Решение по дело №5026/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е №260447

гр.Русе, 01.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публичното заседание на 13-ти май, през  две хиляди  двадесет и първа година, в  състав:

 

                                                                            Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

 

                  при участието на секретаря Т. П. и прокурора СЛАВЧО ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5026 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното: 

                  Делото е образувано по искова молба на С.Н.С., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.С.С.  срещу Централната комисия за борба за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните-гр.София/съгласно молба-уточнение-л.5/, като е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ. Искането е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 30.00 лв.-имуществени вреди за транспортни разходи и 600.00 лв., неимуществени вреди – стрес и притеснения,  със законната лихва считано от 15.09.2015г. Претендираните суми се търсят, като обезщетение за отменено Решение от 29.04.2015г. по възпитателно дело №23/2015г. по описа на  МКБППМН при общ.Русе с Решение от 15.09.2015г., постановено по чнд № 931/2015г. по описа на РРС. Претендират се и разноски. Ищецът твърди, че от 29.04.2015г./датата на постановяване на Решението по възп.дело  до 15.09.2015 г. - /датата на отмяната му/ бил силно притеснен и уплашен, чувствал се унижен и опозорен, негови връстници го наричали „престъпник“, не можел да спи и да се храни нормално, сънувал кошмари.

Ответникът  Централната комисия за борба за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните-гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва изцяло иска, счита същия за недопустим, прави и възражение за изтекла погасителна давност, счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Моли иска да се отхвърли, претендира разноски.

 Прокурорът при Районна прокуратура – Русе намира иска за неоснователен и недоказан,  прави и възражение за изтекла погасителна давност.

                  От фактическа страна:

                  По делото не се спори, а и от приложеното чнд № 931/2015г. по описа на РРС е видно, че наложената на С.Н.С. по възпитателно дело №23/2015г. по описа на  МКБППМН при общ.Русе възпитателна мярка „Задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението“ за срок до една година е отменена с Решение по горепосоченото чнд, влязло в сила на 15.09.2015г. Посоченото  възпитателно дело е образувано въз основа на Постановление на прокурор при РРП от 10.02.2015г./л.6 от чнд № 931/2015г./. С това Постановление е отказано да се образува досъдебно нак.производство, а материалите по преписка вх.№175/2015г. по описа на РРП са изпратени на МКБППМН-Русе по компетентност за прилагане на съответни възпитателни мерки по отношение на малолетния С.Н.С.. 

                  Разпитаният свидетел на ищцовата страна К.Е./по която жалба е образувана преписка вх.№175/2015г. по описа на РРП/ не установява релевантни за изхода на спора обстоятелства.

                  Другият ищцов свидетел М.С./майака на ищеца/ твърди, че синът й не приемал обвиненията, чувствал се унизен, не искал да излиза. Твърди и че детето плащало с лични средства транспорта да „синя стая“ и за издаване на преписи от различни документи.

                  От правна страна:

                  По допустимостта на иска: Съгласно определението, дадено в § 1, т. 1а АПК "териториална структура на администрация" е създадено с нормативен акт териториално обособено звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му. Разпоредбата на чл. 2 ЗБППМН предвижда, че осъществяване на дейността по т. з. се предвижда създаването на комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Законът предвижда създаване на Централна такава към Министерски съвет-чл.4 и местни към общините или районите-чл.6. Дейността на последните се координира, ръководи и контролира от секретаря на Централната комисия-чл. 8, ал. 3, т. 5 от Правилника устройството, организацията и дейността на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към МС. От така установеното следва извод, че местните комисии са част от създадената със ЗБППМН администрация, осъществяващи дейността по този закон и местните комисии са териториални структури на ЦКБППМН/ в т.см. Определение № 8321/05.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2016 г., V о./, съответно ответника е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.

                  По основателността:

                  В отговора на ИМ ответникът и в о.с.з. на 13.05.2021г., прокурорът считат, че исковата претенция е погасена по давност. Това възражение е неоснователно по следните съображения: В разглеждания случай Решението на РРС  по чнд № 931/2015г е влязло в сила на 15.09.2015г. и следователно, считано от посочената дата  е възникнало вземането на ищеца за обезщетяване на вредите, които е понесъл във връзка с Решение по по възпитателно дело №23/2015г . Погасителният давностен срок е с продължителността по чл. 110 ЗЗД и до изтичането му пострадалото лице разполага с възможността да заяви претенциите си за присъждане на обезщетение за вредите. В случая претенция за обезщетяването на тези вреди  е заявена на 17.08.2020г./вж. адм.д.№462/2020г. на АС-Русе/, т.е.  до датата на предявяване на иска не са изтекли  пет години.

                  Разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.4  ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани вследствие на административно наказание, което е отменено. Легална дефиниция за административното наказание, липсва, но според теорията, административно наказание е неблагоприятна правна последица от морален или имуществен характер, налагана по определен от закона ред, заради извършване на административно нарушение /така  "Административен процес" – проф. д-р Кино Лазаров и проф. д-р Иван Тодоров, изд. "Сиела" 2015 г., стр.346/. Следователно, за да е една неблагоприятна /от морален или имуществен характер/ последица от  административно наказание и за да попада под хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ, следва да носи следните белези: да се налага по определен от закона ред, заради осъществяване на административно нарушение.

Административно нарушение, отново според теорията /пак там/, е деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От всичко изложено следва, че Решение от 29.04.2015г. по възпитателно дело №23/2015г. по описа на  МКБППМН при общ.Русе е акт по налагане на административното наказание, защото отговаря на всички посочени белези.

                  Искът обаче е неоснователен, т.к. в т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че административният орган, изпълнил разпореждане на органи на следствието или на прокуратурата, не носи отговорност за вреди, ако издаденият от него административен акт бъде отменен. От разясненията в мотивите към тази точка е видно, че това разрешение се отнася именно за хипотези на отменени административни актове, с които се налагат принудителни административни мерки по нареждане на следствието или прокуратурата, т.е. – когато съответният административен орган действа при условията на обвързана компетентност. Настоящият случай е именно такъв, защото възпитателно дело №23/2015г. по описа на  МКБППМН е образувано на основание Постановление на прокурор при РРП от 10.02.2015г./л.6 от чнд № 931/2015г./. С това Постановление е отказано да се образува досъдебно нак.производство, а материалите по преписка вх.№175/2015г. по описа на РРП са изпратени на МКБППМН-Русе по компетентност за прилагане на съответни възпитателни мерки по отношение на малолетния С.Н.С..

                  Отделно от изложеното липсват и надлежни доказателства ищеца да е претърпял описаните  вреди. Единствените данни за това се съдържат в показанията на свид.С., които обаче са на лице/родител на ищеца/, което е заинтересовано от крайния изход на спора и следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК. Съдът не кредитира тези показания, т.к. в тях се съдържат твърдения явно противоречащи на всякаква житейска логика, а именно, че през 2015г. малолетното тогава дете само е заплащало, със свои лични средства разходи за транспорт, преписи и т.н.

                  С оглед всичко изложено, съдът намира,че предявения иск е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

                  На осн.чл.10, ал.2 ЗОДОВ, разноските са в тежест на ищеца. Видно от приложения към отговора на ИМ договор за правна защита и съдействие/л.17/, ответникът е упълномощил процесуален представител, като е посочено, че договореното възнаграждение от 300.00 лв. е платимо „по сметка“. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. В съдебната практика, последваща това ТР е доразвито, че изявлението, че възнаграждението е платено има силата на разписка за плащането единствено в хипотезата, когато е договорено плащане в брой. Пропускът на страната да приложи до даване ход на устните състезания пред съответната инстанция доказателства за плащането на уговорено като платимо по банков път възнаграждение не може да бъде саниран с по-късното им представяне/ в т.см. Определение №52/30.01.2017г., постановено по ч.т.д. №1496 по описа на ВКС за 2016г.,І т.о. ТК./. В договора за правна помощ от 20.01.2021г. е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника е платимо по сметка, като е отразено, че сумата е заплатена. Доказателства за банков превод не са представени и при депозирането на списъка по чл.80 ГПК/л.29/, поради което и ищеца не следва да бъде осъден да заплати тези разноски.               

                  Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.С.,ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.С.С., ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес: ***  срещу Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, БУЛСТАТ:*********, със седалище: гр.София, ул. „Княз Дондуков“ № 9, ет. 4 за заплащане на сумата от 30.00 лв.-имуществени вреди и сумата от 600.00 лв.- неимуществени вреди, със законната лихва считано от 15.09.2015г., произтичащи от административно наказание, наложено с  Решение от 29.04.2015г. по възпитателно дело №23/2015г. по описа на  МКБППМН при общ.Русе, отменено с Решение от 15.09.2015г., постановено по чнд № 931/2015г. по описа на РРС.

                  Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: