О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр. Пловдив, 28 ноември 2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 620/2018 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК във вр. с чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от З.З.
против определение № 990/10.05.2018 г., постановено по гр.д. № 884/2018 г. по
описа на П.ския окръжен съд – ІХ гр.с. Жалбоподателката твърди, че
определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени.
Ответникът по частната жалба Т.З.-К.
счита, че тя е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение и
да потвърди обжалваното определение. Претендира направените в настоящето
производство разноски.
Ответникът по частната жалба „П.А.Б.“
ЕООД *** твърди, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без уважение и
да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски за настоящето
производство.
Ответниците по частната жалба М.З.,
М.К. и Д. чрез Т.н.Н.- П. не са взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба
е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 2017...0400813 по описа на частен съдебен
изпълнител М. О.с рег. № ... и с район на действие района на Окръжен съд – П.,
първоначално образувано под № 20158210400020 по описа на частен съдебен
изпълнител П. И.и с район на действие района на Окръжен съд – П., е видно, че то е било образувано по молба на Т.К.З.-К.
против М.Д.З. и въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2014 г. по ч.гр.д. №
18048/2014 г. по описа на Районен съд – П..
Въз основа на молба вх. №
27034/05.07.2017 г. и договор за цесия от 16.06.2017 г. „П.А.Б.“ ЕООД е
конституирано като взискател на мястото на Т.З.-К..
Впоследствие по реда на чл. 458 от ГПК е присъединена Д. чрез Т.н.Н.– П.
С постановление за възлагане от 01.02.2018 г.
след проведена публична продан за периода 09.12.2017 г. – 09.01.2018 г. на
купувача „П.А.Б.“ ЕООД *** са възложени два недвижими имота: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ..........по КККР на гр. П. с площ от 57,85
кв.м., ведно с 1,389 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, както и 18,50/1296 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .......по
КККР на гр. П. за сумата 90 300 лв. и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .......по КККР на гр. П. с площ от 17,91 кв.м. и предназначение
гараж, ведно с 0,334 % ид.ч. от общите части на сградата и 3,627 % от път и
рампа и от правото на строеж, както и 5,34/1296 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор .......по КККР на гр. П. за сумата 10 100 лв., като имотите
са подробно описани в постановлението, а те са бивша собственост на Т.К.З.-К. и
М.К.К., които са ги придобили като възбранени след образуване на изпълнителното
производство.
Против това постановление на
01.03.2018 г. е постъпила жалба от З.З., като в нея се твърди, че то е
незаконосъобразно, тъй като върху описаните недвижими имоти по нейна молба на
17.11.2015 г. била вписана възбрана по изп.д. № 259/2015 г. по описа на ЧСИ С.
Г.за обезпечаване на вземането й против М.З., впоследствие преобразувано в
изп.д. № 20177570400057 по описа на ЧСИ А. А., като по него била проведена
публична продан на процесните недвижими имоти и за купувач бил обявен „П.А.Б.“
ЕООД ***, но по настоящето дело била проведена още една публична продан на тези
имоти, без тя да бъде уведомена, като едва на 01.03.2018 г. по изп.д. № 57/2017
г. й било връчено съобщение за това, че „П.А.Б.“ ЕООД е поискал прекратяване на
принудителното изпълнение върху възложените му с постановление по изп.д. № 813/2017
г. имоти. Жалбоподателката счита, че с неуведомяването й по настоящето
изпълнително дело тя не е могла да се присъедини своервеременно като взискател
на същия длъжник, което е направила едва на 01.02.2018 г., било препятствано
правото й да участва в публичната продан като наддавач, респ. в разпределението
и осребряването на имуществото на дължника, което прави постановлението за
възлагане незаконосъобразно, а то е такова и поради това, че е недопустимо да
се предприемат паралелни действия за публична продажба по двете изпълнителни
дела, като е трябвало да се изчака приключването на насрочената такава по
изп.д. № 57/2017 г., а искането на „П.А.Б.“ ЕООД представлява злоупотреба с
право. Въз основа на изложеното З. моли да бъде отменено цитираното
постановление за възлагане.
С обжалваното определение е прието,
че жалбата е недопустима, поради което тя е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по делото.
Настоящият състав възприема
направения от окръжния съд краен правен извод по отношение на жалбата.
В новия ГПК възможностите на
страните и останалите участници в изпълнителния процес да обжалват определени
актове и действия на съдебния изпълнител са ограничени само до предвидените в
него хипотези, като целта на уредбата е да се стимулират бързината и
ефективността на производството, като в същото време се охраняват правата на
страните в него.
