РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 10.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 198 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г.И.Г. предявява установителен
иск, съединен с осъдителен иск както следва: 1.установителен иск за сумата общо
15 750 лв., от която 2 250 лв. като частичен иск от общо дължимото му
и неплатено от ответника брутно трудово възнаграждение за м.октомври 2016г. от
2 743.73 лв., и за сумата 13 500 лв. като частичен иск от общо
дължимото му и неплатено от ответника обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в
размер на 17 537.08 лв., като за сумата 15 750 лв., ведно със законна
лихва от 23.12.2016г. РС-Кърджали е издал в полза на ищеца като кредитор и
срещу ответника като длъжник Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с N 217/23.12.2016г. по ч.гр.д. N 1593/2016г., което вземане ищецът претендира да се
установи спрямо ответника, тъй като е възразено от ответника по реда на чл.414
от ГПК, и 2.осъдителен иск за сумата 4 530.81 лв., представляваща разликата над
сумата 15 750 лв. до пълния размер на дължимите му възнаграждение и
обезщетение от 20 280.81 лв., което
искане е допустимо съгласно т.11б от ТР
4/2013 на ВКС, ОСГТК, в която е прието, че за разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на
вземането, е допустимо предявяване на осъдителен иск при условията на чл.210, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по сключен с ответника
трудов договор N 106/01.02.2003г., изпълнявал длъжността „авиотехник-механика“ без прекъсване
повече от 16 години и с допълнително споразумение от 10.10.2008г. било
уговорено основно възнаграждение от 2 250 лв. с допълнително
възнаграждение от 13.50 лв. за трудов стаж и професионален опит.Със Заповед N 885/01.11.2016г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено
поради пенсиониране, и в заповедта било посочено да му се изплати обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, които
ответникът не изплатил така както и последното му възнаграждение за месец
октомври 2016г., по която причина инициирал производство по чл.410 от ГПК, по
което е издадена Заповед за изпълнение по
гр.д. N 1593/2016г. за претендираната от сума от 15 750 лв., която не
представлявала пълния размер на дължимите му от ответника трудово
възнаграждение и обезщетение.Върху неизплатените му възнаграждение и
обезщетение претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане, както и разноски по делото.Сочи, че общо
дължимото му за м.октомври 2016г. в брутен размер възнаграждение е
2 743.73 лв., а дължимото му по чл.222, ал.3 от КТ обезщетение в брутен
размер е 17 537.08 лв.В съдебно заседание ищецът чрез
адвокат пълномощник поддържа исковете и не претендира разноски по делото.
Ответникът по иска „Ер Виа“ ООД гр.София не е подал отговор на исковата
молба, след надлежно връчване за целта на книжата по делото на 18.05.2017г.,
чрез негов служител С.К.-счетоводител, посочена като такава и в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните.В съдебно заседание,
ответникът, редовно призован на 05.07.2017г., чрез негов служител В.И.-шофьор,
не се представлява.С оглед редовното призоваване по реда на чл.131 от ГПК,
както и за първото и единствено по делото съдебно заседание, съдът не е приел
за основателни възраженията на ответника, че не е уведомен за
делото.Независимо, че по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба, същият е оспорил вземането по установителния иск по чл.422,
ал.1 от ГПК с възражението по чл.414 от ГПК, подадено по ч.гр.д. N 1593/2016г. на РС-Кърджали, в което чрез законния си
представител-управител Д.А.Б. е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
Предявени са съгласно чл.422, ал.1 от ГПК частични установителни искове по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, и частични
осъдителни искове по чл.124 от КТ и чл.222, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.86,
ал.1, изр. 1-во от ЗЗД.
