Решение по дело №13471/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260646
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100513471
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  19.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с.Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 13471 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение  от 25.06.2019 г.  по гр.д. № 73128/18 г., СРС, ІІ ГО, 126 с-в е отхвърлил предявения от С.Т.Я., ЕГН ********** срещу „З.2.“ ЕООД, ЕИК *******иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за установяване на задължение за сумата 2500 лева, представляваща наемна цена на недвижим имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София, бул. „*******, партер, за периода 01.5.2017 г. - 30.9.2017 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението. Осъдил е С.Т.Я., ЕГН ********** да заплати на „З.2.“ ЕООД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 450 лева, представляваща разноски по делото

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата С.Т.Я., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.Ц. от САК, със съдебен адрес: ***, адвокатска кантора М.Ц. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че С.В.сключил срочен наемен договор за отдаване под наем на магазин № 2, находящ се в гр.София, бул.“*******, партер при месечна наемна цена от 500 лв. Наемодателят по договора починал на 09.04.2017 г. Негов единствен законен наследник се явява ищцата, която встъпва в правата на наемодателя. След смъртта на наемодателя, ответникът е спрял да плаща наемните вноски до края на месец септември 2017 г.Ответникът е представил договор за наем, сключен с трето за спора лице на 01.06.2017 г., а именно лицето В.Т.. Счита, че В.Т. не е встъпила в правата на наемодателя по съществуващата облигационна връзка от 07.07.2015 г. от една страна, а от друга страна, ответното дружество не се е възползвало от защитата, която чл.237 ЗЗД му дава и не се е отказало от наемния договор, сключен със С.В., превърнал се в безсрочен след неговата смърт на 09.04.2017 г. Независимо от това, по делото са представени доказателства, от които е видно, че въззивницата/ищщца се е легитимирала със завещания, написани в нейна полза и направени от наследодателя след 06.11.2016 г., като по този повод е било образувано гр.д. № 9214/2017 г. на І-4 състав с ищец В.Е.Т.и ответник С.Т.Я., видно от представеното по делото съдебно удостоверение.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 2500 лв., представляваща неизплатени наеми по договор за наем от 07.07.2015 г. за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК до окончателното изпащане на сумите. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а за въззивната само за  внесената държавна такса по обжалването в размер на 50 лв.

Въззиваемата дружество „З.2.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявана от управителя Т.И.Д., чрез пълномощника по делото адвокат О.А.С. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба.  Не претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата С.Т.Я., ЕГН ********** е подала срещу ответника „З.2." ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 2500 лева, представляваща наемна цена на недвижим имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София, бул. „*******, партер, за периода 01.05.2017 г.-30.09.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищцата твърди, че между наследодателя С.Т.В.и ответника е налице облигационно отношение по договор за наем от 07.07.2015 г., по силата на който С.Т.В.е предоставил на ответното дружество  ползването на негов собствен недвижим имот срещу задължението за заплащане на наемна цена. Наемодателят С.Т.В.е починал на 09.4.2017 г., а единствен негов наследник по закон се явява ищцата, която по силата на наследственото приемство е придобила  правата по процесния договор за наем. Твърди, че за процесния период ответникът не е изпълнил задължението си да плаща дължимата наемна цена, поради което претендира същата.

Ответното дружество „З.2.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Т.И.Д.оспорва иска с твърдението, че ищцата не е собственик на процесния имот, тъй като същият е завещан на трето за спора лице, както и че от 01.06.2017 г. ползва имота на основание сключен с новия собственик договор за наем.

По отношение на фактическата обстановка:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че С.Т.В.е бил собственик на недвижим имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София, бул. „*******, по силата на представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 25.1.2008 г. На 07.07.2015 г. между С.Т.В.и ответното дружество бил сключен договор за наем на процесния имот, по силата на който С.Т.В.е предал на ответника фактическата власт върху имота, а ответникът се е задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 500 лева, като в процесния период ответникът е ползвал имота.С.Т.В.е починал на 09.04.2017 г., като ищцата е негов единствен наследник по закон, видно от препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници. Със завещателно разпореждане от 06.11.2016 г. С.Т.В.се е разпоредил за след смъртта си с процесния недвижим имот в полза на трето за спора лице - В.Е.Т., видно от представеното по делото саморъчно завещание. На 01.06.2017 г. между ответното дружество и В.Е.Т.бил сключен договор за наем на процесния имот, приет като писмено доказателство по делото. На  13.06.2017 г. в полза на ищеца е издаден констативен нотариален акт за собственост на процесния имот № 108, том III. per. № 20231, дело № 447/2017 г, на нотариус с per. № 274 на НК, приет като писмено доказателство по делото. Констативният нотариален акт е издаден въз основа на нотариално завещание от 2011 г. и на саморъчно завещание /без посочена дата на съставянето му.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Основният спорен въпрос по делото е кой е встъпил в наемното правоотношение на мястото на починалия наемодател след неговата смърт-ищецът или третото за спора лице В.Е.Т.. Ищцата е единствен наследник по закон на С.Т.В.на основание чл. 8, ал. 1 ЗН, поради което след неговата смърт всички негови права и задължения са преминали към ищцата по силата на наследственото правоприемство, освен тези, с които наследодателят се е разпоредил за след смъртта си. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. От представените по делото констативен нотариален акт и саморъчно завещание се установява, че С.Т.В.се е разпоредил за след своята смърт с процесния имот с три завещания. С нотариално завещание от 2011 г. и саморъчно завещание /чиято дата не е установена по делото, доколкото в констативния нотариален акт е упомената датата на обявяването му, но не и тази на съставянето му/ С.Т.В.се е разпоредил с процесния имот в полза на ищцата, а със саморъчното завещание от 06.11.2016 г. - в полза на трето за спора лице В.Е.Т.. Съставеното в полза на третото лице завещание не е оспорено от ищцата, съставено е в предвидената от закона форма и съдържа посочените в ЗН реквизити, настоящата инстанция също приема завещанието за действително. Ищцата не е доказала, че завещанията в нейна полза са действителни. Съгласно чл.39 ЗН  последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Със съставянето на завещанието от 06.11.2016 г. в полза на трето за спора лице, наследодателят е отменил мълчаливо предходните завещателни разпореждания, упоменати в констативния нотариален акт. При тези данни, настоящата инстанция също приема за установено, че след смъртта на С.Т.В.правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало не върху ищцата, а върху трето за спора лице В.Т.. След прехвърлянето на процесния имот, настъпило с факта на смъртта на първоначалния наемодател, съобразно чл. 237, ал. 2, пр. 1 ЗЗД процесният договор за наем е запазил действието си, като на страната на наемодателя е встъпил не наследникът по закон на починалия собственик и наемодател, а приобретателят на имота, придобил правото на собственост по силата на завета, обективиран в саморъчното завещание от 06.11.2016 г. След 09.04.2017 г., датата на смъртта на завещателя, на основание чл. 237 ЗЗД заветникът е придобил и качеството на наемодател на процесния имот. Между ищцата и ответното дружество не е съществувало облигационно отношение по договор за наем, поради което и в полза на ищцата не е възникнало вземане за наемна цена, поради което искът се явява неоснователен. Както е посочил и районният съд, дори и да се приеме, че след смъртта на С.Т.В.ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот по наследяване, то искът отново би бил неоснователен, защото третото лице, в полза на което е съставено завещанието от 06.11.2016 г. се е легитимирало п ред ответника като собственик на имота с редовно от външна страна завещание, нещо което се установява от последващия договор за наем от 01.06.2017 г. и наемната цена е заплащана именно на него, то по силата на нормата на чл.75, ал.2 ЗН длъжникът се освобождава ако добросъвестно е изпълнявал задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Изводът е, че с плащането на наема на това лице ответникът се е освободил от задължението, а ищцата има право на иск срещу него.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.06.2019 г.  по гр.д. № 73128/2018г. на СРС, ІІ ГО, 126 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.