Р Е
Ш Е Н
И Е
№ , гр.Бургас, 17.12.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, 4 въззивен
състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Петя Георгиева
2.Георги
Иванов
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВАНД № 1188 по
описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод постъпила жалба
от обвиняемия Г.С.Р., ЕГН:********** срещу решение № 124 от 08.10.2020г.,
постановено по АНД № 344/ 2020г. по описа на Районен съд-Айтос, с което първоинстанционният
съд го е признал за виновен за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1
от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв.
В жалбата се излагат твърдения за недоказаност на престъпното
деяние и за несправедливост на наложеното наказание.
Във въззивното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас оспорва жалбата, счита решението на АРС за
правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемия Г.С.Р.
се яви лично, поддържа жалбата си, излага твърдения за прекомерност на
наложеното му наказание и невъзможност да го заплати, моли за снизхождение.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението
в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, счете жалбата за процесуално
допустима - подаден в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от
легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По предвидения в НПК ред и
форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение
доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка
и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за
установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния
съд в мотивите на обжалваното решение, а именно:
Обвиняемият Г. С. Р. е роден на *** г. с адрес ***, *** гражданин, ***, ***, ЕГН **********.
На неустановена дата и от неустановено лице, обвиняемият
закупил двуколесно пътно превозно средство - мотопед, марка „КТМ“, модел HOBBY 3, син на цвят, с рама № 60642358. Същото не било регистрирано в КАТ и за него не били издавани регистрационни табели.
На 31.08.2020 г. около 09.40 часа обвиняемият Р. бил
спрян за проверка от свидетелите Н.К. и Д.Ж., двамата полицейски служители в РУП Айтос, докато управлявал моторно превозно средство - мотопед, марка „КТМ“,
син на цвят, с рама № 60642358. в гр.Айтос, по ул.“Софроний“ в посока ул.“Богориди“. Служителите установили, че мотопедът не е регистриран
по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и не
разполага с табели с регистрационен номер. При тези обстоятелства, на обвиняемия бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение бланков № АА 393359 от 31.08.2020 г. (л.6 от досъдебното производство) за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС, което не е регистрирано по установения ред, а въз основа на
събраните при проверката данни започнало досъдебно производство.
От заключението на техническата експертиза/стр.26-30 от
ДП/ се установява, че двуколесното пътно превозно средство - мотопед, марка
„КТМ“, с рама № 60642358, е МПС от типа L1e-B и следва да
бъде регистрирано като двуколесен мотопед по надлежния ред в ПП /КАТ/.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на обв.Р., показанията
на свидетелите Н.К. и Д.Ж., протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, копие от АУАН, справка за нарушители за
съдимост и от заключението по техническата експертиза /стр.26-30 от ДП/.
При така установените факти въззивният съд счита, че с поведението си обв. Р.
действително е реализирал всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК – управлявал моторно превозно
средство (мотопед), което не било регистрирано по надлежния ред.
Правилно РС е приел, че конкретиката на деянието не разкрива белезите на
чл.9, ал.2 от НК като е изложил обстойни мотиви за това, които настоящият
състав споделя. Регистрационният режим на превозните средства и прегледите за
проверка на техническата им изправност са част от мерките на ЕС, гарантиращи,
че превозните средства се поддържат в безопасно състояние по време на използването
им, както и гаранция, че разрешението за използване в пътното движение, когато
превозното средство представлява непосредствен риск за пътната безопасност,
може да бъде временно отнето. Първоначалната регистрация осигурява
административно разрешение за начало на безопасна експлоатацията на превозното
средство в пътното движение. Това разрешение може да бъде отнето, когато
техническото състояние на ППС-то представлява риск за движението. Тези правила са
транспонирани във вътрешното право на Република България със Закона за
движението по пътищата и Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства
и ремаркета, теглени от тях. Двата нормативни акта предвиждат подробно условията
за първоначална регистрация, за спиране, за временно отнемане и за служебно
прекратяване на същата. Управлението на МПС без
регистрационни табели е забранено от законодателя, като целта на чл.345, ал.2
от НК (предвид формалния характер на деянието) е да се предотврати експлоатирането
на МПС-та, които може да представляват риск за движението, както и възможността
на водача да се укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово участие,
доколкото именно регистрационната табела служи за индивидуализация на моторното
превозно средство, респ. тя служи и за идентификация на собственика му. В
конкретния случай, управляваното от обв.Р. МПС никога не е било регистрирано,
респективно никога не е проверявано неговото техническо състояние и годност да
се движи по републиканската пътна мрежа. То е управлявано в населено място през
деня, където възможността за възникване на ПТП е с по-висок интензитет предвид по-голямото
движение на други МПС-та и пешеходци. Тези обстоятелства водят до увеличаване
на степента на обществена опасност на деянието. Ето защо предвид тези обстоятелства, настоящият състав намира, че
защитаваните обществени отношения са били застрашени в изискуемата съгласно НК
степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на обвиняемия за извършено от него престъпление по чл.345, ал.2 от НК, а не за
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Обстоятелството, че обвиняемият
не е знаел, че мотопедът подлежи на регистрация само по себе си не би могло да
доведе до извод за несъставомерност на деянието, доколкото незнанието на закона
не оправдава. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е
знаел, че МПС-то не е регистрирано и няма регистрационни табели, но въпреки
това го управлявал.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод за
наличието на предпоставките за приложението на
чл.78а от НК по отношение на обвиняемия Р..
По отношение на размера на наложеното административно наказание глоба,
настоящият състав намира, че РС е отчел всички смекчаващи отговорността на обв.
Р. обстоятелства и правилно е определил минимален размер от 1000лв., който не
може да бъде допълнително намален предвид законовата забрана на чл.27, ал.5 от ЗАНН, който е приложим съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. №
4/85 г., Пленум на ВС.
Съгласно тази разпоредба, не се допуска определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Не може да се уважи искането на обв.Р. за налагане на наказание лишаване от
свобода, което да бъде условно, тъй като при наличие на всички изискуеми предпоставки на чл.78а от НК, както е и в случая, обвиняемият задължително се освобождава от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира
наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява
възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на
наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /виж.Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г./
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното
решение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати
от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на материалният
закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна,
което изисква то да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334
т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 08.10.2020г., постановено по АНД № 344/
2020г. по описа на Районен съд-Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.