Решение по дело №8406/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№1378                                             03.06.2019 година                                     град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                           ІІІ-ти граждански състав

На девети май                                                           две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 8406 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление в ..................., представлявано от управителя Р.И.М.– Т., действащо чрез пълномощника си адвокат К., против Н.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2620/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5119/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 2 000 лева - главница, частично от 10 344.60 лева, дължима по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 455486/30.06.2010 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението – 11.06.2018 г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на облигационно правоотношение по горния договор потребителски паричен кредит № ................/30.06.2010 г., сключен между ”Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника. По силата на договора е отпуснат кредит в общ размер от 10 000 лева. Начислено е и комисионна от 300 лв., както и застрахователна премия от 400. 68 лв. уговорено е плащане на каса на 36 месечни вноски от по 350. 45 лв. /или общо сумата от 12 616. 20 лв./  Част от тях  са заплатени и остава незаплатена сумата от 10 724. 60 лв. към датата на цесията. На 18.05.2011г. е сключен договор за цесия на вземанията между ”Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ”ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението е изкупено от ищеца. Цесията е съобщена на длъжника по реда на чл. 99 ЗЗД.  След това е извършено плащане в полза на ищеца на сумата от 380 лв. Претенцията касае оставащата дължима главница от 10 344. 60 лв.,  заявена частично до  сумата от 2 000 лева.

Правното основание на исковете е чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

 

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че липсва надлежно уведомяване от цедента до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се също така за недоказаност на иска, като не било ясно какви плащания са извършвани по договора и какво точно включва заявена от ищеца сума. Също търси присъждане на разноските по делото.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № 2620/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5119/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

По делото няма спор за сключения между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ********* и ответницата договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ....................../30.06.2010 г., съгласно който е предоставен кредит в размер на 10 000 лева, като се дължи връщането му с комисионна от 300 лв. и застрахователна премия от 400. 68 лв., като общата стойност на кредита е 10 400. 68 лв. Годишният лихвен процент е 13. 001, а годишният процент на разходите е 16.15. %. Сумата е платима на 36 броя месечни вноски от по 350. 45 лева или общо сумата от 12 616. 20 лв., като падежът на първата вноска е 14.08.2010 г., а на последната на 14.07.2013 г., като е приложен и погасителния план към договора.

            С договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 18.05.2011 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество, първото е прехвърлило на второто дружество вземания към свои длъжници, като съгласно приложение № 1 към договора, сред тях фигурира и вземането към ответницата в размер на 10 724. 60 лв. по процесния договор № 455486. С договора цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията им от негово име. Цесионерът пък е упълномощил за това адвокатско дружество – И. и Д.“, а последното адвокат К.. Представено по делото е уведомление в тази връзка, но няма данни то да е достигнало до ответницата.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника.

            В случая съдът намира, че се установи заемното правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата със съответните уговорки по него, което всъщност не се и оспорва.   

            Представен е сключения между дружествата договор за цесия, с който е

валидно прехвърлено вземането към ответницата в размер на 10 724. 60 лв. В тази връзка на първо място следва да се отбележи с оглед на възраженията за липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия, че е налице редовно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като първоначалният кредитор – цедент, е упълномощил цесионера да стори това, като са налице изрични пълномощни в този смисъл и уведомление, приложени към исковата молба. Независимо, че същите не са били получени от длъжника преди завеждане на делото, същите са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея, му е връчена на 02.01.2019 г. С оглед на това и предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК ответницата следва да се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. На следващо място за валидността на цесията е без значение дали е настъпила изискуемостта на прехвърлените вземания, още повече, че цесионерът придобива вземанията, ведно с всички произтичащи от тях или във връзка с тях права, включително с правото да обяви предсрочната им изискуемост, дори да не е налице изрично делегирано от цедента на цесионера право за това. В случая обаче липсва позоваване за настъпила предсрочна изискуемост, за да се приеме, че е новинар падежът на задълженията, а там и момента, от който следва да започне да тече погасителната давност. При това и с оглед възражение за давност се налага извода, че всички погасителни вноски по погасителния план към договора, чиито падеж е настъпил преди 14.05.2013 г. са погасени по давност, при все че заявлението е депозирано в съда на 11.06.2018 г., тъй като в случая досежно същите важи общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Или не са погасени по давност само последните две погасителни вноски съответно с падеж на 14.06.2013 г. и 14.07.2013 г. в размер на 700. 90 лв., като съгласно погасителния план главница по тях възлиза на 689. 67 лева. При това съдът намира, че иска като основателен следва да бъде уважен до този размер от 689. 67 лв., доколкото е заявена претенция само за главница, и съответно отхвърлен за горницата.

            Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.06.2018 г., до окончателното й изплащане.

            Следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ищеца, че падежът на цялото задължение настъпва на 14.07.2013 г., тъй като е видно, че това е всъщност падежът на последната погасителна вноска, но не и на всички такива по договора съобразно уговорките между страните по него, обективирани и в погасителния план.

            При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 13. 79 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

            При този изход на спора се явяват частично основателни претенциите на страните за заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати сумата от 13. 79 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от иска или общо разноски в размер на 27. 58 лв. Ответникът също имат право да получи част от направените от него разноски по делото в размер на 275. 16 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен

съд

 

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено, че Н.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление в ....................., представлявано от управителя Р.И.М. – Т., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2620/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5119/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 689. 67 лева - главница, заявена като част от общата дължима такава в размер на 10 344.60 лева, по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ............../30.06.2010 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК .................... и Н.И.П., прехвърлена на „ЕОС МАТРИКС” ООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 689. 67 лева, начиная от подаване на заявлението – 11.06.2018 г., до изплащането й, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 689. 67 лв. до пълния заявен размер от 2 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част.

            Осъжда Н.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление в .................., представлявано от управителя Р.И.М. – Т., сумата от 27. 58 лв. /двадесет и седем лева и 58 ст./ за направените по делото разноски, от които 13. 79 лв. по ч.гр.д. № 5119/2018 г. и 13. 79 по гр.д. № 8406/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

            Осъжда „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление в ................., представлявано от управителя Р.И.М. – Т., да заплати на Н.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 275. 16 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 16 ст./ за направените по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                          

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

          Вярно с оригинала

          Ж. С.