
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Същото е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, съдът намира следното:
Безспорно е установено по
делото, че въззивникът е собственик на процесния имот - апартамент
№ ***, находящ се в гр. С., СО – район «*************, поради което и се явява „потребител” на топлинна енергия по смисъла на пар.1 т.42 от ДР на Закона за
енергетиката/ЗЕ/, на когото се доставя топлоенергия при предварително
установени Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. С.. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗЕ и действалата преди нея
разпоредба на чл.106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Представени са извадки от пресата, като не се твърди, а и липсват
доказателства, че ОУ на „Т.С.”
ЕАД не са влезли в сила. Същите са били публикувани във в.„Демокрация" – в брой от 23.05.2002г., във в.„Пари" - в брой от 23.12.2005г. и във в.„Дневник" - в брой от 14.01.2008г., а въззивникът да е възразил срещу тях. Същият не се е възползвал от
възможността да уговори индивидуални условия с дружеството.
На проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда е взето решение да се сключи
договор с „Термокоплект”
ООД за извършване на услугата дялово разпределение. Сключен е Договор
между етажните собственици на процесната сграда, като „възложители" и „Т.” ООД, като
„изпълнител", а решението на ОС на ЕС не е оспорено по реда на ПУРНЕС.
Сключени са и договори между „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач на страната на
ищеца, по силата на които последното се задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/
в сграда-етажна собственост, а „Т.С." ЕАД се задължило да приема
предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за
топлинна енергия от потребителите.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба, съответно одобрени с Решение
ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, като се установи, че в сградата, в която се намира жилището на въззивника, услугата
топлинно счетоводство се извършва от „Т.” ООД ***, както и
че за имота има открита
партида и абонатен номер. Съгласието за възникване на правоотношението е било постигнато с конклудентни действия - с присъединяване към топлопреносната мрежа на собственото на въззивника жилище и
фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от въззиваемото дружество, независимо, че не са
ангажирани доказателства от въззиваемата страна, въззивникът да е подавал молба
за откриване на партида на негово име относно процесния имот.
Доколкото предмет на
установяване в настоящото производство е какво е реално потребеното количество
топлоенергия, пред СРС са допуснати съдебно-техническа
/СТЕ/ и съдебно-счетоводна /ССЕ/ експертизи. Заключенията по тях не са оспорени
от страните, като съдът ги кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадени, изготвени въз основа на събраните по делото писмени доказателства. В заключението
на СТЕ са
описани методиките и нормативни актове, по които е работило вещото лице и са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Въз
основа на двете
заключения е установено в първоинстанционното производство на каква стойност
възлиза доставената топлоенергия на въззивницата. Не се твърди, а и липсват
доказателства претендираната сума да е платена.
От заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ, е
видно, че за процесния период от дружеството, доставчик на топлинна енергия, ежемесечно са били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената
топлинна енергия с посочване количеството отчетена енергия от топломера, периода,
отопляемия обем, дните на отопление през отоплителния сезон и битовото горещо
водоснабдяване целогодишно, както и други данни. От фирмата за дялово разпределение, след въвеждане на системата за дялово разпределение, е било
извършвано отчитане на приборите за дялово разпределение /индивидуални
разпределители за отопление/ в сградата. Изготвено е било изравняване на сумите за действително
консумирано количество топлинна енергия в началото и края на всеки отоплителен
сезон /дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата - етажна собственост/. При фактурирането на сумите и при изчисленията на фирмата за дялово разпределение са били съобразени цените на таксите за топлинната
енергия, утвърдени от ДКЕВР.
