Р Е Ш Е Н И Е № 103
Гр. Сливен, 07.08.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Георги Бозуков КАНД № 83 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Р.А.Р., чрез адв. С.И.С.,***, съдебен адрес ***,
офис …, против Решение № 162/20.04.2023 г. по АНД № 1469/2022 г. по описа на PC-Сливен,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0804-004556
от 21.11.2022 г., издадено от Началник РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен, в частта с
която на Р.А.Р., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. З от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, т. З от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 1500 лв.
В
жалбата се сочи, че са нарушени материалния закон и съдопроизводствените
/ процесуални / правила, защото
не се установява по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с НЕУКРЕПЕН ТОВАР, в
нарушение на наредбата по чл. 127, ал.4 ЗДвП и е нарушил разпоредбата на чл.
177, ал. 4, т. 3 ЗДвП. Полицейските служители, които са съставили АУАН били
извън кръга от служители от службите за контрол по чл. 165, ал. 1 и чл. 166,
ал. 1 ЗДвП и не притежават компетентност да извършват контролни проверки по
спазване на изискванията за укрепване и обезопасяване на товарите. При
извършване на проверката не са спазени задължителните изисквания съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. З от Наредба № 7/27.04.2018 г., касаещи начина на
извършване на контролни проверки по укрепването на превозваните с ППС товари. В
този случай PC-Сливен
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е постановил
решението при непълна оценка на доказателствата, тъй като изложените от съда
мотиви за извършено от Р. административно нарушение по чл.177, ал.4, т. 3 ЗДвП,
не се подкрепят от събраните по делото доказателства, което във всички случаи
сочи на липса на мотиви.
В
съдебно заседание-жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се
явява адв. С.С.,***,
редовно упълномощен.
Ответникът
по касацията, редовно призован, не изпраща представител, постъпило е писмено
становище.
За
Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се явява прокурор Красимир
Маринов.
Административен
съд – Сливен, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при
спазване разпоредбата на чл.
218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
С решение №162/20.04.2023 г.
по АНД № 1469/2022 г. по описа на PC-Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0804-004556 от 21.11.2022 г.,
издадено от Началник РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен, в частта с която на Р.А.Р., с
ЕГН **********, за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. З от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 4, т. З от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба" в
размер на 1500 лв.
Настоящият състав на
Административен съд – Сливен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд –
Сливен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и
закона.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка,
като същата не се оспорва от жалбоподателя. Правилни и обосновани са
направените от въззивна инстанция правни изводи,
които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно
съставен акт по смисъла на посочената по-горе разпоредба. Настоящият съдебен
състав намира, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от
обективна страна от събраните по делото доказателства и установената от чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена
сила на АУАН не е оборена.
Неоснователни са оплакванията
на касатора, относно твърдението, че не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с
„неукрепен товар“, в нарушение на наредбата по чл. 127, ал.4 ЗДвП и е нарушил
разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП.
В АУАН и НП ясно и точно са посочени и
законните разпоредби, които са нарушени виновно - чл. 177, ал. 4, т. 3
от ЗДвП, санкционната
разпоредба, както и препратката, свързана с последната, а именно наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП (Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните
товари).
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДвП превозваните товари трябва да не
създават опасност за участниците в движението; да бъдат укрепени и да не се влачат
по пътя; да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта
и управляемостта на пътното превозно средство; да не закриват светлините,
сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера,
огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка. Действително в ал. 2
на същата норма се изисква товарите, които може да бъдат разпилени, както и
тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат
покрити. Това задължение изискване обаче не съдържа указание за правно
задълженото лице. Същевременно в глава четвърта от Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, в чл. 9 изрично е предвидено, че при
контролните проверки от службите по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП за спазване на изискванията за
обезопасяване на товарите се установява дали при управлението на ППС, включително
при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или
спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо
стените или повърхностите на превозното средство; могат да излязат извън
товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара.
Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на
подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара. Когато е
целесъобразно, могат да се измерват силите на напрежение, да се изчислява и
ефикасността на обезопасяването и да се проверяват сертификатите по чл. 6, т.
3. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за
обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. Съгласно чл. 9, ал. 5
от наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се
класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1.
незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е
целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2.
значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е
възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него; 3. опасна
неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради
риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или
поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето
на хората.
В конкретния случай правилно
е прието от административно наказващият орган, че е налице "опасна
неизправност" по смисъла на § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП вр. чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, тъй като неизправността е свързана с
укрепването на товара и представлява пряк и непосредствен риск за безопасността
на движението по пътищата.
Съвкупният анализ на
приобщените писмени и гласни доказателства налага извод, че касаторът
е управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил, като на инкриминираната
дата, място и час превозваният от него товар не е бил обезопасен
- купе от „Рено Сценик" било укрепено с
предпазен колан през предните врати, на който липсвали етикети съгласно
Приложение № 1 към Наредба № 7 за укрепване на товарите, като същият имал и
разкъсвания. Превозваното на ремаркето купе на стар автомобил - „Нисан Примера" било укрепено с колан, който привързвал
купето през предните врати, по който също имало разкъсвания. Всяко едно от тези
констатирани неизправности е категоризирано като опасна неизправност съгласно
описаното в т.20.33 от Приложение № 1 към чл. 9. ал. 4 от Наредба № 7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари.
Гореизложеното обуславя
извод, че както актосъставителя, така и
административно наказващият орган правилно и законосъобразно са приели за
извършено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП, а именно
управление на пътно превозно средство в нарушение на изискванията на наредбата
по чл. 127, ал. 4, при констатирани опасни неизправности при укрепването на
товара. Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния
съд, се доказва от писмените и гласни доказателства, приобщени по АНД № 1469/22
г. по описа на РС-Сливен.
Нарушението не е маловажно по
см. чл. 28 ЗАНН, тъй като не се установяват такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават с по- ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи от този вид. От
приобщената справка от сектор КАТ, става ясно, че Р. е наказвани неведнъж и за други нарушения на ЗДвП. Това обуславя
извод, че жалбоподателят е придобил лоши противообществени навици и деянието не
представлява маловажен случай.
Наказанието не е
несправедливо, тъй като то е напълно съобразено с императивната норма на чл. 177, ал. 4, т. 3
от ЗДвП, която
предвижда фиксиран размер на санкцията, а именно глоба в размер на 1500 лв.
С описанието на установените
факти, релевантни за квалифициране на деянието, административно наказващият
орган е издал процесното наказателно постановление в
унисон с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да разбере
какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар
при констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил обезопасен по
подходящ начин. Нарушението е извършено виновно от водача, поради което
закономерно е била ангажирана и административно наказателната му отговорност.
Същият е имал възможност да разбере в какво се състои нарушението му.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за
отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно
и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК,
Административен съд – Сливен,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 162/20.04.2023
г. по АНД № 1469/2022 г. по описа на PC-Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.