Решение по дело №906/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Г. Й. А., [населено място], [улица], представляван от адв. Р.Г. обжалва Решение № 347/08.03.2024г., постановено по АНД № 3684 по описа за 2023г. на Районен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25/22.05.2023г. на Директора на РДГ- Пловдив, за наложени на А. административни наказания : 1.глоба в размер на 600лв. за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.266 ал.1 ЗГ; 2.глоба в размер на 600лв. за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ на основание чл.266 ал.1 ЗГ.

Твърди се неправилност на решението с искане за отмяна в обжалваната част по следните съображения : Поддържа се, че поради допуснати съществени нарушения са ограничени законни права на жалбоподателя, което е довело до непълно изясняване на относими факти по спора. Твърди се, че съдът е следвало да отмени НП поради маловажност на случая или поне да измени размера на наложените наказания, като го редуцира по-близо до минималния такъв от по 50 лв. за всяко нарушение. Счита се за неправилен отказът на ПРС да допусне съдебно-лесотехническа експертиза, за да се проверят констатациите на административно-наказващия орган относно намиращите се в помещението на имота на жалбоподателя дървесни видове, както и относно количеството им. В тази насока е направено позоваване на противоречие в показанията на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението. Заявено е, че жалбоподателят е поддържал, че в купа дърва е имало и такива, представляващи череша от собствената му градина, а не че всички дърва са от този тип, което обстоятелство не е проверено, като количеството дърва има значение за преценката дали случаят е маловажен или не. Посочено е, че степента на обществената опасност на деянието е изключително ниска, доколкото не са налице настъпили каквито и да е вредни последици. При това положение налагането на глоба макар и в минимален размер би се явило несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. В случая административно-наказващият орган не е изложил мотиви защо не следва да намери приложение нормата на чл.28 ЗАНН вр. с Т.Р.№ 1/ 2007г. по т.д.№ 1/2007г. на ВКС. Изтъкнато е, че от преписката е видно поддържането на една и съща версия от жалбоподателя – закупувал е дървата от местни търговци, без да има представа, че същите следва да са маркирани и придружени с превозни документи. Жалбоподателят не е оспорил измерването на дърветата, тъй като през цялото време е смятал, че го обвиняват в кражбата им. Твърди се, че действителното количество дърва в помещението на А. е не повече от 10 куб.м., част от което е отрязани череши от собствената му градина, в който смисъл са показанията на св.К..

В ход по същество адв. Г. поддържа съображенията от жалбата с искане за присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Пловдив оспорва жалбата чрез упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт З.М.. В писмени бележки се поддържа законосъобразност на решението на ПРС. Счита, че нарушенията са осъществени и доказани – според констатациите в АУАН и в НП дървесината не е била маркирана с никаква марка и за нея не е представен никакъв документ. Изразено е становище за правилна преценка на свидетелските показания и противоречива защитна теза на жалбоподателя – първоначално в писмени обяснения декларира закупуване на дървата от различни търговци, след което в обяснения пред длъжностни лица посочва, че ги е събирал по пътя за вилата си на Върховръх, вкл. че е рязал дървета от собствената си черешова градина. Според представителя на ответника правилно ПРС приел, че не е основание за прилагане на чл.28 ЗАНН и размера на глобите е правилно определен – количеството на дървесината е значително /18,00 пр. куб.м./ с пазарна стойност 851,01лв. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която оспорената част от решението е неблагоприятна и е процесуално допустима. По същество е частично основателна.

1. Упражнените правомощия на административнонаказващ орган от страна на Директора на РДГ – Пловдив съответстват на предвиденото в разпоредбата на чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ /Заповед № РД-49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните/. Заповедта е приета по делото /л.14/. Актосъставителят е длъжностно лице /горски инспектор/ при РДГ-Пловдив, компетентен орган в обхвата на чл.274 ЗГ.

В обстоятелствената част от НП нарушението е описано по следния начин, след запознаване на административно-наказващия орган с Постановление на РП – Пловдив № 739/2023г. : А. съхранява в имота си на 18,00пр. м³ дърва за огрев /широколистни и иглолистни/, от които – 10,00 пр. м³ от дървесен вид зимен дъб, 2,00 пр. м³ от дървесен вид бук, 3,00 пр. м³ от дървесен вид акация и 3,00 пр. м³ от дървесен вид черен бор, с дължина от 0,20м. до 1,00м., немаркирани с контролна горска марка /КГМ/, производствена марка /ПМ/ или общинска горска марка /ОГМ/ и без документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Нарушението е извършено на 11.01.2023г. и открито на същата дата в имот на адрес – [населено място], [улица], територия на ТП ДЛС Тракия. Посочено е още, че образуваната в РДГ Пловдив административно-наказателна преписка, въз основа на АУАН № 002987/11.01.2023г., съставен от Ю.С. /горски инспектор при РДГ – Пловдив/ и констативен протокол № 008103 от 11.01.2023г. – е прекратена, на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, с резолюция изх.№ РДГ 10-493/13.01.2023г. и изпратена по компетентност на РП – Пловдив с писмо изх.номер от 13.01.2023г.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 ЗГ : Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет;“. Наложени са две административни наказания на основание чл.266 ал.1 ЗГ – в редакция към дата на извършване на нарушението : Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В НП е отразена преценка на отегчаващите обстоятелства – обхват на неблагоприятното въздействие на деянието и обем на предмета на нарушението, както и смекчаващите обстоятелства – невисока обществена опасност на нарушителя, при което е прието, че липсват условия за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Информацията в обстоятелствената част от НП се съдържа в Постановлението на РП – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство от 31.03.2023г. с изх.№ 739/2023г. от 03.04.2023г. В постановлението е посочено, че стойността на дървения материал е общо 851,01лв., „която е от съществено значение при определяне на обществената опасност на деянието“ с оглед преценка дали съставлява престъпление или административно нарушение. В тази вр. е съобразено, че според ПМС № 497/29.12.2022г., считано от 01.01.2023г. минималната работна заплата за страната е фиксирана на 780лв. и стойността на вещите – предмет на проверката е около тази стойност. РП – Пловдив е изпратил материалите от пр.преписка на директорът на РДГ – Пловдив за реализиране правомощията му по ЗГ.

Пред ПРС актосъставителя С. заявил, че получили сигнал от колегата А.Л. за липси от временни складове за дърва – представляват нарязани дърва от сечища, които се изкарват на пътя и се натоварват на камион, наредени на фигури и измерени. Посочено е, че на изхода от Перущица в посока Върховръх, общината има камери, които били изискани за проверка. В период от 26 до 29-ти, без свидетелят да е сигурен за конкретна дата, се установило, че МПС Мицубиши с пазарджишка регистрация в рамките на час – час и половина, за един ден няколкократно е минавало по маршрута. При обход на [населено място] бил установен адреса и там намерили г-н А., който казал, че е закупил МПС-то, но не е прехвърлил собствеността. Проверили за наличие на дърва и открили такива в помещение до жилището. Поискали документи за дървата, но А. отговорил, че няма документи. Установено било, че няма превозни билети и контролна производствена и общинска марка. А. първо казал, че е закупил дървата от непознати търговци, а после признал, че има вила на Върховръх и като пътувал нататък събирал сухи и паднали дървета, които си рязал на място и транспортирал до тях. В багажника на МПС-то имало кори от бял бор и клонки от зимен дъб. В помещението имало зимен дъб, акация и черен бор. Изрично е посочено, че череша не е имало. Липсващите дървета от временните складове били зимен дъб. Дървесината е определена като прясно отрязана – „Всичката дървесина беше под една година, защото нямаше напукване и опадане на кора.“. При предявяване на снимков материал на свидетеля /от административно-наказателната преписка, вкл. съдържащ се в прокурорската преписка/ - той заявил, че снимките са от дъб и те ги направили със служебен телефон. Дървесината при А. била в насипно състояние и с ролетка измервали в негово присъствие. Питали го дали е съгласен с измерванията – той бил съгласен. Прегледани били всички дървета.

Св. Т. е присъствал на проверката и потвърдил сведенията на актосъставителя по отношение данните от камерите и откриване на жалбоподателя. Потвърдена е и останалата информация. Св. посочил дължина на различните дървесни видове от 30-50см. до 1,20м. – зимен дъб, габър, акация, черен бор, бук. Заявено е, че ориентировъчно дървата били на може би не повече от месец, букът бил по-стар. Изрично е посочено, че не е имало череша. Св. потвърдил, че снимките те ги направили. А. бил съгласен с посоченото от проверяващите количество.

Св. Л. потвърдил сведенията на колегите си, както и, че снимките са направени по време на проверката.

Св. К. е приятел на жалбоподателя от много години, но не помни откъде се познават. Заявил, че миналата година бил свидетел на преминаване на камион по улицата, от който викали хората да си купят дърва. Не помни по кое време било – топло или студено. А. си купил дърва, а св. му помогнал да ги подреди „отпред пред вратата, по оградата“. След 3-4 месеца ги прибрали където си държи дървата – в помещение като гараж. Като ги разтоварвали били с дължина около метър, а след нарязването били на по-къси парчета – около 30 см. А. имал черешова градина и от неговата череша имало дърва.

2. ПРС правилно съобразил, че по време на прокурорска проверка са снети обяснения и е ползван снимков материал на дървесината, направен по време на проверката, осъществена от контролните органи, като гласните и веществени доказателства потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. РС – Пловдив съпоставил свидетелските показания и с основание направил извод, че данните от св.К. не се подкрепят от останалите доказателства, като следва да бъде отбелязано, че информацията от този свидетел не съответства и на обясненията на А. в частта им относно събирането на дървета при пътувания до Върховръх. Включително както е посочил ПРС – показанията на св.К. не съответстват и на писмените обяснения на жалбоподателя по отношение наличието на дърва от вид „череша“. В подкрепа на преценката на ПРС за свидетелските показания на този свидетел е и изявлението му в насока, че не разбира от дърва и не знае кое е бук, кое е дъб. За количеството дървесина ПРС се е позовал на данните от преписката, тъй като резултатите от измерванията /дори приблизителни/ не са били оспорени от жалбоподателя, който и в писмени обяснения, дадени в хода на производството на РП – Пловдив е потвърдил установеното количество и видове дървета от контролните органи при проверката им. В тази насока неуваженото доказателствено искане за съдебно-лесотехническа експертиза не представлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита в конкретния случай.

Прието е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Според събраните по делото доказателства следва да бъде възприет извода на РС-Пловдив за доказано осъществяване на административните нарушения от обективна и субективна страна.

ПРС е изложил съображения, обосноваващи верен извод за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН вр.с §1 т.4 ДР ЗАНН. Същите са основани на ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г. на ВАС и чл.93 т.9 НК, вкл. съответстващи на фактите по случая, поради което АС – Пловдив ги споделя в цялост. Разрешението за преценката за маловажност на случая е дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане на възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен – следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Конкретиката на фактите в случая не разкрива предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. Дори формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на по - ниска степен на обществена опасност на деянието.

Съобрази се, че в случая НП не съдържа мотиви за определяне размера на наложените административни наказания над минимално предвидения /конкретно – 600лв. спрямо предвидения минимум от 50лв.; 600 : 50 = 12/. Вярно е посоченото от ПРС за ориентация на размера на глобите към минимума, тъй като са под средния размер от 1 500лв. От друга страна, при конкретните факти следва да бъде прието за несъобразено изискването на чл.27 ЗАНН вр. с целите на чл.12 ЗАНН. Действително, както правилно е посочил ПРС, съгласно чл.27 ал.2 ЗАНН : „При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.“, при което основният критерий е тежестта на нарушението. Ведно с това е предвидено в чл.27 ал.3 ЗАНН, че смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. При съпоставка с конкретната фактическа установеност и при отчитане, че административно-наказващият орган е посочил в НП смекчаващо обстоятелство – невисока обществена опасност на нарушителя, е следвало да бъде съобразено и обстоятелството, отразено в Постановлението на РП – Пловдив – според изискана справка, спрямо А. не са съставяни други АУАН-и издавани други НП за извършени нарушение на Закона за горите. Размерът на наложените административни наказания /глоби/ - 600лв. не съответства на критериите по см. на чл.27 ЗАНН, тъй като не е пропорционален на установените факти и обстоятелства по отношение нарушителя. В случая не би било съответно на конкретните нарушения санкциониране на жалбоподателя с административни наказания в размер на предвидения минимум, но не е обосновано и налагане на размер в посоченото по-горе завишение над минимума. За целите на чл.12 ЗАНН при отчитане критериите на чл.27 ЗАНН, съответно на установените данни е намаляване размера на наложените административни наказания от 600лв. на 200лв. – за всяко нарушение поотделно.

По разноските : Размерът на претендираните разноски се определя съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата. Отменената част от НП се дели на сумата по наложената глоба /400 : 600 = 0,67; 800 : 1200 = 0,67/. Потвърдената част от НП се дели на сумата по наложената глоба /200 : 600 = 0,33; 400 : 1200 = 0,33/. Претендираните разноски за адвокат в размер на 500лв., който не е прекомерен за двете административни наказания в общ размер 1200лв. – чл.7 ал.2 т.2 по препратка от чл.18 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се умножава по 0,67 и следва присъждане на 335лв. – за всяка съдебна инстанция или общо 670лв. по отношение обжалваната част. Юрисконсултското възнаграждение се определя с прилагане на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – 80 х 0,33 = 26,4лв. и следва присъждане на общо 52,8лв. за двете съдебни инстанции.

Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 347/08.03.2024г., постановено по АНД № 3684 по описа за 2023г. на Районен съд - Пловдив, в обжалваната част.

Изменя Наказателно постановление № 25/22.05.2023г. на Директора на РДГ-Пловдив, за наложени на А. административни наказания : 1.глоба в размер на 600лв. за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.266 ал.1 ЗГ; 2.глоба в размер на 600лв. за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ на основание чл.266 ал.1 ЗГ, като намалява размерът на наложените глоби от 600лв. на 200лв. поотделно за всяко административно нарушение.

Осъжда Регионална дирекция по горите – Пловдив да заплати на Г. Й. А., [ЕГН], [населено място], [улица] – съдебни разноски в размер на общо 670лв. за двете съдебни инстанции.

Осъжда Г. Й. А., [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Регионална дирекция по горите – Пловдив – съдебни разноски в размер на общо 52,8 лв. за двете съдебни инстанции /юрисконсултско възнаграждение/.

Решението не подлежи на обжалване.