Размерът на задълженията на
абонатите /собственици и ползватели/ се определя по данни на фирмата за дялово
разпределение според нормативните изисквания на база или отчетните показания на
монтираните уреди в сградата и отделните обекти на етажните собственици,
включително и в апартамента на въззивницата /независимо от разликата в изчисленията,
ако не е осигурен достъп до отоплителните тела/. От констатациите на съдебните
експерти е видно, че остойностяването на услугата от фирмата за дялово
разпределение, съответства на показанията на монтираните топлинни
разпределители и водомери в жилището, както и на методиката за отчитане на
отопляемите обекти, включително, при липса на осигурен достъп до отоплителните
тела. Начисляването е извършено на база показанията така, както са дадени от
фирмата за дялово разпределение, което съответства на нормативните изисквания
за периода на начисляване на потребената топлинна енергия, топлинна енергия за
сградна инсталация, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и такса
мощност за отопляемия обект, като обемът на доставената топлинна енергия е отчетена коректно от фирмата за
дялово разпределение, като
са съобразени и показанията в главните отчети, представени по делото от третото
лице помагач на страната на ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че
вземанията са установени въз основа на счетоводните записвания на дружеството,
които съответстват на представените по делото доказателства. Неоснователни са
възраженията на въззивника, че липсват доказателства за изправността на
средството за търговско измерване/СТИ/, като от неоспореното заключение на СТЕ/т.6
от същото/ се установява, че топломерът е проверяван периодично и заключенията
за направените проверки на оправомощените от ДАМТН лаборатории е „съответства”,
като във връзка с възраженията в жалбата, следва да се има предвид, че СТИ
подлежи на метрологична проверка на всеки две години, поради което и не е необходимо
предоставяне на документи за метрологични проверки за всяка от процесните години.
Останалите възражения в
жалбата също са неоснователни, поради следното: Фактурите са частни документи,
но това не ги прави лишени от доказателствена стойност, макар частните
документи да нямат обвързваща доказателствена сила. Те подлежат на проверка
чрез съпоставката им с всички други доказателства по делото. При съпоставяне на
посочените документи с всички други доказателства по делото съдът приема, че
удостоверените в тях факти се установяват безпротиворечиво. Предвид изложеното
правилно районният съд е приел, че частните документи по делото могат да се
ползват от вещите лица, които да изградят въз основа на тях изводи, а
съдът ги е ползвал за мотивиране на
решението си. Периодът, за който са начислявани за ползвана топлинна енергия е
следващ датата на придобиване на имота от въззивникцата, поради което и
признатите за дължими суми не се отнасят до задължения на лице, различно от
нея. Разпоредбата
на чл.150 ал.2 от ЗЕ дава възможност на
потребителите, които не са съгласни с общите условия, в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Следователно
съществува възможност за потребителите да влияят върху съдържанието на ОУ на
договорите за продажба на топлинна енергия, каквито действия, от страна на
ответника не са предприети.
Като съобрази изложеното и в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства
по делото, въззивният съд приема, че въззивникът е останал задължен за сумата от 3412,12лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от за периода от м.06.2011г. до м.04.2013г. в топлоснабден имот - апартамент
№ 100, находящ се в гр. С., СО – район «*************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.09.2013г. до окончателното изплащане, като предвид липсата на
извършено плащане на дължимите суми в срока, уговорен между страните,
основателен се явява и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от
339,43лв., представляваща законна лихва за забава върху всяка месечна вноска,
за периода от 31.07.2011г. до 21.08.2013г. В съответствие с изхода на спора и
съразмерно на уважената част от исковете, дължими се явяват и присъдените с
първоинстанционното решение разноски.
С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на СРС, в
обжалваните части, в т.ч. и по отношение на присъдените разноски, съобразно
изхода на спора, като правилно, следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на
спора на въззивника не се дължат разноски за производството пред настоящата
инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-25-150/04.09.2014г., постановено по гр.дело № 53123/2013г.
по описа на СРС, І ГО, 25 състав, В
ЧАСТТА, в която е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК, че Т.М.А.,
ЕГН **********,***, дължи на «Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, както следва: на основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.149 от
ЗЕ, сумата от 3412,12лв., представляваща стойността на потребената и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 100, находящ
се в гр. С., СО – район «*************, за периода от м.06.2011г. до
м.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2013г. до
окончателното изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – сумата от 339,43лв.,
представляваща законна лихва за забава върху всяка месечна вноска, за периода
от 31.07.2011г. до 21.08.2013г., и ответникът е осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 893,62лв. – разноски в исковото производство и сумата от
325,79лв. – разноски в заповедното производство, на основание чл.78 ал.1
вр.ал.8 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението
е постановено при участието на „Т.” ООД, като помагач на „Т.С."
ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.