Решение по дело №2897/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 267
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Асен Воденичаров
Дело: 20201000502897
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502897 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 811 от 29.01.2020 год., постановено по гр.д.№ 5618/2016 год. по описа на СГС,
I-17 състав е отхвърлен предявен от Г. П. Й. /починал в хода на производството и заместен
от наследниците си А. С. Г. и А. Г. Г./ срещу Г. С. С. иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД
за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 23, том ІІ,
рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус Р. Д.. Със същото решение съдът е
развалил на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 23, том ІІ, рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус Р. Д., с който
Г. С. С., действащ като пълномощник на Г. П. Й. е продал на себе си самостоятелен обект в
сграда, находяща се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, представляващ апартамент с
идентификатор 68134.1106.11.10.35 в сграда № 10, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.11, целият с площ от 49.27 кв.м., заедно с избено помещение с
площ от 7.60 кв.м., заедно с 2.90% идеални части от общите части на сградата, който имот е
идентичен с апартамент без посочен номер по документ за собственост, на етаж 2 във вход
„24“ на жилищната сграда – блок № Б-1 на бул. „***“ № 186, ж.к. „***“, гр. ***, със
застроена площ от 49.27 кв.м., с кубатура 142.88 кв.м., състоящ се от стая, дневна-хол,
кухня, антре, баня-тоалетна, без посочени съседи на апартамента по документ за
собственост, заедно с избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с
площ от 7.60 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост и заедно с 2.90% ид.ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
1
мястото, поради неизпълнение на задължението на Г. С. С. да заплати на Г. П. Й.
продажната цена от 33 325.60 лева.
Решението е обжалвано от ответника Г. С. С. в частта в която е уважен предявения иск с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че решението е недопустимо, като
постановено по нередовна искова молба, тъй като пълномощното въз основа на което е
упълномощен процесуалния представител на ищеца не е подписано от последния, който
порок не може да бъде поправен поради смъртта на ищеца. Въз основа на това твърди, че
няма надлежно упражнено право на иск. Правят се и оплаквания, че съдът не е анализирал в
цялост събраните по делото доказателства, вследствие на което е достигнал до неправилния
извод, че продажната цена не е заплатена. Моли решението да бъде обезсилено или
евентуално отменено в обжалваната част и предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Въззиваемите А. С. Г. и А. Г. Г. оспорват навените по жалбата доводи и молят за
потвърждаване на решението. Претендират разноските по делото.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо, като в тази връзка не намира за
основателни доводите за нередовност на исковата молба, при оспорена представителна власт
на процесуалния представител на ищеца. Въпроса може ли насрещната страна /ответник/ в
исков процес да се позове на липса на представителна власт у другата страна /ищец/ и да
иска да се прилагат последиците от нея, когато липсата ѝ касае образуване на исковия
процес, респективно липсата на процесуална легитимация за завеждане на този процес и
когато твърди недобросъвестно /противоправно/ упражнено право на иск е изследван
многократно в практиката на съдилищата и е непротиворечив. Пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл.33 от ГПК, което се прилага към исковата молба. Въз основа на това
пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на представителна власт на
предявилия иска пълномощник, като тази проверка е ограничена само до установяващото се
от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него изявление на
упълномощителя действително е направено. Доколкото извършените от пълномощника
процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие
само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за
обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да
оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис.
