№ 22806
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГА Гражданско дело №
20251110116071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 98130/19.03.2025 г. на
Застрахователна компания „.....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „СШ“ № 67 А, срещу „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ № 89Б,
ОББ МЦ, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата 87,00 лева (осемдесет и седем лева), представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
31,61 лева (тридесет и един лева и 61 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 389/06.01.2025 г. по ч. гр. д.
№ 73966/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2020 г., около 08:55 часа, в
гр. София водачът ГС Г, при управление на собствения си лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с peг. № СВ ............ НХ се движи по ул.
„СШ”, посока Семинарията, когато лек автомобил марка „С“, модел „С4”, с
1
peг. № ...., се престроява неправилно и го удря в преден ляв калник, при което
са причинени материални щети. Поддържа, че за процесното ПТП е съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на лек автомобил
марка „С“, модел „С 4”, с peг. № .... признава вината си за настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Сочи, че към датата на събитието
увредения лек автомобил е застрахован по застраховка „К” в ЗК „ЛИ” АД,
застрахователна полица № ............., като във връзка с причинените щети е
образувана ликвидационна преписка по щета № .............., извършен е оглед и
са констатирани увреждания на стойност 433,50 лева, в който размер е
изплатено и застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС
чрез извършено удържане на вноска от застрахователната премия.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че към датата на
събитието за лек автомобил марка „С“, модел „С4”, е peг. № .... е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена в дружеството
ответник. Сочи, че ответникът възстановил сума от 361,50 лева, като останала
непогасена сумата от 87 лева. Претендира и законна лихва за забава. Твърди,
че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, което било уважено от съда, но
ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което за ищеца се
поражда правния интерес да предяви настоящия иск. Претендира и разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, признава част от фактите, твърдени в исковата молба. Оспорва
предявения иск по размер. Счита, че същият е недоказан по размер. Твърди, че
изплатената от ищцовото дружество и претендирана с регресна покана по
щетата сума е в завишен размер, като счита, че дружеството ищеца при
определяне размера на регресната претенция е следвало да приложили
уговореното в Споразумение №585/16.08.2013 г. относно условията и реда за
ликвидация на регресни щети, сключено между двете застрахователни
дружества, в раздел II от което страните са договорили Методика за
определяне на дължимото застрахователно обезщетение по регресни
претенции, съгласно която в зависимост от възрастта на моторното превозно
средство към датата на застрахователно събитие, е фиксирана стойност на
труд, боя и материали, както и цените на авточастите. Поддържа, че в
процесния случай, МПС „Фолксваген Голф“, с рег. №СВ............НХ към датата
на произшествието е на 1 г., като съгласно посоченото по-горе споразумение
трудът за възстановяване на автомобила следва да бъде изчислен на 10,00
2
лв./час. След калкулация на боята и материалите, както и часовите ставки,
необходими за възстановяване на автомобила, определеното обезщетение в
размер на 346,50 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер
на 15 лева е преведена на ищцовото дружество.
При условията на евентуалност, твърди, че изплатеното от ЗК „.....“ АД
застрахователно обезщетение на собственика на застрахования при тях
автомобил не отговаря на действително претърпените вреди към дата на ПТП,
не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и
цената на труда по средни пазарни цени към датата на произшествието.
Оспорва иска за изплащане на мораторна лихва за посочения в исковата молба
период – 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г. с твърдения, че не е доказана дата, на
която поканата е получена, като допълва, че съгласно нормата на чл. 412, ал. 3
КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава
за плащане на задължението по чл. 411 КЗ след изтичане на 30 дни от
получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи
фактите, на които се основава претендираното вземане.
Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва.
Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна защита -
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователна, като твърди, че такива
разноски не са действително направени, а при условията на евентуалност,
оспорва по размер юрисконсултското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцовото дружество като прекомерно завишен, съобразно
фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуване и
представителство по делото. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за събиране на
вземането си на 11.12.2024 г., като е образувано ч.гр.д. № 73966/2024 г. на
СРС, 120 състав, като искането е уважено. След връчване на заповедта по чл.
410 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи претендираното вземане,
поради което съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК за
предявяване на установителен иск.
3
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата, че на 14.02.2020 г., около 08:55
часа, в гр. София, по ул. „СШ”, посока Семинарията, е реализирано ПТП
между застрахования при ищеца по имуществена застраховка „К“ марка
„Фолксваген“, модел „Голф”, с peг. № СВ ............ НХ, управляван от ГС Г и
лек автомобил марка „С“, модел „С4”, с peг. № ...., чиято застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключена с ответното
дружество, механизмът на настъпване на процесното ПТП, така, както е
посочено в исковата молба, заплащане от ищцовото дружество на
обезщетение в размер на 448,50 лева и сторени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева; че ответното дружество е погасило по процесната щета
сумата от 361,50 лева, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът приема като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Вещото лице е
установило, че щетите, нанесени по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф”, с peг. № СВ ............ НХ са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Увреденият автомобил е бил в експлоатация към датата на
настъпване на произшествието от пет месеца и 19 дни от датата на
първоначалната регистрация на автомобила. Стойността, необходима за
възстановяване на увреденото МПС по средни пазарни цени в България
възлиза на 681.01 лв. Съгласно заключението на вещото лице, стойността
необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база
експертна оценка, съгласно Споразумение № 585/16.08.2013 г. относно
условията и реда за ликвидация на регресни щети, към датата на ПТП, възлиза
на 338.54 лв.
Представено е Споразумение № 585/16.08.2013 г., сключено между
двете дружества, относно уреждане на отношенията между страните във
връзка с обработването на насрещните им регресни претенции, условията и
реда за това, както и методиката за изчисляване на дължимото обезщетение за
тях. Видно от същото, действието му се прекратява с изтичане на срока, за
който е сключено, ако действието му не е автоматично продължено по реда на
т. IV.1. от него (едногодишен), по взаимно съгласие на страните, изразено в
писмена форма, с едномесечно писмено предизвестие, отправено до другата
страна. Ищцовата страна, макар и да твърди в съдебно заседание, че същото е
било с възможност за продължаване до три години, но не е било продължено,
4
не е ангажирала доказателства, че същото е прекратено по определения в него
срок, поради което съдът приема същото за валидно и действащо и към датата
на настъпване на ПТП-то.
От представените по делото документи се установява, че собственика на
увреденото МПС се е съгласил да бъде прихванато обезщетението,
определено от застрахователя – ищцовото дружество – в размер на 557.94 лв. с
дължимите 4 вноски по застрахователната полица с декларация от 28.06.2020
г. (л.9, стр.2 от делото).
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже наличие
на действия или бездействия на лице, на което ответното дружество е
възложило извършването на определена работа, които са в причинна връзка с
нанесените вреди на увреденото лице и размера на щетите. Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД се явява обезпечително-гаранционна и не предполага виновно
поведение, а наличие на действия, респективно бездействия на лица или лице,
на което е било възложено извършване на определена работа от дружеството-
ответник, и причинно-следствена връзка с настъпилите вреди следствие на
това действие/бездействие на лицето (лицата).
Установи се по делото, че е настъпило процесното произшествие по
описания в исковата молба начин, като обстоятелствата, свързани с
процесното произшествие се установяват чрез събраните писмени
доказателства, които са неоспорени от ответника, както и от изслушаната и
приета като неоспорена САТЕ. По делото е спорен размера на дължимото
обезщетение, като ответникът е оспорил размера на обезщетението, като е
посочил, че същото следва да бъде определено по реда и по методиката,
възприета от двете страни с действащо и към момента на настъпване на
процесното ПТП Споразумение № 585/16.08.2013 г. и че претендирания
размер е завишен. Съдът приема това възражение, като съгласно експертизата
при прилагане на методиката от споразумението между страните, размерът на
обезщетението възлиза на 338.54 лв. По делото е прието за безспорно в
отношенията между страните, че ответното дружество е погасило по
процесната щета сумата от 361,50 лева, като тази сума е по-голяма от
определеното от вещото лице. Съдът приема, че с тази сума е заплатена и
5
сумата за обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковата молба се явява недоказана
и неоснователна и следва да се отхвърли, предвид това, че застрахователят на
увредения автомобил е заплатил обезщетение в по-голям от дължимия размер,
което следва да остане за негова сметка. Следва иска да се отхвърли, а на
ответника да се присъдят разноски в пълен размер.
Ответникът от своя страна претендира разноски в исковото в размер на
150 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразно фактическата и
правна сложност на делото, приключването му в едно открито съдебно
заседание и без явяване на процесуален представител на ответника.
При този изход от спора на ищеца не му се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „СШ“ № 67 А, срещу „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД,
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ №
89Б, ОББ МЦ, че ответникът „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК ..............., дължи на
ищеца „.....“ АД, ЕИК ...., установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 87,00
лева (осемдесет и седем лева), представляваща главница за регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва за период
от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 31,61 лева (тридесет и
един лева и 61 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
09.12.2021 г. до 09.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 389/06.01.2025 г. по ч. гр. д. № 73966/2024 г. по
описа на СРС, 120 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „.....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „СШ“ № 67 А да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ № 89Б, ОББ МЦ, сумата
от 250 лв. двеста и петдесет лева) за разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7