Към
исковата молба са представени допълнително споразумение от 10.10.2008г. към трудов договор N 106/01.02.2003г., сключен между страните, за изпълнение от страна на ищеца
на длъжността „авиотехник-механика“, заповед N 885 от 01.11.2016г. за прекратяване на възникналото от договора трудово
правоотношение, считано от 01.11.2016г., поради придобиване от ищеца на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдържаща волеизявление на ответника
като работодател за изплащане на ищеца на обезщетение на основание чл.222, ал.3
от КТ в размер на шест брутни работни заплати за работа при ответника през
последните 10 години, и Справка-Данни за осигуряване на ищеца за периода от
01.05.2016г. до 31.10.2016г., издадена от НАП-ТД Варна, от която се установява,
че начисленото на ищеца за м.октомври 2016г. брутно трудово възнаграждение
/БТВ/ е в размер на 2 743.73 лв., за отработени 21 дни/т.е. пълен работен
месец/, при което обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, определено съгласно
правилото на чл.228, ал.1 от КТ възлиза на 16 462.38 лв..В първото съдебно
заседание ищецът чрез адвокат пълномощника си представя Извлечение от собствена
банкова сметка ***, за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., както и имейл
от 14.10.2016г., с който ответникът му изпраща фиш за заплатата му за
м.септември 2016г. с дължима сума 2 409.61 лв., изплатена по сметката му на
14.10.2016г., след която дата и до края на 2016г., по сметката му не са постъпвали
други плащания от ответника.
Ответникът оспорва иска по чл.422, ал.1 от ГПК, без да сочи конкретни
съображения.Не сочи факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи
претендираните вземания, респ. отговорността му като работодател да изплати
последното дължимо на ответника за месеца преди прекратяване на трудовото
правоотношение възнаграждение, претендирано в брутен размер, както и
обезщетението, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, когато към
това прекратяване работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, за
което обстоятелство се съдържа признание в заповедта за прекратяване, както и
за обстоятелството, че ищецът е работил при него през последните 10 години от
трудовия си стаж, което обуславя извод, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение по чл.222, ал.3, вр. чл.228, ал.1 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, и което предвид, че последното
трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, е
2 743.73 лв., предвид и, че в този месец ищецът е отработил всички работни
дни, без да е полагал извънреден труд, възлиза на 16 462.38 лв..С оглед така
доказаните размери на последното неизплатено на ищеца БТВ и обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ следва да се прецени основателността на исковете по
размер.Така доказаните по делото размери на вземания, които ищецът претендира
от ответника, обуславят правомощие на съда да уважи изцяло предявения по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК установителен иск за сумата 15 750 лв., от която 2 250 лв. по частичен иск от пълния размер на
заявеното в настоящия процес вземане за неплатено брутно трудово възнаграждение
за м.октомври 2016г. в брутен размер от 2 743.73 лв., и 13 500 лв. по
частичен иск от пълния размер на заявеното в настоящия процес вземане за неплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер от 17 537.08 лв., ведно със
законната лихва върху сумата 15 750 лв., считано от 23.12.2016г.-датата на
подаване в съда на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане,
от когато се счита за предявен иска по чл.422, ал.1 от ГПК, за което вземане РС-Кърджали
е издал в полза на ищеца като кредитор и срещу ответника като длъжник Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с N
217/23.12.2016г. по ч.гр.д. N 1593/2016г., както и да уважи изцяло предявения частичен
осъдителен иск по чл.124 от КТ за сумата 493.73 лв., представляваща разликата
между установеното за дължимо вземане за неизплатено брутно трудово
възнаграждение за м.октомври 2016г., до пълния му дължим размер от
2 743.73 лв., както и да уважи отчасти предявения частичен осъдителен иск
по чл.222, ал.3 от КТ за сумата от 2 962.38 лв., представляваща разликата
между установеното за дължимо вземане за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, до
пълния му дължим размер от 16 462.38 лв., или общо дължима
сума по осъдителните искове 3 456.11 лв., и отхвърли предявения частичен осъдителен
иск по чл.222, ал.3 от КТ за разликата над сумата 2 962.38 лв. до пълния
му частичен размер от 4 037.08 лв.,
възлизаща на 1 074.70 лв., или общо за двата осъдителни иска за
разликата над сумата 3 456.11 лв. до пълния им общ размер от 4 530.81 лв..
При разглеждане и решаване на делото, съдът взе предвид,
че съгласно чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетения по Глава 10, раздел III „Други видове обезщетения“/чл.213-228 от КТ/ е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено.Или за база законът приема последният календарен месец, през
който работникът или служителят има пълен работен месец и съответно е получил
пълно месечно трудово възнаграждение.Така и Решение N 490 от 28.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. N 342/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК,
в което е прието, че обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово
възнаграждение за последния отработен пълен месец, т. е за месеца, през който
работникът или служителят е работил през всичките работни дни, а не въз основа на брутното трудово възнаграждение
за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение независимо
дали работникът или служителят е работил през всичките работни дни.От съгласуваното тълкуване на ал.2 т.8, вр. ал.1 на чл.24, вр. чл.25 от ЗДДФЛ следва, че обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ не е облагаем доход, и
дължим е брутният размер на обезщетението.По делото не е поставян въпрос
относно това кой размер на претендираното трудово възнаграждение за м.октомври
2016г. е дължим –нетния или брутния, при което съдът с оглед диспозитивното
начало дължи да присъди/респ. да установи претендирания брутен размер в случай,
че същото не е изплатено или не е изплатено изцяло, с оглед принципа, че при
изплащането му, работодателят прави
посочените по-горе удръжки.В този смисъл е и практиката на ВКС, че съдът
присъжда дължимото брутно възнаграждение/ по аналогия и дължимото брутно
обезщетение/, и едва при заплащането му се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО
и др., в случай на доброволно плащане във основа на решението или от събраните
суми в изпълнителното производство/ така и Определение N 11/15.01.2009г. на ВКС по гр.д. N 510/2008г., I г.о., ГК, Решение
№ 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III ГО, ГК/.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, в тежест
на страните не се следва възлагане на направени от тях по делото разноски, тъй
като не се претендират такива. На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат държавните такси върху размера на всеки един от
предявените искове както следва: 90 лв. по частичния установителен иск за БТВ и
540 лв. по частичния установителен иск за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ/по
които два иска държавните такси са в пълен размер поради пропуск на заповедния
съд да присъди половината от тях с разпореждането, с което е уважил заявлението
по чл.410 от ГПК и по аналогия с т.12 от ТР 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело N 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, 50 лв. по частичния осъдителен иск по чл.124 от КТ и 118.50 лв. по
частичния осъдителен иск по чл.222, ал.3 от КТ, или общо 798.50 лв..
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г.И.Г. с ЕГН **********,***, има съществуващо
вземане от „Ер Виа“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.Б., в размер
на сумата 15 750 лв., от която 2 250 лв., представляваща част от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец
октомври 2016г., от цялото заявено вземане в размер на 2 743.73 лв./по
частичен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.124 от КТ/ и 13 500 лв.,
представляваща част от неизплатено обезщетение в размер на шест брутни трудови
възнаграждения по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, от цялото заявено вземане в размер на 17 537.08 лв./по частичен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.222, ал.3 от КТ/, ведно със законната лихва върху
сумата от 15 750 лв., считано от 23.12.2016г.-датата на подаване в съда на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с N
217/23.12.2016г. по ч.гр.д. N 1593/2016г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА „Ер Виа“ с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.Б., да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********,***, сумата 3 456.11 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на осъдителните искове на 17.02.2017г. и до
окончателното изплащане на сумата, от която 493.73 лв., представляваща
част от неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2016г.,
възлизаща на разликата между установеното за дължимо вземане с настоящото
решение за неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.октомври 2016г., за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
N 217/23.12.2016г. по ч.гр.д. N 1593/2016г. на РС-Кърджали, до пълния му дължим размер
от 2 743.73 лв., и 2 962.38 лв., представляваща част
от неизплатено обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения по
чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, възлизаща на
разликата между установеното за дължимо вземане с настоящото решение за неизплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с N 217/23.12.2016г. по ч.гр.д. N 1593/2016г. на РС-Кърджали, до пълния му дължим размер
от 16 462.38 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г. с ЕГН ********** срещу „Ер Виа“ с
ЕИК *** частичен осъдителен иск
по чл.222, ал.3 от КТ, за разликата над сумата 2 962.38 лв. и до пълния му
размер от 4 037.08 лв.,
възлизаща на 1 074.70 лв./или общо по двата осъдителни иска за
разликата над сумата 3 456.11 лв. до пълния им общ размер от 4 530.81 лв./.
ОСЪЖДА „Ер
Виа“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Д.А.Б., да заплати по сметка на РС-Кърджали, сумата 798.50 лв.,
представляваща държавни такси върху уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен
съд-Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: