Р Е Ш Е Н И Е №
28.01.2020 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 08.01. /осми ЯНУАРИ/ 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 481 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова
молба oт БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския
регистър при Агенцията пo вписванията, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д. —
Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С., против Х.А.К.,ЕГН:**********,***.
В
исковата молба се сочи, че с Договор за потребителски заем с номер
PLUS-11849612 от 10.11.2015, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е отпyснало паричен кредит a размер на
6000.00 /шест хиляди лева / лв. и закупуването на застраховка от 2016.00 /две xиляди и шестнадесет лева / лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора пo
начина, уговорен в чл. I от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си
по него. Усвояването на посочената сума Х. А.К. е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3
от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни
вноски- всяка пo 176.02 лв., които вноски съставляват
изплащане на главницата no заема, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 17.59 % и годишния
лихвен процент 14.71 %, посочени в параметрите no
договора.
Ответникът
Х. А.К. е преустановил/а плащането на вноските no
кредит номер PLUS- 11849612 на 20.06.2018, като към тази дата са погасени 30
месечни вноски. Ha основание чл.5 от договора
вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечнa вноска.
Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането Cu за
изискуемо и го е поканил да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е
деклариран в договора, a съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора
се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса,
посочен в договора.
БHП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№ ***,
чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение no чл.410 от ГПK към Районен
съд - гр. Айтос. По гражданско дело № 323/2019 r.,4 с- е издадена Заповед за
изпълнение, след което е постъпило възражение от Х.А.К. срещу издадената
заповед.
Предвид
изложеното ищцовото дружество счита, че за него е
налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за
установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Х.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на БHП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж per.№ ***,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клoн България,
сумите в размер на: 3724.82 лв, представляваща
главница no кредита; 715.78 лв./,представляваща възнаградителна лихва no
договора; 243.08 лв. представляваща законна лихва за забава за периода oт 20.07.2018 до 11.03.2019,; ведно със законната лихва oт момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от страна на ответника Х.А.К..
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.С., която навежда възражения за нищожност на част от клаузите на договора. Прави доказателствени искания за допускане на счетоводна експертиза.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№323/2019г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника Х. К. Заповед №171/25.03.2019 за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 07.05.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.
Няма спор между страните и съдът приема за установено , че нa 10.11.2015 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс, като Кредитор и Х.К., като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № а554у93х/ 10.11.2015г. По силата на договора кредитора предоставя паричен заем за потребителски нужди на ответника К. в размер на 6000лева, който последния се задължава да върне на 60 равни месечни вноски, всяка по 176,02лева. Също така била сключена застраховка „Защита на плащанията" с еднократна застрахователна премия в размер нa 2016 лв.
Няма спор между страните, че срокът за погасяване на кредита не е изтекъл. Същия настъпва на 20.11.2020г.
От ищцовото дружество се твърди, че на ответникът К. е било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита на постоянния му адрес. По делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и доколкото липсва изрично волеизявление в този смисъл, съдът счита че ответникът не е бил уведомен. Видно от материалите по делото на л.36 е приложен документ наименован „последна покана“, но от текста на същия не е видно да е бил получен от длъжника. Липсва и обратна разписка за връчване, от която да е видно , че е получена от ответника или негови близки на адреса със задължение да предадат.
Съгласно задължителната съдебна практика формирана с т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о. и решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о., датата на предсрочната изискуемост на кредита се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника. Безспорно е , че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД няма право да обяви автоматично предсрочната изискуемост на кредита без длъжника да е уведомен за това. Това е така дори и в ОУ към договора да е предвидено друго.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, но писмени доказателства за това не са приложени. Сред приложените по делото, както и по Заповедното производство писмени доказателства няма такива, които да доказват, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е уведомил Х.К. за настъпилата предсрочна изискуемост, поради което съдът прави извод, че ответника не е бил надлежно уведомен. Задължителна практика на ВКС, формирана с т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о. и решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. „ в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.“. В случая кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не е уведомил Х.К. за настъпилата предсрочна изискуемост, от което следва , също според задължителната съдебна практика, че ответникът дължи само плащанията по падежиралите вече вноски (до 20.01.2020г), но не и сумите, които произтичат от предсрочната изискуемост.
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 KPБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПK/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена a закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави / в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. пo т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на OCTK на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, aл.1 ЗПK /приложим към процесното правоотношение/- договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата нa заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПK ypeждaт формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
B о.с.з. ответникът чрез адв.С. е заявил, че оспорва клаузата за застраховка по договора. С оглед на наведените възражения съдът дължи произнасяне и по въпросите относно съответствието на договора със ЗПК. Безспорно между страните в настоящото производство е сключването на договор за потребителски кредит от 10.11.2015г. Спрямо сключения между страните договор приложение намират съответно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.
Преценяйки по същество клаузата на договора , с която ответника е платил застрахователна премия в размер на 2016лева, съдът прецени същата като неравноправна клауза . Видно от приложеният на л.19 по делото застрахователен сертификат застрахователният пакет “Защита на плащанията“ включва рискове като смърт, болничен над 60дни и нежелана безработица. Макар че ответникът е заплатил застрахователна премия от 2016лева, покриваща риска „нежелана безработица“, когато плащанията по кредита са спрели- към месец юли 2018г ищцовото дружество не се е обърнало към застрахователя, за да започне да погасява месечните вноски. Когато длъжникът е спрял да внася кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не е пристъпил към удовлетворяване на вземането си от застрахователното дружество. Поради изложеното съдът счита,че клаузата за сключване на застраховка към договорът за кредит никога не е имала предназначение да бъде използвана от длъжника и на това основание същата е неравноправна и следва да бъде отменена като нищожна.
С оглед на наведените възражения съдът дължи произнасяне и по въпросите относно съответствието на договора със ЗПК. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в редакцията ѝ след 23.07.2014 относима към процесния договор / е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него. Съдът прецени, че не са необходими специални знания, за да установи, че шрифтът на който е изготвен процесния договор и ОУ , които са неразделна част от него е по-малък от изискуемия шрифт №12, а именно договорът е изготвен на шрифт „Bookman old style“ №10. Следователно, разпоредбата на чл. 10, aл. 1 ЗПK е нарушена. Без значение е обстоятелството дали договорът е четим или не, т.к. законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, кoитo не подлежат на тълкуване. Следователно поради неспазването на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено главницата и то както вече беше посочено за периода вкл.до м.януари 2020г. Понеже в срока за произнасяне на съдебното решение е настъпил падежът на вноската за м.Януари 2020 (20.01.2020г), съдът счита,че това новонастъпило обстоятелство следва да бъде отчетено при изчисляване на дължимата сума и ответникът да бъде осъден за падежиралата дължима главница до м м.Януари 2020.
Разделена на 60 равни месечни вноски главницата от 6000лева , се получава месечна вноска от 100 лева. Видно от погасителния план (л.13-14) към момента на постановяване на съдебното решение е настъпил падежът на 50 месечни вноски (по 100лева) или падежирала главница в размер на 5000 лева. Съгласно Справка за получените плащания (л.30-31) и заключението на ВЛ (92-96) към момента, когато Х.К. е спрял да внася суми по кредита , погасената сума е била в размер на 5 280,60лева или оказва се, че ответникът е внесъл с 280,60лева повече от дължимото към момента на постановяване на съдебното решение. Следователно искът на ищцовото дружество се явява необоснован и на това основание следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника разноски. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ответника са направени разноски в размер на 150 лева депозит за ВЛ. Преценено по справедливост, съобразно фактическата и правна сложност на спора, съдът прецени, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и 300лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията пo
вписванията, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Д. — Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С., против ответника Х.А.К.,ЕГН:**********,***,
с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се установи, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумите в размер на:
3724.82 лв, представляваща главница пo договор за кредит № а554у93х/ 10.11.2015 ; 715.78
лв./,представляваща възнаградителна лихва no договора; 243.08 лв. представляваща законна лихва за
забава за периода oт 20.07.2018 до 11.03.2019,; ведно
със законната лихва oт момента на подаване на
заявлението-22.03.2019 до окончателното изплащане на дължимите суми, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК № №171/25.03.2019
пo ч.гр.д. № 323/ 2019 г. пo описа на PC-
град Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията пo вписванията, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Д. — Заместник управител, чрез
юрисконсулт Ц.Х.С. да заплати на
ответника Х.А.К.,ЕГН:**********,*** разноски в размер на 450лв. /четиристотин и
петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: