|
№ III-469 14.03.2019 r. град Бургас БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав На: четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕНЕВА ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА Секретар Прокурор разгледа въззивно гражданско дело номер 308 по описа за 2019 година. На основание чл.268 ГПК, съдията-докладчик Е. КРАЛЕВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от В.Д.Ц.-И., съсъ съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.П.В., против решение № 2613/18.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 6507/2018 г. по описа на PC-Бургас, с което са отхвърлени исковете на В.Д.Ц.-И. против Регионална здравна инспекция - Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 120, представлявана от Георги Паздеров, с които се иска от съда да отмени като незаконосъобразна заповед № РД15-288/12.07.2018 г. на директора на РЗИ - Бургас за налагането й на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и да признае уволнението й, извършено със заповед № РД16- 65/12.07.2018 г. на директора на РЗИ - Бургас, за незаконно и да го отмени на това основание, да я възстанови на заеманата в ответната дирекция отпреди уволнението длъжност „заместник-директор“ и да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 17415 лв. за времето, през което е била без работа поради незаконното уволнение, т. е. за 6 месеца, считано от 13.07.2018 г. С решението В.Д.Ц.-И. е осъдена да заплати на Регионална здравна инспекция - Бургас разноски по делото в размер на 1000 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въззивницата изразява недоволство от първоинстанционното решение в неговата цялост, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че районният съд не е изложил мотиви по всички доводи и възражения на страните, не е извършил преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и относно истинността на оспорените от ищцата писмени и гласни доказателства, като според въззивницата изложените от БРС мотиви представляват най-общи констатации и изводи за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и законност на уволнението, без да става ясно как са формирани тези изводи, което води до необоснованост на решението и неправилно приложение на на относимите материално правни норми. Въззивницата изразява несъгласие с изводите на районния съд за неоснователност на иска за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като счита, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване тя действително да е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е допуснала виновно неизпълнение на свои трудови задължения и не са извършени |
|
визираните в оспорената заповед нарушения по чл.187, ал.1, т.8 и т. 10 КТ, като се излагат пространни съображения за основателност на исковата претенция. Въззивницата изразява несъгласие и с изводите на БРС за отхвърляне на иска за отмяна на уволнението, възстановяването й на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, като се излагат пространни съображения за основателност на претенцията. Посочва се, че районният съд изобщо не е обсъдил и не се е произнесъл по исканията и доводите на ищцата, че работодателят е прекратил трудовото й правоотношение, злоупотребявайки с това право и при заобикаляне на закона, както и доводите й за издаване на заповедта в нарушение на чл.189, ал.2 КТ, тъй като на практика за едни и същи твърдяни нарушения работодателят е наложил на ищцата освен наказание „предупреждение за уволнение“ и второ наказание - „уволнение“. В тази връзка, въззивницата счита, че посоченото в заповедта за прекратяване правно основание по чл.19а, ал.2 ЗАдм не променя този извод, предвид категоричната съдебна практика на ВКС, че не правните, а фактическите основания в заповедта са тези, които формират реалните причини и мотиви на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая причините, мотивирали ответника да издаде уволнителната заповед са тези за допуснати според него от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и които са същите, послужили като основание за издаването и на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Липсват нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Регионална здравна инспекция - Бургас, представлявана от директора Георги Паздерков, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски. При служебната проверка, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 308/2019 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата В.Д.Ц.-И. и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ответник Регионална здравна инспекция - Бургас. |
|
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ППРПР
|
|
|