РЕШЕНИЕ
№ 1024
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201777 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. Ж. ОВЧ. ЕГН **********, от гр. Варна, против НП № 22-0819-
001466 от 29.04.2022год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“, с
което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на
200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата
на чл. 25, ал.1 от ЗДП; и 2. глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДП 3. Глоба в размер на
20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150а, ал.1 от
същия закон.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП в частта с която му е наложено
адм. наказание глоба е незаконосъобразно и моли съда да отмени това
наказание.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично
както и с упълномощен защитник в лицето на адв. В.Я.. Последният заявява,
че поддържа жалбата и не оспорва фактическите констатации изложени в
акта, и НП, а във фазата по същество моли НП в частта на т.2, с която на
въззивника е наложено адм. наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец да бъде от отменено като счита, че би могла да се приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това изразява становище и за
допуснати нарушение на процес. правила свързани с описанието на
1
нарушението по т.1 от НП.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. – Ат., в които същата изразява становище че адм.
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, при
ангажиране отговорността на въззивника не са били допуснати нарушения на
процес. правила, а нарушенията били доказани. Моли НП да бъде потвърдено
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена и има искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, отправя искане за определяне на
такова в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2022год. около 18:40ч. въззивникът управлявайки л.а.
„Фолксваген пасат“ с рег.№ В8930РР се движел по бул. „Сливница“ в
гр.Варна в посока към бул. „Мария Луиза“. Платното за движение в тази
посока коса било с две ленти като въззивникът се движел в дясната лента. В
същото време, по същия булевард и същата посока, но в лявата лента, се
движела св. С., управлявайки л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ ТХ0706МТ. В
един момент до № 95 на булеварда въззивникът предприел навлизане в
съседната нему лява лента при която маневра ударил (охлузил) движещия се
в нея автомобил управляван от св. С.. След ПТП-то св. С. веднага спряла
автомобила и слязла от него. Отишла при въззивника, който също бил спрял,
и го попитала какво прави не я ли видял. Той отвърнал, че бил подал мигач. С.
му казал, че това не му дава предимство и поискала да се разберат.
Въззивникът обаче заминал. Св. С. направила снимка с телефона си на
автомобила на въззивника след което се обадила на тел. 112. Малко по-късно
на място пристигнал екип от автоконтрольори сред които и св. С.. Св. С. им
обяснила какво се е случило и им съобщила рег. № на МПС-то на въззивника.
По-късно на същата дата последният бил открит в дома си и не отрекъл пред
полицаите че е участвал в ПТП. Същият им представил свидетелство за
управление на МПС, но то било с изтекъл на 17.01.2021год. срок на
валидност.
На 06.04.2022год. св. С. съставил срещу въззивника АУАН № 576032 в
който посочил ,че същият е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 чл. 123,
ал.1, т.3, б. „В“ и чл. 150а от ЗДП за това, че на 06.04.2022год. в 18:40ч. в
гр.Варна, бул. „Сливница“ до № 95 като водач на МПС – л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ В8930РР от дясна лента навлязъл в съседна лява лента като не
пропуснал и блъснал движещия от ляво л.а. с рег.№ ТХ0706МТ. ПТП с
материални щети. При липса на съгласие относно обстоятелствата свързани с
ПТП-то водачът напуснал без да уведоми контролните органи на МВР –
2
установен в 19:30ч. на 06.04.2022год. в дома си. Същият управлявал със
СУМПС № ********* с изтекъл срок на валидност на 17.01.2021год..
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го
подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили и писмени
такива.
На 29.04.2022год., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е
приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него и наложил
на въззивника съответните адм. наказания – глоба в размер на 200лв. на
основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП; глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДП; глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
Стилян С. и Е.С..
В показанията си пред съда св. С. сочи, че не очевидец на ПТП-то и бил
изпратен там от дежурния. Сочи, че въззивникът не е бил там, а бил
установен по-късно след като другият участник (жена) посочила рег. номер на
автомобила му. Сочи че щетите от ПТП-то били незначителни, че
въззивникът не отрекъл, че е участвал в ПТП, както и че СУМПС на
последния, което той бил представил, било изтекло.
В показанията си пред съда св. С. сочи, че управлявала автомобила си в
гр.Варна като се движела в лявата лента. Заявява, че до нея в дясната лента се
движел въззивника, който навлязъл в нейната лента и охлузил автомобила й.
Заявява, че след ПТП-то попитала въззивника не я ли видял при което той
казал, че бил подал мигач, както и че същият след както му предложила да се
разберат казал че не може да слезе и заминал.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП №
1800110/06.04.2022год.; декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от
въззивника, сведения от Е. Юл. С., както и справка за нарушител.
Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното
следствие са приети представени от страна на въззивника карта за паркиране
на хора с трайни увреждания издадена на името на В. О.а; експертно решение
от ТЕЛК издадено на името на В. О., както и квитанция за извършено
плащане чрез ПОС терминал.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
Съдът в изпълнение на задълженията си за цялостен контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство и законосъобразността на наложените наказания
констатира следното:
3
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което е и приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на
процес. правила свързани с описание на нарушенията вменени на въззивника
съдът не констатира. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка
изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вменените нарушения както от обективна така и от
субективна страна, посочени са дата и място на тяхното извършване, както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното във
фазата по същество възражение за неяснота досежно това за какво нарушени
е била наложена санкцията по т.1 от ЗДП, тъй като в чл. 179, ал.2 от ЗДП се
предвиждала санкция за различни деяния – несъобразена скорост, неспазване
на дистанция, както и при нарушенията по ал.1. В НП ясно е посочено, че
санкцията се налага за ПТП причинено в хипотезата на чл. 179, ал.1, т.5 от
ЗДП като от фактите става пределно ясно, че се касае за неспазване на
предимство. За каквато и да било неяснота и дума не може да става.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
1. По т.1 от обжалваното НП , в частта с което е ангажирана
отговорността на въззивника за извършено нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
въззивникът е нарушил цитираната норма като е причинил ПТП
предприемайки маневра за навлизане в съседна пътна лента, без да се
съобрази с местоположението на другите участници в движението и в
частност – с движещия се в другата лента л.а. и неговата скорост на
движение. Деянието е осъществено безспорно и предвид настъпилото ПТП,
установено по несъмнен начин като механизъм, време и място на настъпване
и участници в същото чрез показанията на св. С., протокол за ПТП,
декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от въззивника, както и показанията
на св. С. от които се установява, че въззивника сам е потвърдил, че е участвал
4
в ПТП-то.
Правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, а
именно разпоредбата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, която
предвижда конкретното нарушение в хипотезата си.
Доколкото конкретното нарушение не се отличава с обстоятелства,
които сочат явно незначителна обществена опасност на същото, респ. не се
установяват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд
размер, съдът не счете че следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
2. По т.2 от НП, с която е ангажирана административно-наказателната
на въззивника за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3, б. „В“ от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба водачите на пътно превозно средство,
които са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между тях няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат
местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В хода на производството въз основа на събраните по делото
доказателства се установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило
ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДП, според която норма
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, съоръжение, товар
или други материални щети.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина, мястото и
времето на настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите
вреди, механизма на реализиране на вредата и превозното средство, при
управлението на което същите са причинени. Категорични са и по отношение
на това, че след ПТП-то въззивника е изразил несъгласие за негова вината
като е посочил, че бил подал мигач, както и че е напуснал произшествието без
да уведоми (изчака) пристигането на органите на МВР, без да даде
координати на другия участник и т.н.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна и нарушение на чл. 123 ал.1 т.3, б. „в“ от ЗДП,
доколкото в качеството му на водач за същия е възникнало задължение да
уведоми контролните органи и да изчака на място тяхното пристигане,
съответно да изпълнява техните указания, което същият не е сторил,
вследствие на което и не е запазено местопроизшествието.
5
От събраните по делото доказателства относно обективните факти,
свързани с настъпилото произшествие и по-конкретно досежно
обстоятелствата, които свидетелстват за следите, които събитието е оставило
в съзнанието на участващите в него лица, съдът намери, че се установява и
субективната страна на осъщественото нарушение. Видно от показанията на
св. С. след ПТП въззивникът е бил спрял ако и да не е излязъл от автомобила
си, двамата са провели разговор по между си в който тя ме предложила да се
разберат, но той казал, че бил подал мигач и напуснал. Впрочем факта, че
въззивникът е бил насяно, че е бил участник в ПТП на посочената дата и че го
е напуснал не се оспорва и от него, а се и потвърждава от показанията на св.
С. пред който въззивникът сам е потвърдил горния факт.
Правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, а
именно разпоредбата на чл. 175 ал., т.5 от ЗДП, която предвижда конкретното
нарушение в хипотезата си като в случая и двете наложени на въззивника
кумулативно предвидени в закона санкции са наложени в минималните
размери.
В случая и съдът, както очевидно и АНО приема, че конкретното
нарушение не се отличава с обстоятелства, които сочат явно незначителна
обществена опасност на същото, респ. не се установяват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съответно нормата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Напротив случаят е типичен. В тази връзка
данни за явно незначителна обществена опасност не може да бъдат извлечени
от липсата на санкции за нарушения по ЗДП до момента, нито от
здравословното състояние на съпругата на въззивника. Последните биха
могли и следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства, което очевидно е било сторено от АНО с оглед наложените в
минимален размер наказания. Отделен е и въпроса, че в случая към момента
на реализиране на ПТП-то и осъществяване на нарушението по чл. 123 от
ЗДП въззивникът е бил сам в автомобила си.
Що се касае до отправеното от защитата искане за отмяна на
наложеното наказание лишаване от правоуправление то не би могло да бъде
уважено най-малкото защото това би противоречало на закона. ЗАНН не
предвижда възможност за неналагане на едно от кумулативно предвидените
наказания, такава не е предвидена и в самия ЗДП. Напротив в чл. 189з от ЗДП
изрично е предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28
и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
По т.3 от НП , с която на въззивника е наложено наказание за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП за да управлява моторно
6
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай административно наказващият орган е приложил
правилно материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. По делото безспорно се установи, че на посочената в АУАН
и НП дата жалбоподателят е управлявал автомобил със СУМПС чийто срок
на валидност е бил изтекъл. В тази насока са както показанията на св. С.
който сочи, че въззивникът му е представил такова свидетелство, както и от
приложената към АНП справка за нарушител видно от която СУМПС на
въззивника е било със срок на валидност до 17.01.2021год., както и това, че
следващото такова е било издадено на 08.04.2022год.. За това съдът прие, че
на 06.04.2022г., въззивникът е нарушил горепосочената императивна норма и
законосъобразно е санкциониран по реда на чл.185 от ЗДП, тъй като случаят
не попада в друга хипотеза на ЗДП. Наложената глоба от 20лв., е определена
от законодателя в абсолютен размер и не подлежи на редуциране.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, което
своевременно преди приключване на делото, в депозирани писмени бележки е
направила и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на потвърждаване) съдът
намери искането за основателна съгласно чл.63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая за защита по
дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв., както и това, че делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга
това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в
едно съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки съдът
счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да
заплатена от въззивника Д. Ж. ОВЧ. в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-001466 от
29.04.2022год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“, с което на
Д. Ж. ОВЧ., ЕГН ********** с пост-. Адрес гр.Варна, ул. „Кръстю Мирски“
№3, са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на
200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата
на чл. 25, ал.1 от ЗДП; и 2. глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДП 3. Глоба в размер на
20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150а, ал.1 от
същия закон.
ОСЪЖДА Д. Ж. ОВЧ., ЕГН ********** с пост-. Адрес гр.Варна, ул.
„Кръстю Мирски“ №3, да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на
80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8