2
Освен това правото на кредитора да развали договора за покупко-продажба е имуществено
право, което не е с оглед личността и е наследимо. Когато исковата молба за разваляне на
договора за покупко-продажба е подадена от лице без представителна власт, правото да се
потвърдят извършените процесуални действия е също имуществено и наследимо право, тъй
като правото на разваляне не е с оглед на личността. В случая наследниците на ищеца са
конституирани по делото и са потвърдили извършените процесуални действия, поради което
въпросът дали пълномощното за адвокат е подписано от ищеца, е без значение за
извършените процесуални действия и допустимостта на иска.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи
заплащането на продажната цена по договора, съдът намира следното:
Не е спорно между страните, че посредством пълномощно от 20.03.2012 год. с нотариална
заверка на подписа и на съдържанието Г. П. Й. е упълномощил Г. С. С. да го представлява
навсякъде, където е необходимо, включително пред нотариус с право да продаде сам на себе
си на основание чл. 38 от ЗЗД недвижимия му имот - самостоятелен обект в сграда,
находяща се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, представляващ апартамент с
идентификатор 68134.1106.11.10.35 в сграда № 10, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.11, целият с площ от 49.27 кв.м., заедно с избено помещение с
площ от 7.60 кв.м., заедно с 2.90% идеални части от общите части на сградата, който имот е
идентичен с апартамент без посочен номер по документ за собственост, на етаж 2 във вход
„24“ на жилищната сграда – блок № Б-1 на бул. „***“ № 186, ж.к. „***“, СО, район „***“,
гр. ***, със застроена площ от 49.27 кв.м., с кубатура 142.88 кв.м., състоящ се от стая,
дневна-хол, кухня, антре, баня-тоалетна, без посочени съседи на апартамента по документ за
собственост, заедно с избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с
площ от 7.60 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост и заедно с 2.90% ид.ч.
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, като в тази връзка подписва навсякъде, където е необходимо, като подава и
получава всякакви документи, свързани с гореописания имот, като винаги действа от името
на упълномощителя и за негова сметка. Посочено е в договора, че продажната цена в размер
на 33 325.60 лева е заплатена по банков път, преди подписването на договора.
С оглед оспорването на плащането на продажната цена, в доказателствена тежест на
купувача ответник е да установи този факт, така както е разпределена с доклада по делото. В
хода на производството ответникът не ангажира нито гласни, нито писмени доказателства,
установяващи изпълнение на задълженията си по договора за покупко-продажба от
10.04.2012 г., изразяващо се в заплащане на продажната цена от 33 325.60 лева, изключващо
правото на ищцовата страна да развали договора.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не му е даден срок за изпълнение.
Съгласно Постановление № 3/29.03.1973 г. по гр. д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС на РБ
основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договор
3
задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със
сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при споровете във връзка с
неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от възможностите за тяхното
изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е
толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното.
Развалянето на двустранните договори поради неизпълнение, когато с тях се прехвърлят
вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред - чл.87, ал.3 ЗЗД, като съдът би
могъл да даде допълнителен срок за изпълнение „според обстоятелствата“, ако длъжникът
предложи да изпълни в течение на процеса. „Обстоятелства“ по смисъла на чл. 87, ал. 3,
изр.2 ЗЗД, въз основа на които съдът, разглеждащ иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, може да даде на
длъжника срок за изпълнение на парично задължение са: наличието на извинителна причина
за забавата и ако такава е установена - интерес на кредитора от късното изпълнение.
Извинителната причина може да изключва отговорността за забава или да се изразява във
факти и обстоятелства, които са довели до забавата, но са настъпили от действия на
кредитора или на трети лица, оказващи съдействие /по закон или по уговорка между
страните/ при осъществяване на предложеното изпълнение.
В настоящият случай са налице предпоставките за разваляне на двустранния договор поради
цялостно неизпълнение на задължението за заплащане на цената, тъй като към датата на
предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД цената изцяло не е платена. Поради тази причина и
не са налице извинителни причини за забавата, тъй като в срока за изпълнение не е
предложено плащане. В този смисъл, забавата е резултат на бездействието на купувача -
длъжник, който не е предложил изпълнение и няма извинителни причини от категорията на
тези, които биха представлявали обстоятелства по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр.2 ЗЗД за
определяне на срок за изпълнение. При тези изводи съдът приема, че договорът за покупко-
продажба, сключен на 10.04.2012 год. и обективиран в нотариален акт № 23, том ІІ, рег. №
9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус Р. Д. следва да бъде развален поради
неизпълнение.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, въззиваемите имат право на разноски, но
доказателства за извършени такива не са ангажирани, поради което съдът не следва да им
присъжда разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 811 от 29.01.2020 год., постановено по гр.д.№ 5618/2016 год.
4
по описа на СГС, I-17 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5