№ 43954
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110116266 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е нарочна молба от ответника в производството „фирма“ АД, с която се
иска изменение на Решение № 17746 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 16266/2023 г.
по описа на СРС, 35 състав, в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца К. П. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 547,29 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред
СРС. Молителят обръща внимание, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 78, ал.
2 ГПК, поради което и сторените в настоящото производство разноски следва да останат в
тежест на ищеца по делото. В тази връзка продължава, че решението, с което е уважен
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от длъжника, че не дължи вземането,
заради което е образувано изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност, не
рефлектира върху предпоставките по чл. 78, ал. 1 от ГПК. След като срещу длъжника не се
предприемат изпълнителни действия, кредиторът – ответник не следва да дължи разноски в
процеса. Цитира практика на ВКС в подкрепа на аргументираната теза. Моли съда да
постанови определение по реда на чл. 248 ГПК, с което да измени първоинстанционното
решение в частта за разноските, като постанови последните да останат в тежест на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК за отговор на постъпилата молба ищецът К. П. Д. се
възползва от правото си да изрази становище по молбата за изменение на решението в
частта за разноските, като счита, че тя е неоснователна. Обяснява, че не са налице
кумулативните предпоставки за недължимост на разноските по делото, които са
кумулативни, тъй като застъпената от ответника по позиция не отговаря на фактите по
делото. Акцентира, че в случая ответната банка е разполагала с изпълнителен титул и
простият факт на притежаването на този документ е своего рода поведение, даващо повод за
завеждане на иска, тоест липсва една от изискуемите по чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК от „фирма“ АД е допустима – подадена е от процесуално
1
легитимирано лице в срока съгласно процесуалния закон, като на л. 72 от делото е
представен и списък за разноски по чл. 80 ГПК, съгласно изискването, разписано в т. 9 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Правото да се претендират разноски е регламентирано в чл. 81, вр. с чл. 78 ГПК и
безспорно съставлява имуществено субективно право, с което всяка от страните в
производството потенциално разполага. С окончателния съдебен акт съдът следва да
се произнесе и по сторените разноски.
Същественият момент по делото разкрива анализът на новелата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съдържаща две кумулативно предвидени предпоставки за нейната приложимост. Смисълът
на тази разпоредба сочи, че ако ответниъкт не е станал причина за завеждане на делото и ако
в същото време признае иска, разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Няма
спор в настоящата хипотеза, че е налице изрично признание на иска от страна на
ответниковата банка, заявено от нея още с отговора й по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Спорният
момент по делото касае втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно дали
ответникът със своето поведение е дал повод на ищеца за завеждане на делото. Съдът
намира отговора на този въпрос за положителен при следните аргументи.
Константна е практика на ВКС /например Определение № 195 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. дело № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о./., че длъжникът има интерес от иск за несъществуване
на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение
при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. Молителят по делото е прав в убеждението си, че в
принципен план при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е дал повод за
предявяването на иска. Ето защо е важно да се изследва поведението на ответника и по-
специално дали то представлява повод за ищеца да заведе искова претенция пред съд.
Ответникът не би дал повод за инцииране на съдебно производство в случай, че не
разполага с каквото и да било възможност за прицесуална и извънпроцесуална принуда, в
това число и най-често среща хипотеза, когато не разполага с изпълнителен титул
(изпълнителен лист) относно вземането си. Същественото тук е изведеното в практиката
разрешение, че ситуацията, в която ответникът признава иск за установяване
несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен
титул, е иманентно различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е
образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция.
В настоящия случай по делото безспорно се констатира, че ответникът „фирма“ АД
разполага с изпълнителен титул – изпълнителен лист от 24.03.2011 г., съответно е взискател
в изпълнително производство срещу длъжника К. П. Д., доколкото „******“ ЕАД /в чиято
полза е издаден изпълнителния лист/ е придобито от ТБ „*****“ ЕАД, а последното
дружество понастоящем е влято именно в ответниковата банка – „фирма“ АД. Вярно е, че по
процесното изпълнително дело № 3803/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б. е настъпила
перемпция. Вярно е и, че кредиторът „фирма“ АД до настоящия момент не е предявило
претенции срещу длъжника Д.. Това поведение на банката обаче не може да я освободи от
отговорност за разноски. В случая се явява неприложима практиката, на която се осланя
ответникът в моблата си по чл. 248 ГПК, съгласно която ответникът се освобождава от
отговорност за разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като постановена при различна
фактическа обстановка. Тази практика касае хипотеза на предявен отрицателен
2
установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което
ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е различна от процесния
случай. В настоящото производство освен извънсъдебното поведение на кредитора и
признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен
титул, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително производство (макар и
то да е перемирано), поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски
в случая не е оправдано (така и Определение № 3252 от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3618/2023
г. на 3-то г.о. на ВКС).
Ето защо и съдът счита, че следва да остави без уважение молбата на ответника по
чл. 248 от ГПК поради нейната неоснователност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 316761 от 08.11.2023 г. (дата на пощенско
клеймо 07.11.2023 г.) по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 17746 от 31.10.2023 г.,
постановено по гр. д. № 16266/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта на разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3