№ 714
гр. П., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720101871 по описа за 2022 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, АЛ. П. ИВ. ЕГН:**********, от
гр.П., кв. "П." ** **, моли да бъде постановено решение с което да бъде установено, че не
дължи на “Топлофикация - П.’ АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., ТЕЦ
„Република“ сумата от : 4486,81лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.09.2006г. до 31.07.2009г. включително, за която сума има издаден
изпълнителен лист от 11.10.2010г. по ч.гр.д. №161 по описа на ПРС за 2009г. поради
погасяването и по давност, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез депозирания отговор
на исковата молба, оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че
срещу ищеца е било образувано изп. дело ** по службата на ЧСИ - С. Д., с peг. ** на КЧСИ
по молба от ответното дружество от 10.12.2010г., на основние изп. лист от 11.10.2010г. изд.
по реда на чл.410 от ГПК, по гр.дело №161 по описа на ПРС за 2009г. за задължение на
ищеца в размер на 4486,81лв. представляваща главница за неплатена топлинна 01.09.2006г.
до 31.07.2009г. включително, 966,94лв. представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.10.2006г. до 30.09.2009г. и 234,08лв. разноски, както
1
и законна лихва от 08.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата. С молба от
11.04.2014г. ответното дружество е поискало от ЧСИ, да насрочи изпълнението и извърши
опис на имущество собственост на длъжника. Съдебният изпълнител, е оставил молбата без
движение, като е дал указания, взискателят да внесе дължимите се изпълнителни действия.
На 16.06.2016г. ответното дружество, като взискател в изп. производство, е поискало с нова
молба ЧСИ, да направи справка в ТД на НОИ и да наложи запор върху секвестируем доход.
Видно от положения печат на гърба на изпълнителния лист, изпълнителното дело е било
перимирано на осн чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на 10.07.2016г. с постановление на ЧСИ С.Д.. След
16.06.2016г. в настоящето производство не са събрани доказателства ответното дружество
да е предприело действия, които да прекъсват давностния срок, който е текъл в полза на
ищеца.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване
недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия,
за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.
В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Б.Б., Б.И. и Д.Д., съгласно което
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело
№ 90/2017 на Окръжен съд П., Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на
Окръжен съд П., както и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010
г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
С оглед на изложеното така предявените искове като основателни и доказани
следва да бъдат уважени изцяло. В полза на ищеца след 16.06.2016г. до настоящия момент е
изтекла предвидената в закона общата 5-годишна давност, поради което и е преклудирано
правото на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените разноски по делото в размер на 729.50 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация -П." АД с ЕИК-
*********, със седалище гр.П., кв.Мошино, ТЕЦ „Република”, че АЛ. П. ИВ.
ЕГН:**********, от гр.П., кв. "П." ** **, не дължи на “Топлофикация - П.’ АД сумата от :
4486,81лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2006г.
до 31.07.2009г. включително, за която сума има издаден изпълнителен лист от 11.10.2010г.
по ч.гр.д. №161 по описа на ПРС за 2009г. поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., да заплати на АЛ. П. ИВ.
ЕГН:**********, от гр.П., кв. "П." ** **, сумата от 729.50 лева, направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3