Р Е Ш Е Н И Е
№ 260303
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 02.07.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Мая Крушева, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 1090 по описа
за 2019 г., намери
за установено следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба, подадена
на 13.12.2019 год. от Е.С., М.С. и Б.С. против „Фи Хелт Застраховане“
АД.
Исковата
претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на
08.03.2017 год. в гр. Пловдив е сключен договор за банков кредит „Жилищен
кредит право на избор“, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е
предоставила заем на кредитополучателите Е.К.С. и Е.Д.С. в размер на 78200 лв.
Вземанията на банката били гарантирани със застраховка „Живот“. Договорът за
застраховка „Живот“ бил сключен на 21.03.2017 год. и обективиран в
застрахователен сертификат към групова застраховка “Спокойствие“ със
застраховател по полицата „Фи Хелт Застраховане“ АД. Застрахован бил Е.С., като
застрахователната сума била 78200 лв. /размера на отпуснатия кредит/. Един от
покритите рискове бил смърт в резултат на заболяване. Бенефициент по
застраховката бил „Първа инвестиционна банка“ АД. Към сертификата застрахованото
лице подписало декларация, с която давало своето изрично съгласие
застрахователят да има достъп до всяка информация, касаеща здравословното му
състояние.
При така
сключената застраховка в полза на трето лице, уговорителят-застрахован не можел
да иска заплащане на обезщетение в своя полза, но бил легитимиран да иска
изпълнение в полза на банката, която да получи обезщетение, като по този начин
отпадне задължението за застрахования, респ. неговите наследници да заплащат
суми по договора за кредит, тъй като кредитът ще се погаси с изплащането на
застрахователно обезщетение.
След сключването
на договора за банков кредит и на застрахователния договор, на 26.07.2018 год.
застрахованият Е.С. починал. Според протокола за аутопсия основното заболяване,
довело до смъртта, е ******“.
Бенефициентът по
застрахователното правоотношение „Първа инвестиционна банка“ АД изпратил искане
за изплащане на застрахователно обезщетение, на което „Фи Хелт Застраховане“ АД
отговорило писмено на 15.10.2018 год. В писмото застрахователното дружество
отказвало да изплати обезщетение. Мотив за отказа бил, че след анализ на
изисканата медицинска документация се установило, че застрахованият е бил с
диагностицирана дългогодишна хипертония и диабет и тези заболявания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, а не са били декларирани от
застрахования при сключването на застрахователния договор. В отказа
застрахователят се позовавал на клаузата на чл. 3.2.22 от Общите условия на
застраховка „Спокойствие“, описваща изключените рискове.
Ищците оспорват
доводите на застрахователното дружество за наличие на основание за отказ да се
изплати застрахователно обезщетение. На първо място твърдят, че диабетът на С.
е констатиран за първи път на 21.06.2018 год. в епикриза, издадена от МБАЛ
„Света Каридат“ – гр. Пловдив, т.е. след сключването на договорите за кредит и
за застраховка. Наред с това липсвала и причинно-следствена връзка между
заболяването, довело до смъртта и предходните заболявания на С.. Дори да е имал
предходни заболявания, те не са довели до възникването на заболяването, от
което е настъпила смъртта.
Ищцовата страна
счита, че клаузата на чл. 3.2.22 от Общите условия, на която застрахователното
дружество е основало отказа си, е нищожна
поради противоречие със закона – чл. 143 ЗЗП и поради противоречие с добрите
нрави. Обосновава се довода, че застрахованият С. е имал качеството потребител
по см. на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, с което обосновава приложимостта на
нормите на ЗЗП към процесното застрахователно правоотношение. Клаузата на чл.
3.2.22 от ОУ не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до
значително неравновесие между правата и задълженията застрахователя и на
потребителя. Тази клауза давала на застрахователя възможност неправомерно и
недобросъвестно да разширява кръга от случаи, при които се изключва заплащането
на застрахователно обезщетение и се осуетяват правата на застрахованите да
искат заплащането на главницата по договора за кредит в полза на банката.
Общите условия били стандартни, типови и застрахованият не можел да оказва
влияние върху съдържанието им. Сочи се също, че застраховател и бенефициент са
свързани лица. Клаузата давала право само на третото ползващо се лице да
отправя искания за изплащане на обезщетение и наследниците на починалия били
поставени в необходимост да изплащат дълга на починалия до момента, в който
техният кредитор не реши да реализира възможността си да иска изплащане на
застрахователно обезщетение.
Въз основа на
изложеното трите ищци - Е.С., М.С. и Б.С., като наследници на застрахования
Е.С., молят съда да постанови съдебно решение, с което осъди ответника „Фи Хелт
Застраховане“ АД да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, в
изпълнение на задължението, поето по застраховка „живот“, обективирана в
сертификат за групова застраховка „Спокойствие Fi Health“ и Общи условия
към него в полза на трето лице, сключена с Е.К.С., наследодател на ищците, сумата 73 317,84 лв., представляваща застрахователно обезщетение в полза на трето
лице, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът „Фи Хелт Застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за
неоснователни.
Посочено е, че дружеството е уведомено за настъпилата
смърт от Е.С., която отправила искане за изплащане на застрахователно
обезщетение. Експерти в дружеството преценили, че събитието не е покрито по
приложимите към застраховката Общи условия /ОУ/, тъй като липсва
застрахователно събитие.
Ответникът се позовава на чл. 3.2.20 и чл. 3.2.24 от
Раздел „Покрити рискове. Изключени рискове“ от Общите условия, според които
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана и той не носи риска
от настъпване на събитие при укрито заболяване, както и възможни негови
последствия, които са настъпили в срока на застрахователния договор, при
известност на което застрахователят не би сключил застрахователния договор.
Признава се, че според протокола за аутопсия основна
причина за смъртта е „****“. Това заболяване се характеризирало с високо кръвно
налягане, развитие на диабет и др. Съпътстващи заболявания, причина за смъртта
на С., били хипертрофична сърдечна болест, състояние след СКАГ и стениране,
както и захарен диабет тип 2-НИЗТ, което заболяване било диагностицирано през
2016 год., а артериалната хипертония била диагностицирана 8 години преди
смъртта.
При включването на С. в застраховката, същият попълнил
заявление за застраховане, даващо информация за здравословното му състояние, в
която посочил, че не е „лекуван през последните пет години от … високо кръвно
налягане, сърдечни атаки или заболявания, … диабет…“. Известно му е било, че
представянето на невярна информация може да доведе до прекратяване на договора
или до цялостен или частичен отказ на застрахователно плащане по него.
Ответното дружество счита, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между съзнателно премълчаните заболявания –
диагностицираната през 2010 год. артериална хипертония и диагностицирания през
2016 год. захарен диабет и настъпилата през 2018 год. смърт, чиято основна, но
не единствена причина е ****.
Задълженията на застрахования да обяви конкретни
обстоятелства е относимо към преценката на риска от страна на застрахователя да
сключи конкретния договор. Законът разграничавал съзнателното от несъзнателното
премълчаване или неточно обявяване, като в случаите на съзнателно премълчаване
според чл. 363, ал. 4 КЗ застрахователят можел да откаже плащане ако премълчаното
обстоятелство е оказало въздействие върху настъпване на събитието.
Поради изложеното застрахователят счита, че е налице
причинно-следствена връзка между неточно обявените обстоятелства, свързани със здравословното състояние на
застрахования и реализирания риск.
Изразява се несъгласие с доводите за нищожност на клаузи
в Общите условия към договора поради противоречието им със закона – ЗЗП и
поради накърняване на добрите нрави, като се излагат аргументи в тази насока.
В допълнителната
искова молба ищците чрез процесуалния им представител изразяват становище
по отговора. Считат, че след като писменият отказ на застрахователя да изплати
обезщетение е основан на чл. 3.2.22 от ОУ, то той е обвързан от посоченото от
него материалноправно основание за отказа и не може да се позовава на нови
основания за същия в хода на исковия процес.
Отделно от това е изложено становище, че застрахованият
не е допуснал нарушение на посочените в отговора норми на чл. 3.2.20 и 3.2.24
от ОУ. В посочената от застрахователя декларация С. посочил, че не е „лекуван“
от предварително изброените заболявания, едно от които е високо кръвно налягане
в срок от пет години преди подписването на декларацията. От представената с
отговора справка от РЗОК било видно, че в рамките на този период на
застрахования са давани консултации и са правени прегледи относно есенциална
хипертония, но не се установява на същия да е назначавано лечение, да разполага
с рецептурна книжка в тази връзка. Поддържа се изложеното още в исковата молба
фактическо твърдение, че неинсулинозависимя диабет е констатиран като
заболяване едва през 2018 год., т.е. след подписването на декларацията. Оспорва
се твърдението на ответника, че артериалната хипертония и диабетът са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, тъй като единствената пряка
причина за смъртта е заболяването ****. Хипертонията, нейното обостряне и
диабетът са следствие от това заболяване, а не негова причина.
Акцентира се върху обстоятелството, че представените с
исковата молба ОУ не са подписани от застрахования и същият не е бил запознат с
тях. Той не бил
информиран за последиците от евентуалното непосочване на свое заболяване.
Застрахователят е могъл към момента на сключването на договора да провери
обстоятелствата, които изтъква като основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, но не е сторил това.
В отговора на
допълнителната искова молба
ответникът акцентира, че не е налице промяна в основанието за отказа му да
изплати обезщетение в хода на съдебното производство. В отказа от 15.10.2018
год., адресиран до „ПИБ“ АД, било посочено, че е констатирана причинно-следствена
връзка между смъртта и предходни заболявания, настъпили преди сключването на
застраховката, които не са били декларирани, което се поддържа и понастоящем. В
отговора на исковата молба, при позоваване на чл. 3.2.20 и чл. 3.2.24 от ОУ
напрактика ответникът излагал същото основание за отказ да се изплати
обезщетение. Независимо от горното, трайна била съдебната практика на ВКС, че в
хода на исковия процес застрахователят може да твърди нови обстоятелства, които
до този момент не е противопоставял на застрахования като основание за отказ от
изплащане на обезщетение.
Изразява се несъгласие с твърдението, че С. не е бил
запознат с общите условия и се представя подписан от него /според твърденията на ответника/ екземпляр на ОУ.
Поддържа се основното възражение срещу основателността на
иска, а именно, че застрахованият
е допуснал съзнателно неточно
обявяване/премълчване на обстоятелство, което освобождава застрахователя от
отговорност.
С определение № 215 / 28.01.2020 год. На основание чл. 26, ал. 4 ГПК като съищец по
делото е конституирано и лицето, в чиято полза се иска да бъде присъдено
застрахователното обезщетение – „Първа инвестиционна банка“ АД.
В постъпилия от банката отговор същата заявява, че след
смъртта на кредитополучателя е отправила искане до „Фи Хелт Застраховане“ АД за
изплащане на обезщетение. Позовава се на разпоредбата на чл. 382, ал. 3 от КЗ и счита, че след
заявения от застрахователя отказ, наследниците имат право да предявят иск от
тяхно име срещу застрахователното дружество; с предявяването на настоящата
искова претенция са упражнили свои права, а не чужди, поради което липсвало
основание банката да участва като страна по делото. Изразената в хода по същество позиция на конституирания съищец е съдът да се
произнесе с решение в съответствие с доказателствата по делото.
С доклада по делото на иска е дадена правна квалификация
по чл. 382 КЗ. Въведените от ищцовата
страна са доводи за нищожност на клауза от застрахователния договор са с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Възраженията на ответната страна
срещу основателността на иска са с правно
основание чл. 363 от КЗ.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото са очертани като безспорни множество
обстоятелствата:
Сключването на
описания в исковата молба договор за кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД на 08.03.2017 год.; Усвояването на сумата по него; Сключването на
застрахователен договор с „Фи Хелт Застраховане“ АД, застрахован по който е
кредитополучателят Е.С.; Настъпването на смъртта на Е.С. на посочената в исковата
молба дата – 28.07.2018 год.; Факта, че ищците са негови наследници по закон; Факта, че към
момента на смъртта на С. задълженията по кредитния договор не са погасени; Обстоятелството,
че е отправено искане до ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, като по това искане застрахователят е заявил
отказ.
Като безспорни, тези обстоятелства не подлежат на
доказване с доказателства, различни от вече ангажираните по делото писмени
доказателства.
От представения договор за
банков кредит „Жилищен кредит право
на избор“, сключен на 08.03.2017 год., се установява, че „Първа инвестиционна
банка“ АД е приела да отпусне на Е.К.С. и Е.Д.С. банков кредит в размер на 78
200 лева за закупуване на имот. Кредитополучателите са се задължили да заплащат
възнаградителна лихва в размер на 3,5% за периода до 13.03.2020 год., а след
този период приложим е променлив годишен лихвен процент, формиран от действащия
към момента на начисляването лихвен процент, увеличен с надбавка от 2,7 пункта.
Към датата на сключването на договора годишният процент на разходите е бил
3,90%. Крайният срок за погасяване на кредита е 13.03.2044 год. Вземанията на
банката са обезпечени с първа по ред законна ипотека. Както се посочи, страните
не спорят, че обезпечението е учредено и кредитът е усвоен изцяло.
В глава седма от договора за кредит е посочено, че
кредитополучателят Е.С. има право по своя
преценка да възложи на банката да сключи застраховка върху живота,
здравето, телесната цялост и работоспособността му за негова сметка и в полза
на банката, при предварително одобрен от нея застраховател; във връзка със
сключването на застраховката кредитополучателят получава от банката сертификат
за застраховане.
От представения застрахователен сертификат към групова застраховка Спокойствие с
FiHealth се установява, че между „ПИБ“ АД като договорител /застраховащ/ и „Фи
Хелт Застраховане“ АД е сключен застрахователен договор от 21.03.2017 год. по
отношение на застрахованото лице Е.С.. Ползващо се лице по договора е „Първа
инвестиционна банка“ АД. Предмет на договора /покрити рискове на застраховката/
са живота, здравето и работоспособността на застрахованото лице; смърт в
резултат на заболяване; смърт в резултат на злополука; трайно намалена работоспособност
в резултат на заболяване и злополука. Застрахователната сума към момента на
сключването на застрахователния договор е 78 000 лв., като тя се променя във
времето и е равна на остатъка от кредита, изчислена към датата на настъпването
на застрахователното събитие.
В документа, наименован „застрахователно
решение на основание декларирани обстоятелства“, подписан единствено от
представител на „ПИБ“ АД и не носещ подпис на застрахованото лице, е залегнал
текст, според който застрахованото лице декларира, че е запознато с приложимите
към договора общи и специални условия по застраховката, като същите са му
предоставени на траен носител на интернет сайта на застрахователя.
Застрахователният сертификат е представен в
заверен от ищеца препис.
По делото не се спори, че той удостоверява надлежно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка, сключена т кредитор
за обезпечение.
В тази връзка съдът има предвид и
съдържанието на чл. 344, ал. 1 и ал. 3 КЗ, според които застрахователният договор се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт; Застрахователят
издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен
договор, по искане на застраховащия, както и когато това е предвидено в закон;
Когато застраховащият и застрахованият са различни лица /както е в процесния
случай/, застрахователят издава застрахователен сертификат и по искане на
застрахования – само по отношение на неговия застрахован интерес.
Представени
и от двете страни по делото са общите и специалните условия по застраховка „Фи Хелт застраховане“ АД.
Същите са подписани от името на застрахователя, а местата за подпис от името на
застрахования са непопълнени, т.е. общите условия не са подписани от С.. Същото
се отнася и до преписа, представен от ответника с молба от 17.11.2020 год. – и
в него е положен подпис от името на
застрахователя, а подписите в долен десен ъгъл на всяка страница, не са
подписи, положени от името на застрахования С., а представляват заверяване с
оригинала на предходен препис. Така твърдението на ответника, че общите условия
са подписани от С. остана неподкрепено с доказателства.
Според чл. 348, ал. 1 КЗ Общи условия са типизирани клаузи, приложими
към неограничен брой застрахователни договори. Общите
условия на застрахователя, установени предварително за сключването на
определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на
застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от
застраховащия общи условия са неразделна
част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния
договор и общите условия има сила
уговореното в договора.
При липса на доказателства за писменото приемане на общите
условия от застрахования, удостоверено с неговия подпис, следва да се приеме,
че е недоказано твърдението на ответника, че С. писмено е приел същите, а
оттам, че същите го обвързват.
Не се спори, че
застрахователното правоотношение, възникнало през м. 03.2017 год., е било валидно и към датата на застрахователното събитие – 26.07.2018
год. – междувременно прекратяване на договора не се
твърди от страните и не се ангажират
доказателства в подобна посока.
Преди сключването на договора за застраховка Е.С. е подал
пред „Фи хелт застраховане“ АД заявление
за застраховане по образец, носещо дата 07.02.2017 год. /преди сключването
на договора за кредит/, с което, в качеството си на кандидат за застраховане е
декларирал, че: “Не съм частично или пълно трайно неработоспособен вследствие
на злополука или заболяване, не съм боледувал, не съм лекуван, хоспитализиран
вследствие на злополука или заболяване през последните 5 години. През
последните 5 години не см бил лекуван
от: алкохолна или наркотична зависимост, високо кръвно налягане, сърдечни атаки
или заболявания, мозъчен удар /инсулт/, заболявания на кръвоносните съдове
/тромбофлебит, болести на вените, атеросклероза на съдовете/, диабет,
злокачествени тумори, заболявания на бъбреци, черен дроб, хепатит, заболявания
на белите дробове, на нервната, храносмилателната система, както от каквото и
да е хронично заболяване.“
Декларирането е осъществено чрез общо формално изявление,
обективирано чрез поставяне на тик в празното квадратче пред цитирания текст.
Липсва изискване, а и възможност в бланката на декларацията да се отговори
поотделно досежно всяко едно от заболяванията, за които се отнася въпросникът,
да се даде конкретен отговор по отношение на всеки един от множеството въпроси.
Установява се, че след сключването на договора за кредит
и на договора за застраховка Е.С. е починал.
Смъртта в резултат на заболяване е покрит застрахователен риск според условията
на договора за застраховка.
Смъртта е настъпила на 26.07.2018 год. в болнично
заведение – в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където С. е бил на лечение в периода от
29.06.2018 год. до 26.07.2018 год.
След смъртта на починалия е била направена аутопсия, за
резултатите от която е издаден аутопсионен протокол АХ № 47/27.07.2018 год. В
т. I.1а от патологоанатомична диагноза по протокола, като първа и основна
причина за смъртта е изведена диагнозата **** – ***. Това доказателство е обект на анализ от изготвената СМЕ, която се обсъжда
по-долу.
Наследници по закон на починалия С. са неговата
съпруга Е.С. и дъщерите му М.С. и Б.С.,
с което се обосновава активната им легитимация да упражняват имуществените
права, породени от смъртта на наследодателя им.
Със заявление вх. № 8288/04.09.2018 год. преживялата
съпруга на С. е подала пред застрахователното дружество декларация за
настъпване на застрахователно събитие, а именно смърт, настъпила на 26.07.2018
год. в резултат на заболяване.
С писмо изх. № от 15.10.2018 год. „Фи хелт Застраховане“
АД е уведомило „Първа инвестиционна банка“ АД, че застрахователната претенция е
непокрита по условията на
корпоративния договор за застраховка „Спокойствие с Фи Хелт“ и сертификат за
застраховане от 21.03.2017 год. към договор за кредит от 08.03.2017 год.
Отказът да се изплати застрахователно обезщетение е основан на констатация, че
според представената медицинска документация и справка в РЗОК-Пловдив С. е с диагностицирана дългогодишна хипертония и
диабет. Според застрахователя е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и посоченото обстоятелство
около здравословното състояние на застрахованото лице. В отговора
застрахователят се позовава на чл. 3.2.22. от общите условия към договора,
според който застрахователят не може да бъде ангажиран и същият не носи риска
от настъпване на застрахователно събитие, което е резултат на предходно
състояние /заболявания и злополуки/, настъпили преди сключването на
застраховката, също директни и индиректни последици от тях, които не са
декларирани от застрахования.
От удостоверение, издадено от „Първа инвестиционна банка“
АД на 02.12.2019 год., по договора за банков кредит от 08.03.2017 год.
остатъкът от главницата към 02.12.2019 год. е 73 317,84 лв., като към този
момент е дължима месечна вноска от 375,34 лв. и лихва от 135,43 лв. Към датата
на издаването на удостоверението по кредита няма просрочия, той се обслужва
редовно.
По делото са представени две справки от РЗОК – Пловдив
досежно извършените приживе медицински прегледи на Е.С.. Едната е представена с
отговора на исковата молба от ответника, а другата е изискана служебно от съда
на основание чл. 186 ГПК. Разликата се състои единствено в това, че периодът,
за който се отнася информацията по служебно изисканата справка е ограничен до
пет години преди застрахователния договор, т.е. до 2012 год., а представената
от ответника справка касае период от 2009 год. до смъртта. От справките се
установява, че д-р З.К., личен лекар на С., е извършила преглед на С. във
връзка с диагноза есенциална /първична/ хипертония на 19.03.2009 год.,
направила е консултация в същата връзка на 24.02.2010 год. и отново преглед на
11.03.2015 год. Специалисти по кардиология са направили консултации на С. в
периода от м. 03 до м. 04.2016 г. във връзка с хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност. Диагноза неинсулинозависим диабет без усложнения е поставена едва
на 23.04.2018 год., след сключването на застрахователния договор, т.е. липсват
данни в подкрепа на твърдението на ответника, че диабетът е установен преди
датата на застрахователния договор.
За установяване на здравословното състояние на С. преди,
по време и след сключването на застрахователния договор по делото са събрани гласни доказателства.
Св. В.П. е сестра на ищцата Е.С., познавала е Е.отдавна,
още преди да се ожени за сестра ѝ; поддържали са близки и интензивни
семейни контакти, събирали са се често, свидетелката е преспивала в дома на
ищците. Поради близостта сестра й и зет и споделяли с нея всички свои проблем,
в т.ч. и здравословни, особено като се има предвид, че свидетелката работела в
здравната сфера и имала възможност да им съдейства. Свидетелката е категорична,
че преди 2018 год. нито Е., нито сестра й, са споделяли за здравословни
проблеми на Е., свидетелката също не е забелязвала наличието на подобни
проблеми. Е.не е споделял за проблеми с кръвното налягане или с диабет, а ако
имал нужда от медицинска помощ, би се обърнал към П., тъй като тя от 20 години
работела в **. Първите здравословни проблеми при С. се появили през м. май 2018
год., когато започнал да се чувства недобре. Свързва този момент с
обстоятелството, че не могъл да дойде на абитуриентския бал на племенника си.
На връх Петровден го приели в болница и скоро след това починал.
Св. С.Х. е колега на С., работели заедно в завод „****“
от ** год., виждали са се ежедневно на работа, водили са ежедневни служебни и
битови разговори, обядвали заедно в общата столова на предприятието. С. не се
оплаквал и не споделял за свои здравословни проблеми. Не е отсъствал поради
болнични освен непосредствено преди да почине. В завода имало медицинско лице и
Х. не знае С. да е търсил негова помощ или съвет.
От неоспореното заключение по приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от в.л. ** Я.И., изготвено след запознаване и анализ на приетите по делото
писмени доказателства се установява следното: С. е починал в резултат на
изчерпан жизнен ресурс, получен от комбинация на болестни разстройства –
основни страдания, тежки усложнения и придружаващи други болести. Окончателната
диагноза е формулирана в аутопсионния протокол. Според него за основно заболяване се приема ***, изразяващ се в ***, фрактури на
ребра, стари и нови, захарен диабет тип 2 –****. За непосредствена причина за
смъртта са приети две конкуриращи се заболявания с почти равностойна тежест –
от една страна хипокалиемията, водеща до ритъмни и проводни нарушения, а от
друга страна – тежкия белодробен кръвоизлив и оток, водещ до дихателна
недостатъчност.
При С. се е развило рядко срещано заболяване, каквото е
*** /годишно се диагностицира един заболял на 1 000 000 души
население/. Липсва обективна възможност да се определи точна дата на
възникването му поради липсата на фокусирани изследвания на С. в сферата на **.
**** в ранна фаза се разпознава трудно. Личният лекар на С. „надали“ е имал
възможност да разпознае и постави диагнозата.
Вещото лице е дало отговор на конкретно поставения от
ищците въпрос, че принципно е възможно заболяването, довело до смъртта на
наследодателя, да е възникнало преди 21.03.2018 год., но кога, не може да се
отговори.
Артериалната
хипертония, която е била
диагностицирана при С. още през 2009 год., може
да е била самостоятелно протичащо
заболяване, върху която да е надграден ендокринният проблем; в протокола от
аутопсията е възприето като част от ***, тъй като често е един от симптомите
му. Артериалната хипертония категорично не е причина за възникването на **.
Артериалната хипертония и диабета най-вероятно имат
по-ранна поява от датата на тяхната първоначална регистрация, отразена в
справките от НЗОК, но точната дата на възникването им не може да се определи.
По въпроса какво е било здравословното състояние на С.
към момента на сключването на застраховката вещото лице сочи, че липсва
медицински преглед, отразяващ здравословното състояние на С. в дните, близки до
сключването на застраховката.
На въпроса дали артериалната хипертония и захарния диабет
са признаци на заболяването **** *** И. отговаря, че това са сред основните
белези на това заболяване. Външни прояви на болестта са **** и др., които не са
описани в медицинската документация.
**** е прогресивно заболяване с различен по бързина темп
на развитие, който зависи от особеностите на организма, ранната диагностика и
правилната терапия. Може да се развива бавно и да се изяви за няколко години,
но може да се развие и много бързо. Заболяването няма спонтанна регресия. На
въпроса може ли да се отговори еднозначно дали артериалната хипертония е
единствено възможна причина за възникване на заболяването **** е отговорено
отрицателно, с препращане към предходен отговор, според който хипертонията не е
причина за възникването на **. Възможна е паралелната й изява, за което няма
преки доказателства, т.е. възможно е да е възникнала есенциална хипертония,
върху която да е надграден ендокринния проблем и двете състояния да съществуват
и да се развиват паралелно, като впоследствие **** да е станал преобладаващ.
Хипертонията не е протективен фактор по отношение на възникването на **.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът взе предвид
следното:
В действащия Кодекс
за застраховането е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя
или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение.
В нормата на чл. 382, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
озаглавена „Застраховка, сключена от кредитор за обезпечение“, е предвидено, че
при застраховка, сключена в полза на кредитор между застраховател и
застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечаване на
което е сключен застрахователния договор, включващо главница, лихвите и
разноските към датата на настъпването на застрахователното събитие. По повод
изплащането на обезщетение по застраховката длъжникът има всички права на
застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на неплатената
част от задължението. Според ал. 2 застрахователен договор между застраховащ,
който е кредитор и застраховател по повод на имуществено или неимуществено
благо на длъжник, се сключва в полза на кредитор за обезпечаване на вземането
на кредитора само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника.
В нормативната уредба е
регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да
иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение
дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като
обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на
кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е
признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно
правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на
паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване
на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет
негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните
задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на
обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен
правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от
задължението".
С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ е уредено правното задължение
на кредитора при смърт на длъжника - застраховано лице по застрахователен
договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с грижата на добър
стопанин, всички необходими действия относно претендирането и изплащането от
страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. С последното изречение на ал. 3 изрично се
предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по
кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до
размера на непогасената част от задължението.
С тази разпоредба се
защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования
кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда
възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора). Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ и чл. 382, ал. 3, ирз. първо от КЗ води до извод,
че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу
застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие,
наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко
задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя.
Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на
кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част
от задължението по кредита.
Безспорни между страните са както
наличието на договор да кредит между Е.С. и „ПИБ“ АД и наличието на описания в
удостоверението, издадено от банката, дълг по него, така и валидността на
застрахователен договор, сключен между „ПИБ“ АД и ответника за обезпечаване на
вземанията на банката при смърт на кредитополучател, валиден към датата на
събитието. Несъмнено е установено и настъпването на смъртта на С. през м.
07.2018 год., след сключването на двата договора, която е покрит застрахователен риск.
Спорът между страните е концентриран около това дали е налице изключен риск според условията по
застрахователния договор, тъй като ответникът сочи, че наследодателят на ищците
е починал по причина на заболявания, за които застрахования кредитополучател е
бил диагностициран преди датата на сключване на договора за застраховка –
артериална хипертония и захарен диабет тип 2, които, според изложеното в
отговора, са в причинно-следствена връзка със ***.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответното
застрахователно дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността му за
плащане на застрахователната сума.
Не се установи С. да е
приел писмено общите условия по договора в съответствие с чл. 348, ал. 1 КЗ,
тъй като представените не са подписани от него. В договора за банков кредит е
предвидено, че С. има право да възложи на банката да сключи застраховка върху
живота му, като не се установи подобно писмено възлагане. В същия договор, в
чл. 25.1. С. е декларирал, че е получил от банката цялата информация във връзка
със сключването на застрахователния договор, включително общите условия по
застраховката, но това изявление не може да се приеме за обвързващо, тъй като е
лишено от всякаква конкретика, не е посочено дори името на застрахователя,
одобрен от банката; дори да бе валидно подобно неподписано изявление, то
съдържа единствено признание за получаване
на общите условия, а не за писменото им
приемане, каквото е изискването на чл. 348, ал. 1 КЗ. Поради това не може
да се приеме, че общите условия обвързват С., респ.неговите наследници.
Ако се приеме все пак, че
общите условия следва да бъдат писмено приети само от застраховащия, т.е. от
кредитора-банка „ПИБ“ АД, но не и от застрахованото физическо лице, че договор
по чл. 382 КЗ може да се сключи само при общи условия, в съответствие с чл.
382, ал. 4 КЗ, и те обвързват С. и неговите наследници, се отчете следното:
Според ОУ, чл. 3.2.20.
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана и същият не носи
риска от настъпване на застрахователно събитие при укрито заболяване, както и
възможни негови последствия, които са настъпили в срока на застрахователния
договор, при известност на което застрахователят не би сключел застрахователния
договор; чл. 3.2.24. изключва отговорността на застрахователя и при
предварително съществуващи заболявания или болестни състояния настъпили преди
началото на индивидуалното застрахователно покритие. Чл. 4.8. предвижда че при
попълване на здравната декларация лицата съобщават всички обстоятелства, които
са съществени и са свързани с оценката на здравния риск, за които писмено е
поставен въпрос. Според чл. 4.11., вр. чл. 4.9. когато лице, при попълване на
здравната декларация/заявление за застраховане съзнателно е обявило неточно или
е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би
сключил застраховката, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение само ако неточно обявеното
обстоятелство е оказало въздействие върху настъпването на събитието.
Разпоредбата на чл. 362 КЗ предвижда следното: При сключването
на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият
застрахователен брокер е длъжен да обяви
точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на
договора е била поискана информация и от него. Според ал. 2 за съществени за риска обстоятелства по ал.
1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил
въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже
плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди
датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил
писмено въпрос. Според ал. 6 неотговарянето на въпрос или неясен отговор на
въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е
основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на
неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 363.
При тълкуване на
разпоредбите на чл. 362 КЗ се налага изводът, че
застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено за
застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице
въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за
застраховка.
В случая следва да се
подчертае, че на наследодателя на ищците не е дадена възможност да посочи едно
или няколко заболявания, ако има такива, чрез поставяне на тик, да или друго
отбелязване пред всяко едно от изброените заболявания. Дори заболяванията не са
изчерпателно изброени, тъй като въпросникът завършва с израза „каквото и да е
хронично заболяване“. Въпросникът е общ, в един дълъг въпрос са включени
запитвания за десетки заболявания и на интервюираното лице не е дадена
възможност да даде конкретен отговор. От кандидата за сключването на
застрахователен договор се очаква отговор „ан блок“. Неясно поставеният въпрос,
сам по себе си предполага и неясен и неточен отговор и на основание чл. 362,
ал. 6 КЗ не може да служи като основание
за отказ да се изплати обезщетение.
Застрахователят - ответник
е поставил на застрахованото лице въпрос за наличието на множество заболявания,
за които е лекуван през последните
пет години. Във формулировката не се съдържа запитване дали застрахованият
страда от посочените заболявания, дали е диагностициран, а само дали е бил
лекуван. Застрахованият е длъжен да отговори добросъвестно само на въпросите,
които застрахователят е задал към него; той не е длъжен да ги тълкува и да ги
подлага на разширително тълкуване.
Както се спомена, не се
доказа твърдението на ищеца, че застрахованият е страдал от захарен диабет към
момента на сключването на договора, той е диагностициран с това заболяване едва
през 2018 год., т.е. към датата на декларацията липсва съзнателно премълчаване
на заболяването захарен диабет. Установи се, че на С. е била поставена диагноза
есенциална /първична/ хипертония още през 2009 год., далеч преди
застрахователния договор, но не се установи по позитивен и категоричен начин по
пътя на пълното главно доказване, че наследодателят е бил лекуван от
заболяването. Обстоятелството, че е посещавал лекар във връзка с диагноза
артериална хипертония не означава, че е бил лекуван от него, че са му
предписвани медикаменти и че е ползвал изписаните. Данните са за диспансерен
преглед, който може да е бил свързан само с проследяване на кръвното налягане,
без да се предприемани мерки за лечението на състоянието. По делото липсва
медицинска документация за изписано лечение. В представената лична амбулаторна
карта № 197 липсват отбелязвания за назначени лекарства. Не са приобщени към доказателствата
по делото издадените при прегледите амбулаторни листове, от които да се
установи дали е предписано лечение. На свидетелите не е известно С. да е
приемал лекарства за хипертония.
Така, по делото не се установи по позитивен и категоричен
начин, че С. е бил лекуван от
артериална хипертония, в какъвто единствен смисъл е отправил запитване
застрахователя преди сключването на застрахователния договор. Ако за
застрахователя бе от значение дали застрахованият е диагностициран от описаните
заболявания, дали страда от посочените тях, следваше да зададе съответния точно
формулиран въпрос. Следователно, декларацията, че не е лекуван от артериална
хипертония не се установи да съставлява съзнателно неточно обявяване.
Субективното отношение на
лицето за непосочване на предхождащите сключване на договора за застраховка
заболявания, от които е лекуван през последните 5 години, следва да бъде
установено от застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй
като несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от
застрахователно плащане (чл. 364 от КЗ). Установяването на такова
обстоятелство може да доведе до изменение или прекратяване на договора, а в
случай, че застрахователното събитие е настъпило преди изменението, приложима е
ал. 4 от чл. 364, ал. 4 КЗ, и застрахователно
обезщетение се дължи.
Артериалната хипертония е
широко разпространено заболяване, тя е сред социално значимите такива. По данни на СЗО, оповестени на интернет страницата
на РЗОК – Пловдив, над 30% от населението на планетата страда от артериална
хипертония (повишено кръвно налягане). Над 1,7 милиона българи имат стойност на
артериално кръвно налягане, равна или надвишаваща 140/90 mmHg.
Хипертонията сама по себе си не предполага скорошен летален изход
на страдащия без наличието на допълнителни оплаквания и болестни състояния, каквито
не са установени към началото на 2017 год. С. не е могъл да предполага, че е
подложен на по-завишен от нормалното риск за живота си. В този смисъл не може
да се приеме, че е налице и съзнателно неточно обявяване на обстоятелство,
което от значение за застрахователя по см. на чл. 363 КЗ.
С. е починал от ***.
Според приетата съдебно-медицинска експертиза е възможно артериалната
хипертония да е била симптом на този **. Но също така е възможно да е била
самостоятелно възникнало и протичащо заболяване, което не е било симптом на
болестта, от която е починал, а тя да е възникнала преди или след *** и двете
заболявания да са се развивали паралелно в определен период от време,
независими едно от друго.
Т.е. не се установи по категоричен начин наличието на причинно-следствената
връзка между недекларирано заболяване артериална хипертония и причината за
смъртта.
Следователно не е налице
основанието по т. 4.11. от ОУ и по чл. 362 КЗ за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение. Това е така, тъй като дори да се приеме, че С.
съзнателно е премълчал обстоятелството, че е лекуван от артериална хипертония
/въпрос, който не му е бил задаван/, то не се установи, че това обстоятелство е
оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитието.
Предвид изложеното, съдът
приема, че не е налице твърдяното от
ответника основание застрахователят да откаже изплащането на обезщетение.
Настъпилата смърт на С. е
покрит застрахователен риск, във връзка с настъпването на който дължи
обезщетение, което е платимо директно за застраховащия.
Въз основа на
представеното удостоверение, издадено от „ПИБ“ АД, което не се оспорва от
ответника, остатъчната главница към 02.12.2019 год. по договора за кредит е 73
317,84 лв.
Следва да се подчертае, че
според чл. 382, ал. 1, изр. 1 КЗ в застрахователното обезщетение следва да се
включат и непросрочените лихви и разноски, а относимият за определянето на
размера на обезщетението дълг е този, който съществува към датата на
настъпването на застрахователното събитие /в случая към 26.07.2018 год./. В
случая претенцията на ищците е ограничена до по-малкото, а именно само до
непогасената главница и то към по-късен от деня на събитието момент – датата на
удостоверяването на дълга от „ПИБ“ АД – 02.12.2019 год. /към който момент дългът
е по-малък, тъй като е редовно обслужван/.
Предвид диспозитивното
начало, предявеният иск за по-малкото е доказан както по основание, така и по
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищците са освободени от такси, поради което
не са сторили разноски за внасяне на такса. Направили са разноски в размер на
100 лв. внесен депозит за допуснатата съдебно-медицинска експертиза. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските на ищците следва да се възложат върху
ответника. Ищците са внесли депозит за призоваване на свидетел, която е
призован, депозитът не е усвоен и подлежи на връщане при поискване.
На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /л. 269-271/. Предвид уважаването на исковете, на
основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокат Д.Н.М.. Размерът на
адвокатското възнаграждение за дело с процесния материален интерес, определен в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, е 2 729,54 лв. Тази сума
следва да се присъди в полза на упълномощения адвокат.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Пловдив, сумата 2 932,71 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
Уважава иска, предявен от Е.Д.С., ЕГН **********,
М.Е.С., ЕГН ********** и Б.Е.С., ЕГН **********,***, действащи в качеството им
на наследници по закон на Е.К.С., ЕГН **********, починал на 26.07.2018 год.,
като
О С Ъ Ж Д А „ФИ
ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1700, район Студентски, ул. „Професор Александър Фол“ № 2, вх. Б,
представлявано от М.Х.К., да заплати на основание чл.
382, ал. 1 КЗ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1797, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата 73 317,84 лева,
представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо по застраховка „Живот“, обективирана в застрахователен сертификат
за групова застраховка „Спокойствие Fi Health“ № 20170321090127 и Общи
условия към него, сключена с Е.К.С., наследодател на ищците, обезпечаващо
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит
„Жилищен кредит право на избор“, сключен на 08.03.2017 год. между Е. С. и
„Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 13.12.2019 год.
до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Студентски, ул. „Професор
Александър Фол“ № 2, вх. Б, представлявано от М.Х.К., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Пловдив за държавни такси сумата 2 932,71 лева държавна
такса, определена върху цената на иска.
О С Ъ Ж Д А „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1700, район Студентски, ул. „Професор
Александър Фол“ № 2, вх. Б, представлявано от М.Х.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Е.Д.С., ЕГН
**********, М.Е.С., ЕГН ********** и Б.Е.С., ЕГН **********,*** сумата 100 лева разноски по делото.
О С Ъ Ж Д А „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1700, район Студентски, ул. „Професор
Александър Фол“ № 2, вх. Б, представлявано от М.Х.К., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат
Д.Н.М., с персонален номер ***** от от Адвокатска колегия - **, с адрес ****, сумата 2 729,54 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..