ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
гр. Търговище, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500158 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. М. А., пълномощник на жалбоподателя Р. Г., с
която моли да бъде изменено решението по делото в частта за разноските. Тя
счита, че съдът неправилно е компенсирал разноските на страните. В нейното
пълномощно и в договора за правна защита и съдействие е записано, че се
договаря хонорар от 1000 лв. по жалбата, която подава нейният доверител и
още два пъти по 1000 лв., по жалбите, които подават другите страни. Тя
признава, че разноските по тяхната жалба не следва да се присъждат. Но по
жалбите на другите страни, на нея й се дължат разноските. Затова моли
решението да се измени в тази част и съответно те да бъдат осъдени да
заплатят по 1000 лв. на нейния доверител.
Отговор по молбата постъпи от А. и С. М.и. Те считат, че молбата е
недопустима, защото не е подадена в срок, а от друга страна са получили
препис от нея много късно. Ако съдът я разгледа по същество я считат за
неоснователна и молят да се остави без уважение, като излагат подробни
мотиви, включително и по отношение на това, че хонорарът е прекомерен.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението по делото е постановено на 13.12. 2021 г. и е съобщено
на адвокат А., на 20.12. 2021 г. Молбата за изменението му в частта за
разноските е подадена по пощата, на 20.01. 2022 г. и постъпва в съда на 21.01.
1
2022 г. Междувременно по делото има подавани множество други молби, има
постановени разпореждания, определения и други актове на съда, делото е
било изпратено и до ВКС по жалба на адвокат Р., особен представител Г. Г..
Това е довело до пропуск и несвоевременно администриране на молбата на
адвокат А.. Същата обаче е постъпила навреме, в срока по чл. 248 от ГПК,
който е срокът за обжалване на решението и в случая е едномесечен.
Предвид на това молбата е допустима.
По същество. Договорът за правна защита и съдействие, който са
подписали на стандартна адвокатска бланка Р. Г. и адвокат М. А., е с предмет
процесуално представителство по въззивното гражданско дело на ОС –
Търговище от 2021 г. Заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 3000 лв.
Разграничени са обаче плащания по въззивната жалба на Р. Г. и по 1000 лв. за
защита по въззивните жалби на Г. Г. и на А. и С. М.и. Сумата е посочено, че е
заплатена в брой, а пълномощното е представено в съдебното заседание на
06.12. 2021 г.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: на първо
място, няма пречка страните да се договарят и да уреждат отношенията
помежду си по начина, по който са го направили адв. А. и нейният клиент.
Това обаче не променя факта, че предмет на договора е процесуалното
представителство и защита във връзка с обжалване на решението на РС –
Попово. Според НМРАВ, за изготвяне на жалба или отговор по такава, по
силата на чл. 9, действията се таксуват поотделно, ако няма процесуално
представителство. В случая адвокат А. е била упълномощена още пред
първата инстанция, делото й е познато и тя има право на възнаграждение за
всяка инстанция. Тук не се касае до някакво отделно процесуално действие, а
до цялостна защита и представителство по делото. Т.е. тя има право на
същото възнаграждение, каквото е имала и за първа инстанция – чл. 2, ал. 4 и
чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Затова съдът приема, че хонорарът е платен именно на
това основание. Начинът, по който е процедирано и се търси заплащане на
разноските, съдът намира за злоупотреба с право. Такова таксуване може да
има, когато с исковата молба са предявени обективно съединени искове, с
различен предмет и материален интерес или неоценяеми искове, насрещен
иск. Тогава, според правилата на чл. 7, за защитата и процесуалното
представителство адвокатът може да разделя хонорара си, което в повечето
2
случаи не се прави, но улеснява доста работата на съда.
Случаят обаче не е такъв. Всички страни по въззивното производство са
се защитавали както по собствената си жалба, така и по жалбите на другите.
Но след като всички жалби са били неоснователни, то съдът е компенсирал
изцяло направените разноски, прилагайки принципите на справедливост и
пропорционалност.
След като всички страни имат жалби против решението и всички са
неоснователни, а предмет на делото е проверка на правилността на
решението, то тогава разноските остават за всеки, така както са направени.
С оглед на това, молбата за изменение на решението следва да се остави
без уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. А., пълномощник на
жалбоподателя Р. Г. от с. М., община П., за изменение на решение № 112 от
13.12. 2021 г. по настоящото дело, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3