Р Е Ш Е Н И Е
№
7.11.2019 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Г.
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2574 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Й.Б.Н.-К. срещу Ф.Г.М., с която се иска осъждането на ответника за сумата от
7 824.18 лева – арендно плащане за стопанската
2016/2017 г. по договор за аренда от 15.3.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, за сумата от 1 493.23 лева – мораторна лихва за периода от 3.10.2017 г. до 20.8.2019 г.,
за сумата от 7 824.18 лева – сбор от задължение за арендно
плащане за стопанската 2017/2018 г. по договор за аренда от 15.3.2016 г. и
обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба, както и за сумата от 699.89 лева – мораторна
лихва за периода от 3.10.2018 г. до 20.8.2019 г.
Ищцата твърди, че между страните е сключен
договор за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с. Страхилово, като в същия е уговорена арендна
цена в размер на пазарната цена за текущата година. Сочи, че в договора не е
уговорен падеж на задължението, поради което приложение намира разпоредбата на
чл. 8, ал. 5 от ЗАрЗ. Заявява, че арендната
цена не е заплатена за стопанската 2016/2017 г., поради което е развалила
договора и неговото прекратяване е вписано в имотния регистър при АВп. Сочи, че в искова молба на ответника, по повод на
която е образувано гр. д. № 390/2018 г. по описа на ВТОС, същият е признал, че
не е заплатил арендната цена за стопанската 2016/2017
г., както и че нейният размер е 60.00 лева за декар. Твърди, че ответникът е
ползвал земеделските земи и през стопанската 2017/2018 г., включително след
прекратяването на договора за аренда, но отново не е заплатил арендната цена.
Ответникът признава дължимостта
на търсените от ищцата суми, като заявява, че никога не е оспорвал задълженията
си и че неколкократно е канил ищцата да получи
същите, включително - че я е помолил да представи банкова сметка ***. В тази
връзка счита, че не е станал причина за завеждане на делото и моли разноските
по същото да се възложат на ищцата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа предявените искове. Заявява, че за периода след
разваляне на договора за аренда предявеният иск почива на принципа на
неоснователното обогатяване. Твърди, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото, поради което сторените разноски следва да се възложат в
негова тежест.
Процесуалният представител на ответника
поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Смята, че сторените по делото
разноски следва да останат в тежест на ищцата.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява от приложените писмени доказателства, че на 15.3.2016 г. между
ищцата и ответника е сключен договор за аренда на земеделски земи, а именно –
на 11 ниви с обща площ от 130.43 декара, находящи се в землището на с. Страхилово, Община Полски Тръмбеш. Договорът е сключен за срок
от 10 стопански години, като уговореното плащане е в размер на пазарната цена
на текущата година.
С изпратено до ответника уведомление ищцата
е посочила, че разваля сключения договор, поради неплащане
на арендната цена за стопанската 2016/2017 г., като прекратяването
на договора е вписано в Имотния регистър при АВп на
4.5.2018 г.
По делото е представена искова молба на
ответника по настоящото дело, по повод на която е образувано гр.д. № 390/2018
г. по описа на ВТОС, в която същият, в качеството си на ищец по това дело, е
посочил, че размерът на арендното плащане за
стопанската 2016/2017 години е 60.00 лева за декар.
По делото е представено и писмо от Областна
Дирекция „Земеделие” – Велико Търново с приложени към същото справки, от които
е видно, че като ползвател на процесните
земеделски земи за стопанската 2016/2017 година и за стопанската 2017/2018
година е вписан ответникът Ф.Г.М..
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.
1 от ЗАЗ, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В случая не е
спорно, а и от събраните доказателства се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за аренда. Не е спорно също, че ищцата е
изпълнила задължението си да предаде ползването на описаните в договора
земеделски земи, което пък поражда насрещното задължение на ответника да
заплаща годишната рента. Безспорно е и обстоятелството, че договорът е едностранно и извънсъдебно развален от ищцата, поради неплащане
на дължимата рента за стопанската 2016/2017 година, както и че прекратяването е
вписано в Имотния регистър при АВп. Не е спорно и
това, че ответникът е ползвал процесните земи през
стопанската 2016/2017 и 2017/2018 година, както и че не е заплатил дължимата
рента за ползването им, като дължимостта на рентата
изрично се признава от ответника.
При тези данни,
съдът намира, че ищцата е изправна страна по договора аренда, поради което
същата следва да получи дължимата рента за стопанската 2016/2017 година и за
съответната част от стопанската 2017/2018 година. След прекратяването на
договора, ответникът е продължил да ползва процесните
земи, което обстоятелство е отделено като безспорно по делото. Доколкото
ползването на имотите включва и правото да се събират доходи от тях, то това е
довело до обогатяването на ответника в размер на рентата за съответния период,
а невъзможността имотите да бъдат ползвани от ищцата е довело до съответното нейно
обедняване.
С оглед на горното, главните претенции се
явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендираните
размери. С оглед основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на мораторна
лихва. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторна
лихва върху главницата от 7 824.18 лева за периода от 3.10.2017 г. до
20.8.2019 г. възлиза на 1 493.23 лева, а мораторната
лихва върху главницата от 7 824.18 лева за периода от 3.10.2018 г. до
20.8.2019 г. възлиза на 699.89 лева.
По
разноските:
Предвид изхода на делото ищцата има право на
направените разноски в размер на 1 813.66 лева, както и на разноските, направени
в обезпечителното производство в размер на 76.10 лева.
Възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото не
може да бъде споделено, доколкото същият е изпаднал в забава погасяване на
парични задължения, които са „носими”, а не „търсими”, поради което именно ответникът е следвало да е
активната страна по повод погасяването им, а не ищцата, в какъвто смисъл са
аргументите в отговора на исковата молба. Не може да бъде споделен и доводът,
че доколкото общият размер на сумата надхвърля 10 000.00 лева, то
плащането е следвало да се извърши по банков път, доколкото достигането на
общия размер на задължението до тази сума е по причина поведението на самия
ответник, който не е заплатил в срок рентата за стопанската 2016/2017 година,
която е под 10 000.00 лева. В случай, че плащането е извършено в
законоустановения за това срок, то върху рентата за стопанската 2016/2017
година е нямало да се натрупа и лихва за забава, с което задължението
допълнително да се увеличи. Същите аргументи са валидни и по повод задължението
за стопанската 2016/2017 година. Т.е. ответникът не може да се ползва от
собственото си недобросъвестно поведение, черпейки изгодни за себе си последици.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Й.Б.Н.-К.,
ЕГН ********** сумата от 7 824.18 лева – арендно
плащане за стопанската 2016/2017 година по договор за аренда от 15.3.2016 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.8.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1 493.23 лева – мораторна
лихва за периода от 3.10.2017 г. до 20.8.2019 г., сумата от 7 824.18 лева
– сбор от задължение за арендно плащане за
стопанската 2017/2018 година по договор за аренда от 15.3.2016 г. и обезщетение
за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 20.8.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 699.89 лева – мораторна лихва за периода от 3.10.2018 г. до 20.8.2019 г.,
сумата от 1 813.66 лева –
разноски за настоящото производство, както и сумата от 76.10 лева – разноски за
обезпечителното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: