№ 22989
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110172675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Депозирана е искова молба на М. АТ. ИВ. ЕГН ********** срещу „Т.“ ЕАД, ЕИК
*********, с предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 327,87 лв., представляваща съдебни
разноски, присъдени на „Т.“ ЕАД с влязло в сила решение №19191/22.11.2016 г. по гр.д.
№26129/2015 г. по описа на СРС, 71 състав, поради плащане, извършено с платежно
нареждане от 23.12.2016 г., която сума е предмет на принудително събиране по изп.д.
№20218410406990/2021 г. по описа на ЧСИ Н. с рег.№841, обективно кумулативно
съединен с осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата в размер на 300
лв. главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпян силен стрес, загуба на съня и спокойствието, главоболие, повишено кръвно
налягане за периода 10.12.2021 г. до 21.12.2021 г., причинени поради неправомерно
образуваното от ответното дружество изпълнително производство по изп.д.
№20218410406990/2021 г. по описа на ЧСИ Н. с рег.№841 за погасено задължение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Поддържа, че сборът от направените от ищеца на 23.12.2016 г.
плащания възлиза на 913,29 лв., а задължението към ответника по издадения изпълнителен
лист от 13.03.2020 г. е в размер на 1113,52 лв. Поддържа, че внесените от ищеца суми не
били достатъчни за покриване на цялото вземане по решение №19191/22.11.2016 г. по гр.д.
№26129/2015 г. по описа на СРС, 71 състав, поради което и в приложение на правилото на
чл.76 ал.2 ЗЗД дължим бил остатък от незаплатена главница. Изпълнителното дело
№20218410406990 по описа на ЧСИ Н. с рег.№841 КЧСИ било образувано преди да изтече
давността за вземането. В молбата за образуване на изпълнително дело била допусната
техническа грешка, като било записано, че се претендират разноски, тъй като в
действителност се претендирал остатък от главница и законна лихва, начислена към
момента на образуване на изпълнителното дело. Оспорва да е налице осъществено
противоправно деяние, вследствие на което на ищеца да са причинени твърдените
неимущестмени вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК
по иска с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ГПК всяка от страните следва да докаже
фактите, на които основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили фактите, на които основава възраженията си
1
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземането.
По предявените искове с правно основание по чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в неправомерно претендиране на процесните вземания,
въпреки извършеното плащане, неимуществена вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента.
В тежест на ответника е и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение, както и правоизключващите, правоунищожаващите,
правоотлагащите и правопогасяващите си възражения.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца, като се задължи ЧСИ да
представи копие от изп.д.№20218410406990/2021 г. Следва да се изиска за прилагане
свършило гр.д.№26129/2015 г. по описа на СРС, 71 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.11.2022 г. от 14,30 ч., за
когато да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл.186 ГПК за прилагане копие от изп.д.
№20218410406990 по описа на ЧСИ Н. с рег.№841 в КЧСИ и район на действие СГС, като
се укаже на ЧСИ Н., че следва да представи копие от посоченото изпълнително дело в
едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане гр.д.№26129/2015 г. по описа на СРС, 71 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
2
Определението не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи на
страните, на ищеца- с препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3