Безспорно е също, че в разпоредбата
на чл. 435, ал. 3 от ГПК такова право на самостоятелно обжалване е предвидено
спрямо постановлението за възлагане, което обаче може да се осъществи само от
определени лица /лице, внесло задатък до последния ден на проданта, взискател,
участвал като наддавач, и длъжника/ и само при наличие на определени
предпоставки /поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена/.
Основният въпрос, на който трябва да
бъде отговорено, е какво е качеството на жалбоподателката в изпълнителното
производство.
По искане на взискателя Т.З.-К., в
чиито права встъпва след сключване на договора за цесия „П.А.Б.“ ЕООД, върху
процесните недвижими имоти е била вписана възбрана на 24.01.2015 г.
По делото е установено също, че в
полза на З.З. е бил издаден изпълнителен лист против М.З. по ч.гр.д. № 12710/2015 г. на П.ския районен
съд, въз основа на който тя е образувала изп.д. № 2015...0400259 по описа на
частен съдебен изпълнител С. Г.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския
окръжен съд, като по това дело по искане на взискателя е била наложена възбрана
върху процесните недвижими имоти на 17.11.2015 г., а впоследствие делото е било
прехвърлено на частен съдебен изпълнител А. А., където е образувано под №
20177570400057.
Съгласно разпоредбата на чл. 459,
ал. 1 от ГПК кредитор, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане
на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението.
В т. 5 от решение № 2/26.06.2015
г., постановено по тълк.д. № 2/ 2013 г. по описа на ВКС – ОСГТК, е прието, че
всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор
или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено
върху предмета на обезпечението, без значение дали запорът или възбраната са
наложени в обезпечително или в изпълнително производство, като съдебният
изпълнител има задължение да ги уведоми за извършваните изпълнителни действия.
В същото време обаче даденото
разрешение е диференцирано спрямо взискателите, вписали възбрана преди
насочване на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписване
на възбрана по смисъла на чл. 483 от ГПК, и тези, вписали възбрана след този
момент, като първите се считат присъединени по право и съдебният изпълнител е
длъжен да ги уведоми за насрочване на публична продан, тъй като тези възбрани
той е можел да установи, а след този момент съдебният изпълнител не е длъжен да
следи за вписване на нови възбрани, а последващите кредитори могат да се
присъединят по делото, но това трябва да стане само по тяхна молба.
В настоящия случай е установено, че
първоначалният взискател в изпълнителното производство е наложил възбрана върху
процесните недвижими имоти на 24.01.2015 г., а тази на З.З. е вписана по-късно
/на 17.11.2015 г./, поради което тя не е станала присъединен взискател по право
по реда на чл. 459 от ГПК, а е можела да получи статут на такъв само по нейна
инициатива по реда на чл. 456 от ГПК.
От приложения препис на
изпълнителното дело е видно, че с молба от 01.02.2018 г. З.З. е поискала да
бъде присъединена като взискател по делото по реда на чл. 456 от ГПК, за което
е представила удостоверение от изп.д. № 20177570400057 на ЧСИ А., като с
разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата З. е била присъединена като
взискател по делото.
Следователно към периода на
провеждане на публичната продан /09.12.2017 г. – 09.01.2018 г./ З. не е била
присъединен взискател по делото, тя не твърди и не установява, че е участвала в
проданта, поради което не попада в категорията на лицата по чл. 435, ал. 3 от ГПК,
имащи право да обжалват постановлението за възлагане.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че не е налице и втората необходима предпоставка в посочената
разпоредба – съществуването на определени основания за незаконосъобразност на
проведената публична продан /наддаването не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена/, което също е
аргумент за недопустимост на жалбата против постановлението за възлагане.
Предвид гореизложените мотиви съдът
намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а подадената против него
частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Поради оставяне на жалбата без
уважение на ответниците по нея „П.А.Б.“ ЕООД *** и Т.З.-К. се дължат
направените в това производство разноски в размер от по 500 лв., представляващи
заплатено възнаграждение от всеки от тях на процесуалния им представител
адвокат М.Т..
Ето защо
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от З.К.З.
***, ЕГН ********** частна жалба вх. № 15268/21.05.2018 г. против определение №
990/ 10.05.2018 г., постановено по
гр.д. № 884/2018 г. по описа на П.ския окръжен съд – ІХ гр.с.
ОСЪЖДА З.К.З. ***, ЕГН **********
да заплати на Т.К.З.-***, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат М.Т./ сумата
500,00 лв. /петстотин лева/ разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА З.К.З. ***, ЕГН **********
да заплати на „П.А.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК .........,
със съдебен адрес:*** /чрез адвокат М.Т./ сумата 500,00 лв. /петстотин лева/
разноски в производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.