№ 556
гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500461 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Н.Х. М. – И., със съдебен адрес: гр.
Плевен, ул. „Полтава“ № 5, чрез адв. И. А. от АК – Плевен против протоколно определение
от 04.10.2021 г., постановено по гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с
което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гр. д. № 218/2021
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч до окончателното решаване на т. д. № 77/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово.
В частната жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение
поради незаконосъобразност на същото. Излагат се доводи за различия в характера на
търсената защита, правното основание и правните последици по гр. д. № 218/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч от една страна и по т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово от друга. Сочи се, че последното било образувано по предявен установителен
иск относно съществуването на привилегия, която според жалбоподателя е външен елемент
на вземането, а основателността на предявения по спряното производство иск е обусловена
единствено от съществуването на това вземане. Възразява се срещу правната квалификация
на спора по т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, като се излагат се
подробни съображения за различие между предявения иск и иска за оспорване вземането на
присъединен кредитор по чл. 464 от ГПК, който в настоящия случай бил преклудиран. В
подкрепа на изложеното се представя Определение № 464/01.11.2016 г. по ч. т. д. №553/2016
г. по описа на Върховния касационен съд.
1
Претендира се да се отмени протоколно определение от 04.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което производството по същото е
спряно, и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЕТ „Д.Т.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Коиловци, Община Плевен, Област
Плевен, ******, чрез адв. Н. Н. от АК – Плевен, със съдебен адрес гр. Плевен, Община
Плевен, Област Плевен, *********, в който се сочи, че съдът правилно е приложил
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК при наличие на преюдициалност между спряното
дело и т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Излага се, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да се потвърди, а частната жалба да се остави
без уважение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявен от Н.Х. М. - И. против ЕТ „Д.Т.“ иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 021 лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 134 902.63 лв., считано от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г. Претенцията се основава
на следната фактическа обстановка: ищцата Н.Х. М. - И. е взискател по изпълнително дело
№ 20067560400018/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. – рег. № 756 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд - Плевен, принудителното изпълнение по което е било насочено
върху недвижим имот - птицеферма в землището на гр. Славяново, съставляваща имот №
213001, заедно с построените в него 7 броя панелни сгради и една панелна комбинирана
сграда. Върху имота с нотариален акт № 154, том II, рег. № 1025, дело № 128/2003 г. на
Нотариус Г. Б. с район на действие Районен съд - Плевен е била учредена договорна ипотека
в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, за обезпечаване на вземане
към „Тора“ ООД (в ликвидация), ЕИК *********. Впоследствие с договор за цесия от
13.07.2005 г. обезпеченото вземане на банката е било прехвърлено на ответника ЕТ „Д.Т.“.
В резултат на проведената публична продан на имота за купувач е бил обявен взискателят
Н.Х. М. - И.. С Протокол за разпределение от 28.05.2011 г. съдебният изпълнител
постановил на основание чл. 460 и чл. 461 от ГПК във вр. с чл. 136 от ЗЗД взискателят Н.Х.
М. - И. да внесе по негова сметка сумата от 134 902.63 лв. за удовлетворяване вземането на
ипотекарния кредитор ЕТ „Д.Т.“, като същата е била освободена от внасяне на сума в
размер на 372 822.37 лв., представляваща разликата между цената на имота и вземането на
ипотекарния кредитор, която сума е прихваната от задължението, съгласно чл. 461 от ГПК.
На 17.07.2014 г. въз основа на спогодба с нотариална заверка на подписите, сключена
2
на 13.02.2013 г. между ЕТ „Д.Т.“ и „Тора“ ООД, и по подадено заявление пред Софийски
районен съд по ч. гр. д. № 35923/2014 г. по описа на същия съд е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата
дата за дължимите от „Тора“ ООД суми, а именно 134 912.35 лв., ведно със законната лихва
от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и 5 846.25 лв. разноски по ч. гр.
д. № 35923/2014 год. по описа на Софийски районен съд. Според изложеното в исковата
молба с разпореждания от 16.10.2017 г. и от 10.05.2019 г., постановени по същото дело,
заповедта изпълнение и изпълнителният лист от 17.07.2014 г. са били обезсилени. На
17.09.2020 г. с резолюция на ЧСИ Ц. Н. - рег. № 756 на КЧСИ с район на действие Окръжен
съд - Плевен е било постановено връщане на внесената сумата в размер на 134 902.63 лв.
С предявения по чл. 59 от ЗЗД иск ищцата претендира заплащане на законна лихва
върху платената от нея сума от момента на обезсилване на заповедта за изпълнение до
постановяване на резолюцията за възстановяване на тази сума, т.е. считано от 16.10.2017 г.
до 17.09.2020 г.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от ЕТ „Д.Т.“, с който се оспорва
нейната основателност поради липса на настъпило обогатяване от страна на ответника за
сметка на ищцата. Направено е възражение за неясно формулиран петитум на иска, а в
условията на евентуалност - искане за спиране на производството по делото до приключване
на това по т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
С обжалваното протоколно определение от 04.10.2021 г., постановено по гр. д. №
218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК производството по гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч до
решаването на т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, поради значението му
за правилното решаване на спора.
Определението е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. Преценката на съда за наличие или липса на преюдициалност се обуславя от
конкретните факти по делата и правната квалификация на споровете. Предмет на спора по
гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е вземане с правно основание чл. 59
от ЗЗД. Последното като общо правило възниква при кумулативното наличие на следните
предпоставки: обогатяване на едно лице и обедняване друго, връзка между обедняването и
обогатяването, липса на основание за обогатяването и липса на друг иск (вещен, деликтен,
договорен), с който да се търси защита. Наличието на една от тези предпоставки, а именно
липсата на основание, е въпрос, повдигнат и по т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово. Последното е образувано по предявен иск по чл. 464 от ГПК за приемане за
установено, че по отношение на вземанията, произтичащи от спогодбата, сключена на
13.02.2013 г. между ЕТ „Д.Т.“ и „Тора“ ООД, отразени в издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.07.2014 г. за сумата от 134 912.35 лв. по ч. гр. д.
№ 35923/2014 г. по описа на Софийски районен съд, и представени по изпълнително дело №
3
20067560400018/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. – рег. № 756 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Плевен, ипотечното право е погасено поради неподновяване на вписването
на ипотеката на основание чл. 172 от ЗЗД, обективирана в нотариален акт № 154, том II, рег.
№ 1025, дело № 128/2003 г. на Нотариус Г. Б., с район на действие Районен съд – Плевен.
Първото от делата е обусловено от второто – гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Ловеч подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на
съдебния акт по т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд - Габрово по обуславящия
въпрос.
Ирелевантно е обстоятелството, че исковата претенция по обусловеното дело е
заявена за ограничен времеви период, чиито начален момент се свързва с обезсилването на
заповедта за изпълнение и се разпростира до момента, в който е била постановена
резолюцията за възстановяване на внесената сума в размер на 134 902.63 лв. Това е така,
доколкото основанието за внасянето й, което е от значение в случая, произтича от правото
на предпочтително удовлетворение, уредено в полза на ипотекарния кредитор ЕТ „Д.Т.“,
като представянето на изпълнителен лист, респективно изпълнително основание, не е
задължителна предпоставка за присъединяването му в изпълнителното производство по
аргумент от чл. 459, ал. 2 от ГПК. Установяването на това право на предпочтително
удовлетворение е предмет на производството по т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд
- Габрово, поради което наведените възражения в обратния смисъл не могат да бъдат
уважени.
Неоснователни са и възраженията за различия в характера на търсената защита,
правното основание и правните последици на предявените исковете в двете производства.
Посоченото макар и чисто формално да отговаря на обективната действителност, не е годно
да промени изхода на делото, тъй като за спирането на производството поради наличие на
преюдициалност липсва подобно изискване. Напротив при хипотеза на пълнен идентитет
между страните, основанието и искането, би се стигнало до прекратяване на по-късно
заведеното дело на основание чл. 126 от ГПК, а не до неговото спиране.
Възражението относно правната квалификация на спора по т. д. № 77/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Габрово се явява недопустимо в настоящото производство, тъй като
определянето на същата е част от правомощията на разглеждащия конкретното дело съд.
Освен това следва да се има предвид, че юридическата формулировка е задължение на съда,
а не на ищеца, като съдът не е обвързан от предложената правна квалификация, а следва сам
да я определи въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба. Недопустимо се
явява и възражението за настъпила преклузия на иска по чл. 464 от ГПК, но за пълнота
следва да се посочи, че отговор относно основателността на същото вече е даден в
представеното с частната жалба Определение № 464/01.11.2016 г. по ч. т. д. №553/2016 г. по
описа на Върховния касационен съд.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.
Протоколно определение от 04.10.2021 г., постановено по гр. д. № 218/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
4
производството по гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч до приключване с
влязло в сила решение на т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, е правилно,
поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.10.2021 г., постановено по гр. д. №
218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК производството по гр. д. № 218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч до
приключване с влязло в сила решение на т. д. № 77/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено,
при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5