РЕШЕНИЕ №
гр.***, 20.07.2021г.
РАЙОНЕН СЪД ***, втори граждански състав, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ***като разгледа докладваното от съдията ***гр.д.№6500 по описа за 2020г. на Районен съд – гр.*** и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.250 ГПК.
С Решение №260425/11.06.2021г. по гр.д.№6500/2020г. по
описа на РС ***, съдът е постановил следното:
„ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „*** ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния ***В.В., съществуват вземания към М.Г.К. с ЕГН **********,
адрес: *** и последната дължи на дружеството за следните суми: сумата от
1030,27 лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.09.2018г.-30.06.2020г., сумата от 77,60 лв. – лихва за периода
от 02.11.2018г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (18.08.2020г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед
№2201/19.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 4023/2020г. по
описа на РС ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М.Г.К. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на *** ***“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***В.В., сумата от
400 лв. общо направени деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.“.
В РС – *** е постъпила молба с
вх.№2666627/28.06.2021г. от „*** -***“
АД, за допълване на Решение № 260425/11.06.2021г. по гр.д.№6500/2020г. по описа
на ПлРС.
За образуваното
производство съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.2 ГПК е съобщено на ответната страна, като в законовия едноседмичен
срок не е постъпил отговор от особения представител на ответника.
Съдът приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
не следва да провежда открито съдебно заседание на основание чл.250, ал.2 изр.2 ГПК.
Относно процесуалната допустимост на искането:
Молба за допълване на съдебното решение е допустима и
съдът следва да се произнесе по нея.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 250,
ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване на решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен
срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В конкретния случай след внимателен преглед на делото
съдът установи, че е формирал в
мотивната част извод за дължимост на разноските от страна на ответника в пълен
размер в съответствие с представения списък по чл.80 ГПК от делото, но е
пропуснал да се произнесе в диспозитива относно сумата от 307 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение
на особения представител на ответника. Ето защо съдът приема, че молбата е
и основателна.
Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК
съдът ,
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ №260425/11.06.2021Г. ПО ГР.Д.№6500/2020Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД *** в диспозитива
с правно основание чл.78, ал.1 ГПК и последният се чете по следния начин:
„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М.Г.К. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на *** ***“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***В.В., сумата от 707 лв. общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд ***, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: