№ 21914
гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110131215 по описа за 2025 година
Предявени са от Г. Д. Г. срещу . обективно кумулативно съединени осъдителни искове
по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7044.80 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово
възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.06.2025г до окончателното плащане и сумата от 290.70 лева – мораторна лихва за
периода от 14.02.2025 г. до 01.06.2025 г.
В исковата молба и в уточнителна молба от 19.06.2025г се излагат твърдения, че
ищцата е работила в . 8 години, 4 месеца и 14 дни на длъжност „.“, като трудовото и
правоотношение било прекратено със заповед № .г, поради придобиване на право на пенсия
на 06.06.2023г. Посочва се, че при прекратяване на трудовото и правоотношение и е
заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 3522.40 лева, равняващи се на две
брутни възнаграждения. Сочи се,че от работодателят не било съобразено, че преди да
започне работа при него е заемала длъжност „.“ в друго детско заведение – . за срок от 10
години и 7 месеца. Предвид това от ищцата се застъпва становището, че е полагала труд при
същия работодател/същата . повече от 10 години през последните 20 години, поради което и
се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното възнаграждение за шест
месеца. Подчертава се, че законодателят е дал дефиниция на понятието „.“ и именно в
обхвата на същото попадат и . и детската ясла, в които е полагала труд, доколкото и двете са
под управлението на .. Ето защо се моли исковете да бъдат уважение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
1
Подчертава се, че ищцата е постъпила на работа при ответника на длъжност „.“ считано от
03.10.2016г. и доколкото същата е полагала труд при този работодател за срок от 8 години, 4
месеца и 14 дни, то дължимо и е обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни
трудови възнаграждения и именно тази сума и е изплатена. Поддържа се, че от доказателства
е видно, че ищцата не е полагала труд в . за срок от 10 години и 7 месеца, а за срок от 6
години и 10 месеца. Като неправилен се оспорва е извода, че . и яслата представляват ., тъй
като . е юридическо лице – учебно заведение, извършващо дейност съгласно Закона за
предучилищното и училищното образование, а яслата е здравно заведение, което извършва
дейност съгласно Закона за здравето. С оглед така посоченото се изтъква, че по отношение
на ищцата не е налице една от предпоставките за присъждане на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ в процесния размер, а именно да е придобила при същия работодател или в същата
група предприятие 10 години стаж през последните 20 години. Изхождайки от дефиницията
за „.“ ответника сочи, че детската ясла и ., в които е работила ищцата, не са работодатели,
които да са в някаква връзка. Подчертава се, че обстоятелството, че двамата работодатели са
бюджетни организации, на дава основание да се счете, че се касае до един и същи
работодател или до .. Позовава се на Постановление № 31 на МС от 11.02.1994г, като
посочва необходимостта да се извърши преценка дали организациите са с един и същи
основни или сходни функции и задачи. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат
отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не съществува спор, че са били обвързани с валидно трудово
правоотношение, което е било прекратено със заповед №.г. за прекратяване на трудов
договор на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ във връзка с придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 17.02.2025г.
Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № .г.,
сключен между ищцата Г. Г. и ., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „.“
с код по ., .. Следователно ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на
посочената длъжност в периода от 03.10.2016г. до 17.02.2025г., т.е за период от 8г., 4 месеца
и 14 дни. В трудовия договор изрично е посочено, че към датата на сключване на договора
ищцата е имала 29 години и 16 дни трудов стаж по специалността и 34 години 11 месеца и
20 дни общ трудов стаж.
Видно от приложената към отговора на исковата молба длъжностна характеристика за
длъжност „.“ в ., район „.“, С., основните функции на длъжността касаят полагане на грижи
за децата в детската ясла, в това число извършване на редовно и качествено почистване на
всички помещения, полагане на грижа за личната хигиена на децата, оправяне на леглата на
децата и смяна на замърсеното с чисто бельо, проветряване на помещенията, ежедневна
дезинфекция, донасяне на храна от кухнята, измиване на съдове и прибори, активно
помагане на медицинската сестра във всички режимнни моменти, почистване, измиване и
2
дезинфекциране на гърнета на деца. Посочено е, че .та отговаря за живота и здравето на
децата в групата, в която работи, за текущата дезинфекция и стерилизация, за правилното
съхраняване на дезинфекционния препарати, както и за точното и в срок изпълнение на
поставените задачи о медицинската сестра и директора.
По делото е установено от приложените по делото трудови книжки на ищцата, че през
13.01.1988г. ищцата е била назначена на длъжност . в ДДПВ, като е заемала тази длъжност
до 24.11.1991г, след което е била в периода от 25.11.1998г. до 01.04.1998г е заемала на
длъжност „.“ в ДДПВ „.“ и е преназначена от 01.07.1998г на длъжност „.“ при същия
работодател, която е заемала до 30.09.1998г. Съгласно направените отбелязвания в трудовата
книжка считано от 01.10.1998г ищцата е била назначена като „.“ в ., където е работила до
01.01.1999г. След освобождаването на ищцата от . същата е била вписана като „безработен“
и считано от 04.09.2000г е започнала да полага труд отново на длъжност „. – .“ в „.“ ЕООД
до 28.10.2009г. По отношение на всяка една от така заеманите длъжности от ищцата до
28.10.2009г изрично е отбелязано в трудовата и книжка, че областта на работа е в сферата на
„просветата“. Считано от 23.11.2009г ищцата е била назначена на длъжност „.“ в . и е
работила на тази длъжност при този работодател до 01.10.2016г., т.е общо 6 години, 10
месеца и седем дни. Изрично в трудовата книжка е отбелязано, че в . организационното
звено на работодателя е „просвета“. В трудовата книжка на ищцата е направено отбелязване
и за сключения трудов договор с ответника, като по отношение на него изрично е посочено,
че организационното звено, в което попада е „здравеопазване“.
По делото е постъпило писмо и от директора на ., съгласно което същата представя на
съда откритата длъжностна характеристика в трудовото досие на Г. Д. Г.. Във връзка с това
представя на съда длъжността характеристика на . в ., в която е посочено, че „.та в яслена
група“ изпълнява задачи свързани с отглеждането, храненето, закаляването, тоалета и
възпитанието на децата. Отбелязано е, че .та поддържа чистотата в помещенията на своята
група и всекидневно извършва дезинфекция, подготвя нечистото бельо за пране, измива
съдовете на групата и ги стерелизира, грижи се заедно с мед.сестрата за възпитаване на
навици у децата за измиване, обличане, събличане, хранене, съхранява и отчита зачисленото
и имущество, донася храна от кухнята, измива и стерилизира приборите за хранене,
привежда в ред занималнята.
Представено от страна на ответника е и писмо с отговор по отправено запитване от
страна на директора на . до Министерство на труда и социалната политика с въпрос „. към
МОН, а другата в детска ясла към СО . могат ли да се водят група сходни предприятия, за да
има служителят общо 10 години от последните 20 и да получи 6 брутни заплати“. В отговора
е цитирана дефиницията за „група предприятия“, дадена в КТ, като е посочено, че
преценката се извършва от работодателя, но следвало да се има предвид, че юридически
лица, които осъществяват своята дейност самостоятелно и наемат самостоятелно работници
и служители не покриват критериите за „група предприятия“.
Прието като доказателство е и становище на Федерацията на синдикатите в . по
отправено запитване от страна на ищцата, в което същата е посочила, че е работила като . в
3
детска ясла, а преди това е работила като . също в детска ясла на територията на .. Предвид
това е отправила искане да се посочи дали има право да получи 6 брутни работни заплати. В
отговора е застъпено становище, че ищцата има право да получи обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ в размер на 6 брутни заплати, доколкото е полагала труд в посочените в запитването и
ясли, тъй като и двете детски ясли са в системата на Община ..
Пред Софийски районен съд е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен
месец при ответника е било1761.20 лева.
Софийски районен съд кредитира на основание чл. 202 от ГПК изцяло заключението
на допусната съдебно-счетоводна експертиза, като изготвена от вещо лице притежаващо
необходимите професионални знания и квалификация, и съобразено с представените по
делото доказателства и извършена проверка при ответника.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ:
За да бъде уважен иска по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните в настоящото производство е съществувало
трудово правоотношение за твърдения период, което е било прекратено на съответното
основание – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че
ищцата е работил при ответника не по-малко от 10 години към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. На доказване подлежи и размера на брутното трудово
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж или в същата група предприятия - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж. Въз
основа на така посоченото може да се достигне до извод, че за осъществяването на
фактическия състав на нормата на чл. 222, ал.3 КТ е необходимо установяването на два
позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж,
т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на
увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерии -
работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и
същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение, или в същата група
предприятия. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която
на общо основание подлежи на съдебен контрол.
4
В доктрината е прието, че паричната сума, която получават работниците и
служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на
правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на
работника или служителя вреди от работодателя. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно
правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то
не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки.
Вредата не е между тези предпоставки и съответното плащане не представлява форма на
обезвреда и по същината си не представлява обезщетение. То е от категорията на
плащанията, наречени „гратификационни”, т.е. изразяващи благодарността на работодателя
спрямо работника или служителя за това „че е приключил живота си в труда по трудово
правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия“. А при наличие на работа
повече от 10 години при един и същи работодател това плащане е и в по-голям размер,
защото изразява и признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговата
лоялност, която му е засвидетелствал с продължителната си работа и принос в дейността на
предприятието. Гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ е превърната в задължителна за
изплащане от работодателя, когато всички законови изисквания са налице, т. е. не зависи от
неговата субективна преценка и е въздигната в субективно право на работника или
служителя, което на общо основание може да се защитава и по съдебен ред. Това
благодарствено плащане, отчитайки неговото социално предназначение, е замислено и
уредено като еднократно плащане при прекратяване на трудовия договор, съответно на
служебно правоотношение в изпълнение на публична дейност в изпълнителната власт или в
изпълнение на публична дейност в съдебната власт. В този смисъл е Решение № 17/2018г. по
к.д. № 9/2018г. на Конституционния съд на Република ..
При съобразяване на така посоченото настоящият състав намира, че между страните
не се спори, а и се установява и от всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, че са налице общите предпоставки на чл. 222, ал. 3 КТ предвиждащи
заплащането на обезщетение, а именно правоотношението на ищцата е прекратено поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ищцата не е получавала друга
гратификацията. Именно поради това и от страна на ответника е било заплатено на ищцата
обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ в размер на 2 брутни заплати – факт, който не се оспорва от
страните. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че спорът по делото е
концентриран върху въпроса дали по отношение на ищцата е налице допълнителната
предпоставка от фактическия състав на чл.222, ал. 3 КТ даваща право на служителя да
получи гратификациинно плащане в по-голям размер. За да има право на това ищцата,
следва да бъде установено, че същата е придобила 10 години трудов стаж при един и същ
работодател, преди прекратяване на трудовото и правоотношение.
Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно §1, т. 1 ДР на КТ „работодател“ е
всяко физическо и юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. С оглед така дадената дефиниция,
5
следва да се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4, т. 4 от Наредба №
26/18.11.2008г за устройството и дейността на . и детските кухни и здравните изисквания
към тях, директорът сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които
работят в детската ясла. Следователно детската ясла, доколкото самостоятелно наема
служители по трудово правоотношение, се явява работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на
КТ. Същевременно от ищцата не се спори, че тя е полагала труд при ответника-работодател в
период от 03.10.2016г до 17.02.2025г, т.е 8 години, 4 месеца и 14 дни, т.е по-малко от 10
години. Това обстоятелство налага изследването на въпроса дали е налице втората хипотеза
на чл. 222, ал. 3 КТ – положеният трудов стаж от ищцата да е в „група предприятия“,
доколкото преди ищцата за сключи трудов договор с ответника е полагала труд в . повече от
6 години без прекъсване до 01.10.2016г.
Понятието „група предприятия“ има и легална дефиниция, дадена в § 1, т. 2а ДР на
КТ и препраща към дефиницията, дадена в § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Съгласно същата „група от предприятия“ са две или повече свързани
предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или
непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие;
контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие
акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на
административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или
предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
С ПМС № . г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал.
3 КТ са уредени хипотези, при които въпреки, че лицата през последните 10 години от
трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също
се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на законодателното разрешение е
съобразяване на обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при
един и същ работодател през тези години поначало са обективни и независещи от волята им
- преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената
на бюджетна издръжка (чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ПМС №. г.). Така съгласно чл.1, ал. 1 от ПМС №
. г. при прекратяване на трудовото правоотношение след 1.01.1993 г. на работник или
служител от организациите на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за
изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяване, обезщетението му
по чл. 222, ал. 3 КТ се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от шест месеца, когато независимо от осъществените преобразования, закриване,
откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка,
работникът или служителят е работил през последните 10 години от трудовия си стаж в
една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация
или звено на бюджетна издръжка. Звено на бюджетна издръжка по своята същност
съответства към днешна дата на понятието „бюджетна организация“, което има легална
дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за публичните финанси а именно всички
юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на
6
общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали
юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната
фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171 ЗПФ“. В настоящия
случая безспорно ответника, представляващ общинска детска ясла, е именно бюджетна
организация, доколкото съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 26/18.11.2008г за устройството и
дейността на . и детските кухни и здравните изисквания към тях издръжката на децата в
общинските детски ясли и дейността на общинските детски кухни се финансира от
съответния общински бюджет.
Аналогично по отношение на общинските детски градини, каквато е ., в която от
23.11.2009г до 01.10.2016г. е работила ищцата, в чл. 24 от Закона за предучилищното и
училищното образование е предвидено, че . са институции в системата на предучилищното
образование, които по аргумент на чл. 35, ал. 1 ЗПУО могат да бъдат общински и частни.
Съгласно чл. 52, ал.2 от ЗПУО общинските институции в системата на предучилищното и
училищното образование, каквито са и общинските детски градини, се финансират чрез
бюджета на общините.
При така посоченото относно начина на финансиране на двете самостоятелни
организации - . и . следва, че същите безспорно са бюджетни организации, чийто бюджет е
част от бюджета на .. Обстоятелството, че и ответникът и предходният работодател на
ищцата са бюджетни организации обаче не е достатъчен, за да се приеме, че е покрит
критерия посочен в чл.1, ал. 1 от ПМС № . г., съгласно който трудовият страж на служителя
следва в бюджетна организация, която е изпълнява едни и същи основни функции и задачи.
Във връзка с това следва да се посочи, че ПМС № . г подлежи на тълкуване във
взаимовръзка и при отчитане на изразената от законодателя воля за промяна с направеното
през 2020г изменение на чл. 222, ал. 3 КТ и към приложението му да се прибави и правото
на обезщетение в по-голям размер и за лица работели в „група предприятия“. Следователно
право на увеличен размер на гратификациинно плащане имат и лица, които са изпълнявали
едни и същи функции в звена на бюджетна издръжка, които формират „група предприятия“.
В този смисъл решение № 262/13.05.2025г. по гр.д.№ 2008/2024г на ВКС, III г.о.
Именно във връзка с това от страна на ответника се изтъква, че ищцата е полагала
труд в детската ясла на длъжност „.“, а в . преди това на длъжност „.“, както и че дейността
на . е в обхвата на област „.“, а на . - в областта на „.“.
За да се установи дали длъжностите, които е заемала ищцата при последните си
двамата работодатели, са с едни и същи следва да се съобрази не само тяхното
наименование, а трябва да се извърши преценка по отношение на техните функции и задачи.
Именно във връзка с това следва да се осъществи съпоставка между трудовите функции и
задачи, които ищцата е изпълнявала на длъжност „.“ в . и „.“ в .. На първо място,
настоящият състав намира, че следва да се има предвид, че и двете длъжности съгласно
Националния класификатор на професиите и длъжностите /. 2011/ са в категория .“ /53/,
група „.“ /531/ и подгрупа „.“ /5311/. Следователно и двете заемани от ищцата длъжности са
имали като основна функция грижата за деца, като обслужващ персонал, а не като
7
медицински персонал, какъвто се назначава в ., нито като педагогически персонал, какъвто
се назначава в ..
Следва да се уточни и, че в исторически план наименованието на тази обслужваща
длъжност както в ., така и в ., е варирала, но основните функции са се запазили. Така
например, съгласно действащата нормативна уредба към датата, в която ищцата е започнала
работа при ответника – чл. 9 от Наредба № 26/18.11.2008г за устройството и дейността на . и
детските кухни и здравните изисквания към тях, наименованието на длъжността и е „.“, но
преди това от действалата до 2008г наредба – чл. 25, т. 3, бук. „Б“ от Наредба № 6 за
организацията и дейността на ., е видно, че длъжността „.“ е била приемана за идентична с
длъжността „.“.
По отношение на длъжността „.“ в ., следва да се посочи, че същата е била уредена в
Наредба № 5 за . и обединените детски заведения, действала до м.09.2000г. и извън периода,
в която ищцата е полагала труд в .. Съгласно чл. 68 от цитираната наредба помощник-
възпитателя, полага труд в ., като основните му задължения са да осигурява необходимите
санитарно-хигиенни условия за правилното развитие и възпитание на децата; съвместно с
учителя отговарят за здравето на децата; да извършва редовно и качествено почистване на
занималните, спалните, кабинетите, коридорите, фоайетата, сервизните помещения и др.
(подове, врати, прозорци), дворните места, физкултурните салони съгласно определената от
ръководителя на детското заведение площ; да прави ежедневна дезинфекция, разстилат и
прибират леглата след сън, изтупват дюшеците; да съхранява и отчита зачисленото им
имущество; донася храната от кухнята, сервират я на децата, измиват и изваряват приборите
след хранене, привеждат в ред занималнята и след замърсяване я измиват и други. Подобна
подробна уредба на длъжността обаче не е предвидена в последващите нормативни актове,
приети след отмяната на Наредба № 5 за . и обединените детски заведения, като в Наредба
№4/18.09.2000г за предучилищното възпитание и подготовка, действаща до 2016г и, с която
се отменя Наредба № 5, липсва дефиниция или описание на изискванията за длъжност ..
Липсва подобна уредба и в приетата през 2016г и действаща до момента Наредба №
5/03.06.2016г за предучилищното образование, в която единствено в чл. 15, ал. 6 е
предвидено, че при целодневна организация за една група в . задължително се назначава
най-малко един помощник-възпитател, без обаче да се конкретизират неговите функции.
Аналогично в Закона за народната просвета, действал до 2015г, т.е и през времето, в което
ищцата е полагала труд в ., както и в действащия по настоящем Закон за предучилищното и
училищното образование, са уредени единствено функциите и задълженията на
педагогическия персонал, но не и на помощник-възпитателите. Това е и причината според
настоящия състав да съществува смесване в понятията „.“ и „.“ при разглеждане на двете
длъжности, когато даден служител е бил назначаван в обединено детско заведение, каквото е
било ., през времето в което ищцата е полагала труд там, при съобразяване на
обстоятелството, че в обединените детски заведения макар и да са с характер на детска
градина има и открити яслени групи, а в настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от двете страни в правния спор дали ищцата е полагала труд в яслена група
8
към . или в градинска група. Ето защо при изискване на длъжностната характеристика на
ищцата от . от директора на детското заведение е посочено, че в досието на Г. Г. е открита
длъжностна характеристика за длъжност „.“, която е представена пред съда. В
действителност в настоящия случай така представената длъжностна характеристика не носи
подписа на ищцата, но същата е намерена именно в нейното досие от директора на ., а
същевременно ищцата не оспорва, че именно това е било съдържанието на връчената и
длъжностна характеристика. Предвид това за Софийски районен съд е налице основание да
приеме, че именно описаните в длъжностната характеристика за длъжност „. в яслена група“
в . задължения са били основните задължения, които и ищцата е изпълнявала в . без
значение дали длъжността и формално е била наименувана „.“ или „.“. Нещо повече
описаните в тази длъжностна характеристика задължения/функции съответстват и на
функциите на .я в детска градина, описани в действащата преди възникване на трудовото и
правоотношение уредба на длъжността „.“ при липса на подробна уредба на тази длъжност
през времето на действие на трудовото и правоотношение с .. Съответно при съпоставка на
изпълняваните от ищцата функции в . и в . е видно, че и в двете детски заведения ищцата е
отговаряла за хигиената на помещенията, в които се отглеждат деца, оправяла е леглата им,
донасяла е храна от кухнята и е подпомагала съответно медицинския или педагогическия
персонал. С оглед на това настоящият състав приема, че ищцата е изпълнявала едни и същи
функции, имала е едни и същи задължения в две различни организации на бюджетна
издръжка. Това обстоятелство е било признато и от самия ответник, който при сключване на
трудовия договор на ищцата изрично е посочил, че тя има над 29 години по специалността, а
видно от трудовата и книжка Г. Г. е полагала труд основно на длъжност . в областта на
просветата. Това изявление на работодателя, обективирано в трудовия договор, съдът цени
по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факта, че ищцата независимо, че
при предходните си работодатели, в това число и при ., е била назначена на длъжност „.“, то
е изпълнявала същите функции като тези, които е изпълнявала и в ..
Настоящият състав приема и, че общинските ясли и общинските детски градини
попадат в обхвата на понятието „група предприятия“, доколкото и двете се финансират и
контролират от съответната община, в конкретната хипотеза и . и . са „подчинени“ на .,
доколкото съгласно чл. 119, ал. 2 от Закона за здравето общинските детски ясли се създават,
преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския
съвет и съгласие на директора на съответната регионална здравна инспекция, а съгласно чл.
310, ал. 5 от Закон за предучилищното и училищното образование общинските детски
градини се откриват, преобразуват, променят или закриват със заповед на кмета на
общината след решение на общинския съвет. Следователно именно . в конкретната хипотеза
е „предприятието майка“ под чието управление се намират и двете детски заведения, в
които в период на повече от десет години без прекъсване е работила ищцата. И двете детски
заведения са финансирани от общинския бюджет, като директорите им също се назначават
от кмета на общината. Ето защо непротиворечиво следва да се приеме, че . и . са група
предприятия под контрола на ..
9
В действителност както е посочено и от ответника, двете организации на бюджетна
издръжка са част от различни обществени направления – . е част от образователната система,
а . намират уредбата си в сферата на .. Следва да се посочи, че това не винаги е било така,
доколкото . като институция за първи път са уредени в Наредбата–закон за предучилищното
образование от 1934, в която структурата на предучилищното образование в . е била
разделена между три групи детски заведения - за деца до 5 навършени години се формират
т.нар. „детски огнища“, състоящи се от 2 сектора – „детска люлка“ – за кърмачета до 1
година и „детска ясла“ – за деца от 1 до 5 години; за деца от 5 до 7 години се създава
„детска градина“ и за деца-сираци се организират „детски домове“. Следователно изначално
създаването на . и . е било част от предучилищното образование в страната и едва с оглед
развиващите се социални и обществени процеси се е стигнало до разделението на двата вида
детски заведения, като . остават в областта на просветата, а яслите се приемат като част от
сектор здравеопазване. Независимо от това тяхната дейност винаги е била неразделна -така
например именно Наредба № 1 за . и обединените детски заведения, обн. в ДВ бр.
18/05.03.1982г е приета съвместно от Министерство на народната просвета и Министерство
на народното здраве, доколкото в . е предвидено наличието и на яслени групи. Въпреки че
към периода, в която ищцата е полагала труд в . и в последствие в детска ясла . двата видна
дейност макар и да е свързана с отглеждането на деца да е разделена в две различни
обществени направление, никога не е било възможно . и ясли да бъдат отграничавани в
своите функции, а именно съгласно постановление ПМС № . г изпълнението на едни и същи
функции е от значение. Предвид това в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26/18.11.2008г за
устройството и дейността на . и детските кухни и здравните изисквания към тях изрично е
предвидено, че . са организационно обособени структури, в които екип от медицински и
други специалисти осъществява отглеждане чрез грижа за опазване и укрепване на здравето,
възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. В същия смисъл е и
определението за детска градина, дадено в чл. 24, ал. 1 от ЗПУО, а именно . е институция в
системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат,
възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I
клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Следователно независимо, че структурно двата видна детски заведения са поставени в две
различни направления, то същите под контрола на съответната община изпълняват едни и
същи функции – на отглеждане, възпитание и обучение на деца, като разграничение основно
е във възрастовата група на децата. Ето защо настоящият състав приема, че независимо, че
са два отделни видна организации на бюджетна издръжка, . в областта на просветата и
яслите в областта на ., те изпълняват една и съща функция, като една и съща е била и
функцията, която ищцата е изпълнявала и в . и в . в качеството си на . и на .. В този смисъл
следва да се съобрази в решение № 140/18.01.2019г. по гр.д.№ 2809/2017г. на ВКС, IV г.о, в
което е приета възможността да се заплати увеличения размер на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ и за служител полагал труд в областта на образованието и в областта на социалните
услуги.
Аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе и от обстоятелството, че
10
предходният работодател на ищцата – . е обединено детско заведение, т.е в него има както
градински групи, така и яслени, а тези яслени групи независимо че са в рамките на детска
градина, функционират съобразно изискванията именно на Наредба 26/18.11.2008г за
устройството и дейността на . и детските кухни и здравните изисквания към тях, доколкото
съгласно чл. 6, ал. 3 от същата, в редакция от 02.12.2008г. действал и към периода на
съществувалото между ищцата и . трудово правоотношение, яслени групи могат да се
откриват и в целодневни и седмични детски градини, като организацията на работа в тях
не се различава от тази на постоянните ясли. Следователно ако се приеме тезата на
ответника, че . и . не представляват група предприятия само защото едната намира уредба в
Закона за здравето, а другата – в Закона за предучилищното и училищното образование, то
при приложението на чл. 222, ал. 3 КТ би се достигнало до неравно третиране на служител,
който е работил в рамките на повече от 10 години като детегледач в ясла и като . в детска
градина в същата община спрямо друг служител, който е полагал труд в едно единствено .
на същата община повече от 10 години, но част от времето в яслена група като детегледач, а
в друга част от времето в градинска група.
С оглед всичко изложено настоящият състав на Софийски районен съд намира, че
ищцата има право на увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
По отношение на размера на дължимото възнаграждение съдът намира, че следва да
бъде съобразено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата е 1761.20 лева. Предвид това дължимият
размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е 10567.20 лева, от която сума следва да бъде
приспадната вече заплатената част от това обезщетение в размер на 3522.40 лева.
Следователно ответникът е останал задължен за сумата от 7044.80 лева, т.е искът следва да
бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е
срочно и следователно с настъпването на падежа му - прекратяване на трудовия договор,
същият изпада в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо настоящият състав приема,
че ответникът дължи заплащането и на мораторна лихва от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 17.02.2025г, доколкото в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено, че същото се прекратява считано от 17.02.2025г., а не
от 14.02.2025г. За периода от 17.02.2025г до 02.06.2025г. размерът на мораторната лихва
върху дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ определен по реда на чл. 162 ГПК се
равнява на 282.73 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над
282.73 лева до пълния предявен размер от 290.70 лева и за периода от 14.02.2025г. до
16.02.2025г искът следва да бъде отхврълен
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищеца съразмерно с уважената част от исковете. От същата с оглед представен списък по чл.
11
80 ГПК се претендират разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждения. При
съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия случай съдът приема, че са представени
доказателства за извършеното плащане на посочената сума, доколкото по делото е
представен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на
1000 лева и с направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Ето защо в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски в размер на 998.91 лева
съразмерно с уважената част.
С оглед отхвърлянето на част от иска по чл. 86 ЗЗД право на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК има и ответника съразмерно с отхвърлената част. От името на ответника е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като
са представени надлежни доказателства за плащането им. Предвид това в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 1.09 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
дължимата държавна такса в размер на 330.42 лева и депозит за вещо лице в размер на
199.78 лева или общо 530.20 лева при съобразяване на изхода на спора.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . ЕИК ., с адрес в гр.С., р-н ., кв. ., да заплати на Г. Д. Г., с ЕГН **********,
с адрес гр. С., ж.к. .., на основание чл.222, ал. 3 КТ сумата от 7044.80 лева, представляваща
оставаща част от незаплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното
трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.06.2025г до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 282.73 лева, мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода
от 17.02.2025г до 02.06.2025г, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
282.73 лева до пълния предявен размер от 290.70 лева и за периода от 14.02.2025г. до
16.02.2025г.
ОСЪЖДА . ЕИК ., с адрес в гр.С., р-н ., кв. ., да заплати на Г. Д. Г., с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 998.91 лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. .., да заплати на . ЕИК ., с
адрес в гр.С., р-н ., кв. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1.09 лева - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА . ЕИК ., с адрес в гр.С., р-н ., кв. ., да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 530.20 лева - държавна такса и
депозит за вещо лице.
12
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13