Решение по дело №668/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 199
Дата: 22 декември 2021 г.
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20213230200668
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Добрич, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Стоянка Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230200668 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А*. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ****
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Д*, с
което на А*. П. ИВ., ЕГН **********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административно
наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 12 контролни точки.
С жалбата се иска наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се
явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
1
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган,
в присъствието двама свидетели – очевидци, присъствали на установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и в присъствието на
жалбоподателя, след което му е надлежно връчен. АУАН съдържа
задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При запознаване със
съдържанието на АУАН нарушителят е посочил в графа
„обяснения/възражения”, че има такива.
Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да
подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един
свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да
подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от
него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на
връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е
резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал
писмени възражения по реда на ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
2
ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На ****ч. АНТ. П. ИВ. е управлявал лек автомобил марка „* с рег. № *в
гр. Д* по ул. „*** в посока ул. „*“, когато пред бл. *на ж. к. „*“ бил спряна за
проверка от св. Й. СТ. К. и св. ЕМ. ИВ. П. – полицейски служители към
Първо РУ на ОД на МВР - Добрич. В хода на проверката възникнала
необходимост от тестване на водача наличие на упойващи вещества. За
съдействие бил повикан патрул на СПП Добрич в лицето св. Д. СТ. ИВ.,
който поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, но
той отказал. Това обстоятелство било обективирано в Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
/л. 8/. Този документ също останал неподписан от водача поради отказ,
свидетел на който станал И*П*Р*, което обстоятелство било надлежно
отразено в Протокола.
Св. Д. СТ. ИВ. издал на жалбоподателя Талон за медицинско изследване
с бланков № *** /л. 7/ с указан срок, в който следвало да даде кръвна проба.
А*. П. ИВ. е отказал да получи талона, което било удостоверено с подписа на
един свидетел - Х*Г*М*.
В последствие водачът бил отведен в ЦСМП, където отново отказал да
даде кръвна проба, което също било удостоверено с издаден Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 9/.
При така установената фактическа обстановка св. Д. СТ. ИВ. в
присъствието на жалбоподателя, на св. К. и св. П. образувал процесното
административно-наказателно производство, като съставил АУАН Серия GA,
****, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на
проверката.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа
обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за
3
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химоко-лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.”, като на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР били отнети 12 контролни
точки.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите И., К. и П., както и от събраните и приобщени към материалите
по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 21-0851-
*** г.; АУАН, серия G, № *** г.; Талон за изследване № ***; Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
от *** г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози;
Справка картон на водача АНТ. П. ИВ..
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са взаимодопълващи се, обективни и водят до
установяване на непротиворечива и хармонична фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните
доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.”
От събраните в съдебното производство доказателства по безспорен
начин се доказва вмененото на жалбоподателя административно нарушение
по горния член. С показанията си разпитаните свидетели по безспорен начин
установяват, че именно жалбоподателят е управлявал МПС на 02.01.2021 г.
непосредствено преди да бъде спрян от контролните органи, като в хода на
4
последвалата проверка е отказал да бъде тестван с установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които
се подкрепят от останалите приобщени по надлежния ред доказателства по
делото. Не се събраха такива доказателства, които да оборват достоверността
на описаните в АУАН обстоятелства и актът запазва своята пълна
доказателствената тежест.
Безспорно по делото е установено, че Д. СТ. ИВ. – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич е издал
талон за изследване № *** г., който талон А. П. ИВ. отказал да получи,
обстоятелство, удостоверено с подписа на един свидетел - Х*Г*М*.
Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на
процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, И. е бил
уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Добрич до 45 мин. от връчването му.
Нещо повече – И. е бил придружен от полицейските служители Й.К. и Е.П. до
ЦСМП – Д*, където същият е отказал да даде бъде тестван за наркотични
вещества, което обстоятелство е било отразено в протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
02.01.2021 г. Т. е., от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.
От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по
безспорен начин, че водачът е извършил и двете деяния, представляващи
отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Първо, И. е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а впоследствие
е отказал да даде кръв и урина за химическо изследване, т. е. не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В това се изразява и вмененото на водача
нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът не констатира разминаване в часовете и хронологията на
извършените действия във връзка с проверката, извършена спрямо
жалбоподателя, в каквато насока са доводите на защитника.
Видно от Талона, отказът на водача да бъде тестван с техническо
средство е в * ч., след което в срок до 45 минути от връчване на талона в ***
ч. е следвало да се яви в СО към МБАЛ Добрич за вземане на кръвна проба и
5
урина. Действително още в 18,40 ч. И. е бил отведен в СО към МБАЛ Д*,
където е отказал да даде кръв и урина. Съдът не споделя доводите на
защитата, че И. е разполагал с още време да размисли дали да даде проба,
доколкото независимо в колко часа след отказа му да бъде тестван с
техническо средство, той откаже да даде кръвна проба и урина, то той е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му като нарушение
деяние.
Но дори и да е налице разминаване в часовете, посочени в съставените
документи, то същото е незначително и се дължи на обстоятелството, че
въпреки предоставеното му време да се яви в СО при МБАЛ Добрич, водачът
е бил отведен до там от полицейски патрул. В т. см. съдът намира, че от
спирането на И. за проверка до отказът му, направен в СО при МБАЛ Добрич,
е изминал определен период от време, през който водачът е реализирал от
обективна и субективна страна вмененото му нарушение и затова е бил
издаден и процесния АУАН.
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е безспорно доказано и
законосъобразно на основание съответно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания в законоустановения размер, а именно „глоба” в
размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Описаното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушените материално правни
норми обществени отношения, свързани с гарантиране сигурността на всички
участници в движението по пътищата. Това се постига чрез стриктното
спазването на разписаните в закона правила и нарушенията са винаги
укорими.
Наложеното наказание е точно определено в приложимата санкционна
норма, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изцяло потвърдено.
Относно отнетите контролни точки: Отнемането на контролни точки е
уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
6
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от
4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административно-наказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т. е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване/ са отнети 12 контролни точки.
В горния смисъл съдът намира, че НП следва да бъде изцяло
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Д*, с което на АНТ. П.
ИВ., ЕГН **********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА
в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок
от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.